№ 53
гр. Търговище, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А Н. И.ОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от М.А Н. И.ОВА Търговско дело №
20233500900043 по описа за 2023 година
Обективно и субективно кумулативно предявени искове по чл. 432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Делото е образувано по обективно и субективно съединени частични
искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от С. Х. А., действаща лично и като
майка и законен представител на Д. С. А., както и от Д. А., за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увеличени по реда на чл.
214 ГПК в хода на производството, допуснато с определение № 137 от
21.06.2025 г.) за сумите: 200 000 лв.(частичен от 220 хил.лв) – за С. Х. А.; по
180 000 лв. (частичен от 220 хил.лв) – за малолетното дете Д. А. и за ищеца Д.
А.; претърпени от смъртта на С. Р. А. (съпруг на първата ищца, баща на
втория и третия ищец), както и за имуществени вреди – само от малолетната
Д. А. за сумата 28 600 лв. (представляваща 143 месеца лишаване от издръжка
на Д. от баща й С. А., от датата на смъртта му 15.08.22г. до навършване на
пълнолетие на детето), за която смърт се твърди, че е настъпила на 15.08.2022
г., вследствие на ПТП на 13.08.2022 г., предизвикано от З.И.А., при
управление на л.а. “БМВ 530 Д“, рег. № Т****КК, застрахован по застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Представени са доказателства по чл. 380 КЗ.
С определение № 166/03.07.2023 г. съдът е освободил ищците от внасяне
1
на д.такси и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В депозирания в срок писмен отговор, чрез пълномощник адв. Р.Н., АК-
Габрово, преупълномощен от адв. М. Г., САК (пълномощни на л.66-67),
ответникът е взел становище по допустимостта и основателността на
исковете, оспорвайки ги с множество възражения: 1.Ако и доколкото бъде
установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на
МПС, възразява, че процесното ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самия пострадал-сродник на ищците, който с поведението си
(без предпазен колан по време на произшествието) е създал предпоставки и
условия за настъпване на инцидента и вредите от него, като това
съпричиняване е поне 90 %. Оспорен е изцяло предявения от малолетната Д.
А., чрез майка й, иск за имуществени вреди-пропуснати ползи от дължима
издръжка от починалия й баща, с доводи, че застрахователното дружество не е
легитимирано и не дължи изплащането на суми с предмет–издръжка на лица
под каквато и да било форма. Оспорва всички искове и по размер, по
съображения, че исковите суми, предявени като частични (които със
сигурност ще бъдат увеличени в с.з. до размерите в исковата молба), са силно
завишени. Моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност – да
бъдат присъдени в по-нисък размер, предвид възражението за съпричиняване
и прекомерност.
В срока за депозиране на допълнителна ИМ, на 25.09.2023 г. ищците са
подали, чрез адв. К., молба със становище по възраженията на ответника,
намирайки ги за неоснователни; искане да бъдат обявени за безспорни на
осн.чл. 146, ал. 1 , т.4 ГПК посочените обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. валидна застрахователна полица „ГО“
на увреждащия л.а. „БМВ 530Д“, рег.№ Т****КК към момента на процесното
ПТП (13.08.22г.); искане да бъде задължен З.А. на осн.чл. 192 ГПК, да
представи доказателства за датата на уведомяване на
застрахователя/ответното дружество за настъпилото ПТП на 13.08.22 г. с
негово участие и др.доказателствени искания, за поправка на допусната в
исковата молба техническа грешка относно датата на настъпилата смърт на С.
А. – поч.на 15.08.22 г., а не на посочената в ИМ дата – 13.08.22 г.
В постъпилия в срок отговор на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа възраженията си в първоначалния отговор, взема
становище по доводите, възраженията и исканията на ищците в ДИМ,
2
възразява за допускане на поисканата ССчЕ.
С определение № 258/16.11.23 г. производството по делото е спряно.
С молба вх. № 2146/30.05.25г. на осн.чл. 214 от ГПК ищците увеличават
исковите претенции за неимуществени вреди, съответно: от 26 000 лв. на 200
000 лв.(частичен от 220 хил.лв) – за С. А.; от по 26 000 лв. на 180 000 лв.
(частичен от 220 хил.лв) – за малолетното дете Д. А. и за ищеца Д. А.; както и
на предявения иск за имуществени вреди от малолетната Д. – от 1000 лв. на 28
600 лв., представляващи 143 месеца лишаване от издръжка на Д. от баща й С.
А., от датата на смъртта му 15.08.22г. до навършване на пълнолетие на детето.
С определение от 21.06.2025 . съдът е възобновил производството,
допуснал е исканото увеличение на исковете.
За да се произнесе по исковете съдът прие от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК, положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска – въпреки отправената
извънсъдебна застрахователна от ищците, получена в ответното дружество на
06.10.2022 г., плащане не е последвало.
Наличието на валидно застрахователното правоотношение по
застраховка „ГО“ между деликвента и застрахователя към момента на ПТП е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определението по чл.
374 ГПК, на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Видно от копие от акт за раждане, извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, ищците са законни наследници на С. Р. А.
(род.на*****г., поч.на 15.08.22 г): първата ищца – съпруга, оставалите двама –
негови деца.
От приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85/13.08.2022 г. на РУ О. и
план-схема към него, Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2022
г., извънсъдебни претенции от ищците до ответника, получени на 06.10.2022 г.
от ответника; удостоверения, свидетелските показания и назначените,
изслушани и приети съдебни експертизи, се установява, че на 13.08.2022 г.,
около 00.30 ч., по път І-4 км 211-250, в близост до разклона за с. Б., общ.
3
Търговище по посока от гр. София към гр. Варна, близост до разклона за с. Б.,
общ. Търговище, след кръстовището за с. Л., общ. О., водачът на лек
автомобил модел „БМВ 530 Д“ с per. № Т **** КК З.Ю.А., чиято гражданска
отговорност е застрахована в ответното търговско дружество, нарушил
правилата за движение, като предприел неправилно изпреварване на влекач с
per. № В****ТК, с прикачено полуремарке с peг. № В****ЕН, управляван от
А.А., навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се в
лентата си л.а. „БМВ Х5“ с peг. № MKS **** управляван от А.М., като
вследствие така настъпилото ПТП, два дни по-късно, на 15.08.2023 г. починал
наследодателят на ищците – С. Р. А., седял на предна дясна седалка – вдясно
на водача на автомобила.
С оглед разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното
лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът
като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци, маркировката и др., като констатациите са
оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства.
В настоящия случай тези констатации не само не се
опровергават, но и се потвърждават от събрания доказателстван материал и от
приетата без възражения от страните, а от съда – като обоснована и
компетентна, автотехническа експертиза, съгласно която процесното ПТП е
настъпило на 13.08.22 г. около 00.30 ч., по път І-4 км 211-250, в близост до
разклона за с. Б., общ. Търговище по посока от гр. София към гр. Варна,
близост до разклона за с. Б., общ. Търговище, след кръстовището за с. Л., общ.
О., на дясна крива от пътя (десен завой) водачът на лек автомобил модел
„БМВ 530 Д“ с per. № Т **** КК З.Ю.А., нарушил правилата за движение,
предприемайки неправилно изпреварване на влекач с per. № В****ТК, с
прикачено полуремарке с peг. № В****ЕН, навлязъл в лентата за насрещно
4
движение и ударил челно движещия се в лентата си л.а. „БМВ Х5“ с peг. №
MKS ****. Пътната обстановка е била нормална за движение при нощни
условия: тъмно ясно време, с намалена и ограничена видимост, суха настилка.
Пътното платно е за двупосочно движение с три ленти, като лентата по посока
за гр. Варна е отделена от средната лента с непрекъсната разделителна
маркировка. Пред л.а. „БМВ 530Д“ са се движили две товарни композиции,
като първата е била т.а. „Скания“ с рег.№ В **** ТК, управлявана от А.А.. По
същото време, в обратна посока (от гр. Варна към гр. София) се е движил лек
автомобил „БМВ Х5 44 с peг. № MKS**** управляван от А.М., със скорост на
движение около 103 км/час, а скоростта на движение на л.а. „БМВ 530Д“ е
била 114 км/ч. – при максимално разрешена 90 км/час. При това движение на
автомобилите водачът на л.а. „БМВ 530 Д“ застига двете товарни композиции
и предприема изпреварване, като пресича непрекъснатата разделителна линия
и навлиза в средната лента срещу движещият се по нея л.а. „БМВ Х5“. При
открИ.е на видимост за възприемане, автомобилите са били на 100-120 метра
един от друг и водачите не са имали възможност за предприемане на действия
за предотвратяване на удара и ПТП е било непредотвратимо. Последвал е
масивен челен, блокиращ, ексцентричен удар, при който л.а. БМВ 530Д“ е
продължил движението си напред и наляво, завъртайки се около вертикалната
си ос в посока на часовата стрелка и се установява в покой в крайната лява
част на пътя ( по посока за гр.София). Л.а. „БМВ Х5“ е продължил движението
си назад и наляво, завъртайки се по посока на часовата стрелка, като навлиза
пред първия т.а. „Скания“ и в неговата лента за движение. Последвал е втори
удар между лявата странична част на л.а. „БМВ Х5“ и челната лява част на т.а.
При този удар л.а. „БМВ Х5“ е продължил движението си при пълна загуба на
управление и с ротация, достигайки състоянието си на покой в крайната лява
част на платното за движение. Т.а.“Скания“ продължава движението си
напред, след което се преобръща вдясно извън пътя. Първият удар настъпва в
средната лента на около 1,3-2,3 метра вляво от непрекъснатата разделителна
линия, а вторият - в дясната лента на разстояние около 3,2 метра вляво от
дясната граница на пътя.
В резултат на удара: предните части на двата леки автомобила са
напълно унищожени, има пострадали лица и от двата леки автомобила, като
на място е настъпила смъртта на А.Миланов – пътник в л.а. „БМВ Х5“, а по
късно и на С. А. – пътник в л.а. „БМВ 530Д“.
5
Причина за настъпването на ПТП е предприетото от водача на л.а. „БМВ
530 Д“ изпреварване на колона от товарни автомобили при наличие на забрана
с пътен знак и непрекъсната маркировка за извършване на такава маневра и
навлизане в насрещната лента за движение в опасната зона за спиране на
движещият се по нея лек автомобил „БМВ Х5“. В реално създалата се
ситуация водачите не са реагирали чрез спиране или чрез отклоняване на
автомобилите, тъй като не са разполагали с необходимото време и разстояние
за това. Те са могли да се възприемат взаимно и да реагират на опасността от
удар на разстояние не по-голямо от 100 м, което е значително по-малко от
общата им опасна зона 215,31 м и ПТП е било непредотвратимо.
Пострадалият С. А. е бил пътник в л.а. „БМВ 530Д“, на предна дясна седалка.
Според експерта, при описания механизъм на удара – ексцентричен челен
удар между предните части на двата л.а., със сумарна скорост 227 км/час,
тялото на пътника, седящ на предна дясна седалка, първоначално с голяма
скорост се насочва напред-вдясно и нагоре към предното стъкло и такава, а
при въртенето – надясно към предната дясна врата. При непоставен предпазен
колан тялото на пътника би извършвало свободно инерционно движение и
още при инициалния удар би излетяло навън през панорамното предно стъкло,
докато в случая това стъкло е счупено, но е на мястото си. В заключение,
описвайки поведението на тялото на пътника, при поставен предпазен колан,
вещото лице, предвид и поясненията му в осз, е категорично, че пострадалият
С. е бил с поставен предпазен колан.
Съгласно заключението на назначената съдебна медицинска експертиза
(СМЕ) е налице пряка причинна връзка между получените телесни
увреждания на пострадалия С. Р. А. — 48г. при претърпяното IГГП на
13.08.2022 г. и настъпилата впоследствие смърт: Разкъсно- контузна рана в
дясна слепоочна област на главата. Разкъсно-контузна рана в дясната
половина на брадичката. Ивицести охлузвания по дясна странична гръдна
половина. Счупване на костите на лявата предмишница в областта над
гривнената става с кръвонасядане на меките тъкани около счупването.
Счупване на дясното бедро в средно-долната му трета е разкъсно-контузна
рана в областта на счупването. Линейно счупване на базата на черепа в дясно,
е травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки. Мозъчен оток.
Счупване на ребра на гръдния кош в ляво от второ до пето и в дясно девето и
десето. Разкъсване на горния лоб на лявото белодробно крило е кръвоизлив в
6
гръдната кухина, разкъсване на стената на тънкото черво и на
чреводържателят му (описани подробно в СМЕ). Същевременно, съгласно
заключението, всички тези увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени от удари в такива предмети
вътре в купето на автомобила при претърпяното ПТП на 13.08.2022 г. Според
разясненията на медика и в о.с.з, това са множество травми, както счупване
на кости, така и увреждане на вътрешни органи. На пострадалия по спешност
е предприето оперативно лечение по отношение на тежката коремна травма –
разкъсване на тънко черво и чреводържателя, приложено медикаментозно
лечение – влИ.ия на разтвори за спиране на кръвоизливите в черепната и
гръдна кухини, но въпреки това е настъпил летален изход. Причината за
смъртта е тежкият травматично хеморагичен шок, множеството травми и
масивни кръвоизливи както в черепната, така и в гръдната и в коремната
кухина. Според експерта, пострадалият е бил с предпазен колан, тъй като
уврежданията в гръдния кош – счупване на ребра двустранно и разкъсването
на тънките черва се получават от силния натиск от поставяне на
обезопасителен колан в областта на гръдния кош и корема.
Предвид заключението на САТЕ, поясненията, дадени от в.л. в
проведеното с.з., неоснователни като недоказани остават възраженията на
ответника за „случайно деяние“ по смисъла на ч. 15 от НК, а предвид
заключенията на САТЕ и СМЕ – съдът приема за недоказано и възражението
за съпричиняване, поради непоставен от пострадалия предпазен колан.
Допуснатите и изслушани гласни доказателства, както и приетото
заключение на съдебно-психологичната експертиза, установяват по безспорен
начин претърпените и търпени неимуществени вреди от ищците от смъртта на
техния починал родственик. Тези доказателства и конкретно установените с
тях обстоятелства ще бъдат обсъдени в мотивите по-долу.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установени обстоятелствата
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, обуславящо и производната имуществена отговорност на ответното
застрахователно дружество, поради което предявените искове по чл. 432 от КЗ
следва да се приемат за доказани по основание.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
семейството на С. и С. е било задружно и сплотено, създали са и са се
грижили с огромна любов за децата си; установили взаимоотношения на обич,
7
привързаност и сговорчивост, както между съпрузите, така и между
починалия и неговите деца. Починалият е бил деен човек, в много добро
здравословно състояние, отговорен и трудолюбив, работил на различни места,
в т.ч. и извън страната, за да издържа семейството си, като е полагал
изключителни грижи както за съпругата си, така и за двете им деца. Когато
бил на работа в чужбина, при завръщането си в България, прекарвал
максимално време със семейството си, обичал да бъдат заедно, да задоволява
дори малките прищевките на сина и дъщеря си. И през зимата се прибирал,
вземал и неплатени отпуски, за да бъде със семейството си (св. С.А.).
Починалият бил любвеобилен баща, за него семейството било приоритет. Като
глава на семейството „всичко се въртеше около него“ (Б.), въпреки изминалия
период от повече от 3 години, ищците били шокирани, депресирани,
разстроени, майката пиела лекарства за „психични депресии“.
Ищцата С. А. е загубила съпруг – мъж, в разцвета на силите му (48 г.), с
когото са делили и хубавото и лошото, за издържането на семейството заедно
са работили и живели известно време в чужбина, където се е родил и синът им
Д.. Въпреки наложилото се разделяне и работата на С. в чужбина, с цел
изхранването на семейството и осигуряването на средства за издръжката му,
двамата съпрузи са запазили близките си съпружески отношения,
непрекъснато са осъществявали контакти по телефон и съвременните средства
за връзка от разстояние. При възможност и съпругата е съпровождала мъжа си
в чужбина, работейки заедно с него. Работата им в РТурция в грижи за дома на
заможни хора (Б., св. С.А.), се оказала стимул за С. да работи усилено, за да
осигурява такива доходи на семейството си, че съпругата му и децата да не са
лишени от нищо както в ежедневието, така и в развлеченията, да имат висок
стандарт. След завръщане на семейството от Турция, със спечелените
средства, си закупили около 2005-6 г. голямо, просторно жилище, за което си
мечтаел С., за да се чувстват всички комфортно (св.Бобов); Впоследствие
заминал сам за около година да работи в Австрия, като през 3-4 месеца бил в
България със семейството си. Заминали за Турция за около две години, преди
да се роди дъщеря им Д. (род.26.09.16г.), а последните години бил на работа в
Нидерландия, като мислел скоро да се прибира към България. Трудел се
неуморно, намирал добре платени работи, обичал да води семейството си на
почивка, искал да изненада съпругата си за рождения й ден на 17.08.2022 г.,
организирайки семейна почивка в Сл.бряг, непосредствено преди която дата
8
се случило нещастието… Двамата съпрузи, дори и понякога разделени, заради
осигуряване на средства за живота на семейството, правели планове за
бъдещето, споделяли грижите и радостите край родените им две деца.
Смъртта на съпруга, нелепа, неочаквана, шокираща, покрусила младата жена,
загубила на 43 г. завинаги не само обичта на съпруга си, но и неговата
материална и духовна опора – спътник в живота й, любящ и грижовен съпруг
и баща на децата й. Ищцата взе още не може да преодолее загубата, стои
повече в къщи, често й се налага да търси помощ, както от близките си, така и
лекарска помощ – „със снахата по лекари обикаляме понякога с нея, обажда
се, че не е добре“ (св. С. А.), „майката пиеше лекарства за психични депресии“
(Б.). В подкрепа на необходимостта от лекарствена терапия около инцидента е
и представения амб.лист от 29.08.22 г. от преглед на ищцата при психиатър,
предписал й успокоителни. Съгласно заключението на назначената съдебна
психологична експертиза (СПЕ), в емоционално отношение, у ищцата С. е
налице продължителна реакция на скръб, с висока емоционална интензивност;
липсват данни за психотични симптоми, но емоционалната болка е дълбока и
устойчива; загубата е променила цялата динамика на живота й – остава
единствен родител и основна опора за двете им деца, създало значително
емоционално и практическо натоварване, тъй като освен личната скръб е
трябвало да поеме и ролята на двамата родители. Събитието е оставило у нея
дълбока емоционална следа, която продължава да определя ежедневието й.
Според психолога, въпреки усилията за адаптация, загубата се преживява от
ищцата като непреодолима и ще съпътства живота й, макар и с променяща се
интензивност във времето.
Ищецът Д. А., навършил 18 г., имащ силна връзка с баща си (който бил
негов пример и подражание, любвеобвилен и изключително грижовен към
децата си, всичко му разрешавал, всичко му купувал, влагал средствата си
изцяло в издръжката на семейството, за да му осигури мечтания по-висок
стандарт на живот) загубил го ненадейно и по такъв трагичен начин, именно
в годините на възмъжаването и израстването си, се затворил в себе си, не
искал да излиза от дома си, да се среща с приятели; като срещнел шофьорът,
управлявал автомобила, изпитвал гняв и се налагало да бъде успокояван, за да
не направи „грешна стъпка и да не търси саморазправа“ (Б.). „Обран“ в
поведението си, младият човек преживява и понастоящем (три години по-
късно) смъртта на баща си, не може да се примири с нея, със загубата на
9
мъжката бащина опора, опитва се да построи своя собствен живот без бащата,
да намери своето място – записал икономика във Варна, поради финансови
затруднение прекъснал за една година, за да работи и помага на майката.
Според заключението на СПЕ, фактът, че смъртта на бащата е настъпила
внезапно и по такъв начин, без възможност за подготовка или сбогуване,
именно в годините, когато синът Д. е бил в преход към самостоятелност, но
все още силно разчита на подкрепата и присъствието на родителите си, е
довел до силен емоционален шок след инцидента, съпроводен с дълбока тъга
и загуба на желание за социални контакти. В този период е изпитвал трудност
да приеме случилото се, а мислите за загубата са предизвиквали повишена
тревожност и чувство на празнота. Въпреки тежкото начало, с времето е
започнал процес на адаптация, подпомогнат от подкрепата на майка му и
желанието да продължи образованието си. Постепенно е възстановил част от
предишния си ритъм на живот — възобновил е социалните контакти,
започнал е да спортува, продължил е обучението си. „Днес говори за
инцидента спокойно, без избягващо поведение, но темата остава емоционално
натоварваща. При обсъждане на загубата тревожността му се повишава, но
емоционалният контрол се запазва. Събитието е оставило траен отпечатък
върху него - засилило е чувството му за отговорност, особено към майка му, и
е ускорило емоционалното му израстване“. Вещото лице-психолог е дало
заключение, че при запазване на настоящата стабилна семейна подкрепа и
социална среда прогнозата е благоприятна. Д. А. показва висока степен на
психична устойчивост, умения за адаптация и конструктивни стратегии за
справяне. Възможни са краткотрайни емоционални колебания около
годишнини или други напомнящи събития, но те вероятно ще бъдат преходни
и овладявани без сериозни последствия. Поддържането на балансиран ритъм
на живот, физическа активност и социални контакти ще продължи да
подпомага доброто му функциониране.
Ниската възраст на малолетната ищца Д., към деня на смъртта на баща й
на 6 години, я е „пощадила“ от непосредствените болки и страдания при
възприемане загубата на бащата, тъй като детето няма напълно изградена
способност да разбере и приеме концепцията за смъртта, според психолога,
това е възраст, когато която детето има силна емоционална привързаност към
двамата родители и разчита на тях като основни фигури за сигурност и
подкрепа. В случая, предвид голямата привързаност между баща и дъщеря
10
(установена от показанията и на двамата свидетели), реакцията на детето след
инцидента, дори и неосъзнаващо реалността, е била затваряне в себе си,
намаляване на активността и търсене на постоянна близост с майката, не
задавало въпроси за баща си и се държало така, сякаш нищо не се е случило –
поведение, което, съгласно СПЕ, говори за механизъм на отричане, характерен
за децата в ранна училищна възраст при тежки загуби. Според вещото лице,
поведението на детето подкрепя впечатлението, че скръбта е непреработена и
остава „запечатана“ вътрешно, без да намира вербален или поведенчески
израз. Събитието е лишило Д. от бащина обич и подкрепа в ключов етап от
личностното й изграждане, което създава риск за развитието на емоционални
трудности и проблеми с доверието и сигурността в бъдеще. Макар в
ежедневието си да изпълнява ролята на ученичка и да посещава училище,
загубата продължава да влияе на емоционалната й стабилност, проявявайки се
чрез затвореност, ниска вербална активност и силна зависимост от майката.
Психологът дава заключение, че при липса на целенасочена психологическа
подкрепа на Д., съществува риск от отложена манифестация на скръбта и
развитие на емоционални трудности в бъдеще, включително проблеми с
доверието, самооценката и междуличностните отношения. „Прогнозата е
предпазлива – детето разполага с ресурс за адаптация, но процесът на
осъзнаване и приемане на загубата все още не е започнал. Подходяща би била
дългосрочна работа с детски психолог, насочена към постепенно изразяване
на чувствата и безопасно преработване на травмата“. Показанията на двамата
свидетели са в пълен унисон със заключението на СПЕ. Очевидно, като по-
малкото дете, с разлика от повече от 10 години с баткото, малкото момиченце
е било любимката на тати, който при всяка възможност е бил с нея, водел я е
на разходки и други детски занимания, споделял е детските й фантазии и
желания. Неговото отсъствие, макар и неосъзнато от детето, че е завинаги, е
част от детските му тревоги и преживявания: то продължава да го търси,
обича да ходи там, където бащата го е водел, „още го чака, приготвила си е
куфара, чака автобуса, ще пътува за Холандия, може там да го види…. За баща
си не иска много да приказва, само пита моите синове, с нас не приказва“ (св.
С.А.).
И тримата ищци търпят и ще търпят (предвид заключението на вещото
лице-психолог) и занапред болки и тъга, неизмерима материално във времето,
ще носят с обич и страдание образа на своя съпруг/баща, сбогувал се с
11
живота си в разцвета на силите си мъж, на 48 години, трудолюбив,
любвеобвилен, глава на семейството, ще съхраняват болезнения спомен за
един жизнен, деен, отзивчив, изпълнен с желание за живот и семеен уют
съпруг и баща, стожер за семейството, опора и обич за съпругата и децата,
които завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от
нелепата загуба, изгубвайки го внезапно, при такива трагични обстоятелства.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, въпреки близката
родствена връзка на св. С.А., сестра на починалия, както и близките
приятелски отношения на Б. с починалия и семейството му, Същите са
последователни, точни, непротиворечиви, на хора от близкото обкръжение на
ищците, с непосредствени възприятия, освен това, анализирани съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не се опровергават от други доказателства, а
и се подкрепят изцяло от констатациите и заключението на приетата
психологическа експертиза.
Съгласно заключението на експерта-психолог, при всички ищци е
установено, че преживяната загуба не е емоционално преодоляна,
възстановителният период не е приключил и е необходимо още време. Тези
състояния се изразяват в различна форма, според възрастта и личностните
характеристики, но са обединени от общия модел на продължително
травматично преживяване, неприемане на загубата и трудна адаптация към
новата житейска реалност. Периодът за възстановяване е строго
индивидуален. Вещото лице подробно е изложило своите изводи, като в
заключение е посочило: Преживяната загуба се отразява изключително тежко
на здравословното и емоционалното състояние на С., Д. и Д., търпят много
болки и страдания в причинената смърт, те вече не са същите хора, сринати са
психически. Били са изключително сплотено и задружно семейство, живели в
много обич и разбирателство, съпрузите са имали много общи планове за
бъдещето си и не са допускали, че нещо може да ги раздели. Съпругата С.
остава без семеен партньор в момент, в който има най-голяма нужда от
съпруга си. И до настоящия момент, покрусата и мъката внезапната загуба на
любимия предизвикват силни емоционални изживявания. Моралните
страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са неописуеми и ще я
съпътстват през целия й живот. Д. е бил само на 18 години, когато баща му е
починал, затворил се е в себе искал да излиза от дома си и да се среща с
приятели. Психически му се е отразило много и към настоящия момент той
12
продължава да тъгува за баща си. Д.. която е само на 6 години, остава без
бащина обич и подкрепа, през целия си живот. Моралните страдания от
загубата на родител, от когото детето от толкова ранна детска възраст, са
огромни и ще го съпътстват през целия му живот. Липсата на баща. ще остави
траен отпечатък в съзнанието на детето, а постоянното чувство на скръб в
семейството ще се отрази на цялостното им психическо състояние и
израстването.
С оглед гореизложеното, определяйки размера на дължимото
обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото
разрешение в практиката на ВКС, формирана в редица решения: решение №
83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІт.о., решение № 1/26.03.2012г.
по т.д.№ 299/2011г. на ВКС,ТК, II т.о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.д.№
634/2010г. на ВКС,ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и др.
Родителите, децата и съпрузите са сред най-близките на починалия, по
смисъла на Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969 г.,
които се ползват с право на обезщетение, тъй като, поради естеството на
съществувалата житейска връзка, е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата. Правото на най-близките да
13
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/
Смъртта на 48-годишния С., настъпила внезапно и нелепо, е
предизвикала силен стрес у съпругата и децата му, което несъмнено е
повишило интензитета на преживените от тях морални болки и страдания;
променила е създадения семеен модел на уют, отношения на близост,
хармония и загриженост едни към други, изминалото време не е притъпило
болката от загубата, все още непреживяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установената трайна съдебна
практика по нейното приложение, като съобрази, че болките и страданията не
се ограничават само до изживените в момента на смъртта на родственика на
ищците болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с
факта, че загубата на близък човек няма паричен еквивалент, както и с
правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", предвид и датата на настъпване на
смъртта – 15.08.2022 г., както и конкретно установените по-горе обстотялства
относно интензитета и характера на неимуществените вреди за всеки един от
ищците, съдът счита, че обезщетение в размер 200 000 лева за съпругата и по
180 000 лв. за всяко от децата, би възмездило по справедливост търпените от
тях досега и занапред болки и страдания. Този размер съдът намира за
съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за
процесния период, съгл. §27 ал.1 от ПЗР на КЗ, както и с установената съдебна
практика в подобни случаи.
С оглед изложеното, предявените искове са изцяло основателни.
Не са налице предпоставките за намаляване на обезщетенията по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, с оглед неоснователността на възражението на ответника,
съобразно изложените по-горе мотиви.
По отношение претенцията за лихви:
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3
от КЗ: (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1.пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.(3) Лихвите за
14
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. По делото няма доказателства дали застрахованият е
уведомил застрахователя си и кога, поради което претенцията за обезвреда
следва да бъде уважена ведно със законната лихва върху главницата от датата
на уведомяване на застрахователя от ищците – 06.10.2022 г. Искът за лихва
върху главниците за периода от 20.08.2022 г. до 05.10.2022 г., като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявения от ищцата Д. С.ова А. иск с правно осн. 432, ал.1 от
КЗ във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД:
Искът е обоснован с обстоятелството, че вследствие на смъртта на баща
си малолетната Д. освен, че е лишена изцяло от бащина обич и грижи, е
лишена и от издръжка от бащата за целия си живот. За почти 12 години до
навършване на пълнолетие, като се има предвид, че издръжката се дължи
месечно, а това са 143 месеца и при минимална издръжка от 200 лв./месечно,
съответно издръжката, от която детето е лишено е сума в размер на 28 600 лв.,
претендирана от ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на
смъртта на баща й до навършване на пълнолетие на детето.
От писмените и гласни доказателства се установява, че ищцата Д. е
ненавършило пълнолетие лице, което действително е било издържано от своя
баща и в резултат на неговата смърт, при процесното ПТП, е загубило
възможността да получава тази издръжка.
По делото е безспорно установено, че ищцата – дете на починалия,
вследствие на получените травми при процесното ПТП, неин баща С. А., след
неговата смърт не получава наследствена пенсия, поради липсата на
основание за това (у-ние 1056-25863#1 от 07.07.2025 г., издадено от ТП на
НОИ гр. Търговище, във връзка с разпореждане на съда от 143/03.07.25 г.), но
и че починалият й баща е имал доход, с който е осигурявал основно
издръжката на семейството и специално посрещане на нуждите и издръжката
на двете си деца, въпреки навършване на пълнолетие на ищеца Д.
15
(представени доказателства за доход, както и свидетелските показания,
неопровергани от други доказателства). Бащата е работил предимно в
чужбина, реализирал доходи в размер над тези на майката. Към момента на
смъртта бащата е бил мъж в разцвета на силите си (48 г.), работоспособен, в
добро здравословно състояние, реализиращ доходи в размер над средния за
страната, скромен в своите потребности, отдаден на семейството и децата си.
Месечният доход на майката към датата на деликта е бил в размер към
минималната работна заплата (710 лв. за 2022 г.), а на бащата, работещ в
Нидерландия, около 2500-2600 евро на месец. След смъртта на бащата
майката е продължила да се занимава с отглеждането и възпитанието на
момиченцето; трудно й е, с две деца, непреживяна болка от загубата и
психични проблеми, всичко се променило, тъй като основно съпругът
„изкарвал“ парите, той издържал цялото семейство, а понякога и своите
родители. Към момента С. работи на минимална работна заплата, с работно
време от 6.30 до 17.00, поради което в грижите за детето й помага майка й,
въпреки, че е доста възрастна (св. С. А.).
При така установеното, съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/,
установено е настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя, поради което и предявеният иск е
установен в своето основание .
Съдебната практика последователно приема, че такива имуществени
вреди от загуба на издръжка представляват пропуснати ползи, които подлежат
на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получавана издръжка, при това когато загубата не може да бъде покрита от
наследствената пенсия, отпускана по реда на КСО. При определяне базата на
изчисление, следва да се вземе предвид осигуряваната от бащата издръжка не
само за детето, но и за домакинството, за семейството, за други деца, вкл.
какви суми действително са били изразходвани от този родител за
детето/децата, като се съпостави приносът и на майката в осигуряването на
суми за издръжка на детето (тъй като и двамата родители безусловно дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца - чл. 143, ал.2 от СК) и
след приспадане на получаваната от детето наследствена пенсия по чл. 82 от
КСО (в този смисъл е и съдебната практика: Решение № 100/28.07.2011г. по
16
т.д.№ 645/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 158/28.12.2011г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 163/04.10.2016г. по т.д.№ 3456/2015г. на ВКС, I т.о., както и т.8 на
ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., Раздел III,т.1).
Липсата на издръжка, която починалият родител е осигурявал на детето
си, по своя характер е имуществена вреда занапред, тъй като със смъртта му,
детето е лишено от тази възможност. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че
близките, които са били издържани от починалия им близък или са имали
право да търсят издръжка, имат право на обезщетение за понесените от тях
вреди за лишаването им от възможността да получат издръжката, доколкото
те не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия.
Според т. 9 от ППВС № 4/30.10.1975 г. обезщетение за имуществени
вреди се дължи на лице, което е имало основание да получи издръжка от свой
родител, ако той е починал при непозволено увреждане. Безусловният
характер на задължението за даване и осигуряване на издръжка от родителя
към ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 а 2 от СК), определя
имуществените вреди от липса на издръжка като сигурно имущество, което би
било предоставено на имащия право да бъде издържан.
Издръжката се формира като сбор от приноса на всеки от родителите,
при съобразяване конкретните нужди на детето, с оглед възрастта му.
Съобразно установената практика, съдът отчита сигурните доходи на
родителите – такива, каквито са били към смъртта на бащата. Установява се,
че доходът на майката е бил в пъти по-нисък от този на бащата, освен това не
само тя, но и двамата родители са полагали непосредствените грижи по
отглеждането на децата. След смъртта на бащата родителските права над
децата се осъществяват от майката и тя е тази, която има задължението да
осигурява месечната им издръжка. С оглед нуждите за отглеждане, развитие,
и обучение, съобразно възрастта на ищцата Д., както и обичайно присъщите
на тази възраст средства, необходими за ежедневни нужди, обучения и
развлечения, предвид и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, съдът
намира, че общата средномесечната издръжка за детето следва да се определи
на 300 лв., от която сума бащата, ако беше жив, би следвало да поеме по-
голяма част от издръжката (3/4, съобразно установеното относно неговите
доходи и възможности и доходите на майката, както и разпределението на
разходите в семейството). Безспорно е, че при така събраните доказателства и
съотношение доходи на дължащите издръжка – нужди на лицето, имащо право
17
на издръжка, майката следва да поеме 1/4(тъй като тя занапред и до
навършване пълнолетие на ищцата ще осъществява и непосредствените грижи
по нейното отглеждане и възпитание), при което предявеният иск за сумата от
200 лв. месечно се явява изцяло основателен.
Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1975 г. определянето дали обезщетението
следва да бъде присъдено еднократно или периодически е възложено от
закона на съда, с оглед конкретните особености на случая. С несъобразяването
с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетението не се присъжда
нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а следващия се законен
размер.
Съдът намира, че за изминалия период от време от смъртта на бащата
15.08.2022 г. до м.09.2025 г. включително, издръжката следва да бъде
заплатена наведнъж, тъй като този период е вече изминал, т.е. за изминалите
37 месеца следва да бъде присъдено обезщетение в общ размер на 7400 лв. (37
х 200 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението.
Останалата сума не следва да се присъжда наведнъж. Възможно е да
настъпят обстотялства, които да променят размера на дължимата издръжка.
Касае е се за периодично плащане, поради което съдът намира, че за периода
от 15.09.2025 г. до навършване на пълнолетие на Д. (26.09.2034 г.) или до
настъпване на причини за изменение или прекратяването й, издръжката
следва да бъде изплащана чрез майката, като законен представител на детето,
ежемесечно в размер на по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 15-то число на всеки месец за всяко едно от
месечните плащания.
В заключение: Исковете за заплащане на неимуществени вреди и
имуществени вреди са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в
предявените размери.
По д.такси и разноски от бюджета на съда, предвид освобождаването
на ищците от заплащането им по реда и на осн.чл. 183, ал. 2 от ГПК.
На осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени
авансово дължими държавни такси в размер на 4% върху уважените размери –
общо 23 544 лв., както и разноски за САТЕ, СМЕ и СПЕ (заплатени от
бюджета) в общ размер 14000 лв.
18
По разноските на страните:
Страните са претендирали разноски. Претендирано е заплащане
адв.хонорар на адв. К. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът е
претендирал, съгл. 3бр. списъци по чл. 80 ГПК (том І, л. 84-92), съд.разноски,
в т.ч. адв.възнаграждение общо в размер на 52 200 лв. с ДДС (по трите иска за
неим.вреди - по 16 200лв., по иска за им.вреди – 3600 лв.).
Видно от представените пълномощни и договор за правна защита и
съдействие (л. 6,7,8) на ищците е предоставена безплатна адвокатска помощ и
съдействие по реда и на осн.чл. 38, ал.1, т. 2 от ГПК, в който случай и на осн.
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
процесуалния им представител адв. П. К., адв.възнаграждение в размер 28 680
лв., с вкл.ДДС (25 200 лв. по исковете за неим.вреди и 3 480 лв. по иска за
имуществени вреди), при съобразяване предварителната работа на адвоката,
броя на ищците,в качеството им на наследници и предявените искове,
произтичащи от едно и също застрахователно събитие, извършената работа по
делото, разглеждане на делото в едно с.з., с активното участие на
процесуалния представител на ищците.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, гр. София , бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. ХАШИМОВА А. с ЕГН **********
от гр. Търговище, ЖК „Изток“ № 8 сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди
лева) по предявен частичен иск от 220 000 лв. – представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и други негативни изживявания, от смъртта на съпруга й С. Р. А. –
48 г.,б.ж.на с. О., общ.О., обл. Търговище, починал на 15.08.2022 г., в резултат
на ПТП предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в
близост до разклона за с. Б., общ. Търговище по посока от гр. София към гр.
Варна, след кръстовището за с. Л., от водача лек автомобил модел „БМВ 530
Д“ с peг. № Т **** КК – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на
осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл.
19
429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за периода
от 20.08.2022 г. до 05.10.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д. А. с ЕГН ********** от гр.
Търговище, ЖК „Изток“ № 8 и на Д. С. А. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител С. Х. А., със същия адрес, суми в размер
на по 180 000 лв. (сто и осемдесет хиляди лева) по предявени частични искове
от по 220 000 лв., представляващи застрахователни обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
други негативни изживявания от смъртта на баща им С. Р. А. – 48 г.,б.ж.на с.
О., общ.О., обл. Търговище, починал на 15.08.2022 г., в резултат на ПТП
предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в близост
до разклона за с. Б., общ. Търговище по посока от гр. София към гр. Варна,
след кръстовището за с. Л., от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг.
№ Т **** КК – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на осн.чл. 432, ал. 1
от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за периода от 20.08.2022 г. до
05.10.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д. С. А. с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител С. Х. А., и двете с адрес гр.
Търговище, ЖК „Изток“ № 8, сумата 7 400 лв. (седем хиляди и четиристотин
лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението –застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от загуба на издръжка
от баща й С. Р. А., за периода от 15.08.2022 г. до 15.09.2025 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.08.2022 г. до окончателното заплащане на
задължението, както и да заплаща сумата в размер на 200 лв. месечно –
обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от
загуба на издръжка от бащата С. Р. А. – 48 г., починал на 15.08.2022 г. в
резултат на горепосоченото ПТП, предизвикано на 13.08.2022 г. от водача лек
автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № Т **** КК – З.Ю.А., застрахован по ЗЗ
„Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД гр. София, считано
20
от 15.09.2025 г. до навършване пълнолетие на ищцата Д. С. А. на 26.09.2034 г.
ИЛИ до настъпването на причина за изменение или прекратяване на
обезщетението, ведно със законната лихва от 15-то число на съответния месец
– на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 45 от ЗЗД .
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Търговище държавна такса в размер на 23 544 лв.,
както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в
общ размер 14 000 лв. - на осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК .
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. П. Д. К. от САК, с ид.№ по ДДС
BG123526882, с адрес гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, сумата 28
680 лв., с вкл. ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищците по т.д. № 43/2023 г. по описа на ОС – Търговище – на осн.чл. 38,
ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
21