Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 03.10.2023 г. гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СЛИВЕН в публично заседание на двадесети септември, две
хиляди двадесета и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора Иван
Иванов
сложи на разглеждане КАНД № 105
по описа за 2023 година, докладвано от съдията ХРИСТО ХРИСТОВ, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Делото е образувано по
касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, чрез процесуален
представител, против Решение № 225/16.06.2023 г., постановено по АНД №
20232230200341/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено НП
№ 17/10.05.2022 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район", като вместо
наложеното на „Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от у. С. Р. Р. на основание чл. 200, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 26, предл. 1 от Закона за водите (ЗВ)
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ, му налага наказание
„Глоба" в размера на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 26,
предл. 1 от ЗВ за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от
същия закон и е осъдено Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, с ЕИК
*********, представлявано от у. С. Р. Р. да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" направените
по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, неправилно
и/или необосновано, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в
подкрепа на така изразената позиция. Моли съда да постанови решение, с което
отмени първоинстанционното решение и постанови ново
по съществото на спора, с което отмени обжалваното НП и присъди направените
разноски за двете инстанции. Евентуално се моли съдът да отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява
от адв. С.Р., който поддържа касационната жалба на
посочените в нея основания за материалната незаконосъобразност на издаденото
НП. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, като представя
списък на същите.
Ответникът по касацията Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" Пловдив, редовно и своевременно призован, се представлява от юриск. М. Х., която оспорва жалбата като неоснователна,
като излага съображения в тази насока. Моли да бъде отхвърлена и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Сливен твърди, че в решението на Районен съд – Сливен липсва
обсъждане на възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, които
са свързани с нарушаване на материалния закон и предлага оспореното решение да
бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивния съд.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.
218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от АПК и при спазване
на изискванията на чл.
212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради
следните съображения:
Съгласно чл.
63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С процесното НП „Водоснабдяване и канализация
Сливен“ ООД е санкционирано за това, че на 09.11.2021 г. служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, при извършена повторна проверка във връзка с изпълнението на условията
на разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., с титуляр - „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД установили, че общественото питейно – битово водоснабдяване на гр. Нова
Загора и населени места от община Нова Загора, се осъществявало от
водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Червенаково“, без
учредена санитарно-охранителна зона съгласно изискванията и процедурата по
Наредба № 3 от 16.10.2000 г. (обн. ДВ бр. 88/2000 г.).
Към момента на проверката било констатирано, че не били предприети действия за
учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за питейно-битово
водоснабдяване от подземни води от титуляра на
разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., издадено от директора на БД „ИР“. За
констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол № Сл 391/09.11.2021 г. и на жалбоподателя бил съставен АУАН №
123 от 06.12.2021 г., с който описаното деяние било квалифицирано като
нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ. На основание така съставения АУАН от
директора на БД „ИР” било издадено обжалваното НП № 17 от 10.05.2022 г., с
което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК: *********, за
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ и съгласно чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1-во от ЗВ и чл. 200, ал. 4 от ЗВ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Районният съд е приел, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания състав
на нарушената административна разпоредба.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, РС по същество е обосновал извод, че в настоящия случай
„Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД в качеството му на титуляр по
разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., издадено от Министерството на околната среда и
водите, е извършвало водовземане от подземни води на
водоснабдителна група без да е подало до съответния орган по чл. 38, ал. 2 от
Наредбата заявление за учредяване на санитарно - охранителна зона. Въпреки това
дружеството жалбоподател експлоатирало въпросните водовземни
съоръжения без да е предприело действие за определяне на санитарноохранителна
зона, което обуславя извода за съставомерност на изпълнителното
деяние. Като е експлоатирало водовземните съоръжения
за питейно - битово водоснабдяване без да е учредена санитарно- охранителна зона
въззивният съд е счел, че дружеството жалбоподател е
нарушило от обективна страна състава на нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ
и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Същевременно районният съд
е приел, че неправилно е била определена наложената на търговското дружество
„Имуществена санкция“, а именно в размер от 2000 лева за деяние извършено от жалбоподателя
при повторност, тъй като неправилно е прието от наказващия
орган, че с наказанието наложено на търговското дружество жалбоподател по НП № 88/12.08.2021
г., влязло в сила на 30.03.2022 г. се обуславя повторността
по настоящото производство, съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т. 22 от
допълнителните разпоредби на ЗВ. Ето защо съдът е счел, че дружеството не
следва да отговаря за нарушение, извършено в условията на повторност,
а за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1 от
ЗВ и че санкцията в минимален размер от 1000 лева се явява съобразена с
предпоставките по чл. 27 от ЗАНН и би спомогнала за реализиране целите на
генералната и специалната превенция. Въз основа на това Районният съд на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е изменил НП № 17/10.05.2022 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район", като вместо наложеното на „Водоснабдяване и канализация-
Сливен" ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 26, предл. 1 от ЗВ
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ, му наложил наказание „Глоба" в
размера на 1000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, предл.
1 от ЗВ за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Настоящият съдебен състав
споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи. Същевременно намира, че въззивният
съд неправилно е наложил административно наказание „глоба“ на юридическото лице
„Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, в нарушение на разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, поради което решението
му следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на районния съд, с оглед приложение разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН.
Касационната жалба е недопустима
в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно размера
на присъдените разноски. В тази част същата има характер на искане за изменение
на съдебния акт по отношение на разноските, по която компетентен да се
произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й
част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати
на Районен съд - Сливен за произнасяне
по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
При този изход на делото въпросът
за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне от РС -Сливен по
съществото на спора, по аргумент от чл.
226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Сливен, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, против Решение
№ 225/16.06.2023 г., постановено по АНД № 20232230200341/2023 г. по описа на
Районен съд – Сливен, в частта му за
разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 105 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Сливен в тази част и
ВРЪЩА делото на Районен съд - Сливен
за разглеждане на касационната жалба в тази част, като искане за изменение на
решението относно присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
ОТМЕНЯ Решение № 225/16.06.2023 г., постановено по АНД №
20232230200341/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен в останалата му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.