Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА подсъдимия Г. П. П. – [дата на раждане] в [населено място], [ЕГН], ЗА НЕВИНОВЕН за това, че в качеството си на председател на УС на С. „Е.” с писмо № 78/13.08.2013 г., изпраща писмо от 07.05.2013 г. на Л. № 29, [населено място], общ. Н., подписано от Председател и секретар на Л. № 29, в което е разпространено клеветническо твърдение, като е преписано престъпление на Т. И. И., че е на откриване на ловния сезон е откраднал част от кюфтетата и кебапчетата предвидени за дружинката, като го ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения граждански иск от Т. И. И., от [населено място] срещу Г. П. П. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2013 г. година до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски. ОСЪЖДА Т. И. И. да заплати на Г. П. П. сумата в размер на 400 лева – представляваща адвокатско възнаграждение, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградския окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на от Т. И. И. от [населено място], против Г. П. П., от [населено място], за това, в качеството си на председател на УС на С. „Е.” с писмо № 78/13.08.2013 г., изпраща писмо от 07.05.2013 г. на Л. № 29, [населено място], общ. Н., подписано от Председател и секретар на Л. № 29, в което е разпространено клеветническо твърдение, като е преписано престъпление на Т. И. И., че на откриване на ловния сезон е откраднал част от кюфтетата и кебапчетата предвидени за дружинката - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В съдебно заседание частният тъжител поддържа частната тъжба. В хода на делото тъжителят И. е конституиран като граждански ищец и е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на частната тъжба. Частният тъжител е депозирал молба за увеличаване на допуснатия граждански иск, на основание чл. 88, ал. 1 от НПК съдът е допуснал увеличение на допуснатия граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на частната тъжба. Частният тъжител изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за извършеното престъпление. По отношение на гражданския иск моли същия да бъде уважен в пълен размер. Подсъдимият чрез процесуалните сÞ представители молят съда да признае П. за невиновен в извършване на престъплението и го оправдае по това обвинение. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, установи следното: На 31.03.2015 г. по време на заседание, проведено по ВНЧХД № 318 /2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, на частният тъжител и на неговия адвокат е представено писмо, подписано от председателя и секретаря на Л. № 29 [населено място]. Писмото е поискано от частният тъжител като доказателство по делото , тъй като то е изпратено от подсъдимия до Омбудсмана на Република България с писмо № 78/13.08.2013 г. След заседанието по делото частният тъжител поискал заверен препис от същото и след прочитането му установил, че по отношение на него е написано следното: " че на едно откриване на ловния сезон същият открадна част от кюфтетата и кебапчетата, предвидени за дружинката , след което си деяние не беше идвал на лов в продължение на 5-6 години." Частният тъжител възприел тези твърдения като клеветничестки, поради което завел настоящото дело. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели И., В., К., П., Н. и Б., както и от приетите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като логични и последователни. От показанията на свидетелите И., В., Н. и Б., които са приятели на частния тъжител се установява, че той е достоен, уважаван, човек с авторитет и тези неприятности, които има с Л. не му се отразяват добре здравословно. И. и В. заявяват, че са виждали писмото, в което е написано, че частният тъжител е откраднал кюфтета. В разпита свидетелите К. – ръководител на Л. К. и П. – секретар на сдружението заявяват, че са чули за откраднати кюфтета, но не са били там и не могат да кажат нищо. Като доказателство по делото е прието писмо на Л. № 29/07.05.13г. на [населено място], подписано от председател В. и секретар П., в което е написано: „за да придобиете някаква представа за „човека“ Т. И., ще посочим, че на едно откриване на ловния сезон същият открадна част от кюфтетата и кебапчетата, предвидени за дружинката , след което си деяние не беше идвал на лов в продължение на 5-6 години."По отношение на останалите писмени доказателства, съдът счита, че същите не касаят пряко предмета на делото, а касаят сигнали на частния тъжител до Омбудсмана и Комисията за защита на личните данни, както и водените от него нчхд. От приетите като доказателства по делото свидетелство за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояния е видно, че подсъдимият не е осъждан, трудово ангажиран е и притежава апартамент и лек автомобил. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради следните аргументи: За да е налице осъществено престъплението клевета от обективна страна, следва субекта на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, чрез действие да разгласи неистински позорни обстоятелства за другиго или да му припише извършено престъпление. От обективна страна пострадал от клеветата е конкретно физическо лице. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. За да е осъществен престъпния състав от обективна страна, е нужно на частният тъжител да е преписано престъпление. Целта на дееца е да злепостави личността му пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Преписването на престъпление е обстоятелство което определя личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на морала и добрите нрави. Изпълнителното деяние в практиката се разбира довеждане на тези факти и обстоятелства до знанието на трето лице. Тези факти и обстоятелства трябва да бъдат обективно съобщени, а не да се подразбират, изхождайки от индивидуално собствено въображение, като за да е довършено и съставомерно деянието е без значение дали засегнатият е узнал за тях. Разгласяването трябва да е отнесено до лице, което извършва действието, изисква разгласяващият да съобщи свои твърдения; такива, които изхождат от него лично и зад които той застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са факти. В това отношение, логиката на закона се свежда до един от основните, залегнали в наказателното право принципи, че всеки трябва и може да отговаря само за собствените си деяния. В настоящия случай видно от приетото като доказателство по делото писмо на Л. № 29/07.05.13г. на [населено място], в което е написано: „за да придобиете някаква представа за „човека“ Т. И., ще посочим, че на едно откриване на ловния сезон същият открадна част от кюфтетата и кебапчетата, предвидени за дружинката , след което си деяние не беше идвал на лов в продължение на 5-6 години." и чрез тези думи частният тъжител се почувствал оклеветен, е че то е подписано от председател В. и секретар П., а не от подсъдимия П.. Престъплението клевета е съставомерно от субективна страна, когато е осъществено с пряк умисъл, в интелектуалния аспект на който се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорящи или преписват престъпление и са неистини, а във волевия – желанието му да опозори личността на лицето, за което са разгласяват обстоятелствата, или да препише престъпление на същото. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НК предвижда квалифицирани случаи на публична клевета с оглед особеностите на обекта, на обективната страна и когато субектът е особен. С оглед особеностите на обективната страна обидата е квалифицирана, когато е нанесена публично или когато е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 303, чл. 304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. В конкретния случай на първо място се касае за еднÓта форма на изпълнителното деяние – преписване на престъпление, че е откраднал част от кюфтетата и кебапчетата. Безспорно са налице квалифициращите белези по чл.148, ал. 1 т.2 от НК, защото клеветническите изрази са били разпространени чрез писмо до обудсмана. На следващо място – от обективна страна пострадал от клеветата е конкретно физическо лице в писмото са посочени имената на частният тъжител Т. И.. Безспорно обаче е и обстоятелството, че писмото е подписано от В. и П., а не от подсъдимия П.. Подсъдимият П. не може да носи отговорност за чужди изводи, които са направени в представеното писмо. При всички случаи, деецът не може да носи отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения, а само за собствените си действия. Това, че е изпратил писмото до омбудсмана не може да му се вмени като вина. В този смисъл и Решение №80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о., където също се предвижда, че деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения. Ето защо, съдът намира за недоказано обвинението, че подсъдимия П. е осъществил престъплението по чл.148, ал2, вр .ал.1, т.2 вр чл147, ал.1 НК. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева, предявен от частния тъжител срещу подсъдимия, съдът намира, че същия е неоснователен. В настоящия случай липсва противоправно деяние от страна на подсъдимият като една от необходимите кумулативни предпоставки за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, поради което въпросите за вредите, причинната връзка и вината е безпредметно да бъдат обсъждани. Ето защо съдът отхвърли изцяло гражданския иск в пълния му предявен размер, като неоснователен. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият беше оправдан по повдигнатото обвинение, съдът възложи на частния тъжител да заплати на подсъдимия и сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |