№ 1430
***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104347 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от ***, против М. А.
М., с ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на 380,70 лв. – главница, за периода от 01.04.2018
г. – 30.11.2020 г.; сумата 42,20 лв. лихва от 04.06.2018 г. до 20.01.2021 г. и
законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение ***. Ищецът твърди, че е подал заявление по
чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от
ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.
Претендират се разноски. Моли съда, при наличие на оспорвания, да допусне
1
изготвяне на СЧЕ и СТЕ. Прави искане за изискване на ***. Представени са
писмени доказателства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител счита, че исковете
са неоснователни и недоказани. Прави възражение за частично погасяване на
главницата и лихвата поради изтекла погасителна давност. Твърди, че по
делото липсват доказателства за действителния отопляем обем на жилището,
че договорът с топлинния счетоводител е изтекъл и няма данни соченото
дружество *** да е извършило реалния отчет на сумите за отопление без
ИРУ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на 26.01.2021г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за следните суми: 380,70 лв. – главница за периода от
01.04.2018 г. – 30.11.2020 г.; 42,20 лв. - лихва от 04.06.2018 г. до 20.01.2021 г.,
и законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение ***, която е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на
длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 03.06.2021г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е
предявен в законоустановения срок – на 05.07.2021г., той касае сумите по
издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Доказа се по делото, че по силата на ***, ответникът М. А. М. е закупил
апартамент ***, което се установява от приложения нотариален акт и
Справка от *** на името на ответника. До датата на справката – 17.06.2021г. в
*** не е вписано разпореждане на ответника с имота, напротив – на
16.04.2021г. е вписана възбрана на този имот, наложена именно от ищеца.
Приложен е *** на адрес *** от ***а избор на топлинен счетоводител – ***,
приложени са и два споразумителни протокола за дялово отчитане на *** на
посочения адрес между ищеца и избрания топлинен счетоводител ***, който е
сключил договор само с представители на *** на адреса.Ищецът е представил
и Рамков договор за дялово разпределение между имотите на СЕС, които се
изброяват месечно, сключен между него и *** на 15.12.2007г. По делото е
2
представена подробна справка за потребление, препис-извлечение от сметка,
14 бр. фактури за ползвана и отчетена ТЕ за исковия период, която включва
сума за отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
сума за дялово разпределение, като крайната сума за главница, съгласно
фактурите и подробната справка за потребление е в размер на 380.70лв. При
съобразяване разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите условия на ищеца,
предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, и на основание нормата на чл. 40 от ОУ /представени в
заповедното производство/, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, ищецът *** е начислил върху дължимите главници,
отчетени с фактури за всеки един месец и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 42,20 лв. зая периода от 04.06.2018 г. до
20.01.2021 г. По отношение на поисканите от ответника справки за реален
отчет на уредите, ищецът е посочил, че такива в имота на ответника липсват, а
се претендира са ТЕ, отдадена от щранг-лира и от сградна инсталация, до
които се достига само по изчислителен път по реда на Методиката към
Наредбата за топлоснабдяването.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че ответникът М. А. М. е собственик
през процесния период на апартамент *** в ***, ***, ***. Фактическото
обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на
потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
3
Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно от ОС на ЕС
на този вход, както и че ОС е избрало през 2002г. топлинен счетоводител ***,
който е отчитал потреблението и дяловото разпределение на входа и през
исковия период, видно от посоченото във всяка една от фактурите, издавани
на абонатния номер на ищеца. Независимо от липсата на сключен договор
между СЕС и *** за исковия период, съдът намира, че топлинният
счетоводител, извършвал дяловото разпределение в имотите на ***, е
действал съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на
срока на избора му от ЕС. Ответникът не би могъл да се позовава срещу
ищеца на липсата на договор, който той, като член на ЕС не е инициирал за
подписване с топлинния счетоводител, т.к. по този начин той би се позовавал
на собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия
не влиза инициативата за подписване на такъв договор. Доколкото
ответникът не твърди, че е налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е
избран друг топлинен счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без
подписан договор, именно *** е топлинния счетоводител на ЕС. Съдът
намира, че от издадените фактури и обобщената справка се доказа се и
размера на разпределеното потребление за имота за исковия период и
неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия
период или в хода на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства
по делото не са събрани.
По направеното възражение за погасяване по давност на вземанията,
съдът намира следното – исковата молба с правно основание чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК се счита за подадена от датата подаване на заявлението за
издаване на ЗИ в съда, в случая – на 26.01.2021г. Доколкото няма спор в
доктрината и практиката, че давностния срок и на двете вземания – за
главница за периодично вземане и за лихви - е тригодишен, то с погасителна
давност биха били покрити всички задължения на ответника, станали
изискуеми /чл. 114 ал. 1 от ЗЗД/ преди 26.01.2018г. В случая обаче се
претендират вземания за главница от 01.04.2018г. и лихви след 04.06.2018г.,
за които не е изтекъл погасителен давностен срок, поради което възражението
на ответника по чл. 111 от ЗЗД се явява неоснователно.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
4
исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на
325.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че М. А. М., с ЕГН
********** от ***, , ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, следните суми: 380,70 лв. – главница, за периода от
01.04.2018 г. – 30.11.2020 г.; сумата 42,20 лв. лихва от 04.06.2018 г. до
20.01.2021 г. и законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение ***.
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
*** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 325.00лв.
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, с *** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5