№ 15145
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110144492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез адв. Б., срещу Б.
М. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите, получени от същата без основание и лихва за
забава върху тях, както следва: 550 лв., получени на дата 15.11.2018 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 263,40 лв.; 1 300 лв., получени на дата 19.12.2018 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 624,89 лева; 1 000 лв., получени на дата
23.01.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 471,00 лв.; 800 лв., получени на
дата 05.04.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 360,78 лв.; 400 лв. получени на
дата 17.04.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 179,04 лв.; 200 лв. получени на
дата 15.10.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 99,75 лв.; 540 лв. получени на
дата 14.09.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 273,99 лв.; 200 лв. получени на
дата 16.08.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 103,09 лв.; 600 лв. получени на
дата 16.07.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 314,45 лв.; 800 лв. получени на
дата 15.06.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 426,12 лв.; 550 лв. получени на
дата 16.05.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 297,54 лв.; 800 лв. получени на
дата 13.04.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 440,12 лв.; 200 лв. получени на
дата 15.03.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 111,64 лв.; 200 лв. получени на
дата 15.02.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 113,20 лв.; 50 лв. получени на
дата 22.01.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 28,78 лв.; 150 лв. получени на
дата 16.01.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 86,16 лв.; 760 лв. получени на
1
дата 15.12.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на 443,22 лв.; 150 лв. получени на
дата 15.11.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на 88,74 лв., като се претендират
суми, получени без основание в общ размер от 9250 лева и мораторна лихва върху
всяка получена сума от деня следващ датата на получаването до подаване на исковата
молба в общ размер от 4 725,94 лв.
Ищецът твърди, че при преглед на счетоводната и търговска документация на
дружеството било установено, че „..“ ЕООД е заплатило по банкови сметки на
ответницата суми в общ размер на 9250 лв., наредени с отделни платежни нареждания
от дати, подробно описани в исковата молба. Твърди, че сумите са получени от
ответницата без правно основание, при липсата на каквото и да е договорно или
трудово правоотношение. Счита, че са реализирани елементите от фактическия състав
на неоснователно обогатяване. Твърди, че са налице основания за претендиране на
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на всяка от отделните главници,
считано от датата на извършеното плащане на процесните суми до датата на исковата
молба – 07.08.2023 г., като общата стойност на дължимата мораторна лихва възлизала
на 4725,94 лв. Моли съда да осъди ответницата да възстанови на дружеството
платените без основание плащания в общ размер на 9250 лв., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и дължимото мораторно обезщетение, начислено върху стойността на всяка от
главницата за периода от датата на извършеното плащане до датата на депозиране на
исковата молба, в общ размер от 4725,94 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Ш., е подала отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че е налице
правно основание за извършването на процесните плащания, предвид наличието на
сключен с ищеца неформален договор за счетоводно обслужване, по възлагане от „..“
ЕООД. Сочи, че е била упълномощена да извършва различни счетоводни дейности в
полза на дружеството. В тази връзка, твърди че описаните парични плащания
представляват възнаграждение за положения труд с оглед възложеното счетоводно
обслужване на дружеството. Отбелязва, че ищецът е оттеглил пълномощията си през
месец март 2020 г. При условията на евентуалност, релевира възражения за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Оспорва
заявените акцесорни претенции.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
формулирания петитум, съдът приема, че правното основание на предявения иск е
по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно
2
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за
ищеца. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго
лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се
изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му,
което може да се изрази в следните основни форми: 1/намаляване на актива
(изгубване или ограничаване на права); 2/увеличаване на пасива - възникване или
увеличаване на задължения и 3/извършване на разходи (включително и в труд).
Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване,
като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права;
намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
Съобразно нормата на чл.59, ал.2 от ЗЗД, разясненията, дадени с
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, както и
трайната съдебна практика, с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който
въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск. Искът по чл. 59 от
ЗЗД е субсидиарен спрямо исковете по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и другите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл. 56 - 58 от ЗЗД и спрямо всички други искове за
защита на конкретното право. Субсидиарността на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предпоставя разглеждане на възможността ищецът да реализира правата си
посредством друг път на защита. Възможността да бъде предявен друг иск не води
обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали
ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на своите права
представлява въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, тъй
като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на самото
материално право и юридическия факт, от който то е породено – в този смисъл
Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II т. о.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване
на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец. Връзката между обедняването
3
и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на
обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за
двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Вземането
за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е
обогатил ( в този смисъл решение № 4/23.01.2009 г. по гр. д. № 5382/2007 г. по
описа на ВКС, ІІ г. о. ; т. 4 и т. 5 от П ПВС № 1/28.05.1979 г.; ТР № 82/28.02.1975 г.
по гр. д. № 74/1974 г. по описа на ОСГК на ВС и др. ).
Между страните не е спорно и се установява от представените по делото
платежни нареждания от 10.04.2019г.; 05.04.2019г.; 30.01.2019г.; 26.12.2018г.;
15.11.2018г.; и извлечение за движение на сумите по банкова сметка „..“ АД, от
което е видно, че са извършени преводи от сметка на ищцовото дружество по
сметка на ответницата на дати: 15.10.2019г; 14.09.2018г.; 16.05.2018г.; 17.07.2018г.;
20.06.2018г. 16.05.2018г.; 13.04.2018г.; 15.03.2018г.; 15.02.2018г.; 22.01.2018г.;
16.01.2018г.; 15.12.2017г.; 15.11.2017г. Основанието на всички преводи е
„захранване на сметка“. Установява се намаляване на имуществото на ищеца за
сметка на увеличаване на имуществото на ответника вследствие на извършените
банкови преводи.
Ответницата е въвела възражение за наличие на договорни отношения
между страните, във връзка с които са извършени процесните плащания, като
същите представлявали възнаграждение за осъществени от нея счетоводни услуги.
Представени са 4 броя фактури с №№1/28.12.2018г.; 2/23.01.2019г.; 3/05.04.2019г.;
4/17.04.2019г., издадени от Б. К. със задължено лице „..“ ЕООД, в които е описано,
че сумите се дължат за услуга „консултация“. Във фактура от 17.04.2019г. за бр. 1
консултация е начислена сума 400 лева, във фактура от 05.04.2019г. за бр.1
консултация е начислена сума 800 лева. Липсва подпис на получател на фактурите,
нито са събрани доказателства, че същите са осчетоводени. Представените от
ответника документи и актове, постановени по други граждански дела, не могат да
бъдат ценени в настоящото производство, доколкото в чл.298 ГПК е предвидено, че
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание.
4
Представени са пълномощно с нотариално заверен подпис от 12.09.2019г. и
пълномощно с нотариално заверен подпис от 22.11.2018г., както и Декларация с
нотариално заверен подпис рег.№992/ 19.03.2020г. и декларация с нотариално
заверен подпис рег.№999/ 19.03.2020г., от които се установява, че управителят на
„..“ ЕООД е упълномощил Б. К. и „..“ ЕООД да представляват дружеството пред
множество държавни институции и учреждения, включително НАП.
Ответникът не е провел насрещно доказване, от което да се установява, че
във връзка с извършеното упълномощаване е уговорено възнаграждение и в какъв
размер, нито е доказал действително осъществени от него действия във връзка с
учредената му представителна власт. Представено е единствено извлечение от
електронна поща, от което са видни теми на изпратени от Гергана Тодорова
съобщения, от което не се установява какви действия в полза на ищцовото
дружество са извършени от ответницата. Като следва да се има предвид, че
съобразно чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение само ако е уговорено. Доказателства, от които да се установява
дали и какво възнаграждение е уговорено в неформалния договор за счетоводно
обслужване, който ответницата твърди да е сключен между нея и ищеца, не са
представени. Следва да се отбележи, че всички преводи са извършени с основание
„захранване на сметка“ без да е посочено, че са извършени във връзка с
правоотношение между страните или като възнаграждение за извършени услуги,
нито са цитирани номера на фактури. Също така по делото са представени 4
фактури, а исковата претенция се отнася до 18 броя парични превода.
Водим от горното, съдът намира, че не се установи наличие на друг път на
защита на правата на ищеца, поради което и настоящия иск е допустим.
Установиха се и предпоставките за неговото уважаване – извършени са банкови
преводи на суми от сметка на ищцовото дружество по лична сметка на
ответницата, с което последната се е обогатила за сметка на ищеца, който е
обеднял с равностойността на сумите по преводите, поради което искът за сумата
от 9250 лева се явява основателен и доказан.
Ответницата е навела възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от сумите, което съдът намира за основателно. Вземанията по
чл.59 ЗЗД се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, срокът
започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго. / в този смисъл
Решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796 / 2014 г. ВКС/. Исковата молба е
подадена на 08.08.2023г., като погасени са вземанията с падеж преди 01.06.2018г.
(при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
5
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците). Погасени по давност са вземанията за
следните суми: 550 лв. получени на дата 16.05.2018 г.; 800 лв. получени на дата
13.04.2018 г..; 200 лв. получени на дата 15.03.2018 г.; 200 лв. получени на дата
15.02.2018 г.; 50 лв. получени на дата 22.01.2018 г.; 150 лв. получени на дата 16.01.2018
г.; 760 лв. получени на дата 15.12.2017 г.; 150 лв. получени на дата 15.11.2017 г. или
общо вземания в размер на 2860 лева.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен до размер от 6390 лева и за
извършените преводи: 550 лв., получени на дата 15.11.2018 г.; 1 300 лв., получени на
дата 19.12.2018 г.; 1 000 лв., получени на дата 23.01.2019 г.; 800 лв., получени на дата
05.04.2019 г.; 400 лв. получени на дата 17.04.2019 г.; 200 лв. получени на дата
15.10.2018 г.; 540 лв. получени на дата 14.09.2018 г.; 200 лв. получени на дата
16.08.2018 г.; 600 лв. получени на дата 16.07.2018 г.; 800 лв. получени на дата
15.06.2018 г.
Липсват доказателства за отправена покана до ответницата да възстанови
сумите по извършените плащания без основание, поради което същата не е изпаднала
в забава и предявените претенции за присъждане на мораторна лихва, считано от деня
след извършване на превода до подаване на исковата молба, са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски. Ответникът
претендира присъждане на сторените в производството разноски, като е представил
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2000 лева по иск с
правно основание чл.59 ЗЗД и 1000 лева по иск с правно основание чл.86 ЗЗД. С оглед
отхвърлянето на иска по чл.86 ЗЗД в цялост, то следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1000 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция по чл.59
ЗЗД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 618,38 лева, или общо 1618,38
лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Б. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. .., да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, .., сумата в размер на 6390 лева, представляваща сбор от получени
без основание суми със следните банкови преводи: 550 лв., получени на дата
6
15.11.2018 г.; 1 300 лв., получени на дата 19.12.2018 г.; 1 000 лв., получени на
дата 23.01.2019 г.; 800 лв., получени на дата 05.04.2019 г.; 400 лв. получени на
дата 17.04.2019 г.; 200 лв. получени на дата 15.10.2018 г.; 540 лв. получени на
дата 14.09.2018 г.; 200 лв. получени на дата 16.08.2018 г.; 600 лв. получени на
дата 16.07.2018 г.; 800 лв. получени на дата 15.06.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба 08.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от
6390 лева до пълния предявен размер от 9250 лева за следните суми: 550 лв.
получени на дата 16.05.2018 г.; 800 лв. получени на дата 13.04.2018 г..; 200 лв.
получени на дата 15.03.2018 г.; 200 лв. получени на дата 15.02.2018 г.; 50 лв.
получени на дата 22.01.2018 г.; 150 лв. получени на дата 16.01.2018 г.; 760 лв.
получени на дата 15.12.2017 г.; 150 лв. получени на дата 15.11.2017 г. или
общо вземания в размер на 2860 лева, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, .. срещу Б. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
.. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 4 725,94 лева,
представляваща лихва за забава върху неоснователно получените суми за
периода 15.11.2017г. до 07.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, .., да заплати на Б. М. К., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. .., разноски по делото в размер на 1618,38
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7