№ 1949
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220103037 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Ищцата Е. А. Т. - редовно призована чрез процесуалния си представител,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29755/31.10.2025 г. от адв. С. М.,
пълномощник на ищцата, с която изразява становище по хода на делото и
съществото на спора. Претендира разноски. С молбата депозира Списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, както и
2 бр. банкови сметки.
Ответното дружество „Л.“ ООД - редовно призовано чрез процесуалния
си представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29056/24.10.2025 г. от адв. Х. М.,
пълномощник на ответника, с която изразява становище по хода на делото и
съществото на спора. Направено е искане за постановяване на решение по
реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 21.10.2024 г. Е. А. Т., с
ЕГН: ********** е сключила договор за потребителски кредит (ДПК) №
91172/21.10.2024 г. с „Л.” ООД, с ЕИК: *****, с който „Л.” ООД е отпуснало
кредит в размер на: 200 лв., със срок на кредита: 30 дни. Съгласно
погасителния план към договора за потребителски кредит (ДПК) №
91172/21.10.2024 г., Е. А. Т. е следвало да върне в рамките на 30 дни
единствено 200.00 лв. В договор за потребителски кредит (ДПК) №
91172/21.10.2024 г. и погасителния план към него е записано, че годишен
лихвен процент е в размер на 36.00 %, а годишен процент на разходите е в
размер на 42.58 %. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит
№ 91172/21.10.2024 г. „В случай че Страните са договорили обезпечение,
ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия
договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в
полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия
договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА
всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни
след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора също
„Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят
на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението
се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.“ Съгласно чл. 27, ал. 1
от договора за потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. „В случай че
ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият
дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто)
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на КРЕДИТОРА вреди,
2
в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са
базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
договореното обезпечение. Чл. 27, ал. 2 гласи „Страните се съгласяват, в
случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе,
ПОТРЕБИТЕЛЯТ да заплаща периодично начислената неустойка заедно с
всяка погасителна вноска. Чл. 27, ал. 3 гласи „Неустойката се дължи само за
периода през които ПОТРЕБИТЕЛЯТ не е осигурил договореното
обезпечение. В този смисъл, ако ПОТРЕБИТЕЛЯТ осигури обезпечение,
макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента
на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново
настъпва неизпълнение на чл. 19, като ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи неустойка
считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.“
Уговорената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка е за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. От сключването на договора за
потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. на 21.10.2024 г., Е. А. Т. е
заплатила на „Л.” ООД, с ЕИК: ***** парична сума в общ размер на 270.00 лв.
Твърди се, че на 04.08.2025 г. „Л.” ООД чрез СМС съобщение
информира Е. А. Тачев, че задължението към тях е в размер на 505.79 лв.,
макар че тя им е платила 270.00 лв. „Л.” ООД си начислява към задълженията
на Е. А. Тачев по договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024
г. предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9 % (нула
цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение. „Л.” ООД е
възложило също на „АПС БЕТА България“ ЕООД събирането на вземането им
по договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. Чрез
предвидената в договора за потребителски кредит неустойка от 21.10.2024 г.
задължението на Е. А. Т. от 200.00 лв. до 08.05.2025 г. е нараснало с над 300 %
за по-малко от една година.
Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение съгласно чл. 17, ал. 1 от договор за потребителски кредит (ДПК)
№ 91172/21.10.2024 г. – три дни от сключване на договора е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените
3
изисквания, на които трябва да отговаря поръчителя, както и непосилните
условия за представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на
неустойката по чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит (ДПК) №
91172/21.10.2024 г. е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи
изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „Л.” ООД, с
ЕИК: ***** е било предварително ясно, че Е. А. Т. трудно би могла да осигури
което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи
неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за Е. А. Тачев, наред с това да върне
главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката
нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Твърди се, че определената неустойка съгласно чл. 27, ал. 1 от договор за
потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. представлявала скрита
лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването
заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл.
22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за
потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
4
услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит,
респективно задължението за неустойка при не предоставянето на такова
обезпечение, са свързани с кредитното правоотношение, като обуславят
усвояването му. Поради което неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния
процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в
Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от
Директива 2008/48. В ДПК, който е сключила Е. А. Т. е посочен размер на ГПР
от 42.58 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще
направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
и води до недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Е. А. Т. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК
– до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и
методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в
част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да
5
са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това
мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на
СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС –
Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС –
Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите
поставя Е. А. Т. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana
Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика,
състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора
не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Предвид гореизложеното, считам целият договор за потребителски кредит за
нищожен поради противоречие на закона.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по
договора за потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. е в размер на 200.00
лв. На 19.11.2024 г., Е. А. Т. е заплатила на „Л.“ ООД - 60.00 лв., а на
29.07.2025 г. – 210.00 лв. По този начин вследствие на платената общо сума в
размер на 270.00 лв. по недействителния договора за потребителски кредит №
91172/21.10.2024 г. „Л.“ ООД се е обогатило неоснователно с 70.00 лв. Налице
е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер
6
на 70.00 лв. сума при начална липса на основание. Поради което на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Л.“ ООД следва да върне 70.00 лв. на Е. А. Т., която
парична сума е платена по недействителния договора за потребителски кредит
№ 91172/21.10.2024 г.
Твърди се, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни за Л.“
ООД към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е
сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва
неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната
такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа
тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на
задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Неустойката също така
излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи
на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката,
освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при
забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място
неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната
клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на
всички компоненти на ГПР в договора.
Твърди се, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
7
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като
задължава Е. А. Т. при неизпълнение на нейните задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е значителна
нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този
начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота
и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване
на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в
гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност,
накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по
двустранни договори.
Твърди се, че неустоечната клауза се явява нищожна, като заобикаляща
закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Моли се съдът да постанови решение, с което да обявите договор за
потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. сключен на 21.10.2024 г. между Е.
А. Т., с ЕГН: ********** и „Л.” ООД, с ЕИК: ***** за нищожен поради
противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22
от ЗПК и да осъдите „Л.” ООД, с ЕИК: ***** да заплати на Е. А. Т., с ЕГН:
********** парична сума в размер на 70.00 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД поради платена при начална липса на основание.
В условията на евентуалност на искането ни за обявяване на договор за
потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. за нищожен, моля да обявите за
нищожна клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
91172/21.10.2024 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9 %
(нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение поради
заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
8
който сочат, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД,
както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са
неоснователни, както и за връщане на платени при липсващо основание суми.
Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв.
Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи
изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако
неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за
неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия
договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на
твърденията си прилагам Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите
условия на „Л.“ ООД, Лог файла към договора, който отразява извършените
действия по сключването на му и кореспонденцията между страните във
връзка със сключването и изпълнението на договора (SMS и имейл
съобщения).
Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени
чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното
си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.
Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и
детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му,
което ясно се вижда и от СЕФ.
Твърди се, че процесният договор отговаря напълно на нормативните
изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ
9
и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.
Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на
преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и
сключване на договора са извършени по следния начин:
Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между
него и „Л.“ ООД, ЕИК ***** („Заявка“). Искането е попълнено
собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя -
https://lendivo.bg// С формата/формуляра за кандидатстване
Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна
поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на
получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин
Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен
заем със „Л.“ ООД, ЕИК *****.
Твърди се, че когато заявката за кредит се подава от потребител, който
няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като е попълнил
данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието
с декларация за обработване на лични данни и декларация за
индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следва да
попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със
следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта
и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което
поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay.
На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски
формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката,
Потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е в
потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената
заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се
предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски
кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По
този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с
конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи.
След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в
системата на Кредитора за разглеждане и одобрение.
Твърди се, че когато Заявката за кредит се подава от Потребител, който
10
има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката
за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следва да
натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявява да
му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се
предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен.
След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставя
възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е
съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин
още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното
съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е
натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на
Кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят е изпратил на
посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ,
съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя
паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне
проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането
за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя
електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към
него и Общите условия, приети от Кредитополучателя.
Твърди се, че потребителят се е запознал с всички условия
предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в
системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно
Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия
във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка
страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно
чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни
услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени.
Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването
му в посочената от Заемателя информационна система.
Гореописаните действия изцяло опровергават твърдението, че клаузите
на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и
справедливост, респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди
подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички
условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече,
в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за
11
дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита.
Едновременно с това, Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап
от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се
откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество няма
данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да
бъдат уредени по друг начин. Предвид това клаузите на договора се явяват
индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно
договаряне от страна на Кредитодателя.
Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ.“ В чл. 28 от Общите условия към договора,
които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са
посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по
който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания
за съответния продукт.
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на
договора от 67.15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%,
е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в
ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата
на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
12
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Твърди се, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, начинът на начисляването , както и периодът, за
който се дължи са ясно описани в договора. По този начин и двете страни са
били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди
да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.
Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бива да се
смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и
функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил
наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката
е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема – такава би била дължима след сключване на договора, само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и
само за периода от срока на договора, в който кредитът не е обезпечен. Т.е.
към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Начинът на формиране на
размера на неустойката е ясно описан в договора и изцяло в полза на
потребителя същата е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл
достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
13
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично и в плана за погасяване, като
в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е
посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита и само за периода, в
който кредитът не е обезпечен. В същия този погасителен план със знак „** „
изрично е посочено, че ако кредитополучателят предостави обезпечение,
сумата ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена
гаранция. Изключително ясно и точно са посочени размерите на вноските с и
без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки
един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и
изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към
търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става
ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е
постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които
потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се
откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му,
както и след това.
Твърди се, че изложеното оборва и твърдението за заблуждаваща
търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл.
ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това
недвусмислено е уговорено между страните. От договора и от Стандартния
европейски формуляр е видно, че преди сключването и при подписването му
кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че
последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита.
Текстовете на процесния договор не съдържат никаква заблуда относно
размера на ГПР и оспорената клауза – потребителят е бил наясно още преди
сключването на договора, че освен главница и лихва, ако не обезпечи кредита
ще дължи и неустойка. Неотносима към настоящия случай е цитираната от
ищеца практика на наднационалния съд. От Заключението на генералния
адвокат и от Решение по дело С-453/10 става ясно, че фактите по главното
производство са различни от настоящите – в спорното правоотношение между
14
Jana Pereničová и Vladislav Perenič и кредитната институция SOS financ, spol. s
r. o. е налице допълнителна сума за отпускане на предоставения на
потребителите кредит, която не е била включена в ГПР. При тази конкретна
фактическа обстановка националният съд е изпратил преюдициално запитване
дали непосочването на реалния ГПР по договор за кредит с потребител може
да се квалифицира като подвеждаща търговска практика. Т.е. в разглеждания
от СЕС казус не е обсъждан и разрешаван процесният въпрос представлява ли
неустойката разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.
Гореизложеното обосновава и действителност на самата клауза за неустойка
по смисъла на ЗПК. С нея не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че оспорената неустойка е действителна, тъй като е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на
кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т.
18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да
обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от
договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, за
кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на
обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например.
Твърди се, че страните са се договорили, че неустойката се дължи само
след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът
не е обезпечен. В тази връзка изрично е уговорено правото на потребителя да
15
предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в
момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спира да се
начислява.
В случая ищецът не се е възползвал от нито една от
договорноустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на
казуса става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя
обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни
искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния
принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка
с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването , респективно върху цялостното отпадане. На следващо
място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
а начинът на изчисляването е ясно посочен в договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, смятам, че в разглеждания такъв
противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог
или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с
очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е
дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид
16
също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на
неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която
същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по
общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на
ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и
др/. Във връзка с това, напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на
погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при
забавено изпълнение на потребителя.
Твърди се, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно
изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната,
предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Така например, изискванията за поръчител са: да е лице над 21 г. възраст, с
действащо трудово правоотношение през последните 12 месеца,
осигурителния му доход да е 1500 лева, да не е поръчител на други лица и за
него да не са налице вписани в ЦКР просрочия по договори за кредит.
Твърди се, че не е налице неравноправност по ЗЗП, тъй като всички
доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата
молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените, не
са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и
не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.
143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с
потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя
яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и
потенциално дължимата неустойка единствено за дните, в които ищцата не е
предоставил обезпечение. В Погасителния план към договора изчерпателно са
17
посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при
предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. Ясно е
вписано, че ако се осъществи условието, поради липсата на което се дължи
неустойка, т.е. ако в последствие се предостави обезпечение, неустойката ще
бъде преизчислена и дължима само за дните, в които не е предоставено
обезпечение. В самия договор са посочени условията за предоставяне на
обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е ясно посочена, предпоставките при които се
дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок
и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че
не го направи, да плати неустойка за дните, в които не е предоставил
обезпечение. Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително
наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит,
респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Твърди се, че всички твърдения за липса на информация за разходите по
връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че
клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.
147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено
посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия
период на кредита.
Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на
ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и
многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и
разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е
18
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така
Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 – т.
75.
По отношение на осъдителния иск
От неоснователността на установителния иск за обявяване на
нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на
неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото
по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорваме, а признаваме
получаването на процесната сума, но твърдим, че договорът и отделните му
клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения,
поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да
задържи плащанията по договора.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
от Е. А. Т., ЕГН **********, претенции като неоснователни.
Претендират разноски. Депозирани са писмени доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за прогласяване
недействителност на договор за потребителски кредит № 91172, сключен на
21.10.2024 г. на основание на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 70 лв., платена при начална липса на основание.
При условията на евентуалност е предявен УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за
прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
19
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
По направеното доказателствено искане за произнасяне с неприсъствено
решение по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че не са налице
предпоставките, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника по реда на чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20