Присъда по дело №147/2021 на Районен съд - Велинград

М о т и в и към присъда № 12,постановена на 19.10.2021 годинаq по
н.о.х.дело № 147 по описа за 2021 година на Районен съд Велинград :
Обвинение против А. Л. К. - роден на 25.06.1970 година в град Батак,
живущ в град Батак , ул.“ Георги Джурков „ № 2 , български гражданин, със
средно образование,работи в ТП ДГС „Родопи“,разведен, неосъждан-
реабилитиран по право, с ЕГН **********, в това , че на 10.11.2019 г.,в
землището на село Грашево,общ.Велинград, е отнел чужда движима вещ,
куче порода „българско гонче“ на стойност 2000.00 лева /две хиляди лева/ ,от
владението на собственика М. К. С. от с. Грашево,общ.Велинград ,без негово
съгласие ,с намерение противозаконно да го присвои, като вещта не е под
постоянен надзор и при извършване на кражбата е използвано МПС -
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК , във връзка с чл.194,ал.1 от
НК .
Подсъдимият не се признава за виновен по обвинението,като твърди че
не е извършил деянието,за което е обвинен и се възползва от правото си да
не дава обяснение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свид. М. К. С. от с.Грашево твърди,че през м. ноември 2019 година е
притежавал ловно куче ,което наричал „Рекси“– не сочи цвят и отличителни
белези на кучето. Същият твърди,че към този момент кучето е било
оборудвано с GPS тракер,който показвал местонахождението му,но
посоченото средство не е предадено на органите на досъдебното п-во,съотв.
не е иззето от тях по реда,предвиден в процесуалния кодекс. Освен това свид.
С. установява,че кучето му е подарък от Иван Трончев от
с.Грашево,обучавано е от него за лов на свине; няма родословие,не е било
регистрирано в общината и не е плащал за него данъци,не е имало
идентификационен медальон.
На 10.11.2019 година,свид. М.С.,заедно със свид. Д.,М. и К. били на лов
в района на Мечо Корито – квартал на с.Грашево,като и описаното по-горе
куче участвало в лова. След приключване на лова участниците си тръгнали
без кучето,тъй като то не се върнало при тях след последната гонка. Свид. Д.
и М. твърдят,че веднага са тръгнали да търсят кучето,като едва при
проведените очни ставки уточняват,че след лова са отишли във Велинград,а
не да търсят кучето. Освен това разпитаните свидетели сочат различни
причини за пътуването до Велинград – свид. Д.,че са ходили да търсят друго
куче,а свид. М. – да пият кафе.По време на пребиваването си във Велинград
свид. С. твърди,че наблюдавал местонахождението на кучето си чрез
мобилния си телефон,използвайки GPS тракер и че в около 15.00 часа
забелязал,че кучето не се движи. Свид. С.,заедно със свид.Д. и свид. М. се
върнали в района на с.Грашево и твърдят,че в реката,в близост до разклона за
посоченото село намерили срязана каишката на кучето,заедно с посоченото
устройство. Свид. С. започнал да издирва кучето си,като на камерата на КГП
1

преди Велинград видял,че на седалката на руски джип има куче и
сигнализирал за това органите на МВР.При подадения сигнал свид. С. не е
предоставил документи за собственост на кучето.Освен това той разговарял
със свид. К.,която му разказала,че била на нивата,която се намира на пътя за
Сърница; едно куче – без петна,с тънка каишка оранжева се въртяло около нея
и в един момент на пътя спрял джип – зелен ловен,от него слязъл човек със
зелени ловни дрехи и попитал дали кучето е нейно,тя казал,че не е и той го
взел и го качил в джипа.Същата свидетелка не е видяла този човек да сваля
каишката на кучето,като освен това твърди,че в джипа са били двама. Свид.
К. не е извършила разпознаване на кучето и на човека,с когото е разговаряла и
който е взел кучето.
Подсъдимият А.К. е приятел със свид. Г.Х.,а със свид. Н.З. са
познати.През месец ноември и към настоящия момент подсъдимият ползва
сая,находяща се в гр.Батак – собственост на свид. Х.. Последният твърди ,че
е собственик на джип „УАЗ“ с рег.№ РА 6198 ВВ,като това МПС е
управлявано и от него и от подс. К..
На 10.11.2019 година подс. А.К.,заедно със свидетелите Г.Х. и свид.
Н.З.,били на риболов в язовира до гр. Сърница / а не на язовир Батак,така
както се сочи в обвинителния акт,като същото не само не се установи от
разпитаните свидетели,но е и неправдоподобно от язовир Батак за гр.Батак да
пътуваш по пътя от гр.Сърница за гр.Велинград/.Същите се предвижвали с
джип „УАЗ“ с рег.№ РА 6198 ВВ,управляван от подсъдимия.Свид. Х. и свид.
З. твърдят,че по пътя са видели човек,който води куче,вързано със сезал;
подсъдимият и втория свидетел слезли от джипа; К. се спазарил с човека и
купил кучето за 60-70 лева според Х.,а 70-80 лева според З.,след което го
качил в джипа и го закарали в саята в гр.Батак,посочена по-горе. Двама
свидетели са категорични,че кучето не е имало каишка,респ. устройство ,като
свид. З. твърди че кучето е червеникаво.
Свид. Г. – началник на ПУ Батак към РУ Пещера,твърди че са получили
сигнал от РУ на МВР Велинград за откраднато куче по време на ловния
сезон,като колегите му дали описание и на кучето и на джипа, паспортс който
се придвижват евентуалните крадци като освен това съобщили и това,че
кучето има; те проверили сигнала и установили,че в техния район се намира
такова МПС,намерили кучето в една сая - на свид. Х.,която той дал за
ползване на подс. К.;след това дошъл собственика на кучето и то реагирало
на него,като на собственик. Същият е категоричен,че към посочения момент
кучето не е имало на врата нито каишка,нито медальон,както и че не знае дали
е имало ЗМ за това куче,което било предадено на собственика с Протокол за
доброволно предаване. Пред този свидетел Х. казал,че преди това кучето е
имало каишка,която К. срязал и хвърлил в реката.Същите обстоятелства се
установиха и от свид. Д. – същи служител на ПУ Батак към РУ Пещера,но той
допълва,че пред него Х. установил,че са били с К. и З. на лов,като се
прибирали от Сърница за Велинград са взели кучето и са го качили в
2

автомобила,но по-късно се уточнило,че К. е взел кучето,като на този свидетел
не е станало ясно кой е собственик на кучето и не е присъствал при
предаването му.
От заключението на ветеринарномедицинската експертиза,е видно
че след запознаване с материалите по досъдебното производство,вещото
лице дава заключение,че се касае за куче-мъжки пол; порода – Българско
гонче; име – Рекси;с основен цвят – светлокафяв,бели гърди и бели пръсти на
лапите; дата на раждане 24.04.2016 год.; притежава паспорт с №
BG01V374371,издаден на 15.11.2019 год.,но не е въведен във ВЕТИС;
идентификатор - микрочип с номер 100235000005966,поставен на 28.01.2021
год.;като в паспорта са посочени ваксинации на кучето,които са отразени в
информационната система ВЕТИС; към 10.11.2019 година посоченото куче е
на възраст около 3 години и 7 месеца,без родословие и
документи,удостоверяващи работните му качества или такива за участие в
изложби,състезания и турнири,като то не е било регистрирано в Община
Велинград – към посочената дата собственикът на процесното куче не е
изпълнил нито едно от задълженията си по чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност в Република България. След изложеното
до тук вещото лице определя цената на процесното куче към 10.11.2019
година на 400 лева,въз основа на това,че на кучето не са били извършени
никакви задължителни ветиринарномедицински мепоприятия –
ваксинация,външно обезпаразитяване,поставяне на микрочип и регистрация в
Община Велинград; липсват документи,удостоверяващи качеството на
животното,липсва родословие на кучето,като е извършено и сравнение на
цените на средностатистическото куче – гонче на тази възраст,кондиция и
състояние в сайтове за търговия. В съдебно заседание вещото лице изясни
начина за достъп до информационната система за безопасност на храните,вкл.
и за идентификацията на животните.
Подсъдимият А. Л. К. е осъждан със Споразумение № 23/18.05.2016
год.,одобрено от РС Пещера по н.о.х.дело № 133/2016 година – за
престъплене по чл. 343б,ал.1 от НК на накаазние лишаване от свобода за
срок от 7 месеца,изпълнението на което е отложено за срок от 3
години,считано от 18.05.2016 година, на глоба в размер на 500 лева и на
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца,като е
реабилитиран по право на 18.05.2019 година.От представената по делото
Характеристична справка е видно,че подсъдимият е роден в
гр.Велинград,има постоянен и настоящ адрес в гр.Батак,има брат и едно
дете,спрямо него има регистрирани два заявителски материала – през 2016
година и през 2020 година,не контактува с лица от криминалния контингент.
Декларирал е,че семейството му се състои от него,получава месечно 1000
лева притежава МПС – лек автомобил.
С оглед на горното е видно че А. Л. К. - роден на 25.06.1970 година
в град Батак, живущ в град Батак , ул.“ Георги Джурков „ № 2 , български
3

гражданин, със средно образование,работи в ТП ДГС „Родопи“,разведен,
неосъждан- реабилитиран по право, с ЕГН **********, следва да бъде
признат за НЕВИНОВЕН в това , че на 10.11.2019 г.,в землището на село
Грашево,общ.Велинград, е отнел чужда движима вещ, куче порода
„българско гонче“ на стойност 2000.00 лева /две хиляди лева/ ,от владението
на собственика М. К. С. от с. Грашево,общ.Велинград ,без негово съгласие ,с
намерение противозаконно да го присвои, като вещта не е под постоянен
надзор и при извършване на кражбата е използвано МПС , като бъде
оправдан по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК ,
във връзка с чл.194,ал.1 от НК . В настоящия процес не се установи по един
несъмнен и безспорен начин,че подсъдимият К. е осъществил състава на
посоченото престъпление – квалифицирана кражба :
- от обективна страна т.е че е отнел описаното ловно куче от
владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно
да го присвои.Обвинението се позовава на косвени доказателства – показания
на свид. К.,че около нея е имало куче,за което мъж с ловни дрехи попитал
нейно ли е,взел го и го качил в джипа/относно идентификация на същите –
съдът ще изложи мотиви по-долу/ и предаване на кучето на органите на МВР
от страна на свидетеля Х. с твърдение от страна на полицейските
служители,че това куче е реагирало на свид. С. „като на
собственик“.Действително една осъдителна присъда може да почива и на
косвени доказателства,но когато от анализа на всички тези доказателства
може да се направи единствения извод,че автор на деянието е подсъдимия. В
процесния случай съдът счита,че не се събраха безспорни доказателства
относно следните обстоятелства:
- че към датата на осъществяване на деянието свид. С. е бил собственост на
куче порода „българско гонче“ на стойност 2000.00 лева,тъй като от
ветеринарно-медицинската експертиза се установи,че към 10.11.2019 година
свид. С. не е изпълнил нито едно от задълженията си по чл. 174 от ЗВМД –
кучето не е регистрирано с издаване на паспорт,сътов. обезпаразитено и с
поставени ваксинации;въвеждане на данните в Интегрираната
информационна системаза него ;поставяне на микрочип и регистрация в
Община Велинград,като идентификатор е поставен по-късно – на 28.01.2021
год.;издаден е паспорт на 15.11.2019 год.,който не е въведен във ВЕТИС.
Следователно свид. С. е предприел действия във връзка с изпълнение на част
от задълженията си едва след съставяне на Протокола за доброволно
предаване на кучето от 14.11.2019 година,като на тази дата е подал и молба за
изчезналото си на 10.11.2019 година куче. Нещо повече – и в молбата си до
РУ на МВР Велинград от 14.11.2021 година и при разпита на свид. С. в ОСЗ
той не описва кучето – с цвят и отличителни белези. Такива белези и цвят се
сочат от разпитаните свидетели К. /кучето не е имало петна и е било с
тъничка каишка,оранжева/; свид.Д. / жълто на цвят,с бяло на краката/;свид.М.
/ червено куче с бяло на гърдите/;свид. К. / куче гонче – червено и бяло/,но те
се различават съществено. Липсват и писмени доказателства относно
4

твърдението на свид. С.,Д.,М. и К.,че на инкриминираната дата са участвали в
законен лов и че след последната пусия кучето не се е върнало;
- че към датата на осъществяване на деянието куче,собственост на свид. С. е
било снабдено с GPS тракер – свид. С.,Д. и М. твърдят за наличие на
такъв,както и че са го намерели с каишката в реката,но това устройство не е
предадено на органите на МВР.Нещо повече – показанията на посочените
трима свидетели са противоречиви и непоследователни,така както съдът е
отбелязал по-горе,във връзка с начина на приключване на лова,момента на
търсене на кучето и съотв. намиране на каишката с посоченото устройство.
Освен това свид. К. не е видяла такова устройства но кучето,за което твърди
че е взето и качено на някакъв джип;
- своевременно от органите на досъдебното производство не е осъществено
процесуално-следствено действие разпознаване на лица и предмети,за да се
потвърди ,че кучето,което е доброволно предадено от саята в град Батак и
кучето,което е видяла свид. К. са едно и също,респ. че кучето,което е
притежавал С. преди инкриминираната дата и доброволно предаденото в
гр.Батак – са едно и също,както и че лицето,което е разговаряло със свид. К. е
подсъдимия.Нещо повече – свид. К. не установява датата на описаното от
нея,като тя знае че в с.Грашево има ловци и те имат много кучета,но не може
да разпознае кучето на свид. С.. Следва да се има предвид и това,че са
предприети действия от органите на МВР – издирване на изчезнало ловно
куче и предаването му на собственика по сигнал на служители на РУ
Велинград от служители на РУ Пещера,но по делото липсват данни по
досъдебното п-во по съответния ред да е възлагано извършване на такива
действия извън района на посоченото РУ,съотв. на РС Велинград;
- по делото се събраха противоречиви свидетелски показания относно
начина,по който е придобито кучето,което е доброволно предадено на
14.11.2019 година в гр.Батак . От една страна са показанията на свид.
К.,които са колебливи и неточни и както съдът отбеляза тя не е разпознала
нито кучето,нито лицето,което е провело разговор с нея и е качило кучето в
джипа. Същата свидетелка описва куче,което не съответства на процесното –
тя твърди ,че кучето не е имало петна,а такива се описват и на лапите и на
гърдите,като не е възможно да не са забелязани от свидетелката – същата
сочи,че кучето било до нея и се въртяло около нея.Другата група свидетели –
свид. Х. и свид. З. ,са пътували в джипа,управляван от жалбоподателя и
твърдят,че той е купил кучето от лице,което го държало ,вързано със сезал
или въже ,като то не е било с каишка и монтиран на нея GPS тракер.
Показанията на тези свидетели не бяха опровергани,като давани от тях
обяснения,не по реда,предвиден в НПК,не могат да бъдат обсъждани от съда
при постановяване на присъдата;
- от субективна страна т.е че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. След като подс. К. се е
5

възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението,наличието на
неговия пряк умисъл би следвало да изведе от начина,по който е осъществено
деянието т.е отнемането.Ако съдът даде вяра на показанията на свид. К. – то
преди да вземе кучето и да го качи в джипа подсъдимият е събрал сведения
относно собствеността на същото и го качил в джипа,след като получил
отговор,че не е на свидетелката,т.е при тези данни не може да се направи
извода,че деецът е съзнавал,че отнема чужда движима вещ от владението на
определено лице и може да се обсъжда наличие на субективен елемент за
осъществяване на престъпление по чл. 207 от НК.Ако съдът даде вяра на
показанията на свид. Х. и свид. З. – отново не е налице умисъл за отнемане на
чужда движима вещ,тъй като те твърдят,че подсъдимият е купил кучето за
определена сума от лице,което държало кучето край пътя,т.е придобил е
същото чрез правна сделка.
От всичко изложено до тук е видно,че една осъдителна присъда би
противоречала на разпоредбите на чл.303,ал.1 и ал.2 от НПК,тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен начин и би почивала на
предположения . Едно лице не би могло да бъде осъдено само за това,че в
сая,стопанисвана от него е намерено ловно куче,за което друго лице
твърди,че е негова собственост. На първо място – се предполага,че кучето е
придобито по неправомерен начин; на второ място – че лицето,което е подало
сигнал е негов собственик и на трето място,че въпреки различните описания
на кучето – по цвят и отличителни белези,се касае за едно и също ловно
куче.Събраните по делото доказателства относно собствеността на ловното
куче,начина на придобиването му от подсъдимия и начина на връщането му
на свид. С. – са противоречиви,колебливи и взаимно изключващи се и за това
не сочат на извода,че обвинението за извършена квалифицирана кражба е
доказано по несъмнен начин.
По изложените съображения бе постановена настоящата присъда
6

Номер на акта:	12
Дата:	19 октомври 2021 г.
Съдия:	Наташа Иванова Даскалова

Дело:	20215210200147
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Присъда по дело №147/2021 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите