Решение по НАХД №693/2025 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 297
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20251420200693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Враца, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200693 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя ***** против Наказателно постановление
№007262 от 29.05.2025 г., издадено от началник на ТО за областите Видин,
Монтана и Враца към ГД КП при КЗП, с което за извършено нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание 45, ал.1 ЗПК, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
закон и административнопроизводствените правила, като се прави искане за
неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, представител не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представител
не се явява. От процесуалния представител е постъпило писмено становище, в
което се твърди, че атакуваното НП е законосъобразно, тъй като същото
притежава всички законови реквизити и жалбоподателят е извършил
вмененото му с НП нарушение. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
1
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата
е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима и същата следва да бъде разгледана по
същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема са
установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2024 г. е извършена проверка от служители на КЗП в обект –
офис на „Сити Кеш“ №2 в гр.Враца, ж.к.„***** по време на която са били
предоставени от кредитора два Договора за потребителски кредит
№1183874/11.11.2024г. и №1184987/12.11.2024 г., сключени в офиса в гр.Враца,
ведно с цялото досие към тях, включително и СЕФ. Съгласно договор за
потребителски кредит №1183874/11.11.2024г., размерът на кредита е 1000.00
лева, със срок на погасяване 17 седмични вноски, като първите три са в размер
на 9.72 лв., а всяка следваща е в размер на 76.75 лв. В чл.3, ал.1, т.12 била
записана общата сума за плащане - 1103.66 лева. Лихвеният процент по
кредита, съобразно чл.3, ал.1, т.7 от договора е в размер на 50%, а в чл.3, ал.1,
т.5 е отбелязан - годишен процент на разходите /ГПР/- 65.65%. В чл.5, ал.1 от
същия договор е посочено, че страните се споразумяват договорът за кредит
да бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
1.Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия:
2.1.При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2.При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната.
2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора;
2
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход."
В чл.5, ал.2 е договорено следното: „Страните се споразумяват, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок
до 3 /три/ дни от сключване на настоящия договор".
Установено е, че към досието за договора за кредит не са налични
документи, от които да се установява, че потребителят е осигурил едно от
посочените в договора обезпечения в указания му тридневен срок, който е
изтекъл. Съгласно чл.11, ал.1 от договора е уговорена неустойка в размер на
426.34 лв. при непредоставяне на обезпечение по чл.5 в тридневен срок, а в
ал.2 е договорено, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено,
съобразно посочения начин в Приложение 1 към договора за кредит. В
погасителния план /Приложение 1/ към договора, в колона ”6" е включена
неустойка в размер на 426.34 лева, която е разпределена и прибавена към
всяка от погасителните вноски, като в колона „7 е посочено вноска с
неустойка 17x90.00 лв., общо 1530.00 лева. По отношение на годишния
процент на разходите /ГПР/ в чл.3, ал.2 е договорено, че се определя в
съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и включва единствено
възнаградителната лихва, т.е. не включва размера на неустойката.
При така извършената проверка и от събраните доказателства,
контролните органи установили, че кредиторът не е включил неустойката,
посочена в договора за кредит в годишния процент на разходите, поради което
не е спазил изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно
която, договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин.
3
Ето защо на 07.02.2025 г. бил съставен АУАН №007262 против „Сити
Кеш“ ООД за това, че на 11.11.2024 г. кредиторът е сключил Договор за
потребителски кредит №1183874 в офис в гр.Враца, който не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочен по ясен
и разбираем начин годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума,
дължима от потребителя по кредита.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.11, ал.1,
т.10 от Закона за потребителския кредит. Към АУАН е приложен Констативен
протокол № К-2772566/25.11.2024 г. Нарушителят не е подал възражение
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН №007262 и при идентична фактическа
обстановка е издадено атакуваното наказателно постановление №007262 от
29.05.2025 г., издадено от началник на ТО за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД КП при КЗП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание 45, ал.1 от ЗПК на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото релевантни писмени доказателства: Констативен протокол
№ К-2772566/25.11.2024 г.; Договор за потребителски кредит №1183874/11.11.2024 г.;
АУАН №007262/07.02.2025 г. , съставен от Г. С.-старши инспектор в Област
Враца към КЗП; Наказателно постановление №007262 от 29.05.2025 г.,
издадено от началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП
при КЗП; Заповед №1138/29.01.2025 г. на председателя на КЗП и Заповед
№892ЛС/01.02.2017 г. на председателя на КЗП.
По делото са събрани и гласни доказателства от показанията на
свидетелите Г. С. /актосъставител/ и С. А. – свидетел при установяване на
нарушението, които съдът кредитира изцяло като обективни,
безпротиворечиви и подкрепящи се от целия събран по делото доказателствен
материал.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени приложените по делото доказателства, тъй като всички
4
те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се, като
същите кореспондират и с показанията на разпитаните свидетели.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при
Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно
лице, видно от приложените по делото заповеди на председателя на
Комисията за защита на потребителите. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е
съставен акта, обстоятелствата, при които е извършено то и да отстоява
своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено
нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случая „ Сити Кеш“ ООД има качеството
на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, за което няма спор между
страните по делото. Съгласно чл.11, ал.1, т10 от ЗПК, „Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:….годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;….“
От приложените към делото писмени доказателства и Договор за
потребителски кредит №1183874/11.11.2024 г. е видно, че жалбоподателят в
качеството му на кредитор не е изпълнил задължението си да включи
неустойката, посочена в договора за кредит в годишния процент на разходите,
каквото е изискването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което
дружеството действително е осъществило състав на нарушение по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, поради което и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по реда на чл.45, ал.1 от ЗПК и му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в минимално
предвидения от закона размер от три хиляди лева. Съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите, чрез
5
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредит. В тази връзка, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, щом целта на закона не е постигната, при
наличие на ясно изразени условия за защита на потребителите, определени от
законодателя именно с посочените изисквания при сключване на договор за
потребителски кредит и водещи до отговорно поведение на кредиторите. На
потребителите следва да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направят във връзка с кредита, за да
може да направят информиран и икономически обоснован избор, дали да
сключат договор. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР трябва да изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита не включва нотариални такси.
В случая размерът на неустойката е 426.34 лева и същият е почти
половината от размера на предоставения кредит от 1000.00 лева. Неустойката
е разход, дължим от кредитополучателя, включен в погасителния план към
договора за кредит. В случая неустойката е дължима на кредитора при
определени условия, а именно неизпълнение на задължение от потребителя да
осигури обезпечение по кредита чрез поръчител или банкова гаранция, за
които е бил въведен твърде кратък срок от 3 дни.
Ето защо, невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита,
при условие, че е дължима и е включена в погасителния план по договора,
6
води до съществена разлика между формално посочения и действително
прилагания размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР от 65, 65 % е
недействителен и не отговаря на разходите, които реално ще направи
потребителят. В договора е посочена обща сума за плащане по кредита
1103.66 лв., а действително, след прибавяне на размера на неустойката
потребителят ще дължи 1530.00 лева.
Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено
в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП
е посочена дата на извършване на нарушението – 11.11.2024 г. и място - офис в
гр.Враца, ж.к.„*****
Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
констатираното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните
от този вид, което да обуслови извода за маловажност на случая.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от
страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател
да бъде осъдено да заплати на АНО разноски по делото в размер на 100.00
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5
вр.ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №007262 от 29.05.2025 г.,
издадено от началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП
при КЗП, с което за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на
основание 45, ал.1 от ЗПК, на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* да заплати на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП
7
при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8