№ 110
гр. С. , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200205 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. В. от с.С., обл.С., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21-1099-000213/04.03.2021г., издадено от ст.инспектор
Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразно ангажиране
отговорността на жалбоподателя. Подчертава се, че за да изпълни даденото му с талона
за изследване предписание за кръвна проба са били необходими средства, каквито
жалбоподателят не е имал в себе си и се наложило първо да отиде до банката и при
отиването му до ЦСМП указаното му време от 45 минути е било изтекло. Счита, че
просроченото време не е основание медицинските лица да откажат да вземат кръвна
проба за изследване за алкохол, а липсата на подпис на длъжностното лице в талона за
изследване го прави негоден.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, който визира,
че представените с възражението писмени доказателства и показанията на
ангажираните от защитата свидетели установяват, че просрочието на определеното
време за даване на проба се дължи на липсата на парични средства у жалбоподателя,
който след като изтеглил такива от банка в гр.С. отишъл да даде кръв. Моли за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
1
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., оспорва жалбата относно
нейната основателност, визира, че НП е издадено при спазване изискванията на
процесуалните правила и материалния закон, а обвинението се явява доказано по
безспорен начин. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в
съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен
материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.02.2021г.. жалбоподателят В. управлявал л.а. „Тойота Корола Версо“, с рег.
№ СС 9414 АР, на територията на гр. С.. При движението му по бул. „В. Т.“ към
13.45ч. бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители при сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - С. - св.К. и св.Л.. Контролните органи възприели, че водачът
не е поставил обезопасителен колан и при разговор с него усетили, че лъха на алкохол.
Поканен бил да бъде проверен за употреба на такъв с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB - 0044, на което жалбоподателят отказал. Съставен му
бил АУАН № 375764, серия GA/18.02.2021г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДВП,
подписна от жалбоподателя в качеството на нарушител и с връчен му екземпляр от
същия.
Св.К. издал талон за изследване с № 0061878, в който отразил, че проверяваният
водач отказва посоченият начин на проверка и вписал, че в рамките на 45 минути от
връчването на талона в 14.00ч. следва да се яви в ЦСМП-С. за даване на кръвна проба.
Автомобилът на жалбоподателя В. останал на мястото на проверката, а той
отишъл до банка на ТД, в което бил съдружник, за да изтегли парични средства. След
като приключил тази си задача се обадил на св.Й., живущ в гр.С., че е бил спрян с
автомобила си заради алкохол и има нужда да бъде отведен за даване на кръв.
Свидетелят Й. отишъл до Банката, пред чиято сграда стоял жалбоподателя, взел го и го
отвел до „Кръвния център преди Бърза помощ, вляво“. Оставил го и заминал.
Преди да изтече указаното време от 45 минути св.К. и св.Л. отишли до ЦСМП и
видели, че жалбоподателят се намира в близост до ЦСМП, като ту тръгвал в обратната
посока – към Стария стадион, ту към болницата и посочения Център. Свидетелите
изчакали и след като времето по талона изтекло влезли и поискали информация от
2
ЦСМП дали В. В. е предоставил проба за изследване, за да се изясни как да протече
адм.наказателната процедура след съставяне на акта. Служител на Центъра ги
уведомил, че такова лице не е идвало.
Последвало издаване на наказателното постановление, с което на жалбоподателя
са наложени кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДВП наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, поради отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни
длъжностни лица и при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От страна на административнонаказващият орган не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на
наказаното лице, съответно да са довели до опорочаване на производството, нито
такива при приложението на материалния закон.
Отказът за проба с техническото средство е бил категорично заявен от водача,
несъмнено установен от еднопосочността в показанията на св.К. и св.Л. и обективно
съответстващ на отразеното в акта, подписан от лицето без възражения. Това
обстоятелство е посочено от актосъставителя и в талона за изследване, който в частта
му с даденото предписание за място и време за изследването е подписан от
жалбоподателя и респ. сочи на неговото надлежно уведомяване. Лицето изрично е
фиксирало с подписа си способа за изследване – „медицинско и химическо
изследване“. Пропускът по полагане на подписа на св.К. в тази част на талона не влияе
на надлежното даване на това указание, удостоверено с подписа на жалбоподателя, че
е било възприето от него и респ. с отиването му по-късно до ЦСМП. Лицето е било
ориентирано какво следва да предприеме, което се потвърждава и от показанията на
св.Кр.Й., че жалбоподателят му се е обадил и му казал, че са го спрели за алкохол и
трябва да даде кръв.
Спорният момент опира до това, че жалбоподателят е искал да даде проба, но
след изтичане на определеното време, поради което му било отказано от медицинските
лица да го изследват, което не можело да му се вменява в негатив, тъй като
пропускането на указния времеви интервал се дължал на отиване до банката, за да
изтегли средства за заплащане на кръвната проба. При съпоставяне и проследяване
като хронология на изяснените от показанията на всички свидетели правнозначими
моменти се установява, че след съставянето на АУАН и изтеглянето на пари от банката
жалбоподателят е бил отведен до ЦСМП от св.Й. и оставен там, след което
присъствието на В. в близост до Центъра е било възприето от св.К. и св. Л. около пет
минути преди да изтече времето за даване на проба. Съдът приема, че жалбоподателят
3
е знаел къде да отиде за това изследване, тъй като св.Й. е категоричен в показанията
си, че го е отвел с колата си до ЦСМП, описвайки точното местоположение. Фактът, че
полицейските служители видели жалбоподателя преди да изчете указаното време и
установили веднага след това, че не е дал кръв, съпоставено с показанията на св.Й., че
откарал В. до Кръвния център след като бил изтеглил вече пари от банката,
недвусмислено очертава, че жалбоподателят е бил навреме пред ЦСМП и е могъл да се
вмести в посочените 45 минути. Колебанието му накъде да отиде, виждайки полицаите
и имайки време да даде проба, е било продиктувано от негови субективни
съображения, както и мотивът му да иска да даде кръв след изчитане на определеното
за това време. Рамките на последното са определени в съответствие с правомощието на
контролния орган, визирано в чл.6, ал.7 от Наредба № 1/19.07.2017г. при съобразяване
на регламентираното по императивен начин правило на чл.6, ал.6, т.2, като талонът е
връчен на лицето срещу подпис на последното.
Съдът приема, че отразените в акта и наказателното постановление констатации
съответстват на действителната фактическа обстановка, безспорно изяснена при
преценката на свидетелските показания, обсъдени и с надлежно приобщените писмени
доказателства. Правилно е посочена правната норма на чл.174, ал.3 ЗДВП, фиксираща
едновременно състава на констатираното нарушение и на предвидените за същото
административните наказания в санкционната и част.
По изложените съображения съдът намира, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя В. е законосъобразно ангажирана, поради което и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1099-000213/04.03.2021г.,
издадено от Началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР - С., с което на В. П. В. от
с.С., обл.С., са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4