Определение по дело №4000/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5683
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20221110104000
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5683
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110104000 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу Ч. Б.
З. за следните суми, касаещи Договор за потребителски кредит № 40002350990/09.12.2020г.:
сумата от 425,71 лева - неплатена главница по договора; 69,55 лева – договорно
възнаграждение за периода от 05.04.2021г. до 05.12.2021г.; 91,38 лева – лихва за забава за
периода от 06.01.2021г. до 05.12.2021г.; 11,25 лева – мораторна лихва за периода от
05.12.2021г. до 26.01.2022г.; 112,50 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
„/услуга/”; 187,51 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет „/услуга/”; 30 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В случая, в договора е посочено, че от длъжника е поискана допълнителна услуга от
клиента „/услуга/“, която предоставя правото за приоритетно разглеждане и „/услуга/“, която
предоставя гъвкав погасителен план. Съгласно споразумението възнаграждението за
предоставяне на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
споразумението.
Съдът намира, че заплащането на тези възнаграждения за допълнителни пакети са
предварителни, т.е., те са дължими само за възможността за предоставянето на
горепосочените услуги. Дължимостта на възнагражденията не е обусловено от ползването
на някоя от посочените услуги по време на действието на договора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изисква
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. В този смисъл уговорката за предварително плащане на пакет
допълнителни услуги е в противоречие с принципа на добросъвестност. С оглед на това
съдът приема, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
1
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора. Поради това
клаузата за заплащане на допълнителните пакети от услуги, както и клаузите за
допълнително споразумение са нищожни на основание чл. 143, вр. чл. 146 Закона за защита
на потребителите.
Отделно, съдът приема, че уговорката за заплащане на допълнителните пакети услуги
е и нищожна като противоречаща на императивни правни норми, а именно чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
Предвид на изложеното съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупени допълнителни пакети от услуги.
На следващо място, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено и по
отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Доводите на съда за това са следните:
Съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Задължението за заплащане
на такси за събиране на просрочени задължения също се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем
сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и
обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при
забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. №
14628/27.01.2022г., подадено от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление:
/адрес/, срещу Ч. Б. З. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ в частта относно следните суми:
сумата от 112,50 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „/услуга/”; 187,51
лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „/услуга/” и 30 лева – неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2