Решение по к. адм. дело №726/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Касационното производство е образувано по жалба, подадена от инсп. С. Д. К. - разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при РУ – Велико Търново, ОДМВР – Велико Търново, против Решение № 283/30.07.2025 г. по АНД № 20254110200469/2025 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е отменена издадената от касатора Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз - 39/17.03.2025 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан В. А. Т. от гр. Полски Тръмбеш за срок от 24 часа.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и немотивираност на съдебния акт. Намира, че неправилно съдът е приел, че оспорената пред него заповед е немотивирана и издадена в противоречие на чл.5, пар.1, буква „с“ от КЗПЧОС. Излага съображения за законосъобразност на наложената мярка предвид напускане на местопроизшествието от дееца и установяването му на следващия ден след подаване на сигнала. Накрая счита че приложената ПАМ съответства на законовата цел с оглед осуетяване на възможността лицето да въздейства върху разследването. От съда се иска отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - В. А. Т., в представения по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат М., оспорва жалбата като неоснователна. Счита че заповедта за задържане е издадена в нарушение на законовата цел, без да са били налице данни за възпрепятстване на действията на органите на МВР, даващи основание за ограничаване на личната свобода на лицето. Твърди се, че не е била налице необходимостта от задържане, заповедта е фактически необоснована и несъвместима с принципа за защита на лицата от произвол. Допълнително намира, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения намира решението на РС –Велико Търново за правилно и моли за отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на РС – Габрово за неправилно и предлага същото да бъде отменено, а заповедта за задържане - потвърдена.

 

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в производството пред РС – Велико Търново, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отменен оспореният пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество,касационната жалба е основателна.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, районният съд се е установил следната фактическата обстановка: със Заповед за задържане на лице рег. № № 1739зз - 39/17.03.2025 г., издадена от инспектор С. Д. К. – на длъжност „разузнавач" при РУ - Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било задържано за срок от 24 часа лицето В. А. Т. поради наличието на данни, че на 16.03.2025г., около 21:40 часа, в гр. Велико Търново, на [улица], противозаконно повредил чужди движими вещи, намиращи се в имота, обитаван на Е. П. К., а именно - телевизор „Самсунг" и дръжка на входна врата - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Последвала е докладна записка от 17.03.2025г., изготвена от инспектор С. К., до Началника на РУ-В.Търново, в която било отразено, че задържането е по повод подаден на 16.03.2025г. в 21:40 часа на тел. 112 сигнал от Е. П. К. от гр. Велико Търново, ул.,Драгоман" №, според който в обитаваното от него жилище под наем било влязло лицето В. А. Т., който повредил вещи, намиращи се в жилището - дръжка на входна врата и телевизор „Самсунг". Образувано било ДП № ЗМ-234/2025г. по описа на РУ - Велико Търново за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на В. А. Т., същият бил установен на 17.03.2025г., около 11:00 часа, на местоработата му в гр. Велико Търново, [улица], фирма „Колос" ЕООД. При проведена беседа Т. направил пълни самопризнания за извършеното от него деяние.

 

При задържането е извършен обиск на Т., при който са открити пари и лични вещи, видно от приложения протокол за личен обиск от 17.03.2025 г. от 11.00 часа. Иззетите при обиска вещи са били върнати на лицето, съгласно разписката от 18.03.2025 г.

Със заповед №1739з-58 от 17.3.2025г. на полицейски орган при ТУ – В. Търново на В. А. Т. е предоставена правна помощ и за адвокат е назначен адв. И..М., връчена на адвоката на същия ден. Заповедта за задържане на В. Т. е издадена на 17.03.2025 г. в 11:00 часа, връчена на лицето в присъствието на назначения адвокат. В заповедта за задържане е отразено, че лицето е освободено в 09:35 часа на 18.03.2025г.

В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК Т. е оспорил заповедта за задържане пред Районен съд – Велико Търново. От жалбоподателя в това производство са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на процесуални правила, противоречие с матералноправните разпоредби на закона и неговата цел. От районния съд са събрани писмени доказателства и след преценката им, съдът е уважил подадената пред него жалба, като е формирал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазване на императивните норми с чл. 74, ал.2, т.2 вр. чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за посочване на фактическите и правни основания за издаване и нарушаване на чл.5, пар.1, буква „с“ от КЗПЧОС. Съдът е приел, че от съдържанието на акта не ставало ясно пред която институция следвало да се яви задържаният, за да е обоснована необходимостта от задържане при наличието на подозрение за извършено престъпление, както и че не се разкриват признаците на останалите хипотези, даващи възможност за задържане - предотвратяване на престъпление или укриване. Районният съд е намерил, че липсата на фактическите обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон и на основание чл. 146, т. 2 от АПК с постановеното Решение № 283 от 30.07.2025г. по АНД №469/20225г. е отменил заповедта за задържане на лицето.

Касационната инстанция намира проверяваното решение на районния съд за валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат. Установява се по отношение на него проявление на визираното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Процесната Заповед за задържане на лице е издадена от инспектор на длъжност „разузнавач“ в сектор „Криминална полиция“ при РУ - Велико Търново, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

Заповедта за задържане на лице е издадена в изискуемата писмена форма и обратно на формираните от районния съд изводи, съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.216, ал. 1 от НК – задържаният противозаконно повредил чужда движима вещ - телевизор „Самсунг" и дръжка на входна врата, в имот, обитаван от трето лице (Е. П. К.). Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни основания и фактическите обстоятелства, обуславящи задържането на лицето, които са именно данни, че то е извършило конкретно посоченото престъпление с изрично посочено и цифрово, и словесно описание на изпълнителното деяние. Така мотивирана заповедта за задържане на лице обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността на задържания да разбере причината за наложената мярка и да организира ефективно защитата си. Непосочването на детайлна информация по отношение престъплението от общ характер не е създало неяснота у лицето във връзка с данни за какво престъпление е задържането му. Заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 72 от ЗМВР. Освен това, няма как да се приеме, че за задържаният е останала неизвестна причината за неговото задържане, след като е давал обяснения в районното управление във връзка с подадения сигнал на тел.112, и е проведена беседа, при която е направил пълни самопризнания за извършеното деяние. Докладната записка с рег. №1739-7607/20.03.2025г. на полицейския орган при РУ-В.Търново, постановил задържането, е във връзка със заповедта с рег. №1739зз-39/17.03.2025г. и във времево отношение е изготвена след задържане на лицето като няма характер на подготвителен документ по издаването на административния акт. Описаните в тази докладна записка фактически и правни основания за задържане на Т. са аналогични на посочените в предхождащата я заповед, а останалото съдържание касае действията на полицейските служители и задържаното лице при задържането и нямат отношение към предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Но дори да се приеме, че докладът съдържа по-подробно описание на фактическата обстановка при задържането, то съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ - част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на административния акт /в този смисъл и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд/. Заповедта отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложената и подписана от задържания декларация се установява, че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо, в т.ч. е удовлетворено желанието му за служебен адвокат по ЗПП. По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в съответствие с изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

При издаването на оспорената заповед за задържане не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта за задържането на В. Т. е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на което основание е издадена оспорената пред районния съд заповед, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Вложеното в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР понятие "данни" по смисъла ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато за сравнение чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова.

В конкретния случай, към момента на издаване на заповедта за задържане и ограничаване правото на свободно придвижване на Т., полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които да сочат на инкриминирано поведение на ответника по касация Т. към престъпление от общ характер. В случая от сигнала на тел.112 от 16.03.2025г. са били налични данни, че лицето е извършител на престъпление по чл.216 от НК, като е повредило чужди движими вещи –телевизор и дръжка на входна врата в имота на подателя на сигнала (Е. К.), което е вписано и в заповедта за задържане. В обясненията си задържаното лице е признало за извършеното деяние. При налагане на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя, а е достатъчно само наличието на данни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление, какъвто в случая е бил налице. Конкретните факти, посочени в заповедта, обосновават основателно предположение, че има извършено престъпление по чл. 216 от НК от страна на задържания Т., а въпросът дали действително е извършител на това деяние, подлежи на надлежно изясняване в рамките на наказателното производство. На задържаното лице са му били снети обяснения чрез извършване на разпит, безспорно е и че му е извършен и обиск, т. е. спрямо него са предприети процесуално-следствени действия, целящи изясняване на обстоятелства, относими към евентуалното извършване на престъпление. Тоест, установява се поне една от материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС, поради което не е налице нарушение на посочената норма, както е прието от първоинстанционния съд. От друга страна задържането е извършено на законово основание, предвидено в национален нормативен акт (ЗМВР) и в този смисъл също не може да се приеме, че временното ограничаване правото на свобода на Т., е в нарушение на посочената конвенция.

Издадената заповед е в съответствие и с даденото тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС в Решението на СЕС от 25.05.2023 г. по дело C 608/21 по повод преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС, тъй като в заповедта се съдържа цялата необходима информация относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, за да има възможност лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си. Изпълнени са и другите изисквания в това решение - лицето е било информирано към момента на задържането му за известните на полицейския орган време и място на извършване на предполагаемото престъпление, неговата първоначална (неокончателна) правна квалификация, формата на участие, ролята на задържаното лице.

Оплакването на задържаното лице чрез пълномощника, наведено в отговора на касационната жалба, за това, че не е имало необходимост от задържане на Т. поради неоказана съпротива, установена самоличност и липсата на данни за възпрепятстване на полицейския орган са съвсем различни основания за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, каквито не са описани в заповедта и са неотносими към случая. Лицето е задържано при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - данни за извършено престъпление по чл.216 от НК.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. По делото не се установява на какъв етап е производството, но следва да се направи изрично разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК /условия за образуване на наказателно производство/.

И на последно място, касационната инстанция не споделя изводите на районния съд и оплакванията на задържаното лице, изложени в отговора на касационната жалба, за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, защото установените от полицейския орган данни и поведението на самото задържано лице сочат, че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната свобода.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а постановеното от районния съд решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на В. А. Т. против Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз - 39/17.03.2025 г., издадена от инсп. С. Д. К. - разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при РУ – Велико Търново, ОДМВР – Велико Търново.

При този изход на спора, не следва да бъде уважавана претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. Разноски не следва да се присъждат и на касатора доколкото няма заявено такова искане.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, първи касационен състав на АСВТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 283/30.07.2025 г. по АНД № 20254110200469/2025 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз - 39/17.03.2025 г. на инспектор С. Д. К. - разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при РУ – Велико Търново, ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан В. А. Т. от гр. Полски Тръмбеш за срок от 24 часа, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. А. Т. от гр. Полски Тръмбеш против Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз - 39/17.03.2025 г., издадена от инспектор С. Д. К. - разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при РУ – Велико Търново, ОДМВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.