№ 1081
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100506035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 1211 от 22.01.2024г., постановено по гр. д. №
67028/2022г. на СРС, 175 с-в.
С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Т. К. Л., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 140, установителни искове
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. К. Л. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1232,47 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******,
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 173,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020г. до 26.07.2022г., сумата от 42,75 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва считано от 04.08.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 8,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период а от 31.08.2019г. до 26.07.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1
42491/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че именно ответницата,
като вещен ползвател, дължи заплащането на топлинна енергия. Моли
решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени като основателни и
доказани. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
2
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
3
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение
между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно
обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в
определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези
волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
4
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Видно от представения по делото нотариален акт № 66/2002г.
ответникът е прехвърлил собствеността върху топлоснабдения недвижим
имот на С.Г. Л., като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху продадения имот.
Действително, при наличието на вещни ползватели върху имота, сумите
за потребена топлинна енергия следва да бъдат заплащани от тях, а не от
собственика на имота. Идеята на законодателя е дължимите суми да се
заплащат от лицата, действително потребяващи топлинна енергия, като при
наличието на вещни ползватели именно те са лицата, дължащи заплащане на
топлинната енергия. Това е така, тъй като с учредяване на правото на ползване
върху вещта собственикът се лишава от правомощията си да упражнява
фактическа власт върху нея.
В настоящия случай обаче е представена молба декларация за откриване
на партида на името на собственика С.Г. Л. от 29.11.2002г. От този момент
облигационните отношения по доставка на топлинна енергия са възникнали
между нея и топлофикационното дружество.
С представената молба – декларация от 29.11.2002 г. до ищеца е
направено искане от С.Г. Л. за откриване на партида за топлоснабдения имот
съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил
партида на С.Г. Л. за процесния имот, до която се отнасят индивидуалните
изравнителни сметки, както и фактурите за исковия период, видно от
приложените към делото документи.
Тази молба декларация представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на С.Г. Л. за сключване на договор за доставка на
5
топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
процесния имот, тъй като С. Л. е поискала откриването на партида, а
дружеството е уважило искането й. От посочената дата – 29.11.2002 г.,
предхождаща началото на исковия период, между С. Л. и въззивника
съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия за имота. Ето защо, задължено лице да заплаща стойността на
потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено С.Г.
Л..
Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия
със собственика на имота е преустановено действието на предходното
облигационно правоотношение между страните по настоящето дело за същия
имот и макар и Т. Л. да е вещен ползвател на имота, същата няма качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ.
Както беше посочено по – горе, всеки нов договор за топлоснабдявания
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия. В случая, последно по време е сключен изричен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния имот единствено със С. Л., видно от
представената по делото молба-декларация за откриване на партида. С оглед
изложеното, се налага извод, че въззиваемият няма качеството потребител на
топлинна енергия и в този смисъл не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове. За процесния период не съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца
и ответника, поради което неоснователни са оплакванията в тази връзка.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
6
По разноските:
На адв. С. Й. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер на сумата от 445,77 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство на Т. К. Л. във
въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1211 от 22.01.2024г., постановено
по гр. д. № 67028/2022г. на СРС, 175 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. С. Й. Д., с
ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Г.
*******, на основание чл. 38 от ЗАдв вр. чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 445,77 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство на Т. К. Л. във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Нелбо Инженеринг ” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7