Решение по дело №321/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по три въззивни жалби,както следва:ищецът Н. К. С. обжалва решение №972/04.02.2014г. на РС-Б. по гр.д.№372/2012г. в отхвърлителната му част,а с въззивните жалби на Й. К. и Д. Г.,подадена чрез пълномощника им адв.Ч., и на С. К.,Б. Ф.,К. П. и В. Ц. горепосоченото решение на БРС е обжалвано в частта,в която предявеният срещу тези въззивници иск е уважен.

По допустимостта на въззивните жалби съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при постановяване на настоящето решение не води до различен от направения вече извод ,че въззивните жалби са процесуално допустими.

При служебната проверка за валидност в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно.Предвид цялостното му обжалване с подадените от страните въззивни жалби проверявайки допустимостта му въззивният съд намира първоинстанционното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба,чиито недостатъци не са отстранени във въззивното производство.

С решение №972/04.02.2014г. на РС-Б. по гр.д.№372/2012г. е уважен частично предявения иск от Н. К. С. против Й. К. , Д. Г.,С. К. ,Б. Ф. ,К. П. и В. Ц. и ответниците са осъдени на основание чл.61 ал.1 ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца сумата 2 942,67лв ,с която са се обогатили поради увеличената стойност на имотите им в резултат на извършени от ищеца необходими и полезни разноски за общите части на сградата.

В исковата молба ,по която се е движило производството по делото в първата инстанция ищецът е изложил обстоятелства ,че ползва жилището на третия етаж от триетажната жилищна сграда с административен адрес:Б.,У."Д. К." №10А,което му е предоставено за ползване от собственика-неговата дъщеря К. Н. С.,а ответниците са собственици на жилища на отделните етажи от сградата.Сочи ,че през 2011г. извършил неотложен ремонт на покрива на сградата,както и на коридора на мазето и за извършените ремонтни работи платил 9 221,16лв.Излага обстоятелството,че за извършените ремонтни работи няма договор с етажните собственици ,както и че няма получено съгласие от тях за вида и количеството на работите,реда за приемането им ,срока за изпълнение и размера на възнаграждението.Но тъй като извършването на посочените в исковата молба ремонтни дейности е факт,от който се ползват всички ответники,претендира солидарното им осъждане да му заплатят сумата 6 147,44лв за извършените от него разноски за ремонт на покрива и измазване на коридора на мазето,ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

С определение №1475/03.04.2014г.,постановено по реда на чл.267 ал.1 ГПК въззивният съд е намерил исковата молба за нередовна и е указал на ищеца С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани посочената в определението нередовност.С молба от 24.04.2014г. ищецът твърди,че представя поправена искова молба с копия за ответниците.Съдът е констатирал,че към молбата не е приложена поправена искова молба съобразно дадените в горепосоченото определение указания,а е приложена молба съдържаща доказателственото искане за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза.С разпореждане на съдията -докладчик на ищеца повторно е съобщено,че не е представил искова молба ,а приложената към молбата от 24.04.2014г. има друг смисъл ,тъй като е заявено само доказателствено искане. Ищецът лично е получил повторното съобщение на 07.05.2014г. ,но до насроченото за 15.05.2014г. съдебно заседание не е предприел процесуални действия за отстраняване на указаната му нередовност на исковата молба.

При това положение и съобразявайки указанията ,дадени с ТР №1/2013г. ОСГК и ТК Благоевградският Окръжен съд намира ,че обжалваното решение следва да се обезсили като постановено по нередовна искова молба.

За да постанови осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 2 942,67лв,РС-Б. не е изложил никакви съображения на какво основание приема ,че ответниците отговарят солидарно по предявения от ищец осъдителен иск за парично вземане,произтичащо от направени разноски за ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост.Нормата на чл.121 от ЗЗД е императивна и посочва изчерпателно хипотезите,при които е налице солидарна отговорност между две и повече лица.Солидарна отговорност мажду две или повече лица има когато е установена със закон /напр. в чл.53 ЗЗД ;в чл.15 ал.3 ТЗ и др./,или произтича от договор.Ищецът признава в исковата молба,че няма договор с ответниците за извършване на предприетите от него ремонтни работи по общи части на сградата,което изключва солидарната им отговорност на договорно основание.Няма и законово основание за такава отговорност.При извършване на разходи за ремонт и пъддръжка на общи части в сграда в режим на етажна собственост от един от етажните собственици или от трето лице,което не е собственик ,но ползва самостоятелен обект в сградата отношенията между извършилият разходите и останалите етажни собственици се разрешават в приложното поле на чл.30 ал.3 ЗС в първия случай и респ. чл.61 ал.1 или ал.2 ЗЗД във втория случай.При липса на решение за ремонт на общите части етажните собственици не отговарят солидарно ,а разделно за припадащата им се част от извършените необходими разноски .В разглеждания случай нито се твърди от ищеца договорно основание за солидарна отговорност на ответниците,нито има законово основание за такъв вид отговорност,поради което РС не е имал основание да я прилага. Тъй като е налице несъответствие между петитума,с който се иска ответниците солидарно да заплатят претендираната от ищеца сума,и обстоятелствената част на исковата молба ,в която не се съдържат никакви данни за солидарна отговорност,исковата молба е нередовна и като се е произнесъл по нередовна искова молба РС е постановил недопустимо решение.Недопустимо е да се разглежда иск за солидарно осъждане на всички ответници без исковата молба да съдържа твърдения от какво произтича солидарната отговорност./ в този смисъл решение №1516/05.07.2004г. на ВКС-Четвърто г.о. по гр.д.№1252/2003г.; решение №28/17.02.2005г. на ВтАС по вгр.д.№323/2004г. Обжалваното решение следва да се обезсили,а производството по делото -да се прекрати .

По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 предл.първо ГПК и чл.78 ал.3 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №972/04.02.2014г. на РС-Б. по гр.д.№372/2012г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: