№ 25286
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110104577 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал.4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от А. Г. А.
срещу "Вива кредит" АД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 1, ал. 3 и на клаузата
на чл. 4, ал.2, и двете от Договор за потребителски кредит №5875725/28.11.2022 г.; и за
заплащане на сумата 108,00 лева, представляваща сбор от 104,96 лв. -платена по нищожна
клауза на чл.1,ал.3 от договора, и 3,04 лв. -платена по нищожна клауза на чл. 4, ал.2 от
договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното
й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили
договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумите по осъдителния
иск. Излагат се подробни съображения за нищожност и неравноправност на оспорените
клаузи, вкл. на целия договор за кредит, а с оглед на това платеното за такса и неустойка е
без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът оспорва иска по съображения, че клаузите са уговорени при условията на
договорна свобода, същата има обезпечителна и санкционна функция, не е включена в ГПР,
както и че договорът за потребителски кредит съответства на нормативната уредба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. ал.4, във вр. 1 от
ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и
съответно че договорът и/или уговорката за такса и неустойка е недействителна по
изложените в искова молба твърдения. За да възникне правото на парично вземане по иск по
чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно
основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е
да установи първите две предпоставки. Указва се на ищеца, че не сочи доказателства за
сключване на посочения договор, вкл. съдържанието на оспорената клауза,въз основа на
който твърди извършено плащане. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото, в т.ч. оспорените клаузи са иднивидуално уговорени; евентуално, че го е
върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
По доказателствата:
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по чл. 195 от
ГПК е допустимо и относимо, без въпрос № 4.4., с оглед предмета на осъдителния иск,
1
формулиран окончателно с молба-уточнение от 30.05.2023 г. на ищеца. Искането по р. III по
чл. 186 от ГПК е неотносимо, доколкото предмет на настоящия спор е конкретен договор за
заем, а освен това е правоимащо лице, на което да се предостави исканата информация.
Искането по чл. 190 от ГПК е неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна по
посочения договор и е запознат със съдържанието му, и при така изложените фактически
твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в държане на
ищеца. Неоснователно е искането по чл. 190 от ГПК на ответника, доколкото с оглед на
искания документ, разпределената доказателствена тежест и диспозитивно начало в
процеса, съдът не е властен да задължи страна да докаже претенцията си.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроси
№1-3 в искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 300 лв., вносимо от ищеца по сметка на
Софийски районен съд. в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-
162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на
експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, чл. 190 от ГПК на ищеца, и чл. 190 от ГПК на
ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
2
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от 10,00
часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник; ищецът и лично на
настоящ адрес по справка НБД Н, с уведомление по чл. 47 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на
искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3