№ 6271
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.06.2022 г. по гр.д. № 9327/21 г., СРС, ГО, 128 с-в е
отхвърлил исковете на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.
****, за осъждане на „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ****, представлявано от П.Р.П. и на „Д.т.т.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ****, офис 8,
представлявано от А.И.Р., да заплатят на ищеца сумата от 14 476 лв.,
представляваща платена на 13.02.2020 г. от С. Г. на „Л. БГ ООД без основание
сума, а при условията на евентуалност, с която отвениците са се обогатили за
сметка на ищеца без основание, ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 1 471.73 лв.
за периода от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г. Осъдил е С. И. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к. ****, да заплати на „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Манастирски
ливади - Изток“, бл.****, представлявано от П.Р.П., сумата от 1500 лв.,
представляваща направени от ответника разноски, съобразно изхода на
делото.
1
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.София, ж.к. ****, чрез пълномощника
адвокат С. К. от САК, със съдебен адрес: гр.София, СО, ул.“**** с мотиви,
изложени в нея. Твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материално-правните норми и с
процесуалните правила. Тезата на СРС е, че законът не урежда изчерпателно
отношенията между туроператора и торустическия агент, ето защо в случая
следва да се изхожда от конкретните условия по договора за туристическия
пакет. Това счита за невярно. Съгласно Законът за туризма съществуват два
вида фирми, които предлагат различен вид услуги в областта на туризма, а
именно „Туроператори“ и „Туристически агенти“. "Туроператор" е лице,
лицензирано по реда на този закон за извършване на туроператорска дейност.
Съгласно т.60 от ДР на ЗТ, „туроператор“ е лице, регистрирано по реда на
този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти
за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически
пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез
посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което
предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с §
1,т.67,буква"б",подбуква"дд"от допълнителните разпоредби. Съгласно т.62 от ДР на
ЗТ „туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в
регистъра на туроператорите и туристическите агенти за осъществяване на
туристическа агентска дейност, различно от туроператор, което продава или
предлага за продажба туристически пакети, изготвени от туроператор.
„Туристическа агентска дейност“ е извършването на посредничество при:
продажби на туристически пакети на крайни потребители; пасажерски
авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други
допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с
туристическото пътуване. Туристическият агент извършва посредничество
при продажбата на организирани групови пътувания, какъвто е и характера на
процесната туристическа услуга. Прави се извод, че по смисъла на закона туристическият
агент означава регистрирано по него лице, което въз основа на сключен договор действа: 1/ от името
и за сметка на клиента; 21 от името и за сметка на доставчика на туристическата услуга
/туроператора/ и 3/ или като техен посредник.”
Счита, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. За да възникне право на иск за
връщане на получено без основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е
2
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно:
извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено
имуществено благо; получаване от ответника на същото имуществено благо;
предаването и получаването да са без правно основание. В настоящия случай
е безспорно, че на 13.02.2020г. ищецът С. И. Г. е заплатил на „Л. БГ“ ЕООД
сумата от 14 476 лв. по издадена от „Л. БГ“ ЕООД фактура № 3438 от 13.02
2020г, като част от цялото дължимо по договора плащане от 25 476 лева, като
преди това вече е заплатил изцяло дължимата по договора сума от 25 476 лв.
В резултат на извършеното плащане, имуществето на ищеца е намаляло със
сумата от 14 476 лв., като се е увеличило имуществото на „Л. БГ“ ЕООД и
„Д.т.т.“ ООД с тази сума, отговарящи солидарно по договора за организирано
туристическо пътуване, поради което и дължат връщането й на ищеца. При
заплащането на сумата от 14 476 лв., ищецът направил възражение, че тя не е
дължима, поради погасеното му задължение, като възражението е било
направено пред „Л. БГ“ ЕООД на когото са му били представени три касови
ордера, издадени от „Д.т.т.“ ООД. Те дължат и обезщетение за забава по чл.86
ЗЗД, което и съгласно ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ВКС,
ОСГТК „ при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни, т.е. двамата ответници дължат
законна лихва върху размера на недължимата сума, считано от 12.02.2021 г..
Законната лихва за периода от 13.02.2020 г. до датата на завеждане на ИМ-
12.02.2021 г. е в размер на 1471,73 лв.
Ако съдът прецени, че искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се окаже
недопустим и/или неоснователен, то при условието на евентуалност е налице
хипотезата на чл.59 ЗЗД, чийто фактически сътав е обогатяване на ответника
за сметка на ищеца, обедняване на ищеца, свързано с обогатяване на
ответника, причинна връзка между обедняването и липса на основание за
обогатяването, липсата на друг иск, с който обеднелият да се защити. Счита
за безспорно, че с превеждането на сумата от 14 476 лв. от ищеца по сметката
на „Л. БГ“ ЕООД, то това дружество се е обогатило за сметка на ищеца и
увеличението имуществото на „Л. БГ“ ЕООД е в причинна връзка с
намаляване имуществото на ищеца С. Г.. Към момента на плащането на тази
сума, ищецът е бил погасил задължението си по договора за организирано
пътуване, от което следва, че ответникът се е обогатил без основнаие и дължи
3
на ищеца връщане на онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването, а именно сумата от 14 476 лв. При липсата на акквито и да
било други основания за получаване на исковата сума, то следва да се
приеме, че ответниците са се обогатили за сметка на ищеца без основание и
са длъжни да върнат сумата на основание чл.59 ЗЗД, като се дължи и лихва,
считано от 12.02.2020 г. Двамата ответници солидарно, като страна по
договор за организирано пътуване, са се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца Г.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Манастирски ливади- Изток“, бл.****,
представлявано от П.Р.П., чрез пълномощника по делото адвокат Р. В. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски за настоящето производство.
Въззиваемото дружество „Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. ****, офис 8, представлявано от А.И.Р. не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1. пр. 1 от ЗЗД
4
от С. И. Г., ЕГН ********** срещу „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК **** и „Д.т.т.“ ООД,
ЕИК **** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 14 476 лв., ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до
окончателното изплащане, платена от него на „Л. БГ“ ООД без основание.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 14 476 лв., с която отвениците са се
обогатили за сметка на ищеца. Претендира се присъждане и на лихва в размер
на 1 471.73 лв. за периода от 13.02.2020г. до 12.02.2021 г.
Ищецът С. И. Г. твърди, че на 08.10.2019 г. сключил договор за
организирано туристическо пътуване с туроператора „Л. БГ“ ООД чрез
туристическия агент „Д.т.т.“ ООД, като общата дължима сума по договора
била 25 476 лв. Твърди, че на 09.10.2019 г., на 18.12.2019 г. и на 08.01.2020 г.
заплатил на „Д.т.т.“ ООД трите вноски по договора в размер съответно на 12
420 лв„ 336 лв. и 12 720 лв. или общо сумата в размер на 25 476 лв., с което е
изпълнил задължението си по сключения договор. Въпреки настъпилото
погасяване на задълженията по договора, на 13.02.2020 г., ищецът заплатил
отново сумата в размер на 14 476 лв. на „Л. БГ“ ЕООД по настояване на
последното, с която сума това дружество неоснователно се е обагатило за
сметка на ищеца. Предвид обстоятелството, че агентът „Д.т.т.“ ООД действал
от името и за сметка на туроператора „Л. БГ“ ООД се иска солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 14 476 лв.,
ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане,
платена от ищеца на „Л. БГ“ ООД без основание, а при условията на
евентуалност, същата сума, с която отвениците са се обогатили за сметка на
ищеца. Претендира се присъждане и на лихва в размер на 1 471.73 лв. за
периода от 13.02.2020г. до 12.02.2021.
Ответникът „Д.т.т.“ ООД не е подал писмен отговор в срока по чл.131
ГПК.
Ответникът „Л. БГ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който
сочи, че главниат иск е допустим, а евентуалният недопустим. По съществото
на спора, намира исковете за неоснователни. По делото е безспорно, че на
08.10.2019г. е сключен договор за туристически пакет между ищеца и
ответника „Л. БГ“ ЕООД чрез посредничеството на туристическия агент
„Д.т.т.“ ООД, както и, че договорът е изпълнен от страните. Твърди, че
получената от него сума е на валидно правно основание, а именно сключения
между страните договор. Оспорва да е налице солидарна отговорност между
ответниците, като твърди, че такава не е предвидена в закона, нито е изрично
уговорена между страните. Сочи, че ищецът се е съгласил с Общите условия
на туроператора, които били и неразделна част от договора, по силата на
които ищецът се задължил да заплати на туроператора/ответник „Л. БГ“
ЕООД сумата по договора, а не на туристическия агент. Сочи още, че на
10.10.2019 г. е получил сумата в размер на 11 000 лв. като депозит по
договора, а на 13.02.2020 г. сумата в размер на 14 476 лв. Заявява, че е налице
нарушение от страна на ищеца на Закона за ограничаване на плащанията в
5
брой, тъй като е заплатил в брой сума, надвишаваща по размер позволената
от закона такава. От своя страна, ответникът е изпълнил в пълен обем
задълженията си по сключения договор.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът и ответното дружество „Л. БГ” ЕООД
са сключили чрез втория ответник „Д.т.т.” ЕООД, договор № 1594/08.10.2019
г. за туристически пакет по програма „Незабравимо приключение в
Австралия и Нова Зеландия 2020”/Договор./. В договора е отразено, че
потребителят е запознат и приема общите условия на туроператора,
приложими към същия. Цената на туристическата услуга е заплатена от
ищеца в полза на „Д.т.т.” ООД на 3 пъти, а именно на 09.10.2019 г. -12420 лв.,
на 18.12.2019 г. - 336 лв. и на 08.01.2020 г. - 12720 лв. По делото е приета
съдебно-счетоводната експертиза, според която от така получените суми,
туристическият агент „Д.т.т.” ООД е внесъл по сметка на труоператора „Л.
БГ” ЕООД само 11 000 лв. Предвид това, туроператорът „Л. БГ” ЕООД е
поискал от ищеца доплащане на разликата до пълния размер на договорената
цена, а именно 14 476 лв., което той е сторил на 13.02.2020 г.
От правна страна:
СГС приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД- претендира се връщане даденото при първоначална липса на основание.
Фактическият състав на тази правна норма изисква основанието да не е
съществувало още при получаването на престацията. При този иск върху
ответника е тежестта да установи основанието, на което има право да задържи
платена от ищеца сума. Необходимото изискване за уважаване на иска по
чл.59 от ЗЗД пък е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника да са от един или от няколко общи факта.
В конкретния случай, ответникът „Л. БГ” ЕООД е „туроператор, а
съгласно т.60 от ДР на ЗТ, „туроператор“ е лице, регистрирано по реда на
този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти
за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически
пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез
посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което
предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с §
1,т.67,буква"б", подбуква"дд"от допълнителните разпоредби. Другият
ответник, „Д.т.т.” ЕООД е туристически агент, както съгласно т.62 от ДР на
ЗТ „туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и
вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за
осъществяване на туристическа агентска дейност, различно от туроператор,
което продава или предлага за продажба туристически пакети, изготвени от
6
туроператор. „Туристическа агентска дейност“ е извършването на
посредничество при: продажби на туристически пакети на крайни
потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз;
резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и
застраховки, свързани с туристическото пътуване. В приложения по делото
Договор с посочена общата цена на пътуването и сроковете за заплащането й,
но липсват подробности относно начинът за плащане и лицето, в полза на
което следва да бъдат преведени сумите. От друга страна, с подписване на
договора, ищецът изрично е декларирал, че е запознат и приема общите
условия на туроператора. В тези ОУ, p.VI, т.51, е записано, че плащанията се
извършват по банков път по нарочно вписаната банкова сметка на
туроператора „Л. БЕ” ЕООД в „УниКредит Булбанк” АД. Явно е, че ищецът
не е изпълнил тази договореност, тъй като всички платени суми по
процесната сделка са на каса при агента „Д.т.т.” ООД. При тези данни,
ищецът е следвало да доплати сумата, която туристическият агент не е предал
на туроператора, а именно 14 476 лв. Извършеното плащане на „Л. БГ” ЕООД
не е недължимо спрямо него. При плащането е било налице основание и това
е процесният договор за туристически пакет от 08.10.2019 г. Не е налице и
неоснователно обогатяване на туроператора, тъй като той не е получил сума
над тази, за която се е договорил с ищеца. Това се установява и от приетата
ССЕ, според която от страна на туристическия агент са преведени в полза на
„Л. БГ” ЕООД само 11 000 лв. от заплатените от Г. общо 25 476 лв.. Изводът
е, че предявеният срещу „Л. БГ” ЕООД главен и еветуален иск са явяват
неоснователни.
Относно предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
срещу другия ответник "Д. Typс Т." ООД, то СГС намира същият за
основателен. По делото е безспорно, че на 13.02.2020г. ищецът С. И. Г. е
заплатил на „Л. БГ“ ЕООД сумата от 14 476 лв. по издадена от „Л. БГ“ ЕООД
фактура № 3438 от 13.02 2020г, като част от цялото дължимо по договора
плащане от 25 476 лева, но преди това вече е заплатил изцяло дължимата по
договора сума от 25 476 лв., но на "Д. Typс Т." ООД. Последният е получил
изцяло сумата, за което има писмени доказателства и за което обстоятелство
не се спори, но е превел на туроператора само 11 000 лв., като остатъкът от
14 476 лв. не е бил преведен, т.е. той е получил нещо при начална липса на
основание. В резултат на извършеното плащане, имуществето на ищеца е
намаляло със сумата от 14 476 лв., като се е увеличило имуществото на
„Д.т.т.“ ООД с тази сума.
На въззивника/ищец се дължи и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД,
което и съгласно ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ВКС,
ОСГТК „ при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни, т.е. ответникът "Д. Т. Т." ООД
7
дължи законна лихва върху размера на недължимата сума, считано от
12.02.2021 г. до датата на завеждане на ИМ-12.02.2021г. в размер на 1471,73
лв.
Относно претенцията за разноски, то на въззивника/ищец се следват
разноски за първата инстанция за държавна такса от 637,91 лв. За
адвокатското възнаграждение се следват разноски в размер на 1000 лв.
Направеното възражение за прекомерност, съдът намира за неоснователно,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при което се получава сума от
1008,43 лв., т.е по-голяма от претендираната. Общо разноските възлизат на
1637,91 лв., дължими от ответника "Д. Т. Т." ООД.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІII пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено само в частта, в която съдът е отхвърлил
иска на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ****, за осъждане на
„Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
****, офис 8, представлявано от А.И.Р. да заплати на ищеца сумата от 14 476
лв., представляваща платена от С. Г. на „Д.т.т.“ ООД без основание сума,
ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до окончателното изплащане, както
и мораторна лихва в размер на 1 471.73 лв. за периода от 13.02.2020 г. до
12.02.2021 г. и вместо него постановено друго, с което ответникът „Д.т.т.“
ООД, ЕИК **** следва да заплати посочената сума, ведно със законната
лихва от 12.02.2021г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 1 471.73 лв. за периода от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция разноските са за държавна такса от 318,96 лв. и
за адвокатски хонорар от 500 лв., или общо в размер на 818,96 лв., дължими
от „Д.т.т.“ ООД на въззивника/ищец.
Въззивникът/ищец дължи разноски за въззивната инстанция на „Л. БГ“
ЕООД в размер на 1008, 43 лв., изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията изм. и доп. ДВ, бр.68 от 31 юли 2020 г.,
предвид направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.06.2022 г. по гр.д. № 9327/21 г. само в частта,
в която СРС, ГО, 128 с-в е отхвърлил иска на С. И. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к. ****, за осъждане на „Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ****, офис 8, представлявано
от А.И.Р. да заплати на ищеца сумата от 14 476 лв., представляваща платена
от С. Г. на „Д.т.т.“ ООД без основание сума, ведно със законната лихва от
12.02.2021г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер
на 1 471.73 лв. за периода от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ****, офис 8, представлявано от А.И.Р. да заплати
на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. **** сумата от 14 476 лв.,
представляваща платена от С. Г. на „Д.т.т.“ ООД без основание сума, ведно
със законната лихва от 12.02.2021г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 1 471.73 лв. за периода от 13.02.2020 г. до
12.02.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ****, офис 8, представлявано от А.И.Р. да заплати
на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. **** направените от него
разноски за първата инстанция в размер на 1637,91 лв.
ОСЪЖДА „Д.т.т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ****, офис 8, представлявано от А.И.Р. да заплати
на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. **** направените от него
разноски за въззивната инстанция в размер на 818,96 лв.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. **** да
заплати на „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Манастирски ливади- Изток“, бл.****, представлявано от
П.Р.П., чрез пълномощника по делото адвокат Р. В. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“**** направените от него разноски за въззивната
инстанция в размер на 1008, 43 лв.
9
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10