РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. В., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20211300100421
по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от П. СЛ. В. с ЕГН: **********, с адрес гр.В.,
и посочен съдебен адрес в гр.С. представляван от пълномощник адв. В.М. от
АК П. срещу „ Е. М.“ ЕООД, ЕИК:. и седалище и адрес на управление гр.С.,
с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта,
че не дължи сумата от 50 000 лева, представляваща част от главница в размер
на 415 199.83 лева, дължима по кредит 0375/19.04.2005г., ведно с анекс към
него, за която е издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№
46649/2013г. на СРС на основание издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ, впоследствие
преобразувано под нов номер №20167240400618 по описа на ЧСИ В. Т., като
погасена по давност.
Излага се, че изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ в
СИС при ВРС, e образувано от взискателя „Ю. Б. АД против ищеца и
солидарно отговорните с него длъжници С. В. Ц. с ЕГН: **********, „Б.-с.
2000“ ЕООД с ЕИК: .. и ЕТ“ Б.-С. –Т. Ц.“ с ЕИК:. за събиране на сумите 415
199.83 лева главница по договор за кредит №0375/19.04.2005г.,ведно с анекс
към него, ведно със законната лихва ,считано от 11.11.2013г. до
окончателното издължаване, 38 693.02 лева договорна лихва за период
21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева такса , направени разноски в размер на
15065.84 лева. По молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено на
ЧСИ В.Т. с район на действие ВОС и образувано под нов номер
20167240400618. С уведомление от 03.06.2021г. длъжникът е известен, че
вземанията са прехвърлени на ответника по настоящото дело с договор за
1
цесия от 29.03.2019г. По отношение на длъжника П.В. са извършвани
действия, като последното е на 09.04.2015г. След тази дата няма извършвани
действия спрямо този длъжник, които да прекъсват течението на
погасителната давност, поради което перемпция е настъпила на 09.04.2017г., а
давността е изтекла на 09.04.2020г. Сочи се, че правен интерес от предявяване
на иск ищецът има , с оглед наличието на висящо изпълнително дело. Прави
се възражение за прекомерност на разноските.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.
Излага се от ответника, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че
по образуваното изпълнително производство , както от кредитора цедент,
така и от цесионера, са предприети изпълнителни действия, прекъснали
давността, като към датата на предявяване на иска давността не е изтекла.
Излага се, че съдът е обвързан от задължителното тълкуване на т.10 и т.14 от
ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.Излага се, и че изтеклата давност не
води до погасяване на самото вземане, а до невъзможността същото да бъде
принудително изпълнено. То продължава да съществува като естествено
такова, поради което и не следва да се приема, че вземането не се дължи.
Поддържа се, че правният интерес иск за установяване на правно качество на
вземане не е познат на ГПК, такъв иск смята, че е допустим, но би следвало да
е положителен установителен. Иска се отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното: Не се спори по делото, че по ч.гр.д.№ 46649/2013г. по
описа на СРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , а
на това основание е издаден и изпълнителен лист от 26.11.2013г. и на
17.12.2013 г. е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на
ДСИ при ВРС. Същото впоследствие е прехвърлено и образувано под нов
номер №20167240400618 по описа на ЧСИ В. Т.. По силата на посочените
правни основания ищецът и солидарно отговорните с него длъжници С. В. Ц.
с ЕГН: **********, „Б.-с. 2000“ ЕООД с ЕИК: . и ЕТ“ Б.-С. –Т. Ц.“ с ЕИК:.., е
разпоредено да заплатят на „Ю. Б.“ АД сумите 415 199.83 лева главница по
договор за кредит №0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, ведно със
законната лихва ,считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38
693.02 лева договорна лихва за период 21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева
такса , направени разноски в размер на 15065.84 лева. Изпълнителното дело е
образувано за събиране на посочените суми, впоследствие по искане на
взискателя е изпратено на ЧСИ В.Т. с район на действие ВОС и е образувано
под нов номер 20167240400618. С уведомление, получено на 20.07.2021г.
длъжникът е уведомен, че вземанията са прехвърлени на ответника по
настоящото дело с договор за цесия от 29.03.2019г. , по който факт също
няма спор.
По отношение на длъжника П.В. са извършвани действия, като с
молбата за образуване на изпълнителното дело на 13.12.2013г е поискано от
взискателя проучване на имуществото на длъжниците, налагане на запор на
2
банковите сметки във всички банки на територията на страната, възбрана
върху недвижимите имоти, собственост на длъжниците, включително и
ищеца, запор на трудовото възнаграждение на ищеца, запор на дружествените
му дялове в „П В и.“, ЕИК .. „Б. с. 2013“ЕООД и „Б.-с. 2000“ЕООД. С
разпореждане от 17.12.2013г. на ДСИ при СИС ВРС е образувано
изпълнително дело срещу посочените длъжници за сумите по изпълнителния
лист, постановено е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, и налагане на възбрана върху 2 броя притежавани от същия
недвижими имоти в гр.С. Възбрана върху недвижимите имоти е наложена на
20.12.2013г. С разпореждане от 03.02.2014г. на ДСИ е наложена възбрана
върху дружествените дялове на ищеца в „П и В И. ЕООД, ЕИК. и в „Б. С.
2013“ ЕООД,ЕИК .. С разпореждане от 04.02.2013 е разпоредено налагане на
запор върху МПС, собственост на ищеца и такъв е наложен, видно от писма
от началник сектор ПП В. №ПП1394, 1391,1390,1389, 1397, 1395,1396, всички
от 17.02.2014г. Видно от запорно съобщение от 18.02.2014г. до „Б. с.2000“
ЕООД, е наложен запор върху вземанията на ищеца към посоченото
дружество. На 24.09.2014г. на длъжника П. СЛ. В. е връчена призовка за
доброволно изпълнение. С разпореждане от 09.04.2015г. държавата е
присъединена като взискател по делото, поради наличие на задължения на
длъжника- ищец.
На 05.04.2021г. е постъпила молба за конституиране на ответника по
настоящото дело като взискател, с оглед прехвърляне на вземанията по
договора по силата на договор за цесия от 29.03.2019г., оставена без
движение, поради липса на доказателства за съобщаване на цесията на
длъжниците.На 11.06.2021г. от ЧСИ В.Т. е разпоредено връчване на
уведомленията за извършена цесия на длъжниците, включително и на ищеца,
който е получил същото на 20.07.2021г. С разпореждане без дата /стр.1102 от
изп.д./ е конституиран ответника „Е. М.“ ЕООД като взискател по
изпълнителното дело. С молба от 08.06.2021г. от същото дружество е
поискано налагане на запор върху сметките на ищеца в Б. ДСК и е наложен
такъв, видно от запорно съобщение до Б. Д. АД от 10.08.21г.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното:
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111,
б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват
с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая,
изискуемостта е настъпила с влизане в сила на заповедта, издадена по ч.гр.д.
№ 46649/2013г. на СРС, но при липса на доказателства за това, следва да се
приеме датата на издаване на изпълнителен лист – 26.11.2013г., от която е
започнала да тече погасителната давност. По отношение на главницата
същата изтича на 26.11.2018г.
По отношение на правния интерес на ищеца: Съгласно чл. 439, ал. 1
3
ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.
2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
взискателят като ответник.
Основателни са доводите на ответника, че изтичането на погасителната
давност има за последица погасяване на правото на принудително изпълнение
на вземането, което продължава да съществува като естествено такова и може
да бъде изпълнено от длъжника, но не подлежи на принудително изпълнение.
Доколкото е образувано и изпълнително производство срещу длъжника
ищец, предприемани са изпълнителни действия, липсва акт на съдебен
изпълнител, който да е констатирал настъпилата перемпция, нещо повече,
след това са предприемани действия / наложен е запор на 10.08.2021г/, съдът
намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска.
Съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници,
но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението,
има иск срещу освободените вследствие на давността. Поради това,
изпълнителните действия предприети по делото спрямо другите солидарни
длъжници, които не са страни в настоящото производство, не прекъсват
течението на давностния срок по отношение на длъжника- ищец в настоящото
производство.
По отношение на довода за настъпила перемпция: Прекратяване на
изпълнителното дело, с оглед обстоятелството, че последицата на чл.433,
ал.1 т.8 ГПК , настъпва по силата на закона, а не с действие на съдия-
изпълнителя, следва да се има предвид , че установеният двугодишен срок, в
който следва взискателят да бездейства, за да се прекрати изпълнителното
производство по право, е преклузивен. Същият води до прекратяване на
изпълнителното дело, но няма пречка за взискателя да образува ново
изпълнително дело.
Последното изпълнително действие по отношение на длъжника -ищец е на
09.04.2015г. , с което държавата е присъединена като взискател по делото,
поради което следва да се приеме, че е настъпила хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и производството е прекратено на 09.04.2017г., тъй като
прекратяването настъпва по силата на закона, както се приема от ВКС в т.10
на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Прекратяването на
4
изпълнителното производство обаче не означава, че вземането не подлежи на
принудително изпълнение докато не изтече предвидения в закона срок за
погасяването на правото на принудително изпълнение, поради което и с оглед
основанието на предявения иск, което е именно погасяване на това право
съдът намира, че прекратяването на производството по изпълнителното дело
не се е отразило на течението на давностния срок.
По отношение възражението за прекъсване на погасителната давност:
Според теорията прекъсването на погасителната давност настъпва при
обстоятелства, от които личи, че носителят на субективното право проявява
активност да го упражни, но това не става по независещи от него причини.
Чрез правната уредба на прекъсването на давността се осуетява нейното
изтичане и несправедливото лишаване на притежателя на правото от правна
защита. Съобразно приетото от ВС на РБ в ППВС №3 /18.11.1980 г. ,
действащо към момента на образуване на изпълнителното производство на
17.12.2013г., с образуването на такова се прекъсва течението на
погасителната давност, като при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира. В настоящия случай давността е
прекъсната на 17.12.2013г. и е спряла да тече до постановяване на ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно е позоваването от ищеца на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС , предвид обстоятелството, че същото е постановено на
26.06.2015г., преди прекратяване на изпълнителното производство на
09.04.2017г. по силата на закона, като отношенията между страните, с оглед
наличието на двете тълкувания , следва да се преценяват до датата на
приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след приемане на тълкувателното
решение следва да се има предвид приетото в същото тълкувание.
ВКС в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. приема, че с
постановените тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на
конкретен правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна
правна норма, по повод на прилагането на която е възникнала противоречива
практика или е налице неправилно практика. Законът не е предвидил момент,
от който започват да действат тези тълкувателни актове. Поначало
съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите
да са постановени и обявени по съответния за това. Доколкото обаче същите
не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
5
Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за
първоначално тълкуване на правна норма. В някои случаи е възможно
постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да
бъде преценен въпроса от кой момент действа даденото с новия тълкувателен
акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са
посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във
времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай
ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо
и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при
който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
6
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС.
С оглед изложеното, следва да се приеме следното: С образуване на
изпълнителното производство на 17.12.2013г. давността е прекъсната и
спряла да тече до приемане на Тълкувателно решение № 2/13г. от 26.06.2015г.
При начало на новата давност 26.06.2015г., и при постановките на посоченото
тълкувателно решение, срокът за погасяване на главницата изтича на
26.06.2020г. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния
процес в ГПК, и прекъсването на давността в този процес става с всяко
предприемане на изпълнителни действия за принудителното изпълнение, т.е.
такива с прекъсващ ефект, защото не всички изпълнителни действия ВКС
приема, че имат такъв ефект. След като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, за разлика от исковата молба в исковия
процес, не би могло да се приеме, че влизането в сила на заповедта прекъсва
давността, както това става с влизане в сила на решението по исков процес,
което има сила на присъдено нещо, и от който момент, и то ако вземането е
съдебно признато, започва да тече нов петгодишен давностен срок, съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД.
Прието е в ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
7
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.
18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129
ГПК.
Видно от представените писмени доказателства, по образуваното
изпълнително дело за периода от 26.06.2015г., от който момент влиза в сила
посоченото тълкувателно решение и перемпция към този момент не е
настъпила, до 26.06.2020г. спрямо ищеца не са предприемани изпълнителни
действия, които да прекъсват течението на давностния срок.
С оглед горното Съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде
уважен.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за платено в
брой адвокатско възнаграждение в размер 2500.00 лева, видно от ДПЗС от
02.11.2021г. По възражението за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК,
съдът намира същото за неоснователно. Видно от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл.7, ал.2, т.4 при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е предвидено минимално възнаграждение
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая - 2030.00 лева.
Уговореното между страните такова от 2500.00 лева превишава с 20 %
минималния размер, и с оглед правната и фактическа сложност на делото,
съдът намира, че уговореното възнаграждение не е прекомерно.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. СЛ. В. с ЕГН:
**********, с адрес гр.В. и посочен съдебен адрес в гр.С. представляван от
пълномощник адв. В.М. от АК П. и „Е. М.“ ЕООД, ЕИК:. и седалище и
адрес на управление гр.С. че вземането на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК . към П. СЛ. В.
с ЕГН: **********, с адрес гр.В. и посочен съдебен адрес в гр.С. за сумата 50
000 лева, представляваща част от главница в размер на 415 199.83 лева,
дължима по кредит 0375/19.04.2005г., за която е издаден изпълнителен лист
от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на основание издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20131320402304 по
описа на ДСИ, впоследствие преобразувано под нов номер №20167240400618
по описа на ЧСИ В Т., е погасено по давност.
ОСЪЖДА „Е. М. ЕООД, ЕИК:. и седалище и адрес на управление гр.С.
8
да заплати на П. СЛ. В. с ЕГН: **********, с адрес гр.В., и посочен съдебен
адрес в гр.С., пълномощник адв. В.М. от АК П., разноски по делото в размер
2000.00 лева платена ДТ и 2500.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд С. в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
9