№ 1764
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110128090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ю. Д. Ч. и М. Х. Г., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че Ю. Д. Ч. и М. Х. Г. дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата 1664,86 лева за главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, с 282,65
лева за мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г.; 20,00 лева за главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 31.03.2020
г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, с 3,72 лева
за мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 23.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1185/2022
г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответниците в
качеството на клиенти на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, чиято солидарна
отговорност претендира на осн. чл. 32 от СК. Последните не изпълнили и задължението да
заплащат услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86
ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответниците, получили препис от искова молба с приложения на 01.07.2022 г., не са
подали отговор на искова молба в законоустановения едномесечен срок, изтекъл на
01.08.2022 г, вкл.
С молба от 29.09.2022 г. отв. Ч. твърди, че заплатил сумата 2155 лв., с която погасява
главници, лихви и съдебни разноски. Представя платежен документ.
В съдебно заседание ищецът не оспорва, че предявените парични вземания са
1
погасени чрез плащане. Претендира съдебни разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната ищеца счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
От приетите писмени доказателства не се установява, че ответниците са съпрузи и
основание за солидарната отговорност на отв. Г.. На ищеца са издадени съдебни
удостоверения, които не са използвани. Поради това съдът приема за доказано, че през
исковия период клиент на топлинна енергия за битови нужди е само ответника Ч., с оглед на
подаденото от него заявление-декларация за откриване на индивидуална партида за целия
имот. Исковете срещу отв. Г. се явяват изцяло неоснователни поради липса на пасивна
материална легитимация по спора, тъй като не се установи наличието на продажбено
правоотношение с нея.
От платежен документ от 29.09.2022 г. се установява, че отв. Ч. е заплатил по сметка
на ищцовото дружество сумата 2155,00 лв., с основание на плащане номера на делото.
Доказателството е представено след насрочване на делото в открито съдебно заседание и
след представяне на заключения по допуснатите експертизи, респ. сторени разноски от
ищеца за тях.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на Съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Дългът на ответника, без съдебните разноски, се формира от главници – 1684,86 лв.;
мораторни лихви – 286,37 лв., и законна лихва за забава върху главниците, считано от датата
на подаване на искова молба-12.01.2022 г. до датата плащане- 29.09.2022 г. в размер на
сумата 122,16 лв., определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, след
прилагане на служебен лихвен калкулатор. При това положение, ответникът към 29.09.2022
г. е следвало да плати сумата общо 2093,39 лв. и с платеното са покрити всички задължения,
вкл. част от съдебните разноски със сумата 61,61 лв. Предвид правопогасяващият ефект на
плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Съдебните разноски следва да се възложат
в тежест на ответника Ч., тъй като по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК, е дал повод за водене на
делото; не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми
задължения на техния падеж е повод за завеждане на делото. Ищецът е сторил деловодни
разноски за платени за настоящото и заповедно производство държавни такси в общ размер
78,84 лв., възнаграждения на вещи лица -600 лв. и Ю.сконсулт – общо 150 лв.
Ю.сконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП. С оглед на
принципа за недопускане на неоснователно обогатявяне в гражданския оборот, то с
надплатената сума от 61,61 лв. се счита за погасена част от разноската за платена държавна
2
такса, поради което остават дължими общо 767,23 лв. за съдебни разноски. Ответната страна
няма право на съдебни разноски, като отв. Г. не доказва при условията на чл.80-81 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, срещу Ю. Д. Ч., с
ЕГН:**********, и М. Х. Г., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ю.
Д. Ч. и М. Х. Г. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата 1664,86 лева за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в ***********, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането, с 282,65 лева за мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
23.12.2021 г.; 20,00 лева за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г.
до изплащане на вземането, с 3,72 лева за мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до
23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 1185/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Ю. Д. Ч., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********,
на основание чл. 78, ал. 1, във вр. 78, ал.8 от ГПК, сумата 767,23 лева – съдебни разноски по
ч.гр.дело № 1185/2022 г.и гр. дело №28090/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3