РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Търговско дело №
20235300900318 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. К.*** предявява иск срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. „СВЕТА СОФИЯ“ 7, ет. 5.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа, на път ***, км.
252+500м. ищецът станал участник в тежко ПТП, причинено от тежкотоварен
автомобил, управляван от водача Й. С. А.. Механизмът на ПТП бил следният:
тежкотоварният автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата
навлязъл в лентата за насрещно движение и последователно блъснал два леки
автомобила, сред които и лек автомобил марка Мицубиши, модел Колт, с рег. № ****,
управляван от Б. Г.. Вследствие настъпилото ПТП, ищецът бил приет по спешност в
тежко състояние в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В резултат от удара, ищецът получил
следните увреждания: счупване само на фибулата, закрито, Конкасацио текта педис
дексткра, Фрактура фибула декстра ин. п. дист., счупване на 6-то ребро. Веднага след
постъпване в лечебното заведение, била извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, за която била
заплатена сумата от 4 900 лв., които представлявали имуществени вреди за ищеца. По
време на лечението, ищецът приемал силни обезболяващи лекарства, които довели до
1
значителни тежки последствия за организма на лицето: получил тежка
стомашночревна инфекция, която наложила последваща хоспитализация и терапия. На
05.07.2021г. ищецът бил приет за лечение и на епилепсия и епилептични пристъпи,
които също били следствие от обезболяващата лекарствена терапия. И до момента се
налагало ищецът да приема медикаменти, предпазващи от нова тежка чревна
инфекция. Развил непоносимост към лактоза. Освен това, след първоначалното му
приемане в болница, ищецът преминал през няколко етапа на следболнично лечение,
през които първоначално бил на постелен режим, не е имал възможност
продължително време да се самообслужва, била му необходима чужда помощ. След
това се придвижвал с помощта на патерици за дълъг период от време, а двигателната
му активност и до момента не била възстановена, тъй като единият му крак бил
изкривен навън, което причинявало накуцване. Всичко това се отразило
неблагоприятно на трудовата дейност и психиката на пострадалото лице. За
настъпилия инцидент било образувано досъдебно производство, което приключило със
споразумение между прокуратурата и водача на тежкотоварния автомобил, одобрено
от съда. Ответното търговско дружество било уведомено за исканията на ищеца чрез
писмена претенция, подадена на 08.05.2020г., но и до момента липсвало изпълнение.
Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество за сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.08.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 4 900
лева– имуществени вреди за закупуване на остеосинтезен материал вследствие същото
ПТП, ведно със законна лихва от 10.05.2020г. до окончателното плащане.
Ответникът оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава
претенциите си, поради което иска предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. На първо място се твърди, че застрахователното дружество не е дало
повод за завеждане на делото, тъй като процедурата по доброволно уреждане да спора
и предявяване на претенцията не била приключила. Не се оспорва обстоятелството, че
на 11.05.2020г. е депозирана претенция, вследствие на която е образувана щета №
***** година, но с писмо от същата дата застрахователят поискал представяне на
допълнителни документи по реда на чл. 106 КЗ. Писмото било получено от
пълномощника на увреденото лице, но изисканите документи така и не били
предоставени и до настоящия момент, а вместо това било образувано настоящото
дело. Ето защо, към датата на подаване на исковата молба, тримесечният срок за
застрахователя не бил изтекъл, поради което исковете се явявали недопустими, а
делото следвало да се прекрати. Горепосоченото следвало да се отнесе и към
началният момент, от който била дължима акцесорната претенция за лихва, която се
дължала след изтичане на 15 работни дни от датата на представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ,
2
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани
от застрахователя. Извън това, ответникът счита, че следва да се приеме за безспорно
настъпването на ПТП на ***г., вината на водача на товарния автомобил и
противоправността на извършеното от него деяние, с оглед представеното по делото
споразумение, утвърдено с определение на РС Карлово. Въпреки това се оспорва
причинно-следствената връзка между настъпването на събитието и вредите,
претърпени от лицето. Оспорва се фактът, че стомашните инфекции на ищеца са
следствие от приема на обезболяващи лекарства, както и че епилепсията е вследствие
от проведеното лечение. Ето защо се оспорва причинноследствената връзка между
търпените неимуществени вреди и инцидента. Ответникът заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът не е използвал
обезопасителен колан при управление на МПС, поради което настъпилите увреждания
са с по-силен интензитет, при което той сам е допринесъл за настъпване на
увреждането. Освен това, ищецът имал принос и към последващо настъпилите вреди,
поради липса на данни за извършвани периодични контролни прегледи, неправилно
лечение и неполагане на грижи за собственото здраве. По тази причина,
съпричиняването следвало да се отчете от съда при постановяване на съдебното
решение. Оспорва се размерът на предявените неимуществени вреди, тъй като
претендираното от ищеца обезщетение било прекомерно завишено и не отговаряло на
критериите за справедливост. В случай, че съдът приемел, че са налице
предпоставките за уважаване на иска, се прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Твърди се, че претенцията на имуществени вреди също е
неоснователна, тъй като липсвали доказателства за плащане на сумата от 4900 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно
произшествие. Съгласно приложеното споразумение, одобрено по НОХД № 236/2022
г. на РС-Карлово, обвиняемият Й. С. А. е извършил виновно престъпление по чл. 343
НК като на *** г. на път ***, между гр. С. и гр. К. при управление на МПС- товарен
автомобил „Волво“ рег. № ***** в нарушение на правилата за движение, а именно чл.
20, ал. 1 и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно
лица, а именно на Б. Г. Г., изразяваща се в закрито счупване на десния малък пищял в
долната част и закрито счупване на дясно ходило, които поотделно и в съвкупност
довели до трайно затрудняване движението на долен десен крайник и на А. М. Г.,
изразяваща се в контузия на шийния отдел, счупване и изкълчване на С4, травматична
дискова херния С3/4, контузия и притискане на основата на корена на шията и средата
на гръбначния стълб, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затруднение
движението на врата.
3
Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента на инцидента е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
посочения товарен автомобил с ответника. Това обстоятелство се установява и от
представените от ответника откази за плащане на обезщетение.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, претенцията на ищеца се
явява доказана по своето основание по отношение на описаните увреждания.
По отношение на претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласно
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката А. Г.а, негова с. Тя посочва, че
състоянието му било тежко, като заради травмите, включително по ребрата той не
можел даже да лежи и в продължение на 5 дни в болницата тя му била опора. Ищецът
бил на памперси, заради невъзможността да се придвижва и тя го обслужвала изцяло.
По време на болничния престой ищецът не искал да се храни. След изписването
трябвало да бъдат намерени хода, които да качат ищеца на ръце до жилището им,
което се намирало на третия етаж. Свидетелката намерила инвалидна количка, която да
служи за придвижването. Възстановяването било трудно и имал болки, приемал
болкоуспокояващи. Наред с това приемал антибиотици, за да се избегне възпаление на
крака. Въпреки това не можел да спи нощем. След 45-тия ден ищецът продължил да
бъде зле, като кракът бил отекъл, голям отдолу и не се виждало подобрение. Всеки ден
викали рехабилитатор в дома им да раздвижва и да облекчи състоянието, като
продължавал приемът на болкоуспокояващи. Наложила се втора операция, а заради
многото лекарства получил проблеми със стомаха. След това развил лактозна
непоносимост, въпреки че до този момент никога нямал проблеми с храненето. Вече
не можел да ходи нормално и накуцвал, като кракът не се прибрал. Заявява, че при
натоварване ищецът продължава да има болки в крака, като се получавало подуване
при натоварване. Тези травми довели до невъзможност за ищеца да ходи на походи в
планините. Заради проблемите с дебелото черво трябвало да приема лекарства до края
на живота си и да прави колоноскопия на всеки две години. Два пъти в годината
правил физиотерапия. Заявява, че чревната инфекция е в резултат на приеманите
антибиотици, обезболяващи и стрес. От първата до втората операция ищецът се
страхувал и изпаднал в депресия. Наред с това, не можел да става сам и съпругата му
го носела от леглото до инвалидната количка, като синът им също помагал. Заради
спирането на храненето ищецът отслабнал драстично. Показанията на свидетелката
преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва
да бъдат кредитирани. Изложените факти са точни и последователни, като не
противоречат на останалите събрани доказателства.
По делото е приета СМЕ, от която се установява, че в следствие на пътния
инцидент на ищеца са причинени травматични увреждания изразяващи се в счупване
само на фибулата в дясно, смазване в областта на глезена и стъпалото в дясно;
4
счупване на петната кост в дясно и счупване на 6-о ребро. Наред с това вещото лице
посочва, че ищецът страда и от други заболявания: други уточнени инфекциозни
гастроентерити и колити- еозинофилен колит; мастна дегенерация на черен дроб,
некласифицирана другаде, бъбречно каменна болест и други и неуточнени гърчове.
Посочено е, че първите три счупвания са довели до значително ограничаване на
движението в глезена и стъпалото, което е довело до трайно затрудняване на
движението на долен десен крайник. Счупването на реброто е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на травматичните
увреждания непосредствено след инцидента ищецът е хоспитализиран, като било
извършено оперативно лечение- открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тарзални и метатарзални. Било проведено и медикаментозно лечение с
антибиотик. След 34 дни е хоспитализиран отново за премахване на метална
остеосинтеза, като е приложен антибиотик. Двукратно през 2020 и 2023 г. била
провеждана рехабилитация. Около 15 месеца след инцидента ищецът е хоспитализиран
отново по повод лошо зараснала фрактура. Извършена е нова оперативна интервенция.
По отношение на еозинофилния колит вещото лице посочва, че представлява
възпалително чревно заболяване, за развитието на което играят роля редица фактори,
водещ от които бил дефектният отговор на имунната система към определени антигени
от вътрешната среда. По отношение на неврологичните усложнения вещото лице дава
заключение, че оплакванията и обективното състояние е възможно да се дължат на
нежелани лекарствени реакции от приема на медикаментите „Мезалазин-Солофалк“ и
кортикостероид „Медрол“ (изписани за лечение на установения колит). Експертът
посочва, че в момента ищецът е в стабилно общо състояние. Запазен обем на
движение на дясната глезенна става с лека болка в крайните фази. Било налице плоско
стъпало и на трите свода валгусна деформация на петите с метатарзовалус по-изразено
в дясно. Съществувала вероятност да е било налице плоскостъпие в по-лека степен
преди ПТП, защото се касаело за двустранен процес. По отношение на травматичните
увреждания дава заключение за времето за възстановяване на всяко от тях, като най-
продължителният период е от 4 до 6 седмици на имобилизация и до 3-4 месеца
нетрудоспособност. От приложената медицинска документация не се установявали
наранявания специфични като причинени от поставен обезопасителен колан при
настъпило ПТП. Използването на обезопасителен колан не би довело до ограничаване
или предотвратяване на нараняванията по дясната подбедреница и стъпалото. Наред с
това в заключението си вещото лице дава широки разяснения за характеристиките и
теоретичните разработки във връзка със заболяванията на ищеца. При изслушването си
в о.с.з. на въпрос за връзката на заболяванията с препърпяното ПТП, вещото лице
конкретизира, че неинфекциозният колит не е в пряка причинно- следствена връзка,
макар да се появява след това. Касаело се за автоимунно заболяване, върху което
донякъде, но не с категоричност влияние можел да окаже стресът, за да го отключи.
5
Мастната деградация нямала връзка, бъбречнокаменната болест също. По отношение
на гърчовете заявява, че ги свързва с приложените медикаменти „Салофалк“ и
кортикостероид „Медрол“ при лечението на автоимунното заболяване на дебелото
черво. По отношение на третата операция се изтъква, че е било налице размачкване на
стъпалото, което до известна степен обяснявало неправилното зарастване и
наложилата се последваща операция, защото при него имало травма, както на меките
къркани- кожа, подкожа сухожилие, така и на костите. Не можел да докаже спазването
на режима, но не го изключвал. По отношение на плоскостъпието дава предположение,
че е вродено, защото го има и на двете стъпала, но било по-изразено в дясно вероятно
заради травмата. Констатирала се асиметрия в стъпалата, като състоянието било
задълбочено от дясно поради травмата. На въпрос за връзката на чревното възпаление
с лечението, вещото лице отговаря, че вливанията не били отключили заболяването.
Заявява, „от медикаменти- да“, като посочва, че е записал страничните ефекти на
приложените при лечението на ищеца. Заключението е обосновано, не е оспорено от
страните и следва да бъде кредитирано.
По делото е приета САТЕ, която дава заключение, че от техническа гледна точна
причината за инцидента е, че водачът на товарен автомобил „Волво“ Й. А. е навлязъл в
лявата на него пътна лента на платното за движение по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, когато там насрещно са се движили лек автомобил „Мазда 6“ и
лек автомобил „Мицубиши Колт“. Последният, управляван от ищеца, бил снабден с
предпазни колани за всяко място в автомобила. Дава заключение, че при процесния
удар без предпазен колан ще се стигне до директен удар на долните крайници в
арматурното табло, при положение, че коляното е в частично изпънато положение и
ходилото е достигнало до предната част на пода в зоната на краката или е натиснат
педал. Това щяло да доведе до аксиално натоварване на долен крайник и възможно
усукване в областта на ходилото около педала. Главата и гърдите щели да се сблъскат
в отворилата се въздушна възглавница с възможност за приплъзване с достигане на
предното обзорно стъкло. При поставен предпазен колан тялото било захванато за
седалката. При положение, че коляното било в частично изпънато положение и
ходилото е достигнало предната част на пода в зоната за краката или е натиснат педал,
това щяло да доведе до аксиално натоварване на долния крайник и възможно усукване
в областта на ходилото около педалите, като при по-малък ъгъл бил възможен контакт
с арматурното табло. Ударът на главата и тялото щял да бъде с намален интензитет, но
било напълно възможно предпазният колан в контактната зона на тялото да причини
травма. Заключението е обосновано, не е оспорено и следва да бъде кредитирано.
Както бе посочено, по-горе за процесния инцидент е одобрено споразумение от
наказателния съд, което има значение на влязла в сила присъда и е задължително при
разглеждането на гражданските последици на деянието- чл. 300 ГПК. С оглед на това и
предвид приетата СМЕ с категоричност се установява вината на водача на автомобила
6
за настъпилото ПТП и нанесените на ищеца телесни повреди, но това не изключва
приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приносът е обусловен от това дали
поведението на пострадалия реално е допринесло за настъпването на вредите. В тази
насока в отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване, което
не се установява от събраните доказателства. В действителност по делото не се
установява с категоричност ищецът да е била с поставен предпазен колан при
инцидента, но от това не може да бъде направен категоричен и обоснован извод да е
допринесъл за настъпването на телесните увреждания. В тази насока следва да се
вземе предвид заключението по САТЕ, в което е посочено, че при частично изпънато
положение на крака, както с предпазен колан, така и без него може да се стигне до
аксиално натоварване на долния крайник и възможно усукване в областта на ходилото
около педалите. В същото време от данните за скоростта на управлявания от ищеца
автомобил преди (около 54 км/ч) и в момента на удара (15.67 км/ч), може да се
направи извод за задействане на спирачната уредба, което говори именно за
посоченото от вещото лице разположение на крака. При липсата на категорични
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото
обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС- решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II
т. о.
Обезщетението се дължи за всички преки и непосредствени вреди от деянието.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 748 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4464/2023 г., III г. о.) такива са тези вреди, които се намират в причинна връзка с него.
За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на
непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа
е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие
представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически
годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното
стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. При изясняване на
причинната връзка е нужно да се отговори, дали резултатът е бил реално възможно
следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не
може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната
връзка не бива да се приема за дадена.
В настоящия случай от приетите по делото доказателства не се установява с
категоричност да е налице причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
развитото от ищеца заболяване на червата. Вещото лице прави общо предположение,
че такова заболяване може да се дължи на прием на медикаменти, но не стига до извод
за връзка между приеманите от ищеца и открития след инцидента еозинофилен колит.
7
В тази насока в експертизата са описани приеманите от ищеца медикаменти и техните
странични реакции при продължителна употреба, но при никое от тях няма данни да
предизвиква колит. Налице са данни, че един от медикаментите влошава колит и
болест на Крон, но не и че приемът му може да доведе до такива заболявания. Поради
изложеното това заболяване не може да се приеме като пряка последица от инцидента.
Същото се отнася и за посоченото в исковата молба замайване, което се свързва от
вещото лице с лечението на заболяването на червата, а епилептични припадъци не се
установяват. Няма доказателства за причинно следствената връзка между инцидента и
проявената непоносимост към лактоза.
Установява се причинно следствена връзка между инцидента и претърпяната
последна операция, която макар и 15 месеца след ПТП е свързана с причинените
увреждания, а неправилното зарастване се обяснява от вещото лице с причиненото при
катастрофата размачкване на стъпалото, което включвало и травми на меките тъкани,
освен на костите.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.
При така установеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди от инцидента е 80 000 лева.
Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМЕ, която
дава заключение за причинените телесни увреждания, счупване само на фибулата в
дясно, смазване в областта на глезена и стъпалото в дясно; счупване на петната кост в
дясно и счупване на ребро, дългият възстановителен период от 4 месеца, условията,
при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП), причинените от него физически
увреждания, физическата болката и продължителността й (първите седмици
интензивна и с висока степен, а след това намаляваща), проведените 3 оперативни
процедури и 2 рехабилитации, уплахата след инцидента, наличието на трайни
последици- болки при движение на глезена в крайните фази, изкривяване и влошаване
плоскостъпието, възраст на пострадалия към дата на ПТП- 51 навършени години,
активен момент от живота му, икономическите условия в страната към датата на
деликта, а още и съдебната практика по сходни казуси. (Решение № 748 от 17.12.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4464/2023 г., III г. о. и Решение № 680 от 14.11.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 183/2024 г., IV г. о.) Отделно от това съдът съобрази и установените след
инцидента психични смущения (стрес и безсъние), невъзможността да се обслужва
8
сам за продължителен период и социалната изолация, на която е бил подложен заради
травмите.
Всички тези критерии обуславят обезщетение в размер на 80 000 лева, до който
претенцията следва да бъде уважена. За разликата над посочения размер до пълния
предявен искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявената претенция за имуществени вреди не се установява. От
представената с отговора на исковата молба епикриза се установява с категоричност
поставянето на метална остеосинтеза, от което следва че медицинското изделие е
свързано с процесното ПТП. От представените по делото доказателства обаче не се
установява ищецът да е извършил разходи за закупуването на такова медицинско
изделие. Приложени са доказателства за извършени разходи в размер на 1125 лева от
17.05.2021 г., когато ищецът е приет в МБАЛ „Св. Анна“ за лечение на лошо зараснала
фрактура- глезенна става. Не се установява този разход да е свързан с металната
остеосинтеза, тъй като при тази операция в епикризата е описано използването на
друго медицинско изделие- конюлирани компресивни винтове. Ето защо искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ
лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. От представеното искане до ответника е видно, че ищецът
го е уведомил на 11.05.2020г. и от тази дата се дължи законната лихва. Върху
неимуществените вреди ищецът я претендира от по-късен момент- 10.08.2020 г. и от
тази дата следва да бъде присъдена.
Възражението относно изискването на документи е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", когато за удостоверяване на
пътнотранспортното произшествие е бил представен някой от следните документи: по
т. 1 констативен протокол за ПТП. Такъв безспорно е бил представен с искането, а по
отношение на останалите изискани от застрахователя документи следва да се отчете
фактът, че досъдебното производство към този момент все още не е приключило, не е
бил внесен обвинителен акт и не е била постановена присъда. Освен това
застрахователят разполага с възможността да се снабди с тези документи от
9
съответните органи, съгласно чл. 107 КЗ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Г., с когото е сключен договорът за правна помощ,
сумата от 5443.41 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по съразмерност или сумата от общо 7653.04 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 3200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, да заплати на Б. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. К., ул. ****, сумата от 80 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от причинени
травматични увреждания, изразяващи се в счупване само на фибулата в дясно,
смазване в областта на глезена и стъпалото в дясно; счупване на петната кост в дясно
и счупване на ребро, следствие от реализирано на *** г. на път ****, между гр. С. и гр.
К. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от
10.08.2020г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди за разликата НАД 80 000.00 лева ДО 150 000.00 лева И като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Г. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” иск за заплащане
на сумата от 4900.00 лева- имуществени вреди за закупуване на остеосинтезен
материал, ведно със законната лихва върху сумата от 10.05.2020г. до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 7 да заплати на адв. Л. Г. Г., ЕГН *****,
със служебен адрес – гр. С.****, сумата от 5443.41 лева– адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на Б. Г. Г. по производството.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. ****, да заплати на ЗАД
„ОЗК-Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София” № 7, сумата от 7653.04 лева, представляваща разноски в
настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, да заплати в полза на бюджета на
10
съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 3200.00
лева за държавна такса за образуваното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11