Определение по адм. дело №2603/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Делото е образувано по жалба от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, подадена чрез процесуален представител юрк. Е. Б., срещу Заповед № РД-25ЗС-387/22.10.2025 г. на управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер 2 250 лв. за девет констатирани нарушения по НРД за медицински дейности 2023–2025 г. Жалбоподателят иска отмяна на заповедта, като по същество оспорва констатациите по т. 1–3 и излага възражения относно начина на групиране на санкциите, правилността на приложеното правно основание за нарушение по т. 3, както и процесуалните действия на административния орган.

В жалбата се сочи, че проверката в лечебното заведение е извършена в периода 04.08–09.08.2025 г. от служители на РЗОК Благоевград и ДАНС, като е съставен Протокол № РД-25-396-1/14.08.2025 г. В срока по НРД лечебното заведение е подало възражение срещу констатациите по т. 1–3, но неговото разглеждане не е осъществено, тъй като арбитражната комисия не е заседавала в срока по чл. 75 ЗЗО и чл. 473, ал. 5 НРД. Въпреки наличието на възражение управителят на НЗОК е издал процесната заповед, без да обсъди доводите в него.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – неизпълнение на задължението по чл. 35 АПК за обсъждане на възражението и липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Поддържа, че липсва индивидуализирана преценка относно „маловажен случай“ за всяко отделно нарушение, въпреки че те са девет на брой, което според него възпрепятства съдебния контрол. Оспорва и начина, по който е наложена една обща санкция за множество нарушения, като счита това за противоречие с чл. 18 ЗАНН, приложим поради санкционния характер на производството. Допълнително се поддържа, че за нарушението по т. 3 неправилно е посочено правно основание – чл. 457, ал. 3 НРД вместо чл. 455, ал. 3 НРД.

По същество лечебното заведение оспорва установените нарушения по т. 1–3 от протокола, свързани с критериите за дехоспитализация при случаи, отчетени по клинична пътека № 163 с предсрочно изпълнение на дейностите по АПр № 99. Твърди се, че пациентките са били афебрилни при прием, по време на целия болничен престой и при изписване, поради което критерият „липса на фебрилитет през последните 48 часа“ е бил изпълнен. Сочи се, че тълкуването на контролните органи е неправилно, тъй като клиничната пътека не изисква този 48-часов период да съвпада непременно с болничния престой, особено предвид регламентираното в чл. 354 НРД предсрочно изпълнение на клинични пътеки с минимален престой до 3 дни. Жалбоподателят поддържа, че са изпълнени всички изисквания за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм и критерии за дехоспитализация при липса на медицински риск, като намира административната преценка за противоречаща на медицинската документация и материалноправните норми.

Жалбата съдържа искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се задължаване на административния орган да представи цялата административна преписка, предоставяне на възможност за ангажиране на допълнителни доказателства след изразяване на становището на органа, както и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Констатираните нередовности в жалбата са отстранени в предоставения от съда срок, като жалбоподателят е внесъл дължимата ДТ.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника – Национална здравноосигурителна каса, чрез ст. юрк И., подаден в срока по Разпореждане № 10203/18.11.2025 г. Ответникът представя по делото пълната административна преписка, свързана с издаването на Заповед № РД-25ЗС-387/22.10.2025 г., и излага становище по съществото на спора.

В отговора се поддържа, че подадената жалба е неоснователна и недоказана, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение, а Заповед № РД-25ЗС-387/22.10.2025 г. на Управителя на НЗОК – потвърдена като правилна и законосъобразна.

Ответникът твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, притежаващ материална и териториална компетентност съгласно Националния рамков договор за медицински дейности 2023–2025 г. Посочва се, че при издаването ѝ са спазени всички административнопроизводствени правила и изискванията на приложимите нормативни актове. Поддържа се, че в хода на извършената проверка правилно са констатирани нарушенията от страна на изпълнителя на медицинска помощ и наложените санкции съответстват на предвиденото в НРД за МД 2023–2025 г.

С оглед изложеното ответникът счита, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, като поддържа становището си за нейната правилност, обоснованост и законосъобразност.

Към отговора е приложена пълната административна преписка, включваща издадената заповед, протоколите и материалите от извършената проверка, както и относимите вътрешни документи и доказателства.

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт – Заповед № РД-25ЗС-387/22.10.2025 г. на управителя на НЗОК. Същата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО.

С оглед изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като се конституират страните по реда на чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, и се дадат указания по чл. 163, ал. 3 АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото и разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.01.2026г. от 14:40 часа, за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател – УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, [ЕИК];

Ответник – управителят на Национална здравноосигурителна каса.

УКАЗВА, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаване на оспорения административен акт, както и съществуването на фактическите основания, изложени в него, и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на страните, че могат да доказват доводите и възраженията си с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства – до приключване на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.