№ 101
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх .№ 1659/23.06.2021г. от Л.М.. П.
,представляван от адв.Ч. против решение № 117/07.06.2021г. ,постановено по
гр.д.12 /21 г. по описа на ОС – С. ,в частта, в която е осъден да заплати на
И.Х.. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
,произтекли от нанесена на последния телесни увреждания ,както и сумата от
4 314,72 лв. – обезщетение за имуществени вреди ,следствие на горното,както
и в частта , която е осъден да заплати направените по делото разноски..По
съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба П. счита решението
в неговата обжалвана част за неправилно и незаконосъобразно и заявява
искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което
предявеният от И.Х.. С. иск бъде изцяло отхвърлен.Претендира присъждане
на разноски.
Предмет на въззивното производство е и определение № 258/02.07.2021
г. ,постановено по същото гр.д. , с което е оставено без уважение искане на П.
за изменение на решението в частта на разноските.По съображенията
,изложени в частната жалба П. е заявил искане за отмяна на това
1
определение като неправилно и постановяване на друго , с което исканото от
него изменение на решението в частта на разноските бъде уважено.
От въззиваемата страна И.Х.. С. ,представляван от адв.Р. е постъпил
отговор по въззивната и по частната въззивна жалба , с която оспорва същите
и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане решението ,в
неговата обжалвана част да бъде потвърдено ,а частната жалба- оставена без
уважение.Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с иск от И.Х.. С. против
Л.М.. П. за осъждане последният да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. ,вследствие получени телесни
увреждания при извършено престъпление на 01.01.2019 г. ,както и
обезщетение за имуществени вреди в размер от 4 314.72 лева, от които 3
877,30 лева, представляваща претърпени загуби : 3740 лева - разходи за
извършена операция, 58.00 лева потребителска такса за болнична помощ от
16.01.2019 г. ,34.80 лева потребителска такса за болнична помощ от
19.10.2020 г., 44.50 лева за закупени лекарствени продукти, както и сумата от
437.42 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получени
от ищеца обезщетения от Н. за временна нетрудоспособност и трудовите
възнаграждения, които би получил, ако не беше претърпял злополука, за
времето от 01.01.2019 г. до 18.11.2020 година.
Исковете се основават на твърдения ,че на 31.12.2018 г. С. празнувал
Нова година в заведение в с.Б. ,където празнувал и ответника П..След
посрещане на Новата година С. ,П. и други две лица се спречкали в
тоалетната на заведението като се стигнало до размяна на удари като
скандалът бил предотвратен от намесата на други хора.Около 02.00 часа
ищецът напуснал заведението като се насочил към друго заведение ,в което
бил ответника П. , с който се срещнали на терасата на същото .Същият
започнал да нанася удари на ищеца ,който го зашлевил , за да се защити ,след
което П. го хванал с две ръце,прехвърлил през парапета на терасата и С.
паднал на земята от височина около 2,40 м.В резултат на това падане на С. му
били причинени описаните в исковата молба счупвания на двата крака ,след
което бил отведен по спешност в гр.С. ,където по спешност бил приет .
Наложила се оперативна намеса като и двата му крака били гипсирани.В
продължение на три месеца бил напълно обездвижен, преживял силен шок
,приемал болкоуспокояващи ,не можел спи ,сринал се емоционално.Отчаял се
,не искал да се вижда с хора,мисълта дали въобще някога ще се оправи не му
давала покой ,а състоянието му се отразило негативно и в отношенията му с
неговата приятелка.Периодът на раздвижване също бил продължителен и
2
болезнен.Телесните увреждания променили изцяло живота му,продължавал
да се предвижва с патерица ,при промяна на времето усещал дискомфорт и
болки ,не можел да работи на предишната си длъжност „строителен алпинист
„ ,поради което бил преназначен на друга по лека работа при съответно по –
ниско заплащане,дълго време не могъл да превъзмогне страха и стреса от
преживяното.
С влязла в сила присъда П. е признат за виновен за това ,че на
01.01.2019 г. около 4,45 часа в с.Б.,на площадка пред ресторант за бързо
хранене е прехвърлил С. през парапета,който паднал от височина около 2,40
м. , с което му причинил телесни повреди- престъпление по чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК.
За така описаните по –горе болки и страдания ищецът е претендирал
сумата от 80 000 лв. Твърдял е ,че е претърпял и имуществени вреди ,така
както са претендирани в общ размер от 4 314.72 лева.
Ответникът П. оспорва исковете.Твърдял е ,че през нощта на 01.01.2019
г. около 04.00 ч. в заведение в с. Б., обл. С., при възникнал скандал му бил
нанесен побой от ищеца и лицето Р.Ф.в, които го удряли с юмруци по главата
и тялото, а също така и с полицейска палка по главата. В следствие на тези
удари ответникът Л.М.. П. е получил следните наранявания: мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма; травма на главата неуточнена;
последици от неуточнена травма на главата; разкъсно- контузна рана в лявата
теменно-слепоочна област в окосмената част на главата; разкъсно-контузна
рана по долната устна вдясно; оток и кръвонасядане в лявата теменно-
слепоочна област, по лигавицата на долната устна вдясно; множество
кръвонасядания по гърба в лявата и дясната половина, по лявата и дясната
мишница, лявата предмишница; кръвонасядане по дясната подбедрица;
множество драскотини и охлузвания по лявата и дясната половина на гърба,
по лявата и дясната подбедрица и по лявата лакътна става.След
преустановяване на побоя се преместил в друго заведение ,където ищецът
отишъл да го търси като при срещата пред заведението ищецът се опитал за
извади палката ,която носел под якето и в опит да отблъсне атаката
ответникът блокирал ръката на ищеца ,същият загубил равновесие и паднал
от парапета.Поради тези твърдения поддържа ,че е налице случайно деяние и
неизбежна отбрана ,както и прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
С решението ,предмет на обжалване съдът е приел исковете за
основателни доказани до размер на 40 000 лв. касателно обезщетението за
неимуществени вреди и 4 314.72 лева за имуществените ,до които размери
исковете са уважени като за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до
пълния предявен размер от 80 000 лв. е отхвърлен.
Въззивна жалба е постъпила от ответника П. в частта ,в която исковете
са уважени като се релеверат оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения,изразяващи се необсъждане на всички събрани
3
доказателства тяхната съвкупност ,което е довело до постановяване на
немотивиран съдебен акт ,както и неправилност на решението като
противоречащо на материалния закон.Поддържат се всички възражения
,които е въвел като такива с отговора си на исковата молба.
Безспорно с влязла в сила присъда № 14/18.11.2020г. по НОХД №
449/2020г. на С.ския районен съд ответникът Л.П. е признат за виновен в
това, че на 01.01.2019г., около 04:45 часа, в село Б., област С., на площадка
пред ресторант за бързо хранене, стопанисван от ЕТ „А.“ е прехвърлил И.Х..
С. през парапета, който паднал от височина около 2,40м., с което е причинил
на И.Х.. С. средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на лявата
подбедрица непосредствено над глезена, счупване на лявата петна кост, които
са причинили трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник;
счупване на дясната подбедрица непосредствено над глезена, което е
причинило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник и
счупване на малкия трохантер на лявата бедрена кост, причинило трайно
затрудняване движенията долния ляв крайник - престъпление по чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.300 от ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Следователно категорично е ,че на
посочената дата и при посочения механизъм ответникът виновно е причинил
средна телесна повреда на ищеца ,така както е описана по-горе.Поради това
поддържаното от ответника ,че инцидентът ,от който ищецът е пострадал,
съставлява било случайно деяние ,било неизбежна отбрана ,изобщо не може
да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство.
По делото е изслушано заключение на СМЕ ,изготвено от в.л. д-рС. ,от
която е видно ,че в резултат на инцидента ищецът претърпял горепосочените
фрактури. Непосредствено след инцидента болките ,които е изпитвал са били
силни ,след направените манипулации са били с по-слаб интензитет като
постепенно са намалявали.Установява ,че имобилизацията на десния крак е
свалена на 3 – 4 месец и след поставяне на специализирана ортеза тип бреис
ищецът е започнал да стъпва и натоварва крайника.Установява ,че периодът
на зарастване и възстановяване на подобен тип фрактури продължава около
8- 10 месеца ,както и че пълно оздравяване не е възможно поради
наслагващата се артроза на глезените.Видно е от експертизата ,че периодът
на временна нетрудоспособност е 180 дни ,както и че направените разходи ,за
които ищецът е представил доказателства са съотносими с проведеното
лечение и операция.
От съвкупната преценка на показанията на изслушаните свидетели се
установява следната фактическа обстановка: ищецът и ответникът на
31.12.2018 г. са били в едно и също заведение с различни компании като на
01.01.2019 г. около 1,00 часа свидетелят Ф. повикал ответника да говорят в
4
тоалетната .Те били последвани от ищеца и лицето В. С. като между същите
се осъществил сблъсък ,приключил с побой с участието на ищеца ,нанесен на
ответника.Тук съдът не кредитира показанията на св.Ф. в частта ,в която
същият твърди ,че посочените лица само са говорили като до сблъсък не се е
стигнало доколкото същите са в пълно противоречие на твърденията на самия
ищец в исковата молба ,където се сочи ,че в скандала е имало размяна на
удари като самият той участвал на страната на своите
приятели.Обстоятелството ,че на П. е бил нанесен побой се подкрепя и от
представените от него епикриза от неврологично отделение към У „ П. „ ООД
,съдебномедицинско удостоверение № 12 /19 г.и допълнение към него от
08.01.2019 г. ,от които се установява ,че на ответника са причинени мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма; травма на главата неуточнена;
последици от неуточнена травма на главата; разкъсно- контузна рана в лявата
теменно-слепоочна област в окосмената част на главата; разкъсно-контузна
рана по долната устна вдясно; оток и кръвонасядане в лявата теменно-
слепоочна област, по лигавицата на долната устна вдясно; множество
кръвонасядания по гърба в лявата и дясната половина, по лявата и дясната
мишница, лявата предмишница; кръвонасядане по дясната подбедрица;
множество драскотини и охлузвания по лявата и дясната половина на гърба,
по лявата и дясната подбедрица и по лявата лакътна става ,които травматични
увреждания е възможно по начин и време да са възникнали ,така както сочи
ответника ,а именно при побой и удари с палка по глава и юмруци по тялото и
главата.
Свидетелите установяват понатакът ,че ответникът П. след сблъсъка в
тоалетната излязъл окървавен и с разкъсана риза ,както и че малко по-късно
компаниите напуснали заведението ,а П. се насочил към друго такова ,където
малко по-късно ,информиран от свидетелката К. ,че П. е в
заведението,отишъл и ищеца ,където между двамата отново се разразил
сблъсък и последния бил бутнат от терасата на заведение на бетонова
площадка,от който инцидент именно С. е претърпял описаните травматични
увреждания, за болките и страданията от които претендира тук обезщетение.
За претърпените болки и страдания са събрани свидетелски показания
като св.С. ,баща на ищеца ,установява тежкото състояние, в което е намерил
ищеца в болницата ,силните болки ,които е търпял от фрактурите
,обездвижването му за дълъг период от време ,през който самият свидетел се
е грижил за него ,както и отражението на преживения инцидент върху психо
емоционалното му състояние и върху живота му въобще.
Доколкото в светлината на чл.300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата
в сила присъда по въпроса извършено ли деянието,неговата
противоправността и вината на дееца и тъй като нанесената телесна повреда е
съставомерен елемент на деянието ,за определяне размера на дължимото
обезщетение в настоящето производство подлежи на обсъждане единствено
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на нанесените
увреждания ,техният интензитет и продължителност.Подлежи на обсъждане
5
също и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.В тази връзка ,от една страна,следва да се вземе предвид
установените физически болки и страдания, неудобство, дискомфорт и
негативни изживявания от ищеца, техния интензитет и продължителност,
необходимото време за отшумяването им , перспективата за пълно
възстановяване и трайните последици от тях, възрастта на увреденото лице и
невъзможността да продължи трудовата си кариера. Следва се отчете и
психическата травма, която е била нанесена на ищеца предвид изживения
стрес, цялостното отражение ,нанесено в психо емоционален план и върху
живота му като цяло.На тази плоскост съдът приема ,че сумата от 40 000 лв.
би обезщетила така очертаните неимуществени вреди.
Установи се по делото ,че ищецът е претърпял и имуществени такива –
разходи за операция ,потребителски такси разходи за закупуване на лекарства
,както и вреди под формата на пропуснати ползи , изразяващи се в разликата
между получени от ищеца обезщетения от Н. за временна нетрудоспособност
и трудовите възнаграждения, които би получил, ако не беше претърпял
злополука, за времето от 01.01.2019 г. до 18.11.2020 година.Общия размер на
претърпените имуществени вреди е в размер на 4 314.72 лева.
От друга страна обаче ,от установеното по делото съдът счита ,че за
настъпване на вредоносния резултат е налице съпричиняване от страна на
ищеца ,изразяващо се в поведението на последния - нанесен побой от него и
други две лица на ответника ,от който побой на последния са били нанесени
травми ,което поведение съдът преценя да е в пряка причинна връзка с
последвалия малко по –късно сблъсък между ищеца и ответника на терасата
на друго заведение ,което ищецът посетил ,както се оказва , с намерение да
търси ответника.При това положение съдът намира ,че възражението на
ответника,произтичащо от нормата на чл.51 ал.2 от ГПК е основателно и
следва да се приеме 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца .При това положение обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде редуцирано до размер на 20 000 лв. , а това за имуществени – до
размер на 2 157 ,36 лв.
С оглед на гореказаното се налага крайният извод, че решението ,в
неговата обжалвана част е правилно до горепосочените размери на
присъденото обезщетение ,в която част следва да бъде потвърдено,а за
разликата над този размер до пълния присъден такъв от 40 000 лв. за
неимуществени вреди и 4 314.72 лева. – за имуществени ,се явява
неправилно и следва да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което
исковете за тези размери да бъдат отхвърлени.Съобразно този резултат ще
следва решението да бъде отменено и в частта , в която на ищеца са
присъдени разноски за разликата над 630,50 лв. ,каквито са дължими
съобразно уважената част на исковете.
Съобразно този резултат на ответника също се дължат разноски,както
допълнително за първоинстанционото разглеждане на делото ,така и за
6
настоящата инстанция.Тъй като същият е представляван от адв.Ч. по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА то именно на адв.Ч. следва да бъдат присъдено адвокатско
възнаграждение в размер допълнително на 1 433,66 лв. с ДДС за
първоинстанционното разглеждане на делото и 1 433,66 лв. с ДДС – на
настоящето производство съобразно уважения материален интерес.
На въззиваемата страна също се дължат разноски за настоящата
инстанция в размер на 400 лв. ,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно потвърдената част на решение на ОС – С..
Предмет на разглеждане в настоящето производство е и частна жалба
,изходяща от Л.М.. П. ,представляван от адв.Ч. против определение на съда
,постановено по същото гр.д.,с което е оставено без уважение искане на
същия за изменение на решението в частта на разноските . С решението съдът
е постановил ищецът да заплати на ответника П. разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 1 736лв. С молбата си по чл.248 от
ГПК ответникът ,представляван от адв.Ч. е поискал решението в тази част да
бъде изменено като адвокатско възнаграждение бъде присъдено на адв.Ч.
,тъй като процесуалното представителство по делото е осъществено по реда
на чл.38 ал-.2 от ЗА ,за което доказателства има представени ,ведно с включен
ДДС ,тъй като адв.Ч. е регистриран по ЗДДС.Съдът неправилно с
определението ,предмет на обжалване е приел искането за неоснователно като
се е позовал на факта ,че присъденото адвокатско възнаграждение е даже
завишено в сравнение с минимума по Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Настоящата инстанция намира искането по
чл.248 от ГПК за основателно ,поради което определението следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго , с което да бъде изменено
решението в частта на разноските като на адв.Ч. се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2 083,20 лв. с ДДС.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/07.06.2021г. ,постановено по гр.д.12
/21 г. по описа на ОС – С. ,в частта, в която Л.М.. П. от с.Г., об.Б., обл.С., ЕГН
********** е осъден да заплати на И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН **********,
сумата от 20 000 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие нанесените му телесни повреди с престъплението по чл.129, ал.2
от НК, извършено на 01.01.2019г., ведно със законните лихви върху тази
сума, считано от 01.01.2019г. до окончателното плащане на сумата; сумата от
7
2 157 ,36 лв.,представляваща обезщетение за нанесените му със същото
деяние имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тази сума,
считано от 18.01.2021г. до окончателно плащане на сумата, както и
направените разноски по делото в размер на 630 ,50лв. съобразно уважената
част на исковете.
ОТМЕНЯ решение № 117/07.06.2021г. ,постановено по гр.д.12 /21 г. по
описа на ОС – С. ,в частта, в която Л.М.. П. от с.Г., об.Б., обл.С., ЕГН
********** е осъден да заплати на И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН **********,
сумата над 20 000 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие нанесените му телесни повреди с престъплението по
чл.129, ал.2 от НК, извършено на 01.01.2019г., до пълния уважен размер от
40 000 лв. ,както и сумата над 2 157 ,36 лв.,представляваща обезщетение за
нанесените му със същото деяние имуществени вреди до пълния уважен
размер от 4 314.72 лева ,както и за сумата над 630,50 лв. разноски по делото
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН **********
против Л.М.. П. от с.Г., об.Б., обл.С., ЕГН ********** иск за сумата над 20
000 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
нанесените му телесни повреди с престъплението по чл.129, ал.2 от НК,
извършено на 01.01.2019г., до пълния уважен размер от 40 000 лв. ,както и
сумата над 2 157 ,36 лв.,представляваща обезщетение за нанесените му със
същото деяние имуществени вреди до пълния уважен размер от 4 314.72 лева
.
ОСЪЖДА И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН ********** да заплати на
адв.С.Я. Ч. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1 433,66
лв. с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото и 1 433,66 лв. с
ДДС – за настоящето производство съобразно уважения материален интерес.
ОСЪЖДА Л.М.. П. от с.Г., об.Б., обл.С., ЕГН ********** да заплати на
И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в
размер на 400 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 258 / 02.07.2021 г. ,постановено по гр.д. 12 /
21 г. по описа на ОС – С. .
ИЗМЕНЯ решение № 117/07.06.2021г. ,постановено по гр.д.12 /21 г. по
описа на ОС – С. в частта на разноските ,с която И.Х.. С. е осъден да заплати
на Л.М.. П. разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска в размер
на 1 736 лв. както следва :
ОСЪЖДА И.Х.. С. от с.Б., обл.С., ЕГН ********** да заплати на
адв.С.Я. Ч. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на
2 083,20 лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9