№ 1262
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100106781 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Р. М. С. срещу ЗК „Лев инс“ АД
за осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 120 000 лева от ПТП на 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от
17.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 31.10.2023 г. около 18.00 ч. заедно с Е. А., който
бил инвалид, пресичали кръстовището на ул. „Златовръх“ и ул. „Кораб
планина“. Водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“, peг. № ******* З. К. В.
се движила по ул. „Златовръх“, от ул. „Бигла“ към пл. „Велчова завера“ в гр.
София. На кръстовището с ул. „Кораб планина“ не пропуснала правилно
пресичащия отляво надясно пешеходец Р. С. и реализирала удар, в резултат на
което ищцата получила закрито счупване на горния край на раменната кост на
дясна ръка и костно-мозъчен едем по хода на латералния тибиален кондил с
наличие на субхондрална фрактура. На 01.11.2023 г. В УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ претърпяла операция за мануална репозиция на фрактурата, чрез
поставяне на хумерален пирон, и на 04.11.2023 г. била изписана. При МРТ на
дясно коляно на 20.11.2023 г. се установил изразен костно-мозъчен едем по
хода на латералния тибиален кондил с наличие на субхондрална фрактура. На
08.01.2024 г. –С. отново била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ поради
мигриране на винта. След отстраняването му е била изписана на 11.01.2024 г.
На 07.02.2024 г. все още изпитвала болки и ограничени движения в дясното
рамо. При контролен преглед на 18.04.2024 г. травматолог препоръчал
оперативно лечение за отстраняване на импланта. На 22.04.2024 г. С. отново
била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и на 23.04.2024 г. Се извършила
операция за отстраняване на пирона и на заключващите винтове. Изписали я
1
на 25.04.2024 г.
Р. С. ползвала отпуск поради нетрудоспособност до 06.05.2024 г.
Все още търпяла болки и страдания и се нуждаела от чужда помощ.
Изпаднала в тежка депресия и изпитвала постоянен страх и несигурност как
ще се развие възстановяването й и дали ще може да движи дясната си ръка и
коляно пълноценно. Провела консултация с психолог и провеждала психо-
терапевтични процедури. Имала проблеми със съня, често главоболие и страх
от движение по пътното платно.
Преди инцидента С. била физически здрава, жизнена, дейна и отзивчива.
Полагала ежедневни и незаменими грижи за семейството си, оказвала морална
и материална подкрепа на близките си. След инцидента не можела да се грижи
за възрастната си майка и да я придружава при лекарски прегледи. Имала
внуци на малка възраст и не можела да се грижи за тях, да ги води на разходка.
Не можела да практикува иконопис, с който се занимавала повече от 15
години, поради увредената й дясна ръка. Чувствала се като развалина, която е
в тежест на семейството си.
Освен активно лечение и рехабилитация, С. посещавала и лекари за
проследяване зарастването на счупванията. Напредналата й възраст
обуславяла трудно и бавно възстановяване.
За управлявания от З. В. л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“ имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗК „Лев инс“ АД.
На 17.04.2024 г. ищцата сезирала застрахователното дружество с
претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 31.10.2023 г., но и след представяне на
изисканите допълнително доказателства, ответникът не се произнесъл.
Моли съдът да осъди ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Р. М. С. 120 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
17.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва механизма на
произшествието и причините за настъпването му. Твърди, че инцидентът
настъпил по изключителна вина на ищцата, която предприела неправомерно
пресичане на платното за движение, при засилен трафик и ограничена
видимост, като направила ударът непредотвратим.
Евентуално възразява, че Р. С. е допринесла в значителна степен за
собственото си увреждане, нарушавайки правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл.
114, т. 2 от ЗДвП.
Оспорва и причинната връзка между произшествието и получените
увреждания, начина, по който се е променило ежедневието й и
продължителността на възстановителния период.
Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди
2
счита за завишен и несъответен на принципа за справедливост.
Оспорва и началния момент, от който се дължи мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. С определение от
11.07.2024 г. между страните в производството са отделени като безспорни
обстоятелствата, че между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с
ДК № ******* и ЗК „Лев инс“ АД е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че на 17.04.2024
г. ищцата е предявила претенциите си за репариране на неимуществените
вреди от ПТП на 31.10.2023 г. пред ответното дружество.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена от отговорността на
делинквента.
В заключението на авто-техническата експертиза е описан механизмът
на ПТП, като вещото лице е установило, че на 31.10.2023 г., около 18.00 часа в
гр. София по ул. „Златовръх“ от ул. „Бигла“ към пл. „Велчова завера“ се е
движил л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № *******, управляван
от З. К. В. със скорост 30 – 35 км/ч. Произшествието е настъпило при
условията на сумрак и при намалена, но добра видимост. Когато л.а.
„Фолксваген“ се приближавал към Т-образното кръстовище с ул. „Кораб
3
планина“, от тази улица ищцата и Е. А. предприели пресичане от левия
тротоар спрямо посоката на движение на автомобила. Е. А. бил инвалид и не
можел да си върти главата. Малко след като преминали половината от
активната част на платното за движение, пешеходецът А. възприел шума от
приближаващия автомобил и изостанал от Р. С.. Пешеходецът С. продължила,
а автомобилът не спрял, поради което последвал удар с крайна предна лява
част на л.а. „Фолксваген“. Главата и лакътят на С. били ударени от долната
лява част на челното стъкло. От удара ищцата била отблъсната напред и
наляво, а след спиране на автомобила се озовала до предна лява гума.
Като основна причина за настъпване на произшествието вещото лице
сочи действията на водача З. В., която е имала техническа възможност да
предотврати удара. Като причина се сочи и поведението на С., която не се
огледала внимателно преди и по време на пресичането на платното за
движение.
Независимо дали З. В. е управлявала л.а. „Фолксваген“ с 30 км/ч или с
35 км/ч – скорост, която според вещото лице е правдоподобна, ударът е бил
предотвратим. Непредотвратимостта е налице само ако С. е тичала, като такъв
вид движение не се установява, предвид обстоятелството, че ищцата е
придружавала инвалид – разпитания по делото свидетел Е. А..
От събраните по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин извършването на противоправното деяние – управление на
МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаваща
водачите на пътно превозно средство да бъдат внимателни и предпазливи към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Категорично се
установява от заключението на авто-техническата експертиза, че към момента,
в който С. и спътникът й са предприели пресичане на платното за движение от
левия тротоар, водачът З. В. е имала възможност да предотврати
произшествието. Те са били видими за водача още от момента, в който да
предприели пресичането, без да са преминавали средната условна линия на
активната част на платното за движение.
Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява
престъпване на забраната да не се вреди другиму и с това свое поведение
водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № ******* З. В. е осъществила
елементите от състава на генералния деликт. Предвид наличието на валидно
4
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №
*******, ЗК „Лев инс“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди вследствие настъпилото
застрахователно събитие.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Установява се от медицинската документация и от заключенията на
двете съдебно-медицински експертизи, че получените от ищцата травми,
чието обезщетяване се претендира в настоящото производство, са причинени
именно от процесното ПТП.
С. е получила закрито многофрагментно счупване на горния край на
раменната кост на дясна ръка и счупване на ставния хрущял на двата пищяла
на дясна подбедрица в горния им край, от външната страна на дясната колянна
става. В УМАБЛСМ „Пирогов“ е било проведено оперативно лечение за
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
интрамедуларен пирон и винтове. На 08.01.2024 г. С. е претърпяла втора
операция за отстраняване на мигрирал винт от остеосинтезата, а на 18.04.2024
г. е било проведено оперативно лечение за отстраняване на цялата метална
остеосинтеза. Възстановителният период включвал операция, имобилизация
на раменната става за 30 дни и провеждане курсове физиотерапия и
рехабилитация. В случая, с цел по-пълно възстановяване на функциите на
раменната става, е било извършено и допълнително оперативно лечение за
отстраняване на металната остеосинтеза. За травматичното увреждане на
хрущяла на колянната става лечението включвало покой за около 3 седмици,
последван от физиотерапия и рехабилитация. През периода на лечение ищцата
търпяла болки страдания около шест месеца, като първите три месеца болките
били с по-голям интензитет. Изпитвала и неудобство и затруднение в
хигиенно-битовото си самообслужване, поради оперативни рани в дясна
раменна област и ограничен обем движение в дясна раменна става.
5
При проведения на 02.10.2024 г. преглед е установен ограничен обем в
движението на дясна раменна става при повдигане на ръката напред и
настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса. Това затруднявало ищцата при
извършване на дейности, изискващи движение на ръката над рамото.
В дясна колянна става обемът на движение бил запазен. При ЯМР на
20.11.2023 г. при С. е било установено счупване на ставния хрущял на двата
пищяла на дясна подбедрица в горния им край, от външната страна на дясна
колянна става. Поради оспорване на съдебно-медицинската експертиза в тази
част е допусната допълнителна експертиза. Вещото лице д-р В. С. е извършил
разчитане на двете рентгенографии на дясна колянна става и не е открил
счупване на тибия и фибула в тази област на долния крайник. В медицинската
документация липсвало диагностициране на подкожен кръвоизлив в областта
на дясното коляно и лечение на това заболяване не било провеждано. При
извършения личен преглед на 08.01.2025 г. д-р С. не е установил патологични
изменения, нито клинични данни за увреда на менискуси и връзки на
колянната става.
За състоянието на пострадалата са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят П. знае, че произшествието е причинило на ищцата счупване на
ръката, за лечение на което претърпяла три операции. Сложността на
фрактурата наложило поставяне на пирони. Впоследствие се оказало и че има
фрактури на коляното. Оплакванията започнали с измятане и поддаване на
коляното и влачене на крака. Около шест месеца ищцата ползвала болничен.
Преди произшествието П. и С., заедно с друга тяхна приятелка, имали
традиция да се срещат веднъж седмично. След 31.10.2023 г. ищцата дълго
време изпитвала страх да излиза сама навън. Кракът й не бил достатъчно
стабилен, а с ръката си не можела да борави пълноценно. Трудно се обличала
сама. Имала нужда от помощ и при къпане. Страхът й да излиза се дължал и
на безпокойство, че отново може да я блъсне превозно средство. С. била весел
човек, с чувство за хумор и умение да се забавлява. След инцидента се
затворила в себе си, изпаднала в депресия и поведението й се променило. Не
се справяла с ежедневните си нужди, не можела да се грижи за невръстните си
внуци и да излиза с тях на разходка. Не можела да се грижи и за възрастната
си майка. Невъзможно било и да продължи да практикува иконопис, с който се
занимавала преди произшествието. Работата била много фина и изисквала
6
участие и на двете ръце за рязане, шкурене и полагане на пластове. Дори и
след като се върнала на работа, С. не можела да работи с дясната си ръка, за да
движи компютърната мишка и да въвежда данни. Почти през цялото време
изпитвала болки, които водели и до смущения в съня. Получила физически и
емоционален срив.
Ищцата е изпитала интензивни болки след всяка от проведените три
оперативни интервенции. След първата операция на 01.11.2023 г.дясната
раменна става е била напълно обездвижена с ортеза за период от един месец.
Увредата на десния горен крайник практически е лишил С. от възможността
да извършва значителна част от дейностите, с които се е занимавала преди
31.10.2023 г. Освен затрудненията в хигиенно-битовото обслужване, С. е била
възпрепятствана и да упражнява трудова дейност, да се грижи за възрастен
родител, да се занимава с иконопис, да помага за отглеждане на внуците си.
Това състояние продължава и към момента, защото функционалността на
дясната ръка в областта на рамото е силно ограничена. Обичайният период на
възстановяване е шест месеца, но в случая той е по-продължителен поради
сложността и тежестта на фрактурата. Въпреки проведените
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, пълно възстановяване не
е постигнато. Физическата непълноценност е причина и за негативни
психически преживявания. Неспособността на ищцата да се справи със
страховете и депресивните си състояния е наложило да потърси
психологическа консултация.
При така установените по делото обстоятелства и предвид възрастта на
ищцата – 60 г. към датата на ПТП, принудителната и трайна негативна
промяна в начина на живот на Р. С., остатъчните последици за здравословното
физическо и психическо състояние и съобразно датата на произшествието –
2023 г. съдът намира, че 60 000 лева е справедлив размер на обезщетението за
изпитаните болки и страдания.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
7
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
Съгласно § 6, т. 54, изр. 2 от ДР на ЗДвП, на кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. Установи се от заключението на авто-техническата експертиза, че
произшествието е настъпило на кръстовище, образувано от ул. „Кораб
планина“ и ул. „Златовръх“, на което не е имало пешеходна пътека. З. В. е
нарушила задължението си да прояви внимание към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Макар да е шофирала с разрешена
скорост, тя не е преустановила движението на управлявания от нея автомобил,
за да пропусне започналите пресичане на кръстовището пешеходци. При това,
В. е имала достатъчно добра видимост от далечно разстояние, за да възприеме
намиращите се в лява активна лента на платното за движение пешеходци.
При тези обстоятелства съдът приема, че произшествието е настъпило
изключително и само по вина на водача З. В., при липса на какъвто и да било
принос от страна на ищцата за претърпените от нея вреди.
Поради недоказаност на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от С., определеното от съда обезщетение не подлежи на
намаляване.
Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 17.04.2024 г. Съдът
не споделя възражението на ответника в отговора на исковата молба, че лихва
се дължи от установяване на фактическия състав на деликтната отговорност.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
8
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 17.04.2024 г. и от тази дата ЗК „Лев инс“
АД дължи да заплати законна лихва.
Ответникът не доказа да е заплатил изцяло или отчасти определеното от
съда обезщетение, поради което на ищцата следва да се присъди сумата от
60 000 лева, ведно с мораторните лихви от 17.04.2024 г.
Ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска, да заплати по
сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 150 лева депозит за
експертиза.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Възражението на представителя на ответника, че възнаграждението следва да
се определи по Наредба за заплащането на правната помощ не се споделя от
настоящия съдебен състав. Не е приложима и посочената в списъка по чл. 80
от ГПК норма на чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Характерът на претенцията, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия обуславят адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. П. Д. се
дължи сумата от 2 500 лева.
На ответника се следват разноски в размер на 545 лева, съгласно
представения списък и при съобразяване на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати на Р. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 31.10.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
17.04.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 120 000 лева.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 150 лева
депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******* да заплати на адв. П. Б. Д., с адрес гр. София, ул.
„Позитано“ № 2 сумата от 2 500 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. М. С., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******* да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата от 545
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10