№ 725
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208523 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, представлявано от
управителя П.П.П. срещу наказателно постановление (НП) № 766525-F
749352/23.04.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин лева)
лв. за извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
С жалбата се оспорва извършването на нарушението, като се излага
противоречие с материалния закон на процесното НП, както и се твърди
противоречие с процесуалния закон, от което се прави извод за
незаконосъобразност на същото и се моли за неговата отмяна. Алтернативно
се моли при установяване, че административното нарушение е осъществено
да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
1
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена
жалбата без уважение и да бъде потвърдено НП, тъй като по безспорен начин
е доказано административното нарушение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2023 г. в 14:19 часа била извършена проверка на търговски обект,
находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“ до бл.86, магазин „Т-Маркет“,
стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД. Проверката била
извършвана от служители на ЦУ на НАП. Била извършена преди
легитимацията на проверяващите контролна покупка, за която е бил издаден
фискален бон. След което проверяващите се легитимирали и започнали
проверката. Бил изваден дневен отчет „Х“. Констатирано било, че в обекта от
регистрираното фискално устройство, което е монтирано и работещо с ИН на
ФП BN011081, с рег. № на ФУ в НАП 4353250/24.10.2019 г., което притежава
функции „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. От извадения
дневен „Х“ отчет №**********/14.12.2023 г. се установил дневен оборот в
обекта към 15:13 ч. в размер на 1175, 70 лв. Извършено било преброяване на
касовата наличност от И.Д.Б. – зам. управител, на която било предоставено за
попълване опис на паричните средства в касата. Преброена била сумата в
касата, която била в размер на 0,00 лв. Констатирана е промяна в касовата
наличност в отрицателна стойност, а именно – 1175, 70 лв., които
представляват неправилно отразяване на продажбите в касата, а именно
маркирани са в брой. За извършената проверка бил съставен протокол
№0133166 от 14.12.2023 г. Попълнен е опис на паричните средства в касата от
Б. – зам.управител.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
19.12.2023 г. от М. К. И. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, на
дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
АУАН е връчен на оправомощено от управителя на дружеството лице с
пълномощно, което е приложено, на датата на съставянето му, а именно на
23.12.2023 г. В АУАН не е вписано, че има възражения. Такива не са
депозирани и впоследствие в законовия срок пред наказващия орган.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
2
№766525-F749352/23.04.2024 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на НАП, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото
е връчено на 20.05.2024 г. на оправомощено от управителя лице.
Издаденото срещу дружеството-жалбоподател НП
№715199-F699366/28.07.2023 г. на началник отдел “Оперативни дейности“-
София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС е отменено с решение №8416 от 12.06.2024 г. на АССГ, XXVII
състав, по канд №3304/2024 г., влязло в законна сила на 12.06.2023 г.
Издаденото срещу дружеството-жалбоподател НП
№715198-F699358/28.07.2023 г. на началник отдел “Оперативни дейности“-
София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС е изменено относно размера на имуществената санкция, която е
намалена, с решение №1720 от 09.04.2024 г. на СРС, НО, 109 състав, по анд
№16336/2023 г., влязло в законна сила на 08.05.2024 г.
Издаденото срещу дружеството-жалбоподател НП
№516182-F533611/08.06.2020 г. на началник отдел “Оперативни дейности“-
София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС се сочи в служебна бележка от 21.05.2021 г., че е влязло в сила на
08.07.2020 г., тъй като не е обжалвано. Приложена е разпечатка, че е връчено
на 30.06.2020 г. и влязло в сила на 08.07.2020 г. Не е отразен фактът на влизане
в сила на същото по надлежен ред с подпис и печат на оправомощеното
длъжностно лице върху самото НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, дневен финансов отчет, опис, протокол за
извършена проверка, справки, график, фискални бонове, пълномощни, НП,
съдебни решения, служебна бележка, разпечатка от система и гласните:
показанията на свидетеля М. И..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля М. И. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
3
последователни и непротиворечиви, с изключение на приложените
доказателства: справка и разпечатка от система, от които не се установява
обстоятелството кога е влязло в законна сила НП
№516182-F533611/08.06.2020 г. Такива доказателства бяха изискани
неколкократно от съдебния състав, но не бяха представени.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице. Издалият процесното НП е оправомощен, съгласно
изложеното в №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото
проверката е извършена на 14.12.2023 г., което е видно от протокола за
извършена проверка и от показанията на свидетеля И., а АУАН е съставен на
19.12.2023 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 23.04.2024 г., т.е. в
шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 14.12.2023 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
4
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушена: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006
г. предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на
него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство в
проверявания търговски обект притежава функции „служебно
въведени/изведени” суми. В случая се установи, че е установена липса на
касова наличност, а именно разлика между изведения „Х“ отчет и касовата
наличност в размер на 1175, 70 лв. Като Наредба №Н-18/2006 г. на МФ е
издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, която съответства на словесното описание на
нарушението и фактически реализираното такова. Касае се за обективна
безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало като ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДДС. Тази правна норма предвижда, че „Извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.”. Съответно санкциите по ал. 1 са: „глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
5
2000 лв.“ Касае се за нарушение във връзка с издадена наредба въз основа на
чл.118, ал.4 от ЗДДС и се касае за нарушение, а именно на Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. Процесното нарушение не
води до неотразяване на приходи, доколкото от всички събрани по делото
доказателства се установява, че се касае за по-висока сума по „Х“ отчет от
фискално устройство от касова наличност и при осъществената контролна
покупка е издаден фискален бон. Липсват данни, че разликата в касата е от
неиздавани касови бележки, което да предполага извършена продажба, която
да не е регистрирана на ФУ. Каква е била причината за разликата в касовата
наличност е без значение, тъй като тази промяна не е отразена по предвидения
в нормативния акт начин на ФУ.
Правилно от административнонаказващия орган и при спазване
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН е наложена санкция на основание чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Но не е правилно определен размера на имуществената санкция, в
съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради следното: Приема
се от настоящият съдебен състав, че административното нарушение е за първи
път, тъй като се установиха следните факти, относно посочените в
атакуваното НП три НП, на които се позовава административнонаказващия
орган като отегчаващо обстоятелство, а именно: НП №715199-F699366 е
влязло в законна сила на 08.05.2024 г., т.е. след датата на настоящето
административно нарушение, която е 14.12.2023 г., НП №715199-F699366 e
отменено от АССГ, а относно НП №516182-F533611 не бяха представени
доказателства за влизането му в сила, а дори и да беше влязло в законна сила
на твърдяната в служебната бележка дата 08.07.2020 г., то поради
отдалечеността му във времето същото не следва да бъде отчитано като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради което се приема и че
степента на обществената опасност на нарушението е ниска. Ето защо
наложената имуществена санкция на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДДС следва да е в размер на минимума от 500 (петстотин лева) лв., поради
което определеният й размер от 600 лв. в процесното НП следва да бъде
намален до минимума предвиден в чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за да
бъде законосъобразно определена в съответствие с нормата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
6
административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, както и като взе предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства,
ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Като Наредба №Н-18, конкретно в нормата
на чл.33, ал.1 посочва как се отразява всяка промяна на касовата наличност.
Конкретното административно нарушение е типично за вида си и с нищо не
разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност.Констатираната
разлика в касовата наличност не е незначителна и липсват други смекчаващи
обстоятелства, които да придават на конкретния случай по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.
Следва да се прецени, че разликата в сумите: касова наличност и фактическа
наличност е над хиляда лева, конкретно в размер на 1175, 70 лв. Т.е. нормата е
предвидена, с оглед предотвратяване на злоупотреба с право, при
необходимост при повреда или смяна на определено ФУ, както и при
преместването му в друг обект, стопанисван от търговеца, като касовата
наличност следва да отговаря на фактическата такава. Винаги продавач-
консултантът следва надлежно да отчете правилно плащанията в брой, които
се намират в касата и същите да съвпадат с отразеното на ФУ, което в случая
не е сторено. Горното води до извод, че не е налице маловажност на
нарушението.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
7
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на ТД на НАП, който се е явил в проведените съдебни заседания,
но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1
от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 766525 - F 749352/23.04.2024 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“, като намалява размера на имуществената санкция
наложена на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградски шосе“№247,
ет.2 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС
от 600 (шестстотин лева) лв. на 500 (петстотин лева) лв.
ОСЪЖДА „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградски шосе“№247,
ет.2 да заплати в полза на ЦУ на ТД на НАП сумата от 80 (осемдесет лева )
лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8