Решение по КНАХД №2231/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. К. Х., срещу решение № 983 от 05.08.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110203856/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0819- 001806/23.07.2024 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, сектора „Пътна полиция” Варна, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Х. К. Х., е наложена „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответната страна, редовно призована не се представлява. С писмени бележки вх. № 17643/29.10.2025г., чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А. заявява, че оспорва касационната жалба, няма да сочи други доказателства и няма други искания. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, случай, че се претендира такова над минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 14.11.2023 г. в 14:14 ч. в гр. Варна на [улица]в посока к.к.“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“, като водач управлява лек автомобил „Субару Аутбек“, рег. № В 51 79 ТН, собственост на С. З. С. [ЕГН] със скорост 101 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ ARD CAM S1 с фабр. № 11743c9, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Нарушение № 26292 от ЕЦОН. Собственикът на МПС представил декларация по чл. 188 от ЗДвП на 17.06.2024 г., с която Х. бил посочен като водач, който също попълнил декларация, че е управлявал МПС на посочения ден, място и час. Представена и връчена била покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с декларацията от жалбоподателя по чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът към датата на нарушението е управляван именно от него.

В присъствие на Х. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е било подадено писмено възражение. Наказващият орган възприел установените от актосъставителя факти и на 23.07.2024 г. издал процесното НП, с което на Х. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

За да потвърди процесното НП Районният съд приел, че в процедурата по издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити. Приел за установено извършването на нарушение; че НП съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му; че размерът на наложеното административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се явява законосъобразно и го потвърдил. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, са следните: извършителя да е водача на МПС – в случая посочен в декларация по чл. 188 от ЗДвП на 17.06.2024 г., попълнена и от него декларация, че е управлявал МПС на посочения ден, място и час и МПС да се управлява с превишение на ограничението на скоростта. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, правилно ВРС е приел за установено, че действително на датата, отразена в НП, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в НП, за да стане ясно на наказаното лице, какво поведение се санкционира. От приложения снимков материал се установява, че е отчетена по-висока скорост на движение, т.е. е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която е отразена, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост. В тази връзка видно и от отразеното върху приложената снимка, в НП са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. Обратно на поддържаното в касационната жалба се установява по недвусмислен начин за спазване на срока по чл.34 ЗАНН. В конкретния случай, нарушителят е установен на 17.06.2024г. – с попълването на декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на МПС С. С. и водача Х. Х., поради което правилно ВРС е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 19.06.2024 г., а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок на 23.07.2024 г. Локацията с посочени GPS координати, дата, час, номер на снимка дават с необходимата яснота и точност, че именно л.а. шофиран от Х. е този с установена скорост над 100 км./ч.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая се касае за превишение 51 км/ч. и правилно е определен размера на глобата и кумулативно предвиденото три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Решението на първоинстанционният съд съдържа подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД МВР-Варна сумата в размер на предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум от 130 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 983 от 05.08.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110203856/2024г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Х. К. Х. [ЕГН] от гр.Варна, [улица], ет.8, ап.40, да заплати на ОД МВР-Варна сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.