№ 1152
гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220101834 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С. А. К., ЕГН ***** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** чрез
пълномощника си адвокат Д. Г. твърди, че през 2023 г. е сключил с ответника
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от
двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., договор за потребителски
кредит № 40019302516 с главница 5 000 лева. Съгласно предоставено от
ответното дружество извлечение общата дължима сума по договора е 14
230,80 лева, от която към 29.04.2025 г. е заплатил 7 921,16 лева. Счита, че
договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно
посоченото в него ГПР, поради което сумата от 2 921,16 лева, представляваща
разликата между платените 7 921,16 лева и главницата от 5 000 лева, е платена
при изначална липса на основание и моли да бъде осъден ответникът да му я
заплати.
Претендира разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Профи Кредит България“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. оспорва иска. Твърди, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит е действителен
по подробно изложени съображения, според които възнаграждението за
допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР, неточното посочване на
размера на ГПР не следва да се приравнява на липса на ГПР в договора и не е
1
толкова съществено нарушение, че да доведе до недействителност на целия
договор с оглед принципа на пропорционалност, а само до недействителност
на отделни клаузи от договора. Признава извършените плащания по договора
за потребителски кредит съгласно приложеното от ищеца извлечение. Моли за
отхвърляне на иска.
Не сочи доказателства.
Прави искане за определяне на възнаграждението на пълномощника на
ищеца в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит № 40019302516, с който „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството
на кредитор е предоставил на С. А. К. в качеството на клиент паричен заем в
размер на 5 000 лева, а потребителят се е задължил да върне сума в общ
размер на 14 230,80 лева, от която главница - 5 000 лева, договорна лихва - 3
630,80 лева и възнаграждение за допълнителни услуги - 5 600 лева, платими
на 36 вноски, всяка от които в размер на 395,30 лева.
По договора е платена сума в размер на 7 921,16 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по недействителен
съгласно чл. 23 от ЗПК договор за потребителски кредит.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото заплащането на сочената от него сума на ответника, а в
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените
от ищеца основания.
По фактите страните не спорят.
Спорен по делото е само въпросът следва ли уговорените в договора за
потребителски кредит възнаграждения за допълнителни услуги да се включват
в размер на ГПР.
Отговор на този въпрос дава актуалната практика на СЕС, имал повод да
2
се произнесе именно по спор за недействителност на договор за
потребителски кредит, сключен от конкретния търговец - ответник по
настоящото дело. В решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС,
се приема, че чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения чл. 3, б. и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит, както и чл. 10, § 2, буква ж) и чл. 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
На основание чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за
настоящия съд.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 5 600 лева, платимо от
потребителя. Това възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е пряко свързан с договора за кредит и е бил
предварително известен на кредитора, най-малкото защото е уговорен в
договора за кредит и е включен в погасителния план. Поради това стойността
на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за кредит да
съдържа размера на дължимия ГПР, същият нарушава изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е посочен размер на
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Неточното
посочване на ГПР е равнозначно на липса на ГПР в договора за потребителски
кредит, което води до неговата недействителност съгласно чл. 22 от ЗПК.
3
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 5 000 лева, а
по същия са платени суми в размер на 7 921,16 лева. Следователно недължимо
платената сума е в размер на 2 921,16 лева, с която ответникът се е обогатил
неоснователно.
С оглед изложеното предявеният иск за неоснователно обогатяване
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника, който следва да заплати на ищеца сторените
по него съдебни разноски за държавна такса в размер на 116,84 лева, а на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без да е
обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, изхожда от
критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между
правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения
труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е
прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя
и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида
и обема и на събраните в производството доказателства, положения от
адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, не е
събран голям обем доказателства и съобрази размерите на адвокатски
възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, които могат да служат като обективен ориентир при
преценка на справедливото възнаграждение на адвоката, намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 710,54 лева с
ДДС, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
пълномощника на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да
заплати на С. А. К., ЕГН ***** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** сумата от 2
921,16 лева, представляваща недължимо платена сума по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 40019302516, обявен за
недействителен.
4
ОСЪЖДА ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да
заплати на С. А. К., ЕГН ***** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** сторените от него
съдебни разноски за държавна такса в размер на 116,84 лева.
ОСЪЖДА ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да
заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия - Л., личен №****, служебен
адрес: гр. Троян, ул. ,,**** адвокатско възнаграждение в размер на 710,54 лева
с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5