№ 23281
гр. София, 11.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110116184 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. С. П. срещу „Алита БГ“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на посочените във формулираното доказателствено искане факти.
Като относимо следва да бъде уважено и искането на ответника за служебно
изискване на информация от СГС по гр.д. №11375/2020г., 24 с-в – налице ли е краен
съдебен акт по делото, кои са страните в съдебното производство, на какво правно
основание е образувано, какъв е предметът на делото, като в случай че е постановен
влязъл в законна сила краен съдебен акт – да бъде изпратен препис от същия.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените
във формулираното доказателствено искане факти.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от СГС по гр.д. № 11375/2020г., 24 с-в – налице ли
е краен съдебен акт по делото, кои са страните в съдебното производство, на какво
правно основание е образувано, какъв е предметът на делото, като в случай че е
постановен влязъл в законна сила краен съдебен акт – да бъде изпратен препис от
същия.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.11.2022 г.
1
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане частичен осъдителен иск с правно основание по: чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 5867,49 лева /левова
равностойност на сумата от 3000 евро/ без ДДС - наемно възнаграждение за м.
ноември 2019 г. на оборудване и обзавеждане за търговски обект – ресторант в
..................... съгласно договор от 12.04.2019 г., която сума представлява част от общо
дължимата сума в размер на 113 000 евро - с левова равностойност 221 008,80 лева, без
включен ДДС, дължими възнаграждения по договор от 12.04.2019 г. за периода от
април 2019 г. - до март 2022 г.
Ищцата Д. С. П. твърди, че на 12.04.2019 г. между „ДЕА СТРОЙ“ ООД; ответника
„АЛИТА БГ“ ООД, като страна 2 по договора, и ищцата Д.П., като страна 1 по
договора, бил сключен договор, по силата на който страните са поели съответни
договорни задължения една към друга. Сочи, че тя е изпълнила изцяло поетите от нея
задължения по договора, като е предоставила за ползване оборудване и обзавеждане за
търговски обект - ресторант в ..................... и е вложила допълнителни парични вноски
за закупуване на оборудване и обзавеждане за посочения обект.
Твърди се, че съгласно чл.6, ал.1 от договора, „АЛИТА БГ“ ООД е следвало да й
заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 3 000 евро, без ДДС, до 5 - то число
на всеки текущ месец. „АЛИТА БГ“ ООД е следвало да заплати предварително шест
месечни вноски - а именно: 18 000 евро, без ДДС, при подписване на договора и след
това да заплаща ежемесечно сума в размер на 3 000 евро, до 5 - то число на всеки
текущ месец. На същата дата - 12.04.2019 г., между страните бил подписан анекс, по
силата на който след изтичане на едногодишния срок на договора, размерът на
дължимото възнаграждение се увеличавал на 3 500 /три хиляди и петстотин/ евро без
ДДС. Договорът бил сключен за срок от 5 години, като било поето задължение
страните да изпълняват задълженията си по договора в продължение на най-малко 12
месеца.
Сочи, че от сключването на договора до настоящия момент, „АЛИТА БГ“ ООД не
е изпълнило своето задължение за заплащане на възнаграждение на ищцата.
Дружеството не заплатило предварително уговорената сума в размер на 18000 евро, без
ДДС, както и нито едно от последващо уговорените ежемесечни възнаграждения. До
ответното дружество била изпратена покана за заплащане на дължимите суми, но
ответникът не погасил задълженията си. Сочи, че към момента на депозиране на
исковата молба „АЛИТА БГ“ ООД е в забава с плащането на възнаграждението с 22
вноски. Поради тези и останалите изложени съображения, моли ответното дружество
да бъде осъдено да заплати процесната сума. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор „АЛИТА БГ“ ООД оспорва както допустимостта, така
и основателността на предявения иск. На първо място твърди, че в чл. 6, ал. 1 от
процесния договор няма уговорено задължение именно ответното дружество да
заплаща месечно възнаграждение, поради което счита, че не се установява да е носител
на такова задължение. Оспорва твърдението, че Д.П. е влагала парични средства за
закупуване на оборудване и обзавеждане на търговски обект. Сочи, че е налице висящо
производство по гр.д.№11375/2020г., 24 с-в по описа на СГС, по което предстои
произнасяне по съществото на спора, чийто предмет е същото твърдяно от ищцата за
закупено оборудване и обзавеждане на търговския обект. Сочи, че страни в
производството са „Гастрономия 24“ ЕООД, ищец, и „Деа Строй“ ООД – ответник,
като съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и
2
чл. 232, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че всички движими вещи като оборудване, обзавеждане,
рекламни материали и площи в процесния търговски обект са били прехвърлени от
„Деа Строй“ ООД на „Клуб 23“ ООД с договор за продажба на обзавеждане, движими
вещи и подобрения от 27.03.2019 г., като към датата на процесния договор /12.04.2019
г./ ищцата не е била собственик на движимите вещи, съответно не е изпълнила
задълженията си по чл. 3 от договора. Поддържа, че търговският обект, представляващ
заведение за хранене и съпътстващите ги дейности, находящ се на адрес ............. е
предаден без никакво обзавеждане и оборудване, като впоследствие всяка движима
вещ е била закупена изцяло от „Деа Строй“ ООД.
Категорично оспорва ищцата да е изпълнила точно и добросъвестно поетите от
нея задължения по чл. 3 от договора, единствено в който случай в нейна полза би
възникнало насрещно парично вземане. Потвърждава получаването на покана за
плащане на възнаграждения по договора, но сочи, че същата не се отнася за частта от
иска, предмет на настоящото производство, както и че с отговора на поканата е
оспорил изпълнението на поетите от Д.П. задължения по договора.
Освен това ответното дружество счита, че претендираното вземане спрямо него
въобще не е възникнало, тъй като съгласно изрично договореното между страните в
чл. 6, ал. 1, т. 1. 1 от договора „възнаграждението се заплаща месечно след надлежно
издадена фактура/кредитно известие от Първата страна до 5-то число на месеца“.
Твърди, че фактура/кредитно известие за м. ноември 2019 г. никога не е издавана, с
оглед на което и за „АЛИТА БГ“ ООД не е възникнало задължение за плащане.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения в отговора на
исковата молба моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.
2 ЗЗД за заплащане на неплатените наемни възнаграждения е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден договор за наем на
оборудване и обзавеждане за търговски обект – ресторант в ....................., по който
ищецът е предал на ответника фактическата власт върху вещите, изпълнил е
задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължението за заплащане
на уговорената наемна цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението или другите си възражения срещу иска.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че не сочи доказателства за това да
е издадена фактура/кредитно известие за процесния период с оглед направеното от
ответника оспорване за неизпълнение на чл. 6, т. 1.1 от договора.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факт за погасяване
на задължението за плащане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесния договор от
12.04.2019 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3