Р Е Ш Е Н И Е
06.02.2015
година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията
МЛАДЕНОВА гр.д. № 70570 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно
основание чл.143 ал.2 от СК, обективно съединени с искове по чл.149 от СК.
Ищцата Д.П.В. xxx твърди в исковата молба, че с ответника
сключили граждански брак на 13.12.1997 година, който бил първи и за двамата.
Заявява, че постепенно отношенията им се усложнили и решили да се разведат.
Твърди, че с решение от 15.12.2006 година на Районен съд – Монтана по
гражданско дело № 1036/2006 година, бракът им бил прекратен по взаимно
съгласие, считано от същата дата и тя се преместила в дома на родителите си.
Ищцата поддържа и това, че на 27.02.2007 година изтеглила потребителски кредит
от 10150 лева, която сума й била необходима за процедурите в град София за
забременяване. Заявява, че ответникът впоследствие отишъл при нея, подложила се
на процедура за забременяване „ин витро”, която била успешна. Твърди, че отново
се събрали да живеят заедно с ответника и на 27.06.2008 година родила двете си
деца – близнаци Н. и Д. Николаеви Витанови. Ищцата поддържа, че се върнали да
живеят в град Монтана. След като се родили двете им деца и изтекъл отпускът по
майчинство, тя започнала работа, но само нейната заплата не била достатъчна.
Заявява и това, че ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, не полагал
никакви грижи за децата, въпреки че като безработен имал свободно време, много
рядко давал някакви средства за издръжка на децата и семейството. Ищцата
поддържа, че в края на месец май 2014 година с ответника се разделили
окончателно и той отишъл да живее в дома на своята майка в град Монтана,
кв.”Живовци”. Твърди и това, че с ответника нямат спор относно това къде да
живеят децата, нито по отношение на контактите му с тях, проблемът бил в това,
че същият не е давал никакви средства за издръжката на децата и тя била изключително затруднена в това
отношение. Поддържа, че синовете им Н. и Д. Николаеви Витанови навършили 6
години, карат седмата си година, посещават ЦДГ № 9 „Зора” в град Монтана и са
записани в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за
учебната 2014/2015 година и през 2015 година ще бъдат ученици в първи клас.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетните
деца Н. и Д. Николаеви Витанови, двамата родени на xxx година по 120 лева
месечна издръжка за всяко от децата, считано от 01.06.2014 година до завеждане
на делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска, както и по 120 лева месечна издръжка за всяко от децата, считано от
завеждане на делото до настъпване на условия, обуславящи промяната или
прекратяването на издръжките на двете деца, ведно със законната лихва за всяка
просрочена съобразно падежа й вноска, както и да й присъди направените по
делото разноски.
Ответникът Н.Ц.В. xxx не е депозирал в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба и не взема становище по исковете.
Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане” към Агенция за социално подпомагане твърдят в писмено становище по
делото, че издръжката ще е в интерес на децата Н. и Д. Николаеви Витанови.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на
чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че същите
сключили граждански брак на 13.12.1997 година, който бил първи и за двамата.
Постепенно отношенията им се усложнили и решили да се разведат. С решение от
15.12.2006 година на Районен съд – Монтана по гражданско дело № 1036/2006
година, бракът им е прекратен по взаимно съгласие, считано от същата дата. На
27.02.2007 година ищцата изтеглила
потребителски кредит от 10150 лева, която сума й била необходима за процедурите
в град София за забременяване. Ответникът впоследствие отишъл при нея, а ищцата
се подложила се на процедура за забременяване „ин витро”, която била успешна.
Страните отново се събрали да живеят заедно и на 27.06.2008 година ищцата
родила двете си деца – близнаци Н. и Д. Николаеви Витанови. След това се
върнали да живеят в град Монтана, където ищцата, след като изтекъл отпускът по
майчинство, започнала работа, но само нейната заплата не била достатъчна. Ответникът
започнал да злоупотребява с алкохол, не полагал никакви грижи за децата,
въпреки че като безработен имал свободно време, много рядко давал някакви
средства за издръжка на децата и семейството. Така в края на месец май 2014
година с ответника се разделили окончателно и той отишъл да живее в дома на
своята майка. Установено е, че двамата им сина Н. и Д. Николаеви Витанови са
навършили 6 години, карат седмата си година, посещават ЦДГ № 9 „Зора” в град
Монтана и са записани в подготвителна група за задължителна предучилищна
подготовка за учебната 2014/2015 година и през 2015 година ще бъдат ученици в
първи клас.
По силата на чл.143 ал.2 от СК родителите са длъжни да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно
лице” по отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката,
съгласно чл.142 ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите
на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на
издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент е 340 лева или
минималната издръжка е от 85,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед
на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от
получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук
следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна,
облекло и различни видове занимания.
В разпоредбата на чл.50 ал.3 от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето са посочени средствата, които се предоставят от
държавата за отглеждане и възпитание на дете, настанено в приемно семейство и с
диференциран подход съобразно неговата възраст при база за определяне от
гарантирания минимален доход, който е от 65 лева и при възраст на детето до 7
години средствата са в размер на 3 -кратния размер на гарантирания минимален
доход или от 195 лева, какъвто е настоящия случай. Като за възможностите на
родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същият е обективен
показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но
като се има в предвид и че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е безусловно и също така, като се има в предвид, че и двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите
на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид и непосредствените грижи на
родителя при когото, ще живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето,
което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При
определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят
възможностите на дължащия издръжка и който не взе становище по исковете, нещо
повече – не изпълни задължението си да представи информация за реализираните от
него доходи. По делото обаче не се установи, ответникът да има задължение за
издръжка към друго дете. Обстоятелството, че ответникът не се явява по делото и
не взема становище, не го освобождава от безусловното задължение за заплащане
на издръжка към своите деца.
Като взе предвид възрастта и нуждите на децата и
възможностите на родителите, като съобрази обстоятелството, че майката е тази,
която и занапред ще полага непосредствените грижи по отношение на децата, както
и факта, че ответникът няма задължение за издръжка към друго дете, съдът
намира, че ответникът следва да участва в размера на издръжката по отношение на
всяко едно от децата със сума от по 120 лева, като останалата част от
издръжката на децата следва да се поеме от майката, която непосредствено полага
грижи за децата.
Издръжката следва да се присъди така, както е заявена –
считано от 01.06.2014 година, тъй като се установи, от събраните по делото
гласни доказателства, че същият не е изплащал издръжка на децата. Издръжката
следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно
падежа й вноска до окончателното изплащане.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 345,60
лева, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 300 лева – разноски по делото (адвокатски хонорар).
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Ц.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Д.П.В. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. В. с
ЕГН xxxxxxxxxx по 120,00 /сто и двадесет/ лева - месечна издръжка, считано от
01.06.2014 година до настъпване на законоустановени причини и условия за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Ц.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Д.П.В. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законен представител на малолетното дете Д. Н. В. с
ЕГН xxxxxxxxxx по 120,00 /сто и двадесет/ лева - месечна издръжка, считано от 01.06.2014
година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Ц.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 345,60 /триста четиридесет и
пет лева и шестдесет стотинки/ лева,
както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на Д.П.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 300 /триста/ лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на предварително изпълнение, но може да
се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 16.02.2015
година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :