Определение по дело №1200/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр. Варна,................. 2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Варна, ІІ-ри   състав, в закрито   съдебно заседание на седми март през две хиляди и двадесет и трета    година, в състав:

 

Председател: Веселина Чолакова

 

като разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 1200/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано   по подадена жалба от Ч.С.П., ЕГН ********** против мълчалив отказ на  началника на Затвора-Варна да замени режима му на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек, по искане рег.№ 3393/09.05.2022 г. Жалбата се поддържа с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Ответникът – началникът на затвора в гр.Варна чрез процесуален представител изразява доводи за недопустимост на жалбата.

Съдът  намира, че жалбата е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт и производството по делото следва да се прекрати като се отмени дадения в съдебно заседание ход по същество. Мотивите за това са следните:

Ч.С.П. е подал искане чрез Комисията по правата на човека, вероизповеданията , жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание до началника на Затвора в гр. Варна за замяна на режима му за изтърпяване на наказанието в следващия по-лек. Искането е постъпило в Министерство на правосъдието с вх.№ ПГ-47-2194-Ч-2/20.04.2022 г. Искането е изпратено до началника на Затвора в гр.Варна чрез Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София и постъпило в деловодството на Затвора в гр. Варна с вх.№ 3393/09.05.2022 г.  Началникът на Затвора в гр. Варна е изискал от председателя на Народното събрание на Република България да изпрати по компетентност оригинал или заверено копие на искането, за иницииране на процедурата по чл.66,ал.5 от ЗИНЗС. На 20.05.2022 г. в деловодството на Затвора в гр. Варна е постъпил оригинала на искане регистрирано с  вх.№ ПГ-47-2194-Ч-2/20.04.2022 г. в Народното събрание.

По искане на Ч.П. с вх.№ 3393/09.05.2022 г. е инициирана процедурата по чл.66 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Началникът на Затвора в гр. Варна е издал Заповед № 580/25.05.2022 г., с която е отказал последваща замяна на режима на изтърпяване на наложеното на л.св. Ч.С.П. наказание, на основание чл.66, ал.5 от ЗИНЗС в следващ по-лек , от „общ“ на „лек“.

На 26.05.2022 г. Ч.П. е подал жалба срещу мълчалив отказ на началника на Затвора в гр. Варна за произнасяне по негово искане подадено чрез Комисията по правата на човека, вероизповеданията , жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание регистрирано с  вх.№ ПГ-47-2194-Ч-2/20.04.2022 г. в Народното събрание и постъпило в Затвора в гр. Варна на 09.05.2022 г.

Настоящият съдебен състав преценява жалбата като недопустима, поради следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. В ал. 2 на този законов текст е предвидено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. Произнасянето на компетентния орган е в условията на оперативна самостоятелност, като предмет на съдебно оспорване е единствено заповедта за замяна на режима в по-лек.  

Специалните норми на ЗИНЗС не предвиждат процесуална възможност за жалбоподателя да обжалва изричен или мълчалив отказ на органа за замяна на режима във връзка с отсъствието на задължение за произнасяне с изричен акт. По такова искане не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (в този смисъл опр. № 2954/28.02.2019 г. по адм. дело № 1160/2019 г. на ВАС, I отд.; опр. № 1750/04.02.2020 г. по адм. дело № 477/2020 г. на ВАС, III отд.; опр. № 14541/24.11.2020 г. по адм. дело № 12188/2020 г. на ВАС, III отд.).

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и жалбата на Ч.С.П. се явява недопустима, поради липса на годен за оспорване акт, поради което образуваното производство по делото следва  да се прекрати.

Изложеното по-горе, обосновава необходимост да се отмени определението , с което е даден ход по същество на делото.

Водим от горното и на основание чл.159,т.1  от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО даден с протоколно определение от 07.02.2023 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1200/2022 г. по описа на Административен съд Варна , втори състав.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Варна, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: