РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.***, 16.03.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 784  по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2  от СК

 

              В РС – *** е постъпила искова молба от А.И.И., с ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен представител на Ж.А.И., с ЕГН **********, родена на *** г. против Ц.С.М. с ЕГН ********** ***, в която твърди, че с ответницата нямат сключен граждански брак. Твърди, че от съжителстовото им имат родено едно дете  Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г., като преди няколко години ответницата напуснала семейното жилище и до колкото знае пребивава предимно в чужбина. Твърди, че от тогава до сега единствено той полага грижи за роденото от съвместното съжителство дете, като майката не я е търсила, не се е интересувала от нея и не е изпращала издръжка. Твърди, че работи на постоянен трудов договор, има жилище, което предлага подходящи жилищни и битови условия за отглеждане на детето, като счита, че с опита който има при отглеждането на детето има и необходимия родителски капацитет за това. Моли съда на основание 127, ал.2 от СК да постанови решение и реши спора между родителите относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете – Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г. и предоставяне упражняването на родителските права, предвид обстоятелството, че двамата родители не живеят заедно и определи месечна издръжка дължима от майката в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.08.2017 г., като се определи и режим на лични отношения на майката с детето, съгласно закона-  всяка втора и четвърта събота и неделя за времето от 10:00 ч. до 17:00 часа, по местожителство на детето, както и да го взима при себе си на адреса, на който живее за един месец през лятото. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично. Поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата не се явява в съдебно заседание лично  и не взема становище по иска.

Заинтересована страна ДСП – *** – редовно призовани не се представляват.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

Не се спори по делото, а се установява от представеното у-е за раждане, че ответницата Ц.С.М. с ЕГН ********** е майка на детето- Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г., а ищеца е неин баща.

В приложения по делото социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – *** е посочено, че в момента детето се отглеждат от бащата. Становището им е, че за Ж.А.И., ЕГН ********** ищеца полага необходимите грижи за възпитанието и развитието на детето. Осигурени са потребностите и от образование, здравеопазване, социална интеграция и др. Среща с майката не е осъществена, тъй като не се намира на територията на община ***.  

 Във връзка с доходите на ответницата не са приложени доказателства.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл.127 ал.2 от СК когато родителите не живеят заедно и не е постигнато споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на детето не живеят заедно, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл.127 ал.1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда. Малолетната Ж.А.И., ЕГН **********  за определяне местожителството, на който съдът е сезиран, е на възраст около 10 години. Видно от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – ***, е че бащата разполага с подходящи жилищно – битови условия и родителски капацитет детето да живее при бащата то местоживеенето на детето Ж.А.И., ЕГН ********** следва да се определи при бащата. Родителските права спрямо детето също следва да се упражняват от бащата, при който детето ще живее.

Произнасяйки се по въпроса за местоживеенето на детето съдът следва да реши и произтичащите от това фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият родител, личните отношения на детето с другият родител и издръжката на детето дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при когото живее детето. По изложените по-горе причини съдът намира, че на майката следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с него, всяка втора и четвърта събота и неделя за времето от 10:00 ч. до 17:00 часа, по местожителство на детето, както и да го взима при себе си на  адреса, на който живее за един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.  

  ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА:

Претендира се месечна издръжка за бъдеще време до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в размер на 150 лв. за детето Ж.А.И., ЕГН **********. Видно от удостоверението за раждане, прието като доказателство по делото е, че детето е малолетно и като такова се нуждае от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Семейния кодекс – „Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на Министерски съвет размерът на минималната месечна работна заплата за страната, действащ към момента е определен на 510 лв. от 01.01.2018 г., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 127,50 лв.

По делото не се събраха доказателства за доходите реализирани от ответницата. Имайки предвид обстоятелството, че същата е в трудоспособна възраст и при повече активност от нейна страна би могла да реализира доходи, с които да осигури средства за издръжката на малолетното си дете, съдът прие, че може да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната, която към момента на постановяване на решението е в размер на 510 лв. Предвид липсата на данни за задължения на родителите към други непълнолетни деца, възрастта, пълното задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето имат нужда и възможност да получават от двамата си родители обща месечна издръжка в размер на 300 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при бащата и същия полага непосредствени грижи за него. С оглед нуждите на детето и възможностите на родителите да дават издръжка, съдът счита че ответницата следва да осигурява 150.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 150.00 лева следва да се осигуряват от бащата. Така определената издръжка по чл. 143 от СК се дължи за периода от 31.08.2017 г. до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.

При този изход на делото ответницата следва да заплати държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв. и държавна такса върху уважената издръжка в размер на 216.00 лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г. да е при баща му А.И.И., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г. да се упражняват от бащата А.И.И., с ЕГН ********** ***.

 

 ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г. с майката Ц.С.М. с ЕГН ********** ***  всяка втора и четвърта събота и неделя за времето от 10:00 ч. до 17:00 часа, по местожителство на детето, както и да го взима при себе си на адреса, на който живее за един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.   

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Ц.С.М. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАЩА на А.И.И., с ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетното дете Ж.А.И., ЕГН **********, родена на *** г. ежемесечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв., считано от 31.08.2017 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Ц.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв. и държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка в размер на 216.00 лв.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: