Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 220
13.12.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 26.11.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия
Кр. Донева
гражданско дело № 527 по описа на
2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “ГАРАЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Бургас
против С.И.Б., за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца остатъчна
главница в размер на 205,88 лева, договорна лихва за периода 10.01.2018 г. –
12.03.2019 г. в размер на 11,47 лева и лихва за забава в размер на 2,89 лева за
периода 13.02.2018 г. – 12.03.2019 г. по Договор за потребителски кредит №
0002501/10.01.2018 г., остатъчна главница по т. І в размер на 187,60 лева и
главница по т. ІІ /за „СМС известяване“/ в размер на 29 лева по Договор за
допълнителни услуги от 10.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение №
298/15.03.2019 г. по ч. гр. дело № 156/2019 г. по описа на Районен съд –
Средец. Ищецът заявява претенция за присъждане на направените разноски в
заповедното и исковото производства.
Исковата
молба е предявена предвид наличието на основание по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК по отношение на връчването на заповедта на ответницата.
Твърденията в нея са, че ищецът по силата на търговската си дейност осъществява
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. Между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и
ответницата са сключени Договор за потребителски кредит № 0002501/10.01.2018 г. и
Договор за допълнителни услуги от същата дата. Между ответницата, кредитодателя и
ищеца е сключен и договор от 10.01.2018 г. за гаранционна сделка
/поръчителство/, въз основа на който ищецът се е задължил да отговоря солидарно
като поръчител за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. С
договора за кредит на ответницата е бил предоставен кредит от 500 лева, който
заедно с възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя е следвало да
върне разсрочено на вноски по погасителен план, със срок на издължаване до 10.01.2019
г. Предвид настъпили просрочия в плащанията, кредиторът е упражнил правата си
против поръчителя и го поканил да плати сумите. На 12.03.2019 г. поръчителят е
платил задълженията вместо длъжника. Изпълнявайки чуждото задължение, ищецът е
встъпил в правата на кредитора по посочените договори и е станал на свой ред
кредитор на длъжника. С тези твърдения се моли исковете да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, чрез особения й представител, назначен на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК, който оспорва исковете по основание и размер. Развива
съображения, изключващи валидността на кредитния договор по смисъла на чл. 22,
във връзка с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК за съдържание на годишния процент на
разходите по кредита и на общата сума, дължима от потребителя, както и за
съдържание на погасителния план по видове пера. Позовава се и на нищожност по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК – поради заобикаляне на изискванията на ЗКП,
във връзка с начина на посочване на общата дължима сума, считайки, че след като
в общата дължима сума по процесния договор не са включени компонентите „общ
разход по кредита за потребителя“ и „възнаграждение за поръчителя“, кредиторът
не е посочил съобразно закона финансовата тежест на кредита за длъжника. Като
последица от сочената недействителност на кредитния договор, обосновава на осн.
чл. 138, ал. 2 от ЗЗД теза, че за поръчителя не се е породило задължение да
обезпечи кредита с договора за гаранционна сделка /поръчителство/, респективно
да изпълни задължението. Позовава се на нищожност на неравноправни договорни
клаузи по смисъла на чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 143 – чл. 146 от ЗПК. Изтъква
несъответствие в съдържанието на кредитния договор и погасителния план към него
досежно падежната дата на първата вноска. Евентуално счита, че ищецът има право
да
получи чистата стойност на кредита /по смисъла на чл. 23 от ЗПК/ без недействителните акцесорни вземания за възнаградителна и
наказателна лихви, възнаграждение на поръчителя и сумата за смс-известяване, което главно задължение обаче е
погасено изцяло от ответницата /според признатите от ищеца нейни плащания/,
поради което исковата претенция за главница по кредитния договор като
неоснователна следва да се отхвърли.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и С.И.Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 0002501/10.01.2018
г., по силата на който дружеството е предоставило на ответницата кредит в
размер на 500 лева, срещу задължение на ответницата да върне сумата, ведно с
договорна лихва в размер на 29,66 % лихвен процент, при годишен процент на
разходите 48,19 %, еднократна такса за експресно одобряване на документи при
усвояване на кредита в размер на 5 % върху главницата, на 12 равни месечни
вноски, всяка от по 48,66 лева или обща сума 583,92 лева, в срок до 10.01.2019 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от кредитния договор,
ответницата се е задължила в срок от 48 часа от сключването му да предостави на
заемодателя обезпечение чрез поръчителство от две ангажирани по безрочно ТПО
физически лица с минимално БТВ в размер 1 500 лева или банкова гаранция, а
в ал. 2 на същия член е предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще
се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД да
сключи от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител,
което да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за поръчителя до 562,80
лева, платимо от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски. Съгласно
чл. 4 от кредитния договор, Б. се е съгласила чрез сключване на втори договор
да ползва допълнителна услуга, предоставена от кредитодателя /по Тарифа/, представляваща
финансиране, разсрочване и заплащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3.
При тези условия, на същата дата – 10.01.2018 г., между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и С.И.Б.
е сключен Договор за допълнителни услуги, според който ответницата дължи в
полза на кредитора сума за следните допълнителни услуги: финансиране,
разсрочване и заплащане на възнаграждението за поръчителство в общ размер 562,80
лева, на 12 вноски по 46,90 лева.
Ищецът е представил Договор от 10.01.2018
г. за гаранционна сделка /поръчителство/ между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД – гр. Бургас като кредитор, С.И.Б. като
длъжник и “ГАРАЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Бургас като поръчител, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички
задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит № 0002501, срещу
възнаграждение за гаранционната услуга в размер 562,80 лева, платимо на вноски
по 46,90 лева. Така представеният договор не съдържа подпис на ищеца-поръчител,
във връзка с твърдяното волеизявление за поемане на поръчителство. В чл. 5 от
договора се съдържа договорка, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, само ако ако в срок до шест месеца кредиторът предяви иск
за изпълнение срещу длъжника.
Видно от разписката на л. 10 от делото,
сумата 500 лева по кредита е предадена в брой на ответницата на 10.01.2018 г.
Липсват ангажирани насрещни доказателства ответницата да е изпълнявала срочно
задълженията си по кредитния и допълнителните договори. Според признанията на
самия ищец в справка изх. № 163/12.03.2019 г., по кредитния договор ответницата
е извършила плащания, съотнесени за главница в размер на 294,12 лева и за
договорна лихва в размер на 72,45 лева, по договора за допълнителни услуги – 375,20
лева, платено е обезщетение за неизпълнение на договорно задължение /законна
лихва/ в размер на 11,23 лева и са изплатени допълнителни разходи по тарифа
/изпращане на уведомителни съобщения и посещения на адрес/ в размер на 22 лева.
Платената обща сума възлиза на 775 лева.
Не се установява по делото в шестмесечния срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 5 от Договора за гаранционна сделка /поръчителство/
кредиторът „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД да
е предявил иск срещу ответницата-длъжник по кредитния договор. На 12.03.2019 г.
кредиторът е връчил на ищеца по делото Покана за плащане изх. № 163/12.03.2019
г., поканвайки го на основание гаранционния договор да му заплати вместо
ответницата задълженията й по договора за кредит и договора за допълнителна
услуга. На същата дата е съставен протокол за прихващане, обективиращ
споразумение между ищеца и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД за прихващане на насрещни
задължения, едно от които е това на ответницата за сумата 436,84 лева.
Считайки, че по този начин се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
против неизправния длъжник, на 13.03.2019 г. ищецът е подал срещу ответницата
по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 298/15.03.2019 г. по ч. гр. дело № 156/2019 г. Районен съд
– Средец е разпоредил С.И.Б. да му заплати главница в общ размер 422,48 лева, ведно
със законната лихва от датата на заявлението до окончателно изплащане, както и 11,47
лева договорна лихва за периода 10.01.2018 г. – 12.03.2019 г. и лихва за забава
в размер на 2,89 лева за периода 13.02.2018 г. – 12.03.2019 г. или общо сумата 436,84
лева, платена чрез прихващане от него във връзка с договора за поръчителство. Заповедта
е връчена на длъжника в заповедното производство по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес на заявителя да предяви по реда чл. 422,
ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в настоящото производство искове за
установяване на задълженията.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване
дължимостта на сумите
по
заповедта за
изпълнение са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед
установяване на твърдяните регресни права на ищеца-поръчител,
който е платил дълга на ответницата и свързаните с него лихви, както и установяване на вземане за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Процесният договор за кредит попада под
уредбата на ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК ”общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т. 2 от същия параграф
е указано, че ”обща сума, дължима
от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на
процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната ”обща сума,
дължима от потребителя“. Така в графа ”Детайли
на кредита“ на
договора, както и в приложения към него погасителен план, фигурира ”обща сума за погасяване“ 583,92 лева, но
тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в
това число и възнаграждение за поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, имаща пряко
отношение с отпуснатия кредит, тъй като се е сбъднало отрицателното условие за
възникването му – длъжникът да не представи един от уговорените два вида
обезпечение. Това от своя
страна се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит
– чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на отпуснатия
кредит, в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22
от ЗПК. Освен това, в
нарушение на принципа за добросъвестност при договарянето, от кредитора са
поставени практически неизпълними условия за обезпечаване на кредита чрез
поръчителство от физически лица или банкова гаранция, придаващи привидно право
на избор, а на практика задължаващи длъжника да се ползва от опция за възмездно
поръчителство от свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което на
практика се сключва друг договор с почти равностойна финансова тежест.
В
чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. По изложените по-горе съображения и с приложението
на чл. 23 от ЗПК ответницата С.И.Б. не дължи възнаградителна и
наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя и сума за
смс-известяване
/явяваща се ”друг разход по
кредита“/.
Доколкото
поръчителят отговаря за чужд дълг, поръчителството е акцесорен
договор и отговорността на поръчителя се намира във функционална зависимост от
чуждия дълг, като не може да възникне, ако главният
дълг не съществува. Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение.
Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не
се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото,
е изпълнил едно ”чуждо задължение“, като в тази ситуация е без значение дали са били спазени условията и преклузивният срок по чл. 5 от Договора за
гаранционна сделка /поръчителство/, във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. По силата на закона /чл. 74 от
ЗЗД/ този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е
свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение. Недействителността
на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил
действие. Безспорно поръчителят има
правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен,
респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е
солидарно отговорен с длъжника – чл. 141,
ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на
последния да изпълни на падежа. Следователно,
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му
да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/. В случая ответницата е извършила плащания в общ размер
775 лева, която сума надвишава чистата стойност на кредита – 500 лева, поради което не е останала дължима сума и искът за главница следва да се отхвърли
като неоснователен. Установителните претенции за дължимост на възнаградителна
и наказателна лихви, както и за възнаграждение на поръчителя и сумата за
смс-известяване, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ГАРАЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж. к. „Славейков“, бл. 161, партер, с ЕИК *********, представлявано от П.С.С., на основание чл. 422 от ГПК
искове – за признаване за установено по отношение на С.И.Б., с ЕГН **********,***,
че дължи остатъчна главница в размер на 205,88 лева,
договорна лихва за периода 10.01.2018 г. – 12.03.2019 г. в размер на 11,47 лева
и лихва за забава в размер на 2,89 лева за периода 13.02.2018 г. – 12.03.2019
г. по Договор за потребителски кредит № 0002501/10.01.2018 г., остатъчна главница
по т. І в размер на 187,60 лева и главница по т. ІІ /за „СМС известяване“/ в
размер на 29 лева по Договор за допълнителни услуги от 10.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 13.03.2019 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за
изпълнение № 298/15.03.2019 г. по ч. гр. дело № 156/2019 г. по описа на Районен
съд – Средец.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: