РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Перник, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело №
20251700100346 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С. В. П., ЕГН: ********** от ***
чрез адв. Т. Х. от САК срещу Община Перник, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил
деликт на 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпилото увреждане до окончателното й плащане.
Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната
страна.
Ищцата твърди, че на ***, рано сутринта била излязла от дома си, намиращ се на *** и
тръгнала към спирка на градския транспорт, за да хване транспорт за работата си. Пътят й
минавал по ул. ***, а след това по ул. ***. Именно движейки се по тротоара на ул. ***
същата срещнала препятствие /изградени стълби пред №*** и улично табло/, слизала от
тротоара на улицата, и се подхлъзнала на непочистения лед и сняг по тази улица и паднала
на лявата си ръка. Събитието се случило малко около 05.30 часа сутринта на *** За
онагледяване мястото на падане прилага снимков материал.
Веднага след падането същата била почувствала силни болки в лявата си ръка, която
буквално била като чужда, не можела да си движи пръстите и дланта си.
След падането, същата продължавала сама и хванала маршрутно такси за София от спирка
***, намираща се срещу болница „***. В 06.46 часа била прегледана от лекар в Спешната
помощ на УМБАЛСМ „***“ в ***, където, след направена рентегонграфия били
1
констатирали, че била налице болка и оток в областта на лява гривнена става и била
насочена към травматологичното отделение на болницата. Било видно от представената
епикриза по из. №*** на *** под локална анестезия била извършена репозиция на
луксацията на лявата гривнена става и същата била наместена без вътрешна фиксация. След
операцията била направена гипсова имобилизация, като са били предписани обезболяващи.
Престоят на ищцата в болница бил един ден.
На 29.01.2025г., гипсът бил премахнат, като на ищцата била предписана рехабилитация и
хранително-диетичен режим.
На 11.02.2025г. ищцата била приета в „***“ ЕООД, ***, където постъпвала за първи път.
След преглед било установено, че бил налице изразен оток в лява гривнена става, ищцата
била изпитвала палпаторна болка в същата област, силно ограничени до липсващи като обем
движения на лява гривнена става и пръстите на лявата ръка. В периода от 11.02.2025г. до
18.02.2025г. била предприета терапия с пасивни упражнения и лечение с нискочестотно
магнитно поле, а в края на периода, болковият синдром бил намалял, като бил подобрен
обема на движение в лявата гривнена става. Предписан бил медикаментозен, двигателен и
хранителен режим. В резултат на всички тези травми и преживените болки по време на
проведените интервенции и медицински манипулации, ищцата страдала от болки в лявата
китка, които в зависимост от времето били със силна до средна степен на интензивност, като
и до момента продължавала да движи трудно китката, както и пръстите на лявата ръка, вкл.
все още имала ограничени движения в тях и не можела напълно да ги свива или разтяга.
Следвало да се отчете, че същата била на 68 години към момента на падането и
възстановяването щяло да бъде значително по - бавно и трудно, в сравнение с млад човек.
Видно било от приложените медицински документи, всички наранявания, както заедно, така
и поотделно, били довели до трайно (за повече от 1 година от датата на травмата)
затруднение в движенията на лявата ръка.
Освен всички физически травми и страдания причинени на ищцата, вследствие на падането,
същата търпяла и продължавала да страда от емоционални такива. Падането предизвиквало
у нея емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването с близки,
приятели и роднини. Следвало да се има предвид, че падането, заради непочистена и
заледена улица, я извадило извън равновесие, нарушавало емоционалния й баланс и не
можела да намери дълго време начин, за да успее да влезе в натовареното си до преди това
ежедневие, а и не можела да изпълнява ежедневните си семейни задължения и помощ в
домакинството, които до преди това изпълнявала. За този период от време се бил грижил
нейният син, който я бил подкрепял, както морално така и финансово и който и към
настоящия момент продължавал да се грижи
за майка си. Задължението за поддръжка на уликите безопасни и почистени /незаледени/
било именно на община Перник, защото пътищата или конкретната улица, били собственост
на Общината, съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл.З, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост и
чл.8, ал.З от Закона за пътищата, което предопределяло задължението й да поддържа в добро
състояние улиците - публична общинска собственост.
2
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища
(респ. улици) се осъществявало от общините. Чл.167, ал.1 от Закона за движението по
пътищата задължавал лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Съгл. чл.167 от ЗДвП служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролирали в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се
управлявали от кметовете на съответните общини, които имали задължението да ги
поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от
моторните превозни средства. Дължимата грижа в полза на териториалната общност
включвала както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за
чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходци и автомобили.
Съгласно текста на чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД имала обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя
била отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия. Кумулативните
предпоставки, за да се породи тази отговорност, били следните: вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което ответникът бил възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното поведение,
в случая се изразявало в бездействие на служители на община Перник да предприемат
действия за почистване на заледените участъци по уличното платно, респективно да
осигурят безопасното придвижване на пешеходците.
Поради всичко гореизложено, претенцията за обезщетение за причинените на С. В. П. болки
и страдания в резултат на падането, настъпило на ***, поради бездействието на община
Перник да поддържа улиците, била в следния размер:
сумата от 30 000 лева за нематериални щети - причинени болки и страдания в резултат на
травматичното увреждане, които са в пряка и непосредствена зависимост от процесното
падане, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от момента на увреждането -
***, до окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на
всичко това следвало да бъде ангажирана отговорността на Община Перник, която следвало
да осигури условия за безопасно, бързо и сигурно предвижване, по пътищата /улиците/,
които поддържала и което не било сторено, което от своя страна обуславяло и правният
интерес на ищцата от завеждане на настоящата искова молба срещу ответника.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ
*********, да заплати на С. В. П., ЕГН **********, сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди
лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на
3
травматичното увреждане от ***, които са в пряка и непосредствена зависимост от
процесното падане, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от момента на
увреждането — *** до окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявения иск изцяло като неоснователен и по основание и по размер. Заявява, че съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от Наредба №1 за обществения ред на територията на
Община Перник задължение на физическите и юридическите лица, собственици или
ползватели на урегулирани поземлени имоти и сгради на територията на общината с лице
към улицата било да поддържат и почистват тротоарите в границите, съответстващи на
имота“. Видно от изложеното в исковата молба процесният инцидент бил настъпил заради
препятствие на тротоара пред №*** на ул.*** - изградени стълби и улично табло, които
ищцата била заобиколила, а това че ги била забелязала означава че улицата била осветена.
Обстоятелството, че ищцата живеела в близост до мястото на настъпване на инцидента и
това било обичайният и маршрут предполагало, че същата била запозната с наличието на
изградените стълби и улично табло върху тротоара и придвижвайки се при зимни условия в
тъмната част на денонощието могла да избере по-безопасен маршрут. Ищцата сама била
избрала да стъпи и да се придвижва по пътното платно в тъмната част на денонощието при
зимни условия и наличието на твърдяни от нея заледени участъци, с което била допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Ищцата посочвала, че живее на ***, придвижвала
се била по ул.*** и след това по ул.***, където пред №*** претърпяла инцидент вследствие
на подхлъзване на пътното платно.Посочва че била отивала към работното си място, но
никъде не била упоменавала къде работи, което било от съществено значение с оглед на това
да се направи преценка това ли бил маршрута по който обичайно стигала до работното си
място. Улицата на която живеела и улицата на която твърдяла, че бил станал инцидента били
успоредни улици, като и двете се били пресичали с ул.***. Предвид обстоятелството че
същата била отишла за преглед в УМБАЛСМ „***“, а не в МБАЛ „***, се предполагало че
работното й място било в *** и в случай, че работното и място било в ***, то избраният от
нея маршрут бил в противоположна посока на посоката, в която се намирали спирките на
градския и междуградския транспорт, в т.ч. и спирките на транспорта за ***. Посочената от
нея спирка „***“, където спирали автобусите и микробусите, превозващи пътници от *** до
*** се намирала в противоположна посока, на посоката в която ищцата се била
придвижвала. Всичко това правило исковата молба неясна, непрецизна и поставяло под
съмнение мястото на настъпване на инцидента, както и обстоятелствата поради които
ищцата се била намирала в 05:30ч. на пътното платно, където твърдяла, че било настъпило
увреждането, обезщетение за неимуществените вреди от които претендира да бъде
заплатено от Община Перник.
Ищцата твърдяла, че след извършения преглед в болничното заведение била извършена
репозиция на луксацията на лявата гривнена става, като същата била наместена без
вътрешна фиксация, като престоят и в болничното заведение е бил 1 ден. Увреждането
4
било настъпило на ***, а ищцата посочвала, че вследствие на инцидента била търпяла
затруднения в движенията на лявата ръка повече от 1 година, което било невярно, и оспорва
това твърдение, тъй като от датата на инцидента до датата на депозиране на исковата молба
в съда били изминали не повече от 6 месеца, което също поставяло под съмнение всички
обстоятелства на които се основава иска срещу Община Перник. Счита, че претендираният
размер на обезщетението - 30 000,00 лв. бил прекомерно завишен и не кореспондирал с
претърпените увреждания, възстановителния период, както и с обстоятелството, че не били
налице трайни увреждания или белези. При определяне размера на претендираното
обезщетение, следвало да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените
вреди, с оглед естеството им, не могли да бъдат поправяни. Именно заради това
предназначението му било да улесни увредения в друга област, като законът овластява
съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приемала, че
размера на обезщетението зависел от вида на накърнените блага - душевен или телесен
интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на
страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. В този аспект от
изложеното в исковата молба, можело да се направи извода, че на ищцата, която към
момента, когато твърди че бил настъпил инцидента била на възраст ***, изхождайки от
посоченото ЕГН, а не както се посочвала в исковата молба *** г. и била на възраст над
средната, причинено и било временно разстройство на здравето без опасност за живота
(общото и състояние било добро), като при изписването от болничното заведение в същия
ден на който била постъпила ***, видно от приложената Епикриза, а не както посочва в
исковата молба че болничния престой е бил 1 ден ищцата била изписана с подобрение,
насрочен бил контролен преглед на 09.01.2025г. В приложения лист за преглед от *** било
посочено, че ищцата била отказала предлаганото й болнично лечение. От приложените
медицински документи било видно, че ищцата не се била явила на контролния преглед. На
11.02.2025г. била постъпила в ***ЕЕОД - *** за провеждане на рехабилитация, която била
продължила 7 дни. Ищцата твърдяла, че при настъпване на инцидента, довел до
вредоносния резултат била отивала на работа, но не представяла болнични листове, което
отново поставяло под съмнение обстоятелствата по настъпване на вредоносния резултат, а
именно придвижване по улиците в посочения час - 05:30ч., мястото на настъпване на
инцидента, както и обстоятелството, че била отивала към работното си място. Видно от
медицинските документи прегледа бил извършен в ***, докъдето се била придвижила сама,
посредством междуградски транспорт от *** до ***, а не била отишла в най -близкото
болнично заведение в ***, което също поставяло под съмнение обстоятелството, че
инцидента бил настъпил в гр.Перник. Оспорва, че на посочената дата било имало заледяване
на пътното платно, както и че инцидента бил настъпил на посоченото място, изобщо че бил
настъпил в гр.Перник, оспорва и факта че ищцата била отивала на работа, не били
представени доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищцата.
От обстоятелство, че съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл.З, ал.2, т.1 от Закона за общинската
5
собственост, и чл.8, ал.З от Закона за пътищата, улиците са собственост на Общината, и тя
като собственик осъществява тяхното поддържане не можело да се направи обоснован извод
относно неизпълнението на задълженията на Община Перник.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниквала когато вредите били резултат от виновното
противоправно поведение на лицето, на което било възложено извършването на определена
работа и бил осъществен фактическия състав на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД,
който обхващал следните елементи - неправомерни действия или бездействия, настъпила
вреда и причинна връзка между действията или бездействията и вредата, като настъпилата
вреда трябвало да е пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, какъвто
не бил настоящия случай.
Въз основа на горното счита, че спрямо Община Перник не можело да бъде ангажирана
отговорността по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно принципа на
разпределение на доказателствената тежест в процеса, и съгласно чл.146, т.5 от ГПК и
твърдените от тяхна страна отрицателни факти, върху ищеца следвало да се възложи да
докаже по несъмнен и категоричен начин, твърдяните в исковата молба обстоятелства, а
именно, че ищцата на посочения в исковата молба ден била на работа, къде работи, предвид
че от посочените в исковата молба данни било видно, че същата била в пенсионна възраст.
Ето защо счита, че не са налице предпоставките на чл.50 във вр.с чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на Община Перник, не било налице увреждане на ищеца от вещ, собственост
на Община Перник, което да води до ангажиране на отговорността на Община -Перник, като
наред с това, счита, че било налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца по делото, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, за което прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата. По посочените съображения, намира като
неоснователни претенциите на ищцовата страна към Община Перник. Моли съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен и претендира сторените по делото разноски.
.С оглед характера на предявените претенции, съдът д определението си постановено по
реда на чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва:
указал е на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи настъпването на
твърдяното събитие – слизане от тротоара на улицата и подхлъзване на непочистения лед и
сняг по тази улица и падане на лявата ръка, при което ищцата получава увреждания,
подробно описани в исковата молба на процесната дата и място, настъпили неимуществени
вреди в резултат на този инцидент, причинната връзка между настъпилия инцидент и
вредите, размера на причинените неимуществени вреди, обстоятелството, че те са
причинени следствие на неизпълнение от страна на длъжностни лица, на които ответника е
възложил работа –поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари, в това
число и стълбища без да е необходимо да се установява точно кой служител е виновен, т.е.
вредите да са настъпили следствие противоправно действие или бездействие при или по
повод възложената работа.
Със същото определение е било указано на ответника, че следва да докаже възражението си
6
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От фактическа страна се установи след анализ на събраните по делото
доказателства следното:
На ***, рано сутринта ищцата е излязла от дома си, намиращ се на *** и тръгнала към
спирка на градския транспорт, за да хване транспорт за работата си. Пътят й минавал по ул.
***, а след това по ул. ***. Именно движейки се по тротоара на ул. *** същата срещнала
препятствие /изградени стълби пред №*** и улично табло/, слизала от тротоара на улицата,
и се подхлъзнала на непочистения лед и сняг по тази улица и паднала на лявата си ръка.
Събитието се случило малко около 05.30 часа сутринта на *** Веднага след падането
същата била почувствала силни болки в лявата си ръка, която буквално била като чужда, не
можела да си движи пръстите и дланта си. След падането, същата продължавала сама и
хванала маршрутно такси за *** от спирка ***, намираща се срещу болница „***. В 06.46
часа била прегледана от лекар в Спешната помощ на УМБАЛСМ „***“ в София, където,
след направена рентегонграфия били констатирали, че била налице болка и оток в областта
на лява гривнена става и била насочена към травматологичното отделение на болницата.
Видно от съдебномедицинската експертиза при процесния инцидент, ищца при процесният
инцидент е получила счупване на лъчева кост на лява предмишница в долния й край в
областта на гривнената става, като медикобиологичният характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни, като видът и
локализацията на счупването съответстват на механизма описан в исковата молба, като е
възможно увреждането да се получи по описания в исковата молба начин. При нормалното
протичане на лечебния процес без усложнения периода на възстановяване при такъв вид
травми е около 3-4 седмици. Лечението на такъв вид увреждания преминава през следните
етапи-репозиция на счупването, гипсова имобилизация, провеждане на рехабилитационни
процедури. Възстановителния период при ищцата е продължил три месеца. Желателно е
провеждане на курсове по физиотерапия и рехабилитация за подобряване функциите на
ръката и намаляване на болковия синдром. През периода на лечение ищцата е изпитвала
болки и страдания, като първите 20 дни след счупването и първите две седмици след
свалянето на гипсовата имобилизация болките са били с по-интензивен характер. Ищцата е
носила гипсова имобилизация в продължение на 30 дни, след това две седмици е била на
рехабилитация в профилакториума, ползвала е болничен 30 дни и след това два месеца
платен отпуск, като продължава да се оплаква и към настоящия момент от болки в областта
на счупването при натоварване и смяна на времето. Ръката й е останала деформирана в
7
гривнената става с изместване на ръката към палеца и запазен обем на движения.
Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че при ищцата е преценено,
че счупването подлежи на консервативно лечение, направено е наместване и е гипсирана за
тридесет дни, като такава била преценката на лекуващия лекар, че не е необходима
операция. Ищцата е провела необходимата рехабилитация и има в пълен обем
възстановяване.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като изготвена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел A.M., който е била очевидец
на процесния инцидент на 30.12.2024 г. към 5,00 ч. сутринта бил тръгнал да взима брат си,
който бил живеел в кв. „***“, за да пътуват за Варна бил минал по ул. „***“ под паркинга и
бил свил надясно. Бил видял жена да ходи по тротоара и там имало стълби, като тя била
тръгнала, а той бил шофирал много бавно, защото всичко било заледено, бил пуснал
фаровете на дълги светлини и бил видял жената, която била тръгнала по стълбите и била
паднала. Бил спрял колата и я бил вдигнал подмишницата, попитал я как е и тя казала, че
сигурно няма счупвания. Предложил й да я откара до болницата, но тя му била казала, че
работи в *** и сигурно няма счупвания. Била паднала на лявата страна на китката и си били
разменили телефонните номера. На тротоара имало стълби и ел. табло и ищцата нямало как
да продължи по тротоара, като трябвало да стъпи на заледената улица, тъй като тротоарът
бил свършвал със стълби.
Видно от показанията на свидетеля Ю.М., който е син на ищцата, същата на
30.12.2024 г. сутринта била тръгнала за работа към 5:00 ч. първа смяна и към 7:00 ч. му била
звъннала и му казала, че е в ***, тъй като си била счупила ръката. Била в травматологията,
където работила и й били оказали помощ. Била болничен и свидетелят три месеца се бил
грижил за нея. Бил ходил да плаща сметки, пазарувал, простирал, купувал й обезболяващи,
помагал й да си облича дрехите и се грижил за домакинството. Майка му имала болки и
била излизала само на двора в продължение на един, два месеца, тъй като я било страх. Бил
я карал с колата в профилакториума за рехабилитация. Не била ходила на психолог, но все
още я било страх зимата да ходи сама. Към днешна дата също имала оплаквания, не й била
възстановена ръката, изкривена била и я боляла при промяна на времето и при по-голямо
натоварване. Била подтисната и не излизала навън освен на двора, не била ходила до
магазина, имала гипсова имобилизация в продължение на един месец, свалили я и малко
след това били започнали раздвижванията.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
По делото е представен трудов договор №***, както и удостоверение от УМБАЛСМ
„***“ ЕАД, от които се установява, че ищцата е работила е работила в УМБАЛСМ „ ***“
ЕАД на основно трудово правоотношение на длъжност „***“ за периода от 29.05.2023 г. до
25.03.2025 г.
8
Видно от представения от ищцата болничен лист същата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 30.12.2024 г. до 29.01.2025 г.
От представените Заповед № *** и Заповед № *** на изпълнителния директор на
УМБАЛСМ „***“ ЕАД се установява, че ищцата е ползвала платен отпуск в размер на 15
работни дни от 30.01.2025 г. до 19.05.2025 г. и платен отпуск в размер на 22 работни дни от
20.02.2025 г. до 24.03.2025 г.
От правна страна:
За да бъдат уважени настоящите искове е необходимо да са налице предпоставките на
непозволено увреждане, т.е ищцата следва да докаже, че е слизала от тротоара на улицата, и
се подхлъзнала на непочистения лед и сняг по тази улица и паднала на лявата си ръка и
падане на улица, публична общинска собственост, на процесната дата, причинените вреди,
причинна връзка между деликта и вредите.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че на 30.12.2024 г. ищцата е претърпяла инцидент на отиване на работа
сутринта, като слизала от тротоара на улицата, и се подхлъзнала на непочистения лед и
сняг по тази улица и паднала на лявата си ръка на улица *** в гр. Перник, публична
общинска собственост.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 , т. 1 ЗОС улиците и тротоарите в
рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа
представляват публична общинска собственост. В случая не се спори, че улица *** в гр.
Перник, където от кредитираните от съда свидетелски показания се установи, че е настъпил
процесния инцидент е публична общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ законодателят е вменил
на Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична
общинска собственост по см. на чл. 8 от Закона за пътищата.
Затова и неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината - правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители,
която по необходимост включва и предприемане на мерки по изграждане и ремонт на пътя е
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната и отговорност по реда на чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие
е настъпило непозволено увреждане, както е в процесния случай.
Видно от гореизложената фактическа обстановка ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания, които са пряко следствие от процесния инцидент.
Предвид гореизложеното и като взе предвид характера и степента на причинените
увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди, включително към
настоящия момент съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 30 000 лв. за процесния деликт. За да определи такъв размер на
9
обезщетението за неимуществени вреди за съдът отчете следните обстоятелствата:
.вследствие инцидента пострадалата е изпитала силни болки и страдания в момента на
травмата, тъй като е получила счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, болка и
оток в областта на лявата гривнена става, което е наложило закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация и консервативно лечение. Непосредствено след
инцидента и по време на възстановителния период от повече от 30 дни ищцата е търпяла
остри болки и страдания изразили се в трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от 30 дни. При нормалното протичане на лечебния процес без
усложнения периода на възстановяване при такъв вид травми е около 3-4 седмици.
Лечението на такъв вид увреждания преминава през следните етапи-репозиция на
счупването, гипсова имобилизация, провеждане на рехабилитационни процедури.
Възстановителния период при ищцата е продължил три месеца. Желателно е провеждане на
курсове по физиотерапия и рехабилитация за подобряване функциите на ръката и
намаляване на болковия синдром. През периода на лечение ищцата е изпитвала болки и
страдания, като първите 20 дни след счупването и първите две седмици след свалянето на
гипсовата имобилизация болките са били с по-интензивен характер. Ищцата е носила
гипсова имобилизация в продължение на 30 дни, след това две седмици е била на
рехабилитация в профилакториума, ползвала е болничен 30 дни и след това два месеца
платен отпуск, като продължава да се оплаква и към настоящия момент от болки в областта
на счупването при натоварване и смяна на времето. Ръката й е останала деформирана в
гривнената става с изместване на ръката към палеца и запазен обем на движения.
През това време се налагало за нея да се грижи сина й, не можела да върши домакинска
работа и да се грижи сама за себе си, помагали й да се облича. Налагала се медикаментозна
терапия за обезболяване на болките. Ищцата и към настоящия момент търпи болки и
страдания причинени от увреждането на ръката й, тъй като същата е останала деформирана
в гривнената става с изместване на ръката към палеца и запазен обем на движения. Същата е
претърпяла и психически страдания, тъй като се е грижила за домакинството на нейното
семейство, но поради претърпяната травма същото й е било невъзможно продължителен
период от време. Изпитала е силен страх в резултат на настъпилото травмиращо събитие.
Силно ограничени са и били и социалните контакти, тъй като не е могла изобщо да излиза
навън продължителен период от време и това е довело до социална изолация. Също следва
да се има предвид и възрастта на ищцата, която е на ***, което възпрепятства
възстановяването й.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ишеца при
процесния инцидент, съдът намира следното: Възражението за съпричиняване представлява
позоваване на осъществили се правопроменящи факти- противоправно поведение на
увреденото лице, съпричиняващо противоправния резултат, въз основа на които
обезщетението за причинени вреди се намалява. Възражението за съпричиняване не е
волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът
има процесуална възможност да се позове на правопроменящ факт в срока за отговор на
10
исковата молба, иначе тази възможност се преклудира на основание чл. 131 ГПК. В случая
ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. ЗЗД с отговора на исковата молба, поради
което същото е допустимо. Разгледано по същество същото се явява неоснователно, тъй като
независимо от разпределената му от съда доказателствена тежест ответникът не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване и не представи никакви доказателства
относно поведение на увреденото лице, намиращо се в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилия противоправния резултат.
С оглед на изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 30 000 лв.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
На основание чл. 38 ЗА на процесуалния представител на ищцата адв. Т. Х. от САК
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в минималния размер предвиден в
чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ от 3050 лв. Ищцата е била освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК
от такси и разноски и същата не е сторила разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на
4% върху уважения размер на иска от 30 000 лв. или равняваща се на 1200 лв. и сумата от
452,40 лв., съставляваща внесен по делото депозит за вещо лице.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на С. В. П., ЕГН: ********** от ***, сумата
от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от непозволено увреждане на 30.12.2024 г.-
ищцата е претърпяла инцидент на отиване на работа сутринта, като слизала от тротоара на
улицата, и се подхлъзнала на непочистения лед и сняг по тази улица и паднала на лявата си
ръка на улица *** в гр. Перник, публична общинска собственост, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Община Перник да заплати на адвокат Т. Х. от
САК, сумата от 3050 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на
безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
ОСЪЖДА Община Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметката на
ПРС държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на иска от 30 000,00 или
равняваща се на 1200 лв. и сумата от 452,40 лв., съставляваща внесен по делото депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12