Решение по дело №4573/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2049
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20195330204573
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2049

гр. Пловдив, 11.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД4573/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „Хидро инспект“ ЕООД с ЕИК *********, против Наказателно постановление № 431236-F468210/23.04.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на  НАП, с което на търговеца е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) /Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата жалбоподателя чрез своя процесуален представител адв. К. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в тази насока, като моли и за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание, се представлява от адв. К. която поддържа доводите изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител  главен юрисконсулт Д., моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди наказателното постановление. Излага доводи по същество в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № F468210 от 23.01.2019г., с който се констатира, че при извършена проверка на 18.01.2019г. с начален час 17,00 часа на търговски обект  резиденция „Стария град“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Княз Царетелев“ № 11, стопанисван от жалбоподателя „Хидро инспект“ ЕООД, дружеството в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата като не е осигурило съхраняването на Книгата за дневни финансови отчети /КДФО/ за 2019г. на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. Било установено че във обекта е регистрирано фискално устройство /ФУ/ – фискален принтер /ФПр/ модел Datecs FP 550-05 DV, с индивидуален номер /ИН/ на ФУ: DT426411 и ИН на фискална памет:02707088. Същата не била представена на органите по приходите по време на извършената проверка. Отразено е още в АУАН, че нарушението е открито и документирано с ПИП № 0379317 от 18.01.2019г. както и че нарушението не е довело до неотразяване на приходите.  Заключено е, че с това е нарушен чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

По сходен начин е описано установеното поведение на дружеството - жалбоподател и в атакуваното наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на извършеното и е отбелязано, че констатираното нарушение е за първи път и не е довело до неотразяване на приходите.

В качеството на свидетел по делото е разпитана съставителя на акта М.Х., която е потвърдила констатациите по акта, като е пояснила, че при проверката не е била представена Книгата за дневни финансови отчети /КДФО/ за 2019г. на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. Била е представена книга в която са се съдържали записи за 2018г. въпреки че в книга за 2019г. следвало да има записи само за 2019г. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

По делото са приложени заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ИД на НАП, с която са упълномощени началниците на отдел „Оперативни дейности“ да издават нак. постановления, вкл. и по чл. 185 от ЗДДС, протоколи за извършена проверки - ПИП № 0379317 от 18.01.2019г. и ПИП № 0379318 от 23.01.2019г., обяснение на управителя на дружеството, удостоверение от АВ, договор за заем за послужване, удостоверение за категоризация на обекта.

С оглед на горното съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди наказателно постановление № 431236-F468210/23.04.2019г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на  НАП, с което на „Хидро инспект“ ЕООД, представлявано от у. Е.Е.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Установи се по един безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл. 42, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като при извършена проверка на 18.01.2019г. в стопанисван от жалбоподателя обект - резиденция „Стария град“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Княз Царетелев“ № 11, е установено, че дружеството не е осигурило съхраняването на книга за дневните финансови отчети на регистрираното за съответния обект фискално устройство на територията на обекта. Този извод следва от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания. Актосъставителката Х. установява, че са извършили проверка в посочения обект стопанисван от жалбоподателя, при която са установили, че в него не се съхранява КДФО за текущата година – 2019г., като такава не им е представена и при проверката на документацията на фирмата след няколко дни. Била е представена книга за касов апарат започната на 18.01.2019г. за 2019г. – датата на която е била извършена проверката и констатирана липса на книга за 2019г. Показанията на свидетеля са категорични, непротиворечиви и последователни, като установяват обстоятелства, които са възприели по време на изпълнение на служебните си задължения. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са посочени документите, които следва да се съхраняват в търговския обект, вкл. и книгата за дневните финансови отчети за текущата година. Следователно е доказано по един несъмнен и безспорен начин, че дружеството – жалбоподател, е допуснало нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и основателно е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Касае се за нарушение на нормативен акт, издаден по прилагане на чл. 118 от ЗДДС, поради което административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието, като нарушение по посочената административно-наказателна разпоредба на ЗДДС. Нещо повече, тъй като извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи, правилно е наложена имуществена санкция в размер, предвиден в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, така както е предвидено в изр. второ на ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС и изрично е отразено в наказателното постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от законодателя т. е. административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението.

Възраженията на жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно тъй като в обекта е имало книга за касов апарат за 2018г. в която имало дати за 2019г. не се приемат за основателни. Правилно административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като в обекта не е имало Книга за финансовите отчети за текущата 2019г. Наличието на книга за 2018г. което се твърди и в жалбата само по себе си е доказателство, че в обекта не е имало книга именно за текущата 2019г. Твърденията на жалбоподателя че в обекта се съхранявала книга за дневни финансови отчети за 2018г. в която имало отразяване и за 2019г. не се доказаха. Видно от приложеното по делото заверено копие на КДФО започната на 13.11.2018г., в нея има отразяване на дати за 2018г., като е вписана само една дата за 2019г. – датата на която е извършена проверка на дружеството за която дата в книгата е отразено „Не работи. По указания на НАП промяна нова книга от 18.01.2019г“. Едновременно с това въпреки че в касовата книга е записано че обекта не работи, са приложени фискални бонове за дата 18.01.2019г. видно от които обекта е работел.

При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. При съставяне на акта, неговото предявяване и връчване и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН, като освен това длъжностните лица, съставили АУАН и издали наказателното постановление, са оправомощени за това по съответния ред.

Правилно административно-наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно. Обстоятелството, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи не води до притовоположния извод, тъй като това нарушение е формално. Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи е намерил своето основание посредством приложението на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с ал. 1 на с. чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е отчел характера и спецификата на тези нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с включването на разпоредбата на изречение второ на чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, с което е определил и степента на обществена опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на санкциите. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства същото не представлява такова с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл. 6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Което би обезсмислило така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. В подкрепа на изложеното Решение № 162 от 14.04.2016 г. на Адм С Перник по к. а. н. х. дело № 121/16 г; Решение № 260 от 3.10.2017 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 230/2017 г.; Решение № 185 от 22.04.2013 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 55/2013 г.

Водим от изложеното до тук съдът,  

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 431236-F468210/23.04.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на  НАП, с което на „Хидро инспект“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.