№ 9584
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110117154 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Т,Б, срещу Е. К. Б..
В исковата молба се твърди, че Е. К. Б. е била клиент на „Т,4 в
качеството й на собственик на имота и е потребявала топлинна енергия за
абонатен № 52790, инсталация № *********, като не е заплатила начислените
суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 3711,85 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до
04.2022 г.; сумата от 633,97 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 46,34 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г. и лихва в размер на 10,80 лева за периода от 15.11.2020 г. до
05.10.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57426/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
Ответницата, чрез назначения и особен представител оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва да е в договорни
отношения с ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал, че топломерът е бил
годен през периода, както и че ищецът е взел предвид средствата за търговско
измерване в имота. Счита, че вземания за дялово разпределение не
принадлежат на ищеца и той не разполага с правото да ги претендира. Моли
за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответницата и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответницата за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответницата следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 144/ 29.05.1991 г. се установява, че Л,ев са продали собственият си
2
недвижим имот, представляващ ап.94, находящ се в гр. София, ж.к. Св,. Б..
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността преди
или през процесния период. В качеството на титуляр на правото на
собственост ответницата се явява страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2020 г. до м.04.2022 съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 3728,44 лв. С оглед принципа
на диспозитивното начало претенцията е основателна до размера на
претендираната сума – 3711,85 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Неоснователни са възраженията на
ответницата, че топломерът не е бил годен, доколкото от съдебно-
техническата експертиза се установява, че в ищцовото дружество има
съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен
блок тип Sharky typ 775 в абонатната станция /АС/ съгласно Наредбата за
средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол и
протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От
съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в
процесния период – от „Те,Д за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на
55,60 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но доколкото ищецът
претендира главницата за дялово разпределение от м.09.2020 г., то дължимата
главница е в размер на 46,40 лв., а доколкото ищецът претендира сумата 46,34
лв., то искът следва да бъде предявен до тази сума.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Видно от приложената фактура №********** за отчетен период
01.05.2020 г. до 30.04. 2021 г. същата е издадена на 31.07.2021 г., с оглед на
което ответницата е изпаднала в забава от 15.09.2021 г. Ищецът претендира
мораторна лихва именно от тази дата, като с оглед основателността на главния
иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. По отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв., депозит за СТЕ, депозит за особен
представител.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е. К. Б., ЕГН **********, дължи на „Т,Д, следните суми:
сумата от 3711,85 лева – главница, представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до 04.2022 г. за
недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. Сво,, ап. 94; сумата от 633,97 лева,
4
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 05.10.2023
г.; сумата от 46,34 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 18.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 57426/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху дяловото разпределение в размер на 10,80
лева за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
ОСЪЖДА Е. К. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство 137,72 лв. и в исковото
производство 885,84лв.
Решението е постановено при участието на „Те,Д като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5