Р Е Ш Е Н И Е
Номер 793 02.03.2020
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На дванайсети февруари две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Жасмина Славова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 8951 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от З.Н.Ф., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Е.Д. ***, с адрес на кантората: ...................,
срещу Областна дирекция на МВР-Бургас,
Булстат .................., представлявана от директора старши комисар Р.С.С., ......................,
с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като орган
по назначението, да му заплати сумата от 828.00 лева, от която 738.00
лева-главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 123 часа, за периода от 01.07.2016 год. до 30.09.2019 год.,
получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143 и 90.00 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за
периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано
тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба-21.10.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба-21.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с влязло в сила
определения на съда от 12.02.2020 г., на основание чл. 232 ГПК, съдът, поради
десезиране, е прекратил частично производството по главния осъдителен иск, за
периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 година, във връзка с възражението за
погасителна давност и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, след приемането на
заключението на експертизата, е прието увеличение на осъдителните искове по
делото, от първоначално предявения размер на главния иск от 738.00 лева за 123
часа извънреден труд, до размера от 2066.66 лева за 289.43 часа положен
извънреден труд и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 90.00
лева, до размера от 239.15 лева, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г.
Осъдителните искове са процесуално
допустими и с правно основание 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал. 5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес
от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът Областна дирекция на
МВР-Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по
делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер.
Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при
трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по
реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Твърди, че
процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална
нормативна уредба в процесния период-чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за
всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в
размер на 0,25 лева. Прави частично правопогасяващо възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност, за периода юли-октомври 2016 год. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителните искове са основателни, поради следното:
Не се спори между страните по делото,
че ищецът З.Н.Ф., с ЕГН **********, е държавен служител, в служебно
правоотношение с Областна дирекция на
МВР-Бургас от 01.02.1998 г. до настоящият момент и в периода от 01.07.2016 г.
до 30.09.2019 г. е заемал длъжността „..............” в ....................
при ОД на МВР-Бургас, считано от 30.12.2013 г. до настоящият момент, който е
изпълнявал служебните си задължения на дежурства, с нощни смени, по месечни
графици. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца Ф. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, с което се разрешава спора
по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00
до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното възнаграждение за нощен труд
на ищеца Ф. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това
означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е
с коефициент 1-ца(8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Размерът на
възнаграждението е определен с издадените от министъра на вътрешните работи
заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За
целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители и служители на МВР, включително ищеца Ф. е
било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева
на час. За период преди процесния, с чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организация и разпределение на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, действала до 01.04.2015 г., при сумираното отчитане на
отработеното време между 22,00 и 6,00 часа общият брой на часовете нощен труд
се е умножавал с коефициент 0.143. Не се спори между страните по делото, че
нощният труд за процесния период е отчитан от с нарочни протоколи и изплащан с
представените по делото и приети, като доказателства, платежни бележки.
Предвид изложеното от фактическа
страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното
правоотношение. Последната предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават да положения нощен труд възнаграждения при
условията на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните
актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и
заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от
предвидената по КТ, респективно наредбата която е предвидил с действието си, в
хипотезата на сумирано отчитане на работното време, на тримесечие. Поради това
процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по
предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни нощни смени на
ищеца Ф., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното
време на тези държавни служители се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работодателят, каквото качество има и органът по назначението, има
задължението, като насрещна престация за предоставената му и използвана работна
сила, да заплати възнаграждението на работника или служителя за положения
труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност на
положения труд, е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по
трудовото, респ. служебното правоотношение. От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът
установява, че за останалата част от процесния период от 01.11.2016 год. до
30.09.2019 год. ищецът Ф. е положил нощен труд, както следва: за 2017 година-91.52
часа х 06.18 лева = 565.59 лева; за 2018 година-126.98 часа х 07.28 лева = 924.41
лева; за 2019 година-70.93 часа х 08.13 лева = 576.66 лева. Следователно общо
за 289.43 часа, разлика между отчетения нощен труд и преизчисляването му в
дневен, с коефициент 0.143, съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника за него се
следва възнаграждение от 2066.66 лева, до който размер е увеличен главният осъдителен
иск по делото, поради което, като основателен доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
Основателността на главния иск повлича
основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата за плащане,
предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима, защото се касае
за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът кани длъжника за
изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от
облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетението/лихва/ за забавеното плащане на допълнителното трудовото
възнаграждение, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., съдът кредитира
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която
установява, че той възлиза на стойност от 239.15 лева. Ето защо, приема, че
акцесорният иск по делото, в увеличения размер, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и нормите на
чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца
Ф., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 372.67 лева, в полза на
бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на Районен
съд-Бургас възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 240.00
лева и държавна такса за производството от 132.67 лева. За прекратената част от
производството, по реда на чл. 78, ал. 4 разноски не следва да бъдат
присъждани, поради техният минимален размер(01.18 лева).
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат ...................,
с адрес ................., да заплати
на З.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 2305.81 лева(две
хиляди триста и пет лева и осемдесет и една стотинки), от която 2066.66 лева-главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 289.43 часа извънреден
труд, в периода от 01.11.2016 год. до 30.09.2019 год., на изпълняваната
длъжност „...................” в .................. при ОД на МВР-Бургас,
считано от 30.12.2013 г. до края на периода и 239.15 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна
лихва/, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., заедно със законната
лихва върху сумата от предявяването на главния иск-21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат ..................,
с адрес .................. да заплати
на З.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес
***, направените по делото разноски, в размер на 350.00(триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат .................,
с адрес ..............., да заплати,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас,
разноски по делото от 372.67 лева(триста
двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.