№ 3958
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110110368 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу Н. С. И. с ЕГН
**********, Н. И. И. с ЕГН ********** и С. И. И. с ЕГН ********** в съотношение: по 4/6
за Н. и Н. и 1/6 част за С., за признаване за установено, че дължат на ищеца сумите, за които
потребление в имота ап. 58, находящ се в гр. София, ж.к. М, бл. 3, вх. 4, ет. 1, за които има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 64174/2022г. на СРС, 70 състав. Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – от
24.11.2022г., както и разноски в заповедното и в настоящото производство. Конкретните
суми, които се твърди, че се дължат разделно са следните: За Н. С. И.: главница топлинна
енергия 2 345,73 лева, мораторна лихва за периода от 16.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер
на 433,91 лева, главница дялово разпределение 13,42 лева, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер на 2,84 лева, държавна такса 55,92 лева,
юрисконсултско възнаграждение 33,33 лева. За Н. И. И. и за С. И. И. сумите от по главница
топлинна енергия 586,43 лева, мораторна лихва за периода от 16.12.2019г. до 01.11.2022 г. в
размер на 108,48 лева, главница дялово разпределение 3,36 лева, мораторна лихва за
периода от 01.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер на 0,71 лева, държавна такса в размер на
13,98 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лева за всеки от тях двамата.
Ответниците поотделно в законния срок представят отговор, с който правят възражение за
изтекла погасителна давност, както и други подробно изложени в отговора аргументи. С. И.
И. се представлява от адв. Сн. К., Н. И. – от адв. И. Н., и Н. И. – от адв. Д. Ч.. И тримата
ответници поотделно декларират, че са материално затруднени лица и уговарят
адвокатското възнаграждение да се плати по реда на чл. 38 от ЗАдв., представят бланкови
1
Декларации без други данни. Претендират разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и по изявление на страните съдът прие за безспорни
обстоятелствата, че на посочения апартамент № 58 за процесния период ищцовото
дружество е начислило надлежно посоченото количество топлоенергия съобразно
действащите нормативни правила.
Видно от обективирано в Нотариален акт от 28.08.1974г. /л. 16 – 17 от делото/ процесното
жилище е закупено от съпрузите Н. С. И. и Иван Маринов И.. Последният е починал на
18.02.2018г. – л. 15 от делото и съгласно Удостоверение за наследници от 22.03.2018г. /л.
14/ е оставил за свои наследници съпругата Н. С. И. и децата си Н. И. И. и С. И. И..
Видно от Констативен протокол № 636 / 09.05.2008г. на „Т.С.“ ЕАД в процесната жилищна
сграда на адреса ж.к. М, бл. 3, вх. 4 и 5 не съществува техническа възможност за прилагане
на дялово разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна вътрешно-отоплителна
инсталация.
По приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания, които са формирани надлежно. Изложено е, че отделно по фактурите е начислена
сума за дялово разпределение. По размери установените от вещото лице като неплатени
суми се различават от претентдираните и се сочи, че общата сума главница за топлоенергия
е 3516,59 лева /като по петитум претендираната е 3518,60 лева/, а мораторната лихва е общо
в размер на 602,81 лева за същия като посочения от ищеца период /като претендираната
сума е 650,87 лева/. Така конкретно за всеки отделен ответник по посочените квоти сумите
по ССЕ са както следва: за Н. С. И. 4/6 части сумите, равняващи се на: 2344,39 лева
главница топлинна енергия и 401,87 лева мораторна лихва /при претендирани 2345,73 лева
главница и 433,91 лева мораторна лихва/, за Н. И. и С. И. 1/6 части от сумата, или всеки от
тях сумите от по: 586,10 лева главница и 100,47 лева мораторна лихва /при претендирани
586,43 лева главница и 108,48 лева мораторна лихва/. Самите кредитни известия са
съставяни на името на наследодателя на ответниците.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за частично основателни. Няма съществени възражения по
количеството и размера на начислената топлоенергия, нито по наличието на валидно
облигационно отношение с ищцовото дружество.
Не се доказва обаче връзка с което и да е дружество – топлинен счетоводител. Няма
сключен договор под общи условия, нито доказателства за проведено общо събрание на
входа и сключването на отделен договор с етажната собственост. Има данни – по
2
констативния протокол, че във входа, в който е процесното жилище обективно не може да се
извършва дялово разпределение. Ето защо начислените е претендирани от ищеца суми за
това като недоказани подлежат на отхвърляне.
Доказано е, че собствеността върху жилището по силата на наследственото правоприемство
е преминала от Иван Маринов И. у тримата ответници – негови наследници по закон.
Доказано е потреблението за процесния период по данните от ССЕ, които незначително се
разминават от претендираните, но следва да се присъдят в размерите, посочени в
заключението и да се отхвърлят за горницата.
Направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност е недоказано.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от м.май 2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 25.11.2022г. И тримата процесуални представители поотделно дори
не посочват периода, в който би могло да се счете, че има погасителна давност, още по-
малко сочат тези вземания по размер. Така ответниците не доказаха възражението си по
размер, простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед
диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за
размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за
изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът право-раздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея
факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявените претенции страните би следвало да си дължат
разноски по съразмерност. Съдът приема, че в заповедното са сторени такива 83,88 лева за
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 133,88 лева, от
които по съразмерност се дължат 82,39 лева. В исковото съдът приема, че сторени такива за
809,95 лева / 409,95 лева за държавна такса, 300 лева за експертиза и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение/, от които по съразмерност се дължат 795,57 лева.
Ответната страна заявява също разноски. Съдът приема за доказано, че по Договори за
правна услуга процесуално представителство по делото и заплащане по реда на чл. 38 от
ЗАдв на всеки от адвокатите на тримата ответници се дължи по 100 лева. В случая
осъщественото представителство е формално, без реално участие в откритите заседания по
делото, без дори вникване в конкретния правен спор и фактите по делото – използвайки
бланки за самите отговори, без да се правят доказателствени искания. При отхвърлените
размери по съразмерност на всеки адвокат се дължат по 15,00 лева. Разноските се следват на
адвоката, а не на страната.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н. С. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. М, бл.
3, вх. 4, ет. 1, ап. 58, ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64174/2022г. на СРС, 70 състав: 2344,39
лева главница /две хиляди триста четиридесет и четири лв. и и 39 стотинки/ лева ведно
със законната лихва считано от 24.11.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 2345,73 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също сумата 401,87 /четиристотин и един лв. и 87 стотинки/
лева мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.12.2019г. – 01.11.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 433,91
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н. И. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. М, бл.
3, вх. 4, ет. 1, ап. 58, ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64174/2022г. на СРС, 70 състав : 586,10
/петстотин осемдесет и шест лв. и 10 стотинки/ лева главница ведно със законната лихва
считано от 24.11.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдения до пълно предявения размер от 586,43 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също
сумата мораторна лихва/. лева, също сумата 100,47 лева /сто лв. и 47 стотинки/ лева
мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.12.2019г. – 01.11.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 108,48 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. И. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Ангел
Войвода“ № 36, ет. 5, ап. 19, ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64174/2022г. на СРС, 70 състав :
586,10 /петстотин осемдесет и шест лв. и 10 стотинки/ лева главница ведно със законната
лихва считано от 24.11.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълно предявения размер от 586,43 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, също сумата мораторна лихва/. лева, също сумата 100,47 лева /сто лв.
и 47 стотинки/ лева мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.12.2019г. –
01.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения
размер от 108,48 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. С. И. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ДЪЛЖИ
сумите главница дялово разпределение 13,42 лева, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер на 2,84 лева, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 64174/2022г. на СРС, 70 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. И. И. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ДЪЛЖИ
сумите главница дялово разпределение 3,36 лева, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер на 0,71 лева, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 64174/2022г- на СРС, 70 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С. И. И. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ДЪЛЖИ
сумите главница дялово разпределение 3,36 лева, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 01.11.2022 г. в размер на 0,71 лева, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 64174/2022г- на СРС, 70 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. С. И. с ЕГН **********, Н. И. И. с ЕГН ********** и С. И. И. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД разделно в съотношение 4/6 части за Н. И. и по
1/6 част за Н. И. и за С. И. сумата 82,39 /осемдесет и два лв. и 39 стотинки/ лева разноски по
съразмерност в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. И. с ЕГН **********, Н. И. И. с ЕГН
********** и С. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД разделно в
съотношение 4/6 части за Н. И. и по 1/6 част за Н. И. и за С. И. сумата 795,57 лева
/седемстотин деветдесет и пет лв. и 57 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. А. Н. от
САК сумата 15,00 /петнадесет/ лева възнаграждение по съразмерност за осъществено
процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв. на Н. С. И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. К. от
САК сумата 15,00 /петнадесет/ лева възнаграждение по съразмерност за осъществено
процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв. на С. И. И..
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Йорданова
Ч. от САК с личен № ********** сумата 15,00 /петнадесет/ лева възнаграждение по
съразмерност за осъществено процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв. на Н. И. И..
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6