№ 9688
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110116062 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната С. СВ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител К. Г. АЛ., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу СВ. СТ. СТ., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 230,00 лв. на 500,00 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба /28.03.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 106/27.01.2016 г., постановено по гр.д. № 3768/2015 г. по описа на РС
Стара Загора, VІ състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 230,00 лв. Сочат се
увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката. Твърди се, че ответникът е в трудоспособна възраст и
получава трудово възнаграждение. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от
230,00 лв. месечно на 500,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
изцяло претенцията за увеличение размера на издръжката при твърдения да не е налице
трайно и съществено изменение на обстоятелствата, както и сочи да дава доброволно
издръжка на ищеца в натура извън определената такава по съдебен ред.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 12 от делото/, родители на С. СВ. СТ., ЕГН
**********, са К. Г. АЛ., ЕГН **********, и СВ. СТ. СТ., ЕГН **********. С решение №
1
106/27.01.2016г. по гр.д. № 3768/2015 г. по описа на РС – Стара Загора, VI-ти състав, влязло
в сила на 07.07.2016 г., бракът между родителите е прекратен, като ответникът е осъден да
заплаща на ищцата издръжка в размер на 230,00 лв. месечно, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от 27.07.2015 г. /л. 25-39 от делото/.
Между майката на ищцата и Езикови училища „Интелект“ е сключен рамков договор
№60325/28.02.2022 при Общи условия за онлайн индивидуално обучение на ищцата на
английски език /л. 60-80 от делото/ срещу заплащане на посочените в договора суми, в
изпълнение на който К. Г. АЛ. е заплатила сума в размер на 250,00 лв. на 04.03.2022 г. /л. 81
от делото/. Ищцата посещава и онлайн курс по ментална аритметика, по силата на договор
за провеждане на обучение от 18.02.2022 г., сключен при Общи условия между майка й и
„БулЕра“ ЕООД /л. 82-86 от делото/, в изпълнение на който К. Г. АЛ. заплаща месечно
възнаграждение в размер на 120,00 лв. /л. 89, 208, 209 от делото/.
От представеното по делото Удостоверение изх. №16/17.06.2022г. на „Ай Ти Икономикс
България“ ЕООД – работодател на майката на ищцата, е видно, че за периода м.декември
2021 г. – м.май 2022 г. същата е получавала средномесечно нетно възнаграждение в размер
около 4374,25 лв. /л. 206 от делото/. По отношение доходите на ответника се установява, че
същият е получил средномесечно възнаграждение в размер на около 6176,13 лв. за периода
м. септември 2021 г. – м. февруари 2022 г. /л. 188 от делото/.
По делото е представена и справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида № 691035 на ответника, видно от която в периода 01.02.2016 г. –
01.02.2021 г. същият е извършвал разпоредителни сделки със собственото си недвижимо
имущество, като е продал притежаваната от него идеална част от апартамент с
идентификатор №68134.1932.1462.6.26 с площ по документи 73,720 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. „Лъвски рид“ №10, бл. 6, вх.1, ет.6, ап.26, както и паркомясто, представляващо
17,21/1332,45 идеални части от гараж с идентификатор №68134.1932.1462.5.56, находящ се в
гр. София. По партидата на ответника е вписано обстоятелството, че същия е придобил по
силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху недвижими имоти, а
именно самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж в сграда с площ по документи
12 кв.м., 22,31/498,94 идеални части от подземен паркинг с идентификатор
№68134.1933.2231.1.42, съответстващи на паркомясто № 17, с адрес гр. София, ул.
„Родопски извор“ №104; самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж в сграда с
площ по документи 12 кв.м., 22,31/498,94 идеални части от подземен паркинг с
идентификатор №68134.1933.2231.1.42, съответстващи на паркомясто № 17А, с адрес гр.
София, ул. „Родопски извор“ №104; както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.1933.2231.1.18 с площ по документи 81,490 кв.м., и склад № 18, с адрес гр. София,
ул. „Родопски извор“ № 104, ет. 3, ап. 18, като върху последните е учредена и договорна
ипотека.
По делото е представен и договор за жилищен кредит № 1906212568411127 от 27.06.2019
г., от предметното съдържание на който се установява, че ответникът като кредитополучател
е сключил с „Райфайзенбанк България“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от
2
148150,00 лв., платим на 120 анюитетни месечни вноски при краен срок на погасяване
15.07.2029 г. /л. 170-177 от делото/.
Майката на ищцата от своята страна, също е придобила право на строеж върху недвижим
имот /л. 156-157 от делото/ и право на собственост върху недвижими имоти, а именно
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.515.284.1.10, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 118, ет. 5, ап.
10 /л. 163-167 от делото/; апартамент № 26, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68850.519.362.1.26, с адрес гр. Стара Загора, кв. „Самара“ № 23, ет. 5, ап.
26 /л. 158-162 от делото/. Същата е управител и едноличен собственик на капитала в размер
на 1000,00 лв. на „КлийнМод“ ЕООД /л. 168-169 от делото/.
Останалите събрани по делото писмени доказателства /л. 88, 90, 113-155, 183-187, 207,
211от делото/ съдът не обсъжда, доколкото от платежните документи не може да се
установи дали разходите, удостоверени в тях, действително са сторени от страните за
задоволяване на нуждите на детето, а представените съдебни решения са неотносими към
настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищцата
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. С решение № 106/27.01.2016 г. по гр.д.
№ 3768/2015 г. по описа на РС – Стара Загора, VI-ти състав, влязло в сила на 07.07.2016 г.,
същият е осъден да заплаща издръжка на своето дете в размер на 230,00 лв. месечно,
считано от 27.07.2015 г. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на
ищцата са изминали около 6 години, като към датата на устните състезания същата е на 8
години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи,
3
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установяват от самия факт на
биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК
„минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните състезания.
Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че ответникът реализира средномесечен нетен доход в размер
на около 6176,13 лв., както и че същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, нито да има друго алиментно задължение,
поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС
№ 5/1970 г., т. 11/. Възражението на ответника, че същият заплаща месечни анюитетни
погасителни вноски в изпълнение на задълженията си по договор за кредит за сумата от
148 150,00 лв. съдът намира за неоснователно, доколкото наличието на облигационни
отношения не освобождава родителя от задължението му за плащане на издръжка на
ненавършилото му пълнолетие дете, поради безусловния характер на това задължение.
Освен това, дори да се приеме, че представените по делото извлечения по сметка за периода
01.03.2022 г. – 31.05.2022 г. /л. 212-214 от делото/ установяват размера на заплащаната от
ответника месечната погасителна вноска - 1413,91 лв., то при съобразяване на получаваното
от него средномесечно нетно възнаграждение съдът намира, че същият ще разполага със
сумата от 4762,22 лв. след погасяването й. Предвид това, съдът счита, че за ответника не е
налице пречка да предоставя издръжка на ищцата в поискания размер. Следва да се
съобрази и че твърдението, заявено с отговора на исковата молба от бащата за сторени
разходи за грижи за детето за осигуряване на храна, облекло и движими вещи, представлява
признание, че първоначално определената издръжка е недостатъчна за задоволяване на
нуждите на ищцата.
Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва
да бъде уважен за пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно. Издръжката се дължи от
датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2022 г., до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
4
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 1200,00 лв. /заплатен адвокатски
хонорар/. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът намира за основателно, доколкото
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по дело за издръжка е 300,00
лв., като настоящото дело в същото време не съставлява някаква фактическа или правна
сложност, освен това е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което
възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено
поради прекомерност до минималния предвиден в цитираната по-горе наредба размер от
300,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и държавна такса
върху увеличения размер на издръжката в размер на 388,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от СВ. СТ. СТ., ЕГН ********** , в полза на С. СВ. СТ., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител К. Г. АЛ., ЕГН **********, определена
с решение № 106/27.01.2016 г., постановено по гр.д. № 3768/2015 г. по описа на РС – Стара
Загора, VI-ти състав, влязло в сила на 07.07.2016 г., като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК СВ. СТ. СТ., ЕГН ********** , да
заплаща на С. СВ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител К. Г. АЛ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано
от 28.03.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. СТ. СТ., ЕГН ********** , да заплати на
С. СВ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К. Г.
АЛ., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК СВ. СТ. СТ., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 388,80 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6