РЕШЕНИЕ
№ 2424
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110153079 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу В. Б.
Н..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 5898.72 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената ТЕ за периода м. 05.2009г. до м.04.2011г., сумата от 934.18лв. –
законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 31.05.2009г. до 08.03.2012г., сумата от 8.16
лв. главница за дялово разпределение и 0.65 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства,
прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Твърди, че производството е недопустимо. Оспорва наличието на облигационна
връзка. Оспорва реалната доставка на ТЕ нейния размер и начин на изчисление. Прави
възражение за изтекла давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което
изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
По делото е представено решение от 24.03.1993г. на СРС по гр. д. № 3504/1990г.,
решение № 966/19.12.1994г. на ВКС по гр. д. № 838/1994г. и решение № 70/18.12.2003г. на
СРС, 55 с-в по гр. д. № 263/1995г., видно от които ответникът е собственик на 2/12 ид. ч. от
топлоснабдения имот.
Представена е молба от О. Н.а от 25.11.1987г., с която същата е отправила искане
партидата да бъде разделена на две равни части, като нейната част бъде закрита след
разделянето, поради заминаване в чужбина.
Като доказателство по делото е представен от ответника протокол от 08.10.2020г. от
председателя на ЕС, в който е посочено, че живущите на адреса на топлоснабдения имот са
трима.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
2
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените по делото решение от 24.03.1993г. на СРС по гр. д. №
3504/1990г., решение № 966/19.12.1994г. на ВКС по гр. д. № 838/1994г. и решение №
70/18.12.2003г. на СРС, 55 с-в по гр. д. № 263/1995г., ответникът е собственик на 2/12 ид. ч.
от топлоснабдения имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и
ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок /респективно 45 – дневен/ срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на
потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
3
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е
разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа
гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало
основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за
техническо измерване.
От дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание се установява, че за един
и същи имот има два абонатни номера, като едната партида е със сто куб. отопляем обем, а
другата – 99, като и двете партиди се водят на ответника. Независимо от това, че и двете
партиди се водят на ответника, същият е съсобственик на 2/12 от целия имот, поради което
и следва да отговаря до съответния размер на притежаваните от него ид. ч. в
съсобствеността.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно СТЕ размерът на главницата, без изравнявания и без просроче-ни или
неплатени сметки, възлиза на 8139.29 лв. за 5 броя потребители. Установява се обаче, че
топлоснабденият имот се обитава от тричленно семейство – ответникът, неговите съпруга и
син, описани в решението за делба от 1993 г., както и в протокола на управителя на ЕС от
08.10.2020 г. Видно от СТЕ дължимата сума за ТЕ за трима потребители е в размер на
6463.33 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че дължимата главница за ТЕ е в размер на
6463.33 лв., като ответникът следва да отговора за 2/12 от тази сума, съобразно обема на
притежаваните от него права в съсобствеността.
Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване по дав-ност за част от
процесния период, което е неоснователно.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
4
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 18.06.2021г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 05.2018г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 15.07.2018г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 18.06.2021г.
Ето защо, неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност.
С оглед изложеното по – горе искът следва да бъде уважен за сумата от 1077.22 лв.
/2/12 от 6463.33 лв./, а в останалата част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на
договорите между „(фирма)” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Установява се, че такава услуга е извършвана, установява се и нейната стойност. Тя се
дължи от всички потребители, независимо дали ползват ТЕ за отопление на имот или
заплащат ТЕ единствено за сградна инсталация. Съгласно ССЕ главницата възлиза на 29.05
лв., поради което този иск следва да бъде уважен до размера на 4.84 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Сумата, която дължи абонатът за процесния период за лихва, възлиза на 769.43 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът за лихва следва да бъде уважен до
5
2/12 от този размер или 128.24 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорната претенция в тази част се
явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер на 127.98 лева, както и сумата от 30.62 лв., представляваща
направените по ч. гр. № 34948/2021г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част
на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по делата
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Ищецът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, което е основателно. Съобразно фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия и като взе предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да намали
платения адвокатки хонорар по настоящето дело до размера на 1000 лв. Не са налице
основания за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, което е в минимален размер.
С оглед на изложеното, на ответника се дължат направените по настоящето дело
разноски в размер на 871.66 лв., както и сумата от 453.26 лв. разноски в заповедното
производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. (град), (улица), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (улица) по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК чл.
79, ал.1 ЗЗД сумата от 1077.22 лв., представляваща главница за ТЕ за периода м. 05.2018г. до
м. 04.2020г., сумата от 4.84 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м. 05.2019г. до м. 06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
18.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно
6
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 128.24 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2019г. до 08.06.2021г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 34948/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за ТЕ за разликата над уважената част от 1077.22 лв. до пълния предявен размер от 8395.98
лв., иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважената част от 4.84 лв. до
пълния предявен размер от 29.05 лв., иска за мораторна лихва за разликата над уважената
част от 128.24 лв. до пълния предявен размер от 1000.26 лв., както и иска за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 5.25 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (улица) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр. (град), (улица), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 127.98 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 30.62 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 34948/2021г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (улица) да заплати на В. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (улица), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 871.66 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 453.26 лв., представляваща направените по ч.
гр. д. № 34948/2021г. разноски на СРС, 35 с-в, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7