№ 6594
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500294 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД,
ищец пред СРС, срещу решение № 11964 от 29.10.2022 г. по гр.д.№ 6089 по
описа за 2022 г. на СРС, 145-ти състав.
Решението се обжалва в частта в която претенциите, предявени по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, са били отхвърлени като погасени по давност.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за постановяване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част в нарушение на материалния закон. Счита, че
неправилно СРС бил приложил института на погасителната давност като се
позовава на ОУ-2008 г. и ОУ-2014 г. СРС не бил взел предвид, че сумите по
Общата фактура от 31.07.2016 г. ставали изискуеми едва след м.08.2016 г. и
от този момент започвал да тече давностния срок. В тази фактура било
отразено, че за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. били издавани
кредитни известия. Сумите по тези кредитни известия погрешно били
1
възприети от ответника и СРС като изискуеми задължения по фактури. Затова
счита за неправилен извода на СРС, че сумите били погасени по давност.
Според въззивника към датата на подаване на исковата молба нямало
задължения, които са погасени по давност.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи
така предявеният иск. Претендира направените разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците пред СРС- И.
И. Д. и М. И. Д., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение във връзка
с приложението на давността.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 04.11.2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 18.11.2022 г., следователно същите е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва, СРС частично е отхвърлил
исковете по реда на чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 19.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 46593 по описа за 2019 г. на
СРС, 145 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК длъжникът И.-И. Д. не е бил уведомен, тъй като заповедният съд е
установил, че лицето е починало на 18.02.2021 г./л.79 от заповедното
производство/. С определение от 04.06.2021 г. са били конституирани на
основание чл.227 ГПК неговите наследници по закон- въззивниците по
настоящето производство. И. И. Д. е уведомен на 08.07.2021 г. и е подал
2
възражение на 16.07.2021 г. като вземанията по заповедта за изпълнение са
оспорени като погасени по давност. М. И. Д. е уведомена на 30.12.2021 г. и е
подала възражение на същата дата като също се е позовала на погасителна
давност.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 10. 01.2022 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 09.02.2022 г. , т.е. в срока по
чл.415,ал.1 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за
периода от м.05.2016 г. до м.07.2016 г. са действали ОУ-2014 г., за който
период приложимо било правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД. За периода м.08.2016
г.- м.04.2017 г. били приложими ОУ-2016 г., при който задълженията били
срочни като се е позовал на чл.33, ал.1 от ОУ. Прието е още, че издаването на
Обща фактура не променя срока, в който месечните вноски стават дължими и
следователно, момента от който започва да тече погасителната давност.
Противната теза означавало, че ищеца може да променя чрез издаването на
нови фактури началото на давностния срок. В случая заявлението за издаване
на заповед за изпълнение било подадено на 09.08.2019 г. поради което 3-
годишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД бил изтекъл по отношение на
всички вземания, чиято изискуемост била настъпила до 09.08.2016 г.
Следователно погасени по давност били вземанията за периода от м.05.2015 г.
до м.07.2016 г. За вземането за м.08.2016 г. давностният срок не бил изтекъл.
При това положение и като се е основал на заключението на съдебно-
техническата експертиза, която е констатирала погрешни начисления на ТЕ и
БГВ, несъответстващи на нормативните изисквания, както и, че се касае за
потребление от 1 потребител /по делото на 77 и следв. е представен договор,
сключен между ищеца и наследодателя на ответниците/, изравнителните
сметки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, СРС е достигнал
до извода, че непогасените по давност вземания за периода от м.08.2016 г. до
м.04.2017 г. възлизат на 3 137 лв. Или искът следвало да се уважи срещу
всеки от ответниците за по ½ или по 1568, 50 лв. За разликата до общия
претендиран размер от 8895,59 лв. претенцията е приета за неоснователна и
като такава отхвърлена.
3
Относно стойността на дяловото разпределение е прието, че за
периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г. вземането възлиза на 10,90 лв. По
отношение на това вземане, тъй като не бил предвиден срок за изпълнение,
относно погасителната давност било приложимо правилото на чл.69, ал.1
ЗЗД. При това положение погасителната давност следвало да бъде отнесена
към момента на възникване на задължението. Най-старото задължение било в
размер на 1,09 лв. и било възникнало на 31.07.2016 г. затова било погасено по
давност. Задълженията за периода от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. не били
погасени по давност. Затова претенцията се явявала основателна за периода
м.08.2016 г.- м.04.2017 г. в размер на 9,81 лв. или по ½ на всеки от
ответниците, т.е. по 4,90 лв. За разликата над 9,81 лв. до 10,90 лв. претенцията
била неоснователна, както и за периода м.07.2016 г. поради което е била
отхвърлена в тази й част.
Главниците са присъдени ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението -09.08.2019 г. до окончателното плащане.
Досежно претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е приел, че относно
главниците, които попадат в погасителна давност, лихва за забава не се дължи
по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение забавата за непогасените по давност главници за периода
от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. били приложими ОУ -2016 г., в сила от
13.08.2016 г. приети от ищцовото дружество. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ –
2016 г. клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Като се е позовал на частичната основателност на иска за главница,
то частично основателен бил и този за лихва за забава. Размерът на
дължимата лихва за забава е определен по реда на чл.162 ГПК и възлизал
общо на 596,90 лв. или по ½ за всеки от ответниците. За разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 2122,45 лв. и за периода 15.09.2016 г. до
14.09.2017 г. искът за лихва бил неоснователен и като такъв е отхвърлен.
По отношение лихвата за забавено издължаване на стойността на
услугата дялово разпределение съдът е приел, че потребителя изпада в забава
след покана като се е аргументирал с чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищецът не бил
ангажирал доказателства за отправена покана за плащане на това задължение
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Затова и претенцията за
4
лихва за забава в размер на 2,78 лв., изтекла за периода 31.08.2016 г. до
31.07.2019 г. е отхвърлена като неоснователна.
В частта, в която претенциите са били уважени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е
обстоятелство погасени ли са вземанията по давност по начина, приет от
първоинстанционния съд.
Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е
периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-
годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/18.05.2011 г. по
тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата молба е предявена на 09.08.2019 г., арг. от чл.422,
ал.1 ГПК, а претендираният период по отношение на стойността на
потребената ТЕ е от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ; по отношение на
стойността на услугата за дялово разпределение – 07.2016 г.- м.04.2017 г.
При това положение изводът на СРС, че вземанията за потребена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.07.2016 г. са погасени по давност
е правилен.
Сочените във въззивната жалба ОУ-2008 г. не са приложими. СРС се е
позовал на съответните за претендираните периоди ОУ и е приложил
правната уредба в тях.
За пълнота на изложението ще отбележим, че високия процент
отхвърлителна част на претенцията за главница за потребена ТЕ се дължи на
констатираното от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
нарушение на изискванията за начисляване на ТЕ, както и, че по договора,
сключен между ищеца и първоначалния длъжник, потребителят е един- виж
чл.1.2 от договора, л.78 от делото пред СРС. Нарушен е и нормалният
специфичен разход за подгряване на вода, който е в рамките на 70
квтч/куб.м.- 85 квтч/куб.м., а не както е начислен в случая 226,106 квтч/куб.м.
за 2014/2015 г. и 283,437 квтч/куб.м. за 2015/2016 г., виж л.129 по делото пред
СРС. С оглед изрично изложеното във въззивната жалба, че се атакува
5
първоинстанционното решение само в частта в която претенциите на ищеца
са приети като погасени по давност, по арг. от чл.269 ГПК, въззивната
инстанция не дължи излагане на мотиви.
По отношение на погасеното вземане за стойност на дяловото
разпределение в размер на 1,09 лв. за м.07.2016 г. въззивникът не излага
доводи във въззивната жалба поради което настоящата инстанция не следва
да държи мотиви.
Относно изпадането в забава на ответниците по отношение
потребената топлинна енергия:
СРС е приел, че потребителя изпада в забава по правилата на чл.33, ал.1
и ал.2 от ОУ-2016 г. Претенцията за лихва е била частично отхвърлена с оглед
приетото, че лихва за забава върху погасени по давност вземания не се дължи.
Така е и по правилото на чл.119 ЗЗД, съгласно което с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла..
При това положение въззивната инстанция приема, че в частта, в която
СРС е отхвърлил претенциите на ищеца по реда чл.422 ГПК като погасени по
давност, обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи
промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите претендират разноски в размер на 1000 лв. за адв.
възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно:
Не е налице фактическа и правна сложност на спора, нито пред
настоящата инстанция са събирани доказателства. Касае се до защита на общ
интерес. Ето защо при съобразяване с чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ и чл.3 от ГПК,
6
намира, че в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за
адв.възнаграждение в размер на 800 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11964 от 29.10.2022 г. по гр.д.№ 6089 по описа
за 2022 г. на СРС, 145-ти състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на И. И. Д., ЕГН
********** и М. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“*******- адв.Ц. И., сумата в размер на 800 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7