№ 20243
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110123373 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, изменена с молба от 23.09.2025г., подадена от К. К.
М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г. Ч. от САК, със съдебен адрес: гр. С....,
срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., с която е
предявен иск за следното:
Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 34, 44 лв., включващи заплатени без
основание 5, 81 лв. - възнаградителна лихва и 28, 59 лв. – неустойка по договор за
потребителски К № .../02.07.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното
изплащане. Иска се присъждане на сторените разноски.
Правното основание на осъдителния иск е чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.07.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за
потребителски К № ..., по силата на който му е предоставен К в размер на 2000 лв. В чл. 17
от договора било уговорено, че заемателят се задължава, в срок до 3 дни от получаване на
заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С[1]К“ АД всички
задължения на заемателя по договора за К в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на „С[1]К“ АД за заплащане на тези
задължения. В договора били поставени множество изисквания, на които следвало да
отговаря поръчителят. В чл. 27 от договора било предвидено, че при неизпълнение на
1
задължението по чл. 17, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на Ка за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение,
която се начислява пропорционално към всяка вноска по Ка и е отразена в погасителния
план, неразделна част от договора. Твърди, че тъй като не е представил в срок едно от
посочените обезпечения - поръчител или банкова гаранция, на осн. чл. 27 ответникът му
начислил неустойка в размер на 622,87 лв. В погасителния план било посочено, че общо
дължимата сума по Ка била в размер на 2126,51 лв., а когато не е осигурена гаранция – в
размер на 2749,38 лв., която сума била платена от него изцяло. Срокът по договора бил 3
месеца, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Поддържа, че
сключеният между страните договор за потребителски К е недействителен на осн. чл. 22
ЗПК, поради което длъжникът дължи връщане на чистата стойност на Ка, но не и на лихва и
други разходи. На първо място, твърди нищожност на договора поради нарушение на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за неспазена предвидена в закона форма. Излага доводи, че се касае за сключване
на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което за
действителността му следва да бъде спазена процедурата, уредена в чл. 8 и сл. от ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, която не била спазена, тъй като доставчикът „С- К” АД не е изпълнил
императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата
преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването
и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже
от него, а разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения не
отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ. Било нарушено изискването договорът да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. На второ място, твърди нищожност на договора поради нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание – ГПР по
Ка. Излага твърдения, че ГПР бил посочен единствено като процент, без изрично да са
описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага доводи, че липсата
на ясно разписана методика на формиране на ГПР по Ка, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият ГПР, е в противоречие с изисквания на чл. 19,
ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Освен това, в договора единствено бил
посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36,00 %, без да става ясно как тази стойност
се съотнася към ГПР по договора. Сочи, че описаните в договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.
Излага подробни съображения, че неустойката по чл. 27 от договора представлява общ
разход по Ка, поради което е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. След като
това не е направено, действителният ГПР надвишавал максимално установения праг на ГПР
по чл.19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на целия договор. Това представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи
нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като било налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички
2
изисквания. Излага доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл. 27 от договора – в
чл. 16 от ЗПК било уредено задължение на Кора преди сключване на договор за К да
извърши оценка на Коспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, а с процесната клауза на длъжника се вменявало задължение да
осигури обезпечение едва след като Кът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала, което било в пряко
противоречие с преследваната от Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски Ки цел. Твърди нищожност на договора,
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, при нищожна клауза за възнаградителна лихва,
поради противоречие с добрите нрави, а нищожността на последната водела до нищожност
и на целия договор. Излага твърдения за нищожност на договора и поради нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, поради противоречие със закона и
добрите и поради неравноправност. Претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен процесният договор за потребителски К по реда на ЗПФУР с
посоченото в исковата молба съдържание за сумата от 2000 лв., усвоена от ищеца изцяло.
Излага подробно процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата
на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не е начислена, респ. събирана, но въпреки
това развива подробни съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е
действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Като доказателства по делото са приети договор за потребителски К предоставен от
разстояние № .../02.07.2021г., ведно с инкорпориран в същия погасителен план, по
отношение на който е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключен
между страните и изпълнената съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на
експертизата, процесния договор е сключен за сума в размер на 2000 лв., която е следвало да
се върне от потребителят в 3-месечен срок, с договорна лихва в размер на 126, 52 лв. и
неустойка в размер на 622, 87 лв., при годишен лихвен процент 36% и годишен процент на
разходите в размер на 42, 58 %. Ищецът е получил сумата по Ка на 02.07.2021г. Не се спори
между страните и вещото лице е дало заключение, че по данни на „С К“ АД, изплатената
сума от Кополучателя К. К. М. по процесния договор е в размер на 2 034, 44 лв. Тя е платена
на 06.07.2021г. С нея са погасени: главницата в размер на 2 000 лв.; договорна лихва в
размер на 5, 81 лв. и неустойка в размер на 28, 59 лв. Вещото лице е установило, че
реалният годишен процент на разходите по процесния договор е в размер на 374, 90 лв.
При установеното от фактическа страна, във връзка с доводите на страните, съдът счита
предявения иск за основателен, поради следното:
Съгласно чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В разглежданият казус
ищецът доказа факта на плащане на претендираната от него сума и получаването й от
ответникът. Той от своя страна не доказа наличието на основание за получаване, респ. за
3
задържането й, вкл. че договорните клаузи за заплащане на неустойка са индивидуално
уговорени.
По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От
изпълнената и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
реалният ГПР по процесния договор № .../02.07.2021г. многократно надвишава максимално
предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като е 374, 90 %. Именно затова този договор е
нищожен. При това положение, основателен се явява иска за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата, заплатена от последният като договорна лихва и като неустойка. Тя
се явява получена от ответника без правно основание, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски К е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на Ка, но не дължи лихва или други разходи по Ка.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплащане от ответника на: държавна
такса в размер на 50 лв., депозит за в.л. в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Пълномощникът на ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Същото е основателно и с оглед на
фактическата, правна сложност на делото и защитавания материален интерес, следва да се
намали на 300 лв. Затова на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и Решение от 23.11.2017г. на
СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 се дължат разноски в общ размер на 650 лв., от
които: 50 лв. платена държавна такса от 50 лв.; възнаграждение на вещо лице в размер на
300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска, предявен от К. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г.
Ч. от САК, със съдебен адрес: гр. С...., срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш...., „С“ АД да плати на К. К. М., с ЕГН **********, на осн. чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сума в размер на 34, 44 лв., включващи заплатени без основание 5, 81
лв. - възнаградителна лихва и 28, 59 лв. – неустойка по договор за потребителски К №
.../02.07.2021 г., сключен между „С“ АД като Кор и К. К. М. като Кополучател, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., да
плати на К. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г. Ч. от САК, сторени по
делото разноски в общ размер на 650 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
4
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5