Решение по дело №4980/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260163

 

гр.Сливен, 20.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4980 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Постъпила е искова молба вх.№ 19070/16.09.2019 г. по описа на СлРС, подадена от  Н.Ж.Ж., ЕГН: ********** и М.С.Ж., ЕГН: ********** *** чрез адв.  Г.М. ***, с която е предявен положителен установителен иск за признаване на право на собственост върху земеделска земя на ищците по отношение на наследниците на С. Митев Ж. /Костурков/, ЕГН: **********, бивш жител *** с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС. С допълнителна искова молба ищците са отстранили констатираните от съда нередовности и са конкретизирали ответниците- Ж.Х.Д., Е.Х.С., Ф.Р.В., С.В.И. и З.И.М. и М.Р.В.-Д..

Процедурата по размяна на книжа е осъществена.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  не е депозирала ответницата З.И.М. и ответницата Е.Х.С..

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответника С.В.И. *** срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответника Ж.Х.Д. ***.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответник М.Р.В.-Д.  адв. М.Д. ***.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на процесуалния представител на ответника Ф.Р.В. адв. Г.Х. ***.

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че от месец април през  1998 г. владеят следния недвижим имот-нива от 19,403 дка, четвърта категория в м. „Лющака”, образуваща имот № 014003 по КВС на с. Камен, Община Сливен,  при граници- ПИ № 000333-път на Община Сливен,ПИ № 014009.  Имотът бил възстановен на С. Митев Ж. /Костурков /. Никой не бил владеел имота от 1998 г. и ищците били установили своето владение върху него. Заявяват, че били обработвали имота, засявали го и го жънели като били демонстрирали своето владение несъмнено, несмущавано и непрекъснато. Владението им не било оспорено от никого до м. май 2019 г. когато претенции към имота бил заявил един от наследниците на С. Митев Ж. /Костурков /, който не им се бил представил и само поискал от тях да освободят имота. С оглед на това оспорване на владението считат, че е налице правен интерес да предявят иск срещу всички наследници на С. Митев Ж. /Костурков /. С допълнителна искова молба са индивидуализирани всички наследници спрямо които е предявен иска.

Молят съдът да признае за установено по отношение на тези ответници, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение повече от 10 г. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответника С.В.И. ***. Счита, че предявения иск е допустим. Заявява, че в доказателствена тежест на ищците е да докажат, че придобивното им давностно владение, на което се позовават е продължило повече от 10 г., че е било явно, непрекъснато, неоспорвано през този период, както и своето намерение за своене на имота. Счита, че ответниците не били загубили правото си за собственост върху процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответника Ж.Х.Д. ***. Счита, че предявеният иск е недопустим. Оспорва и основателността на иска. Заявява, че ответниците били собственици на процесния имот в качеството си на правоприемници на наследодателя им. Не било установено кои били всичките наследници и кои били предходните собственици на имота, както и съседните имоти, което би определило кои лица биха могли да бъдат разпитани като свидетели. Счита, че ответниците не били загубили правото си за собственост върху процесния имот и оспорва владението на ищците на процесния имот, тъй като не било явно, непрекъснато, неоспорвано през този период. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на назначения за особен представител на ответник М.Р.В.-Д.  адв. М.Д. ***. Заявява, че искът е допустим и вероятно основателен с оглед на приложените по делото писмени доказателства, но ще вземе становище по същество след изслушването и на свидетелите.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  е постъпил от страна на процесуалния представител на ответника Ф.Р.В. адв. Г.Х. ***. Счита, че предявеният иск бил недопустим по отношение на ответниците Е.Х.С. и Ж.Х.Д., тъй като същите не били деца на С. Митев Ж. /Костурков /, а само на Кера Стойчева Ж., която била втората му съпруга, като двамата нямали родени от брака деца. Предявеният иск бил неоснователен. Извежда аргументи за неоснователността на иска от чл. 68 ЗС и се позовава на презумпцията по чл. 69 ЗС. За да бъде придобита собствеността върху земята по давност не било достатъчно ползването на земята било необходимо предприемането на действия, които да отричат правата на собственика като тези действие е било необходимо да били достигнали до неговото знание, както и да били публични, каквито са подобряването на имота, декларирането му и снабдяването  с  нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, които се вписва в  Службата по вписванията и др. Не могло да бъде придобита собствеността по давност само на основание, че земята се обработва и владее и цитира в този см. Тълкувателно Решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че през 2008 г. собствениците също били правили опити да отдадат земята под аренда и да се свържат с ищците за да им предадат владението върху имота, но без резултат. Не било налице безпрепятствено ползване на имота, тъй като ползването му от ищците било против волята на собствениците. Заявява, че основанията за прекъсване на давността са били изчерпателно установени в чл. 84 ЗС и се позовава на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която била заличавала с обратна сила вече изтеклата придобивна давност. Ищците не били владяли добросъвестно, поради което давността била прекъсната с чл. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, и била започнала да тече нова давност.

 

 В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба  не е депозирала ответницата З.И.М. и ответницата Е.Х.С..

Съдът, е счел, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищците по отношение на ответниците, З.И.М., Е.Х.С., М.Р.В.-Д.,  Ж.Х.Д., и С.В.И., тъй като същите не са посочили конкретни правни действия, с които тези ответници са оспорили владеенето на процесния имот от страна на ищците. От твърденията изложени в исковата молба става ясно, че единствено един от ответниците е оспорил владението им върху процесния имот. В случая се установи, че това е ответника Ф.Р.В., който единствено чрез процесуалния си представител в отговора на исковата молба оспорва претендираното от ищците давностно владение върху имота. Поради тази причина производството е прекратено частично с протоколно определение от 05.10.2020 г. по отношение на ответниците З.И.М., Е.Х.С., М.Р.В.-Д.,  Ж.Х.Д., и С.В.И.. Съдът,счита, че оспорванията на владението на ищците направени от назначените по делото особени представители са ирелавантни, тъй като същите не могат да правят възражения, които са лични и материалноправни и следва да бъдат заявени лично пред съда от ответниците. Ответницата З.И.М. лично заяви пред съда, че няма претенции към процесния имот.

В откритото съдебно заседание на 05.10.2020 г. ищците чрез процесуалния си представител са заявили, че процесния имот погрешка е било записано, че се намира в местността „Лющака” и че същият се намира в местността „Гергевец”.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че процесният имот е бил възстановен на С. Митев Ж. Костурков с Решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ № 237 от 03.02.1997 г. Влязлото в сила решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Между страните не се спори, че реституционната процедура е приключила.

Видно от представената информация от регистъра за ползване на земеделска земя за процесния имот за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. и 2017/2018 г. има подадени заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ от Димитър Йорданов Йорданов за 19,403 дка от този имот по договор за наем за една година. За стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. няма подадени декларации по реда на чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ, поради което имотът е разпределен по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ на „Агроуслуги 54” ЕООД. За стопанската 2020/2021 г.  има подадено заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ от Димитър Йорданов Йорданов за 8,300 дка от имота на основание сключен едногодишен договор за наем

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Петков, който описва подробно и вярно процесния имот, същият помага на ищците да обработват процесния имот от 1997 г., като свидетелят оре и наторява имотът със земеделска техника. Границите на имота не се били променяли и имотът бил засят с пшеница. Друго лице не било обработвало имота. Преди година били дошли непознати за свидетеля лица, които заявили претенции към имота. Свидетелят заявява, че не е виждал в имота лицата Кольо Колев и Димитър Йорданов.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Георгиев, който точно описва процесния имот като площ и граници същият е жънел в имота последните 17-18 години. Заявява, че през годините не са се променяли границите на имота и бил жънел в него, но от 2017-2018 г. не бил посещавал имота.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Петков и Георгиев, като едностранни и безпротиворечиви, тъй като и двамата не са заинтересовани от изхода на делото.

Видно от показанията на свидетеля Колев, който по силата на споразумение за 2019-2020 г. е следвало да обработва имота и е собственик на „Агроуслуги” 54 ищецът бил притежавал съседни парцели, които бил обработвал. Процесният имот бил засят и жънат от него през 2019 г. При предявяване на скицата на процесния имот свидетелят заявява, че това е същия имот, който бил обработвал през 2018-2019 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като  те съвпадат с представената по делото информация от регистъра за ползване на земеделската земя.   

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, на който се позовават ищците следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.

 За да бъде придобито владение върху вещ, която се владее от друг (или поне не се владее изключително от лицето, което я завладява), преди всичко е необходимо да бъде отблъснато владението на досегашния владелец. Това важи и в случаите когато новият владелец е бивш държател на вещта, т.е. когато той до завладяването е упражнявал фактическата власт, като е променил само намерението (interversio possessionis).

Задължителна съдебна практика на ВКС е че разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ намира приложение само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване собствеността на земеделски земи, но не и в хипотеза на приключила такава. Земеделски имоти , чиято процедура по ЗСПЗЗ е приключила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , са станали собственост на правоимащите лица, в чиято полза е извършена реституцията, поради което и не попадат в обхвата на нормата. От момента на възстановяване на собствеността по отношение на така придобитите вещни права са приложими общите норми на ЗС, в т.ч. и тези за придобиване на правото на собственост по давност. Подложена на граматично тълкуване, разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ дава основание да се приеме , че не може да бъде приложена до възникнали юридически факти, проявили своето вещно-правно действие. След като собствеността е придобита по отношение на конкретен индивидуализиран обект, то нейната регулация се подчинява изцяло на общите правила на ЗС.

Ако правното основание за собственост на ответника на имота е наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, то следва , че вещното право на собственост по силата на конститутивното действие на решението на ПК е проявило своя транслативен ефект, към датата на възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

От този момент възстановената собственост се подчинява на общите правила на ЗС по вече изложените съображения по приложение и относно приложното поле на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, в т.ч. и относно възражението за започналата да тече давност, която не може да бъде заличена по силата на цитираната правна норма.

С изменението на ЗВСОНИ, ДВ бр.107/1997г.е създадена нова разпоредба – ал.2 на чл.5 от закона, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започна да тече нова давност от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е влязла в сила на 22.11.1997г. С цитираната разпоредба са въведени две правила: изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Така е въведена самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността. Нормата има ретроакативно действие, тъй като заличава с обратна сила изтеклата вече давност, но настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й.

За да настъпи придобивния ефект на оригинерния способ, на който се позовават ищците, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

С оглед посоченото по-горе и факта, че прекъснатото владение на ищците е било недобросъвестно, то след 22.11.1997г. започва да тече нова 10-годишна придобивна давност в полза на ищците.

Съгласно Решение № 6 от  07.03.2018 година на ВКС по гражданско дело № 1092/2017 год- изменението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, направено с § 22 от Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, публикуван в ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г., се изразява в замяна на думата „ползуването” с „ползването”. Нормата на ал. 2 на чл. 5 от ЗВСОНИ е приета и влязла в сила 21.11.1996 г., три дни след публикуването на ЗИД на ЗВСОНИ в ДВ бр. 107 от 18.11.1996 г. и от тази дата придобивната давност е допустим способ за придобиване на вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ.

 От всичко гореизложено   могат да се направят следните изводи:

1/Придобивна давност в полза на владелеца против реституирания собственик е започнала да тече от влизане в сила на реституционното основание, а това е решение №237 от 03.02.1997 г. по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Страните не спорят дали реституционното основание е влязло в сила.

2/ Давността, която е текла  в полза на ищците по чл. 79 ал. 2 от ЗС – непрекъснато „недобросъвестно владение“ в продължение на 10 години, което се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели Петков и Георгиев, според които ищците от 1997 г. до настоящия момент владеят процесния имот, като го обработват, сеят, жънат, торят. Дори и да приемем, че от 2018 г. имотът е бил обработван от трето лице, което в случая не се доказа по категоричен начин, вече е изтекла от 1997 г. до 2007 г. придобивната давност в полза на ищците и те са станали собственици на процесния имот на това основание. Ищците упражняват фактическата си власт върху имота с тези конкретни действия по неговата поддръжка и обработване по начин, който е могъл да бъде сведен до знанието на неговите собственици. Тези действия чрез които е била упражнявана фактическата власт от ищците водят до извода че чрез тези фактически действия се разкрива намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като се отчита предназначението на имота-нива и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Не се изисква демонстриране на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, когато същата е установена, като владение изцяло за себе си – по съгласие на всички съсобственици или със съгласие на собственика; при едностранно завладяване на изцяло чужд имот, какъвто е настоящия случай. Когато имотът е изцяло чужд, също не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок /решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ІІ г.о./.

Според Тълкувателно решение № 4 по т.гр.д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС - собствеността не се придобива докато владелецът не се позове на придобивна давност, но при позоваване правните последици на давността се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Според това тълкуване колкото и дълго да е продължило владението то няма за автоматична последица придобиването на собствеността. Необходимо е и позоваване на давността. За да може да се позове на давност съответното лице трябва към момента на позоваването да е във владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато за повече от шест месеца преди позоваването. Ако е прекъснато за повече от шест месеца се заличават правните последици на изтеклия до момента давностен срок. Това следва от мотивите в тълкувателното решение: „До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок.“

В решение № 92 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 6259/2015 г. на I г.о. обаче е прието, че с тълкувателното решение е възприето автоматичното придобиване правото на собственост след изтичане на давността при наличие и на двата елемента на владението, като прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на собственост вече е придобито. Съгласно тези съображения съдът, счита, че дори и да приеме за доказано, че трето лице от 2018 г.и 2019 г. е обработвало процесния имот и е прекъснало владението на ищците те вече са автоматично са придобили правото на собственост върху процесния имот, тъй като още през 2007 г. е изтекла в тяхна полза десетгодишната придобивна давност.

3/ С влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ , което е станало на 11. 08. 2015г. изтеклата да този момент придобивна давност не е заличена и не е започнала да тече  нова придобивна давност  от този момент, тъй като изменението на нормата не се касае до ново ретроактивно действие на тази норма, което да е приел законодателя.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищците имат право на разноските, които са направили в производството в общ размер на 1696,90 лева. Воден от горното, Сливенски районен съд,

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА за установено чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС  спрямо ответника Ф.Р.В., ЕГН: **********,*** че ищците  Н.Ж.Ж., ЕГН: ********** и М.С.Ж., ЕГН: ********** *** са собственици на следния недвижим имот-нива от 19,403 дка, в м. „Гергевец”, образуваща имот № 014003 по КВС на с. Камен, Община Сливен,  при граници- ПИ № 000333-път на Община Сливен, ПИ № 014009 и ПИ № 014021 въз основа на придобивно основание-недобросъвестно давностно владение за повече от 10 години.

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф.Р.В., ЕГН: **********,*** да заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН: ********** и М.С.Ж., ЕГН: ********** ***  сумата от 1696,90 лева, съставляваща сторени по делото разноски.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: