РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502014 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД,
ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 43 от
28.04.2025 г. на ОС-гр.Враца, постановено по гр.д.№ 89 по описа за 2024 г., в
частта в която е уважен, предявеният от А. Г. Ц., иск по чл.432, ал.1 КЗ, за
сумата над 45 хиляди лева до сумата от 70 хиляди лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и
разноските.
Излагат се доводи, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не отговоря на критериите на чл.52 ЗЗД.
Твърди се, че решението не било съобразено със събраните по делото
доказателства, както и вида, тежестта и интензитета на търпените от ищцата,
вреди. Следвало да се вземе предвид заключението на вещото лице по СМЕ,
което сочело, че оздравителния период е протекъл в порядъка от 6-8 месеца.
Пострадалото лице се придвижвало само и нямало усложнения в
1
здравословното й състояние; не било налице необходимост от лечение в
бъдеще. Следвало да се вземе предвид и установеното от съдебно-
психологичната и психиатрична експертиза, че пострадалата е физически и
психически здрава понастоящем. Счита, че определения размер на
обезщетението не отговаря на приетите такива от съдебната практика при
аналогични обстоятелства. Следвало да се вземат предвид и икономическите
условия в страната.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата
да бъде отхвърлена за разликата над 45 000 лв. до присъдения пълен размер от
70 хиляди лв. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред първата
съдебна инстанция- А. Г. Ц., в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която е уважена претенцията й в размер 70 000 лв. Счита,
че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на
обжалваното решение. Търпените неимуществени вреди били доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. СМЕ и СПЕ.
Вследствие на ПТП ищцата била получила триглезенно счупване на дясната
подбедрица. Това увреждане било причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник. Проведено било оперативно лечение.
Установявало се, че ищцата вследствие на травматичните увреждания не е
могла да се справя сама с ежедневните си задължения, както и не могла да
ходи на работа. Тъй като ищцата нямала близки, същата била обгрижвана от
колежките си. Доказано било, че ищцата ще търпи болки и страдания
занапред вследствие на счупванията. Като се имало предвид възрастта на
ищцата, можело да се очаква развитие на артрозни изменения. Налице били
белези от проведеното оперативно лечение. Установявало се, че ищцата се
придвижва с леко накуцване надясно; налице бил лек дефицит в областта на
десен глезен. Това състояние не подлежало на лечение. Препоръчано й било
извършване на санаториално лечение поне два пъти годишно. Установявало
се, че при ищцата е настъпила остра стресова реакция, която била довела до
промяна в психилогичното и емоционално състояние. Нормата на чл.52 ЗЗД
била правилно приложена, а присъденото обезщетение – справедливо.
Претендира се адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
2
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 23.05.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 02.06.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ОСЪЖДА
Застрахователно дружество "Евроинс" АД, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Ц., сумата
от 70 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2023
г., при валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между
собственика на лек автомобил марка "Мерцедес", модел Е 500, с рег. №
******** и ответното застрахователно дружество, сумата от 704,80 лева за
причинените й имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 14.02.2024 г. до окончателното
им изплащане.
Решението не се обжалва в частта за присъдените имуществени
вреди, както и в частта за неимуществените до сумата от 45 хиляди лева,
която въззивникът приема за справедлив размер за обезщетение по смисъла на
чл.52 ЗЗД.
За да постанови решението в обжалвания от въззивника смисъл,
първоинстанционният съд е приел, че настъпилите неимуществени вреди за
3
ищцата, както и причинна връзка между деянието и неимуществените вреди
се установява от приложените по делото медицински документи, събраните
свидетелски показания и изслушаната по делото СМЕ и СППЕ, които съдът е
кредитирал като обективни, логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства водел до извод за доказаност на причинна връзка.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
се е позовал на това, че от настъпване на процесното ПТП ищцата е получила
средна телесна , изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата
/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става, които увреждания са
причинили разстройство на здравето и трайно затруднение движенията на
долен десен крайник.
От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се
установило, че на ищцата на 19.09.2023 г. е проведено оперативно наместване
и метална остеосинтеза на счупените малеоли на двата пищяла на дясна
подбедрица, като е извършена хемостаза, контролна рентгенография, послоен
шев, стерилна превръзка и гипсова шина. По време на болничния престой
ищцата била на постелен режим, а след изписването и вертикализирането се е
придвижвала с 2 патерици. Същата е претърпяла втора операция на 26.04.2024
г. за отстраняване на остеосинтетичния материал, като операцията е била със
средна сложност със същата последователност от оперативни интервенции,
при които е извършена екстракция на ОМ.
Установило се още, че ищцата е изпитвала болки и страдания, като
техният интензитет е бил по-голям непосредствено след процесното ПТП в
продължение на шест месеца, като постепенно сболките били отзвучали. При
прегледа й експерта-медик констатирал, че това счупване ще води до болки
при натоварване, промяна на времето, сутрешна скованост и ще продължи
напред във времето.
Заместващото обезщетение представлявало парично право, като
неговата обезщетителна функция била насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият.
При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо
обезщетение съдът се е позовал на установените множество счупвания на
подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става.
4
Отчел е, че лечебният период в болнично заведение на ищцата е бил 6
дни, за физиотерапия и рехабилитация -7 дни, а в ОТО при МБАЛ "Х. Ботев"
АД гр. Враца за отстраняване на остеосинтетичния материал - 3 дни.
Оздравителния период според СМЕ бил в рамките на 6-8 месеца при
наличие консолидация на счупванията. При личния преглед на ищцата от
вещото лице-медик се установило, че при нея е налице дефицит в движенията
на десен глезен - дорзифлексия и плантарна флексия, като за в бъдеще със
сигурност може да развие локална остеопороза, вследствие на оперативната
интервенция, предвид възрастта на ищцата /66 години/. Налице били белези от
оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и 10 см, които щели да
останат дефинитивни за цял живот.
Към момента на прегледа ищцата се придвижвала самостоятелно с леко
накуцване на дясно, като движенията в областта на десен глезен били с лек
дефицит. Това състояние не подлежало на лечение, имайки предвид вида на
счупването и възрастта на ищцата, като на този етап не се налагало използване
на помощни средства.
При определяне размера на обезщетението следвало да бъдат взети
предвид и изпитваните в началото силни болки и страдания, като към
настоящия момент същите били отшумели, както и зависимостта на ищцата
след инцидента от чужди грижи, както първоначално след операцията, така и
при домашното й лечение. При преценката следвало да бъдат отчетени и
претърпените множество негативни психически изживявания. Ищцата била
изпитвала болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид
травми непосредствено след процесното ПТП, като неудобствата във
физически измерения, които търпяла по време на болничното и домашното
лечение били свързани с невъзможност за самообслужване и помощ от
нейните колеги. В тази връзка били показанията на свидетелите, които били
помагали в обслужването на тоалета на ищцата и в домакинството, докато
същата била в отпуск по болест почти една година.
Освен това съдът е отчел и психическите изживявания на ищцата, които
според вещите лица по СППЕ, след инцидента ищцата е развила "Остра
психогенна реакция", която преминала в "Нарушение на адаптацията", а по-
късно и в "Посттравматично разстройство", който период преминал за 8-10
месеца при нея, т.е. по-дълъг от обичайния 6 месечен период и бил подкрепен
5
с болнични листове, като за този период ищата била обслужвана от нейни
колеги. Понастоящем ищцата все още изпитвала страх да пресича пешеходна
пътека, както и изпитвала негативни спомени от случилото се.
Към настоящият момент експертите сочели, че ищцата е физически и
психически здрава, като не било налице предходно заболяване, което да е в
причинно- следствена връзка с ПТП-то.
След съобразяване с възрастта на ищцата - 65 години към датата на
ПТП; икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия справедливост, намиращо израз в нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; вида и
характера на полученото увреждане; дълго продължилия период на болки,
страдания и житейски неудобства вследствие травмата в десния глезен;
настъпилата трайна промяна на живота на ищцата в негативен аспект поради
все още изпитващ страх от пресичане на пешеходна пътека; невъзможността
да изпълнява физическите упражнения, като учител с децата в детската
градина, обстоятелството, че движенията в десния глезен са с лек дефицит,
наличие на белези от оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и
10 см, които ще останат дефинитивни за цял живот, както и развитие в бъдеще
на локална остеопороза, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
сумата от 70 000,00 лв. представлява справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди, в какъвто размер и била предявената исковата
претенция. Съдът се е позовал и на практика на касационната инстанция,
която била постановено по сходни казуси (Решение № 50103 от 10.01.2023 г.
на ВКС по т. д. № 1199/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 243 от 29.03.2023 г.
на ВКС по т. д. № 2422/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 1879 от 4.07.2024 г.
на ВКС по т. д. № 543/2024 г., II т. о., ТК, както и на обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие - 2023 г., вкл. и на инфлационните процеси до
настоящия момент.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
доказателства приема следното:
Безспорно по делото е, че на 19.09.2023 г. около 10:25 часа в гр. Враца,
на пешеходна пътека на ул. „Стоян Заимов“ № 2 е настъпило ПТП между лек
6
автомобил марка "Мерцедес" модел Е 500 с рег. № ******** собственост и
управляван от М. Г. К. и А. Г. Ц., последната в качеството й на
пешеходец/пресищаща пешеходна пътека/.
Спорно пред въззивната инстанция е дали определеният от
първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди съответства на търпените от ищцата болки и страдания вледствие на
процесното ПТП, респ. на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост.
Въззивната инстанция споделя мотивите на ОС-Враца досежно
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради
което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на
настоящия съдебен акт.
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
От събраните по делото медицински документи по безспорен начин се
установява, че след настъпване на процесното ПТП, на ищцата е оказана
7
първа медицинска помощ и тя е транспортирана в Спешното отделение на
МБАЛ "Х. Ботев" - гр. Враца, като е приета с диагноза: "Множествени
счупвания на подбедрицата, закрито. Имала е оток, видима деформация и
болка в дясна глезенна става с нарушени движения, като не е губила съзнание
и е била адекватна с ясен спомен за случилото се.
След извършени прегледи, консултации и рентгенографии на 19.09.2023
г. на ищцата е извършена оперативна интервенция в ОТО при МБАЛ "Х.
Ботев" АД гр. Враца, където ищцата е била на стационарно лечение в периода
от 19.09.2023 г. до 25.09.2023 г. с диагноза: "Множество счупвания на
подбедрицата, закрито". Извършено е оперативно наместване и ОМ на
счупените медиален и латерален малеол. Операцията е извършена със
спинална упойка, като израстъка на малкият пищял е фиксиран със
семитубуларна плака Ф3,5 мм с 6 дупки и 7 бр. винт, а голямо пищялния
малеол е фиксиран с 1 бр. К игла Ф2,0 мм. и винт. Видно от изнесеното от
вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото /пред първата
съдебна инстанция/ съдебно-медицинска експертиза, операцията е била с
голяма сложност и последователността на действията е била следната: след
направени разрези по външната и вътрешна повърхност на глезена по остър и
тъп начин се е достигнало до счупванията на костите, които са
остеосинтезирани след съответната репозиция, извършена е хемостаза,
контролна рентгенография, послоен шев, стерилна превръзка и гипсова шина.
Направена е контролна графия на глезенна става с кугел - състояние
след счупване и операция с ОМ. Поставена е гипсова шина. По време на
престоя е проведено медикаментозно лечение по схема с противоалергично
средство, глюкокортикоид, АБ, обезболяващо и антикоагулант. Изписана е с
дадени указания за сваляне на конци на 12 постоперативен ден,
антикоагулантна терапия до 30-ти постоперативен ден и контролни прегледи.
В периода от 22.11.2023 г. до 29.11.2023 г. ищцата е била на лечение с
диагноза: "Други видове рехабилитационни процедури. Последици от други
счупвания на долен крайник".
Ищцата е постъпила повторно в ОТО при МБАЛ "Х. Ботев" АД гр.
Враца, където е била на стационарно лечение в периода от 25.04.2024 г. до
28.04.2024 г. с диагноза: "Последици от други счупвания на долен крайник".
На 26.04.2024 г. й е извършена операция № 687 екстракция на
8
остеосинтетичния материал /ОМ/. При тази операция чрез разрези е
достигнато до остеосинтетичния материал, който е отстранен. Разрезите са
направени по старите постоперативни ръбци. Следоперативния период е
протекъл гладко. Проведено е медикаментозно лечение с антиалергично
средство, глюкокортикостероид и антикоагулант, в това число и
антитромботична профилактика. Ищцата е изписана в добро общо и локално
състояние, със спокойна оперативна рана, с дадени указания с
антикоагулантна профилактика до 30-ти следоперативен ден, сваляне на конци
на 12-ти постоперативен ден и отбременяване на ДДК за срок от 30 дни
постоперативно.
На 31.07.2024 г. е проведен преглед от специалист ортопед-травматолог,
като в издадената от него Етапна епикриза е отразено, че ищцата има
постоперативни ръбцови изменения в областта на дясна глезенна става, болка
и лек оток в областта на същата с ограничени по обем и болезнени движения,
а походката й е самостоятелна с накуцване в дясно.
Ищцата е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК №
00275/28.03.2024 г. изд.от МБАЛ "Х. Ботев" АД гр. Враца, от което е видно, че
й е определена временна неработоспособност за срок от 60 дни по повод на
водеща диагноза - множествени счупвания на подбедрица. Същата е била в
отпуск по болест в периода от 19.09.2023 г. до 20.07.2024 г. по повод на
посоченото счупване/л.84-106 от делото пред първата съдебна инстанция/.
От допуснатата, изслушана и приета в първоинстанционното
производство съдебно - медицинска експертиза, вещото лице по която е
представило заключение, се потвърждава, че пострадалата ищца е получила
множество счупвания на подбедрицата /закрито/ и подизкълчване на дясна
глезена става. Това увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник. Лечението е проведено оперативно, като
проявлението на посоченото счупване е нарушение ходенето, като основната
функция на долния крайник.
Вещото лице по СМЕ сочи, че оздравителния период е от порядъка на 6-
8 месеца, като е налице консолидация на счупванията. Заключението е
изготвено след извършен личен преглед на ищцата, при който е констатирано,
че са налице остатъчни последици изразяващи се в дефицит на движенията на
десен глезен - дорзифлексия и плантарна флексия, като за в бъдеще имайки
9
предвид и възрастта на ищцата /65 г. към датата на ПТП и 66 г. при прегледа/,
може да се очаква развитие на артрозни изменения. Това счупване ще води до
болки при натоварване, промяна на времето, както и сутрешна скованост, като
същото ще продължи напред във времето.
По време на болничния престой ищцата е била на постелен режим, а
след изписването и вертикализирането й се е придвижвала с 2 патерици.
В областта на външен и вътрешен глезен са налице белези от оперативни
интервенции, като същите са с размери 5 и 10 см, с белезникав цвят
разположени по външния и вътрешния глезен, като същите ще останат
дефинитивни за цял живот.
Ищцата е била на стационарно лечение след процесното ПТП 6 дни, за
физиотерапия и рехабилитация е била 7 дни, а в ОТО при МБАЛ "Х. Ботев"
АД гр. Враца за отстраняване на остеосинтетичния материал е била 3 дни.
Към момента на прегледа ищцата се придвижва самостоятелно с леко
накуцване на дясно, като движенията в областта на десен глезен са с лек
дефицит. Това състояние не подлежи на лечение, имайки предвид вида на
счупването и възрастта на ищцата, като на този етап не се налага използване
на помощни средства.
При прегледа на ищцата извършен на 28.01.2025 г., вещото лице е
констатирал, че същата е в добро общо състояние с умерено оточен дясна
глезена става и ограничени болезнени движения за сметка на дорзифлексията
и плантарната флексия. Походката е самостоятелна с леко накуцване в дясно.
Вещото лице по СМЕ сочи, че е необходимо ищцата да извършва
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, които се определят от
специалист по ФРМ, като в случая й е препоръчано да извършва санаториално
лечение поне два пъти годишно.
Оперативните рани са първично зараснали. Сочи, че с оглед възрастта на
ищцата, ще остане известен дефицит в движенията на крайника й, които няма
да нарушат функцията на ходене, но тя ще има оплаквания от сутрешна
скованост, болка при претоварване, при промяна на времето. Имайки предвид
пола и възрастта й /65 г. към датата на ПТП/ ищцата със сигурност може да
развие локална остеопороза, вследствие на оперативната интервенция.
Ренгенографията извършена на 28.01.2025 г. на ищцата сочи за вероятност от
10
артрозни изменения, които са свързани с възрастта и със самата травма на
ищцата.
Заключението е компетентно изготвено, аргументирано и съвпадащо със
събраните по делото медицински документи, затова и правилно е кредитирано
от първоинстанционния съд, кредитира се и от настоящата инстанция.
Следва да отбележим, че с протоколно определение от 29.05.2024 г. по
нохд № 455 по описа за 2024 г. на РС-Враца, на основание чл.382, ал.7 НПК е
одобрено споразумение между Прокуратурата и водача на процесното МПС
М. Г. К., като последният е признат за виновен за реализирането на ПТП като
му е наложено съответно наказания по НК. Касае се до средна телестна
повреда. По арг. от чл.300 ГПК влязлата в сила пирсъда е задължителна за
гражданския съд.
Относно необходимостта от чужда помощ за битово обслужване по
време на възстановителния период по делото /пред първата съдебна
инстанция/ са допуснати и изслушани свидетелски показания, които са
кредитирани от първоинстанционния съд, кредитират се и от настоящия.
Показания са дали колеги и познати на ищцата, които са я подпомагали в
ежедневното битово обслужване; показанията са преки и непосредствени,
почиващи на лични наблюдения от страна на разпитаните свидетели.
Колегите на ищцата ежедневно са я посещавали в болницата, като й
носели храна и я окуражавали. Ищцата не могла да става от легло и била на
памперси. Приемала много болкоуспояващи лекарства и споделяла за болки в
кръста и в счупения крак. След изписването й от болницата ищцата не могла
да се движи сама, като двама съседи от блока й помогнали да се качи до
жилището си. В дома си била обслужвана от нейните колежки, които се
редували да домакинстват - да й пазаруват, готвят, перат и др. Вкъщи ищцата
се придвижвала с патерици и проходилка. Приблизително шест месеца
ищцата се придвижвала с патерици, след което започнала самостоятелно да
ходи. От разпита на свидетелката, нейна колежка се установява, че
физическите упражнения с децата в детската градина, където труд полага
ищцата, ги изпълнява друга учителка, тъй като ищцата не била в състояние да
ги извършва. Свидетелката сочи е, че вследствие на получените травми
ищцата била изпаднала в депресия, като непрекъснато повтаряла, че няма да
проходи и няма кой да се грижи за нея, тъй като тя няма семейство. Когато
11
излизат заедно, чакат дълго на пешеходната пътека, тъй като ищцата се
страхува да премине през пътеката.
Показанията на свидетелите, разпитани на страната на ищцата досежно
психическото й състояние вследствие на деликта се потвърждават от
допуснатото, изслушано и прието по делото заключение на комплексната
съдебно-психологичната и психиатрична експертиза /КСППЕ/.
От заключението на КСППЕ се установява, че ищцата е била
травмирана, изпаднала в депресия, изпитвала притеснения, че никога няма да
проходи, да се обслужва сама, както и да продължи да работи. Провеждала
два-три пъти в годината рехабилитация, както и физиотерапия в гр. Враца.
Понастоящем ищцата все още изпитва страх, когато пресича на пешеходна
пътека, както и изпитва болки при ходене. Вещите лица по КСППЕ сочат, че
след процесното ПТП у ищцата е настъпила "Остра стресова реакция", която е
довела до промяна в психологично и емоционално й състояние. Била е
стресирана от счупванията и е имала силна болка. Вземала медикаменти. След
процесното ПТП шщцата е имала нарушение на съня и не е могла да
изпълнява ежедневните си задължения, нито да работи. Нуждаела се от
обгрижването на близките й познати и колеги. "Остра-та психогенна реакция"
е преминала в "Нарушение на адаптацията", а по-късно и в "Посттравматично
разстройство", които са невротични заболявания свързани с инцидента и
преминават за 6 месеца, но с времето отзвучават и не водят до трайно
увреждане на психичното състояние. Остава само спомена за тежкото ПТП.
При изслушването си в о.с.з. вещите лица по ССПЕ разясняват, че
"Остра-та стресова реакция" е следвало да премине в рамките на 2-3 дни. Но
следствие на оперативните интервенции, които ищцата е претърпяла,
влошеното й състояние, което не било отзвучало, тя не е могла да изпълнява
задълженията си на работното място, като се включвали близки и познати в
нейното обслужване. "Разстройство-то на адаптацията", следвало да премине
за шест месеца, но вещите лица установили, че след изтичането й, ищцата
отново не се е възстановила, дори е преминала на ТЕЛК като са й дадени още
два месеца болнични за възстановяване. Тези осем месеца са подкрепени с
болнични листове, през който период ищцата е била обслужвана от нейни
колеги, тъй като ищцата няма семейство. При контактуването на вещите лица
с ищцата, същата споделяла с тях, че след тези шест месеца, когато си затвори
12
очите непрекъснато ПТП-то излиза пред очите й, при което тя била
неспокойна и напрегната. Общо десет месеца ищцата е била в отпуск по
болест, за който период вещите лица нямат наблюдение и поради това
приемат, че това нейно състояние е траяло в рамките на този болничен период.
Сочат, че към настоящият момент ищцата е физически и психически здрава.
Няма предходно заболяване, което да е в причинно- следствена връзка с ПТП-
то. При направени тестовете, същите са нормални, не показват тревожност и
депресия, но спомена от ПТП-то ще остане завинаги от него.
Противно на соченото от въззивника, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е
съобразил възрастта на ищцата - 65 години към датата на ПТП, вида и
характера на полученото увреждане; дълго продължилия период на болки,
страдания и житейски неудобства вследствие травмата в десния глезен;
настъпилата трайна промяна на живота на ищцата в негативен аспект поради
все още изпитващ страх от пресичане на пешеходна пътека; невъзможността
да изпълнява физическите упражнения, като учител с децата в детската
градина, обстоятелството, че движенията в десния глезен са с лек дефицит
/ищцата накуцва/, наличие на белези от оперативни интервенции на десния
глезен с размери 5 и 10 см, които ще останат дефинитивни за цял живот, както
и развитие в бъдеще на локална остеопороза. Затова и правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сумата от 70 000,00 лв.
представлява справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Този размер е съобразен и с икономическите условия в страната, както
и инфлационните процеси.
По претенцията за лихва за забава:
Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя
с извънсъдебната претенция - 14.02.2024 г.
Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
13
забава.
По въпроса за лихвата въззивната жалба не съдържа доводи поради
което по арг. от чл.269 ГПК съдът не дължи излагане на мотиви.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски с оглед изхода на спора не се следват и
затова не му се присъждат.
На въззиваемата разноски се следват, но такива не са сторени и
затова не се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.2 от ЗАДв. в полза на адв. Н. Д. Д.
следва да бъде присъдено адв.възнаграждение, което съдът определя при
съобразяване с извършените от адв. Д. процесуални действия в защита на
интересите на доверителката му, при липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред настоящата инстанция или адв. възнаграждение в
размер на 2500 лв. с ДДС /при съобразяване с решение от 23.10.2025 г. на
СЕС по дело С-744/23 г./.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 28.04.2025 г. на ОС-гр.Враца,
постановено по гр.д.№ 89 по описа за 2024 г., в частта в която се осъжда
Застрахователно дружество "Евроинс" АД, ЕИК121265113, ДА ЗАПЛАТИ на
А. Г. К., ЕГН **********, сумата над 45 000 лв. /четирдесет и пет хиляди
лева/ до 70 000,00 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 19.09.2023 г., при валидно застрахователно правоотношение към
14
датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка "Мерцедес", модел
Е 500, с рег. № ******** и ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, Застрахователно дружество "Евроинс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д. от ШАК, със съдебен адрес: гр.София,
пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, сумата от 2500,00
(две хиляди и петстотин) лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на А.
Г. К., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15