Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 07.11.2016г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на деветнадесети септември две
хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1119 по
описа за 2015г. и като обсъди:
Субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Ищците твърдят, че на
основание дарение са придобили правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 99087.504.250 по КККР на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, за
който е отреден парцел VІ-134 в кв. 18 по действащия регулационен план от
1986г. Част от парцела с площ от 5,11 кв. м., намираща се в северозападната му
част, е заснета неправилно в КККР като в северозападната част на съседния
поземлен имот с идентификатор 99087.504.379, собственост на ответниците на
основание дарение и по наследство. Те отказали да подпишат съставения акт за
непълноти и грешки и да отстранят съществуващата грешка по административен ред.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на тях, че към момента на одобряване на кадастралната
карта на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, те са били собственици на дворно
място с площ от 5,11 кв.м., неправилно заснета като част от поземлен имот с
идентификатор 99087.504.379. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците С.З.А. и Б.З.Т. оспорват
предявения иск, като твърдят, че те са собственици на спорната площ, като
границата между двата имота, заснето по КККР на кв. Горни воден съответства на
границата между двата имота по кадастралния план от 1933г. 317а и 322, за които
по този план е бил отреден общ парцел V-317а, 322 в кв. 30 с обща площ от 920
кв.м. В него първият имот е участвал с 504 кв.м., а вторият – с 416 кв.м. Тъй
като не е била извършена делба между съсобствениците на парцела, то не е имало
основание за отразяването му като два парцела по следващия регулационен план на
гр. Асеновград от 1986г. Освен това същият невярно е отразил имотната граница
между тях, поради несъответствието й с имотната граница по плана от 1933г. Това
е причината и двата имота да са владяни съгласно материализираната на място
граница, която съответства на тази по действащата кадастрална карта. Поради
това ответниците са придобили по давностно владение правото на собственост
върху ПИ 99087.504.379, включително и върху процесната площ, а
регулационният план от 1986г. не е приложен и няма отчуждително действие. Ето
защо молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото
разноски.
Ответниците К.П.А., П.Ж.А. и Г.Ж.А. не
вземат становище по предявения иск.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от
нотариален акт №94, том ІІ, дело №274/2007г. Г.А.Н. и Б.А.К. са придобили на
основание дарение правото на собственост върху недвижим имот представляващ ПИ
№99087.504.250 по КККР на гр. Асеновград. Техният праводател Атанас Борисов А.
е признат за собственик на имота с нотариален акт от 1994г., в който същият е
описан като парцел V-133 в кв. 18 по плана на гр. Асеновград, кв. Горни воден.
Правото на
собственост върху 504/920 идеални части от съседния парцел – V-317а, 322 в кв.
18, съставляващи имот пл.№317а с площ от 504 кв.м., е принадлежало на С.А.
(нотариален акт №25/1969г.), който с нотариален акт № 63, том І, дело
№157/1969г. е прехвърлил същото на синовете си Здравко А. и Живко А. срещу
задължение за издръжка и гледане. Впоследствие на основание покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 188/1986г. С.З.А. е придобил 126/920 идеални
части от правото на собственост върху парцел V-317а в кв. 30 по плана на с.
Горни воден. През 1991г. към него е придадена площ от 105 кв.м. от имот пл.№135
в кв. 18 по плана на гр. Асеновград, кв. Горни воден (нотариален акт
№287/1991г.). След смъртта на Здравко А. и Живко А. притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост са преминали към наследниците им по закон
– ответници в настоящото производство.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че по първоначалния план на с.
Горни воден от 1933г. тези имоти са заснети съответно с пл. №316а и 317а. По
кадастралния план от 1986г. те са с номера 133 и 134, за които са отредени
съответно парцел V-133 и VІ-134 в кв. 18, като имотната граница между тях
съвпада с регулационната, както и с тази по предходния план. На скица №5 към
заключението същата е изчертана със син цвят и означена с цифри 1, 2 и 3. Видно
от същата тя не съвпада с границата, заснета по кадастралната карта през
2004г., изчертана с черен цвят и означена с цифри 4, 2 и 5. По този начин място
с площ от 7,5 кв.м. (между цифри 4, 1 и 2 на скица 5) от парцел V-133 е заснета
по КК като част от имот 504.250, а част от парцел VІ-134 с площ от 2,4 кв.м.
(между цифри 3,5 и 2) – като част от имот 504.379. За поправяне на тази грешка
ищците подали заявление в СГКК – Пловдив, въз основа на което била проведена
административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралната карта (лист
12-26), но ответниците възразили. Поради това е налице спор за материално право.
В тежест на ответниците е да
установят, че към момента на одобряване на кадастралната карта през 2004г. са
придобили правото на собственост върху спорната част, която е означена с цифри
1, 2 и 4 на скица №5 към заключението на вещото лице Г., на основанието, на
което твърдят, че е станало това – по давностно владение.
Върху една част от тази площ,
намираща се между точки по цифри 1, 6, неозначена точка на запад от точка 6 и 4
на скица №5 към заключението, е разположен част от гараж, принадлежащ на С.З.А.
и Б.З.Т., придобит по наследство от Здравко А. (с оглед съдържанието на
нотариален акт №188/1986г.). От показанията на свидетелите Кралев и Търколев се
установява, че той е построен преди 1982-1983г. Съдът кредитира тези показания, въпреки че според
свидетелката Костадинова към 1988г. гараж не е съществувал, тъй като всеки от
тях свързва сочената от него година с настъпването на важни събития – смъртта
на Живко А. през 1983г., която се потвърждава от удостоверение за наследници, и
сключване на граждански брак от свидетеля през 1982г. Ето защо към 2004г.,
когато е одобрена кадастралната карта на гр. Асеновград, кв. Горни воден, е
изтекъл период, много по-дълъг от десет години, през който фактическата власт
върху гаража, а съответно и върху земята, върху която е построен, се упражнява
от Здравко А., а впоследствие от наследниците му С.А. и Б.Т.. Намерението им да
своят същата се предполага съгласно чл. 69 от ЗС. Не се твърди, а и не са
събрани доказателства владението да е било прекъснато или смутено. При това
положение към 2004г. те са придобили реална част от парцел V-133, която е
означена на скица №5 с т.1 – т. 6 – точка западно от точка 6, отстояща на 0,61
м и представляваща югозападния ъгъл на сграда 1 – т. 4 – т.1, на основание
давностно владение. Нейната площ е 4,22 кв.м., изчислен с оглед дадените от
вещото лице размери трапеца, който представлява – основи от 0,65 м
(разстоянието между точки 1 и 4 на скица №5) и 0,61 м (разстоянието между точка
6 и югозападния ъгъл на гаража) и бедро от 6,7 м (дължината на гаража). Ето
защо предявеният иск е неоснователен по отношение на тази част и следва да бъде
отхвърлен.
Отвениците обаче, не са
установили чрез пълно и пряко доказване, че са придобили по давност и частта от
парцел V-133, означена на скица №5 между т.6-т.2 и точка, отстояща на 0,61 м
западно от точка 6, представляваща югозападния ъгъл на сграда 1. Площта на тази
част е 3,28 кв.м. (изчислена като от общата площ на мястото между точки 1, 2 и
4 от 7,5 кв.м., се извади тази, заета от гаража – 4,22 кв.м.). От показанията
на свидетелите Кралев и Търколев се установява, че мястото е било градинка,
която се обработвала от Наско А. – праводател на ищците. Същите са подкрепени
от констатациите на вещото лице Г., че на място е материализирана масивна
ограда, която съвпада с линията, очертана от т. 2 и т. 6 на скица №5. Тази
ограда не е отразена в кадастралната карта, като заснетата граница минава по
ъглите на сграда 1 и 3 в ПИ №99087.504.379. По този начин частта от парцел
V-133, която се заключава между т. 6, т.2 и югозападния ъгъл на сграда №1, е
заснета към поземлен имот №99087.504.379, вместо към ПИ 99087.504.250. Това е
неправилно, тъй като не се доказа, че е налице правно основание, на което
ответниците или някой от тях да е придобил правото на собственост върху тази
площ. Поради това към момента на одобряване на кадастралната карта тя е
принадлежала на ищците.
С оглед на това предявеният иск е основателен и доказан за тази част,
поради което следва да бъде признато за установено по отношение на С.З.А., К.П.А.,
П.Ж.А., Б.З.Т. и Г.Ж.А., че към момента на одобряване на КККР на гр. Асеновград,
кв. Горни воден, Г.А.Н. и Б.А.К. са били собственици на недвижим имот,
представляващ част от поземлен имот №99087.504.379 с площ от 3,28 кв.м., намираща се между точка 6, точка 2 и
югозападния ъгъл на сграда с идентификатор 99087.504.379.1 на скица №5 към
заключението на вещото лице Г., прието в съдебно заседание на 28,03,2016г. Искът
следва да бъде отхвърлен за разликата от претендираната площ от 7,5 кв.м., или
за тази част от поземлен имот №99087.504.379 с от 4,22 кв.м., намираща се между точка 4, точка 1, точка 6 и
югозападния ъгъл на сграда с идентификатор 99087.504.379.1 на скица №5 към заключението
на вещото лице Г., прието в съдебно заседание на 28,03,2016г.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 всяка от страните има право на направените от
нея разноски по съразмерност. Така от направените общо 1065 лева разноски от ищците
(50 лева държавна такса, 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение, 170
лева възнаграждение на вещо лице и 840 лева адвокатско възнаграждение), ответниците
следва да им заплатят 465,76 лева. Направените от ответниците С.А. и Б.Т.
разноски са в размер на 770 лева (500 лева адвокатско възнаграждение и 270 лева
възнаграждение за вещо лице), като ищците следва да бъдат осъдени да им
заплатят 433,25 лева от тях. Тъй като страните по двете насрещни вземания са
различни не може да бъде извършена компенсация.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.З.А.,
ЕГН ********** ***, К.П.А., ЕГН ********** ***, П.Ж.А., ЕГН ********** ***, Б.З.Т.,
ЕГН ********** *** и Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, ж.к.Запад,
ул.“Хаджи Димитър Стоилов“ №4, вх.Б, ет.2, ап.14, че към момента на одобряване на КККР на гр. Асеновград, кв. Горни воден, Г.А.Н.,
ЕГН ********** *** и Б.А.К., ЕГН ********** *** са били собственици на недвижим
имот с площ от 3,28 кв.м., намираща се между точка 6, точка 2 и югозападния
ъгъл на сграда с идентификатор 99087.504.379.1 на скица №5 към заключението на
вещото лице Г., прието в съдебно заседание на 28,03,2016г., неправилно заснета
като част от поземлен имот №99087.504.379, вместо като част от ПИ
№99087.504.250 по КККР на гр. Асеновград, кв. Горни воден, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
размер на претендираната площ от 7,5 кв.м., тоест за частта, представляваща недвижим
имот с площ от 4,22 кв.м., намираща се между точка 4, точка 1, точка 6 и югозападния ъгъл на
сграда с идентификатор 99087.504.379.1 на скица №5 към заключението на вещото
лице Г., прието в съдебно заседание на 28,03,2016г., правилно заснета като част
от поземлен имот №99087.504.379 по КККР на гр. Асеновград,
кв. Горни воден.
ОСЪЖДА
С.З.А., ЕГН ********** ***, К.П.А., ЕГН ********** ***, П.Ж.А., ЕГН ********** ***,
Б.З.Т., ЕГН ********** *** и Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, ж.к.Запад, ул.“Хаджи
Димитър Стоилов“ №4, вх.Б, ет.2, ап.14 да заплатят Г.А.Н., ЕГН ********** *** и
Б.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 465,76 лева (четиристотин
шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), направени по производството
разноски.
ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН
********** *** и Б.А.К., ЕГН ********** *** да заплатят на С.З.А., ЕГН **********
*** и Б.З.Т., ЕГН ********** *** сумата от 433,25
лева (четиристотин тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), направени по
производството разноски.
Скица
№5 към заключението на вещото лице В.Г., прието в съдебно заседание на 28,03,2016г.,
да се счита неразделна част от решението.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: