Определение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Добрич

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                        

                                                 №529

  

                             гр.Добрич      27.06.2019 год.      

 

                    В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и седми юни                                  2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №15 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба вх.№148/09.01.2019 г. /уточнена с молба вх.№1920 от 19.03.2019 г./,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.49 от ЗЗД от К.И.Б. с ЕГН ********** ***,починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Т.Ц.Б. с ЕГН ********** ***,Д.К.Т. с ЕГН ********** *** и С.К.Б. с ЕГН ********** ***,срещу Софийски градски съд за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 400 000 лв,представляваща обезщетение за причинени му вследствие противоправни действия и бездействия /необоснован отказ за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса и разноски по гр.д.№7712/2018 г. по описа на СГС и постановяване на разпореждане от 14.11.2018 г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по цитираното дело от съдия при ответния съд А.А.-актове,дефинирани като „отказ от правосъдие“,и бездействие на ИФ председател на СГС Д.П.,която не „заставила“ съдия А.А.да се отведе от разглеждане на цитираното дело/ на длъжностни лица при ответния съд имуществени вреди,която сума е формирана от размера на нереализирания материален интерес по гр.д.№7712/2018 г. на СГС,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата 27.04.2018 г. /дата,на която била отнета собствена вилна сграда на ищеца вследствие противоправните действия на ответниците по цитираното дело на СГС/,както и сума от 5 000 000 лв,представляваща обезщетение за причинени му от горните актове,действия и бездействия на посочените длъжностни лица неимуществени /емоционални/ вреди.

В писмен отговор на исковата молба ответникът Софийски градски съд изразява становище за недопустимост на предявените искове.

Като постави на разглеждане горните искове,Добричкият окръжен съд установи следното:

Исковете са процесуално недопустими,поради което не следва да се разглеждат по същество,а производството по същите следва да бъде прекратено.Първоначалният ищец Б. желае да ангажира отговорността на ответния съд като възложител на работата на съдиите А. и П.,като твърди,че претендираните вреди са настъпили за него от действия по служба на посочените магистрати-от постановени от съдията А. незаконосъобразни съдебни актове /определение за оставяне без уважение молба на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски и разпореждане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по цитираното гр.д.№7712/2018 г. на СГС/ и от отказ на съдията П. да застави съдията А. да се отведе от разглеждане на гр.д.№7712/2018 г.на СГС,което по същество е недоволство също от акт на съдията-докладчик по посоченото дело А. да уважи отправено от Б. искане за отвода му по делото.Твърдяният деликт се изразява в осъществяване на служебни задължения и постановяване на съдебни актове от съдия /всъщност от действия само на съдията А. по цитираното дело/ във връзка с извършваната от него правораздавателна дейност.Функционалният имунитет на съдиите,прокламиран в чл.132 от Конституцията на РБ,изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове.Процесуалният закон /в случая ГПК/ предвижда защита на засегнатите от тези актове права на граждани чрез регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и инстанционен контрол за законосъобразност на същите.

Отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна.Тя е самостоятелна,но е фунционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.Когато лицето,на което е възложена работата,не носи отговорност,ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя е недопустимо.Както бе посочено,в съответствие с чл.132 от Конституцията съдиите не носят отговорност за постановените от тях актове освен при извършено умишлено престъпление от общ характер /в случая такова не се твърди да е извършено и установено с влязла в сила присъда/.Цитираната разпоредба възпрепятства търсенето на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД от съдия по повод постановен от него съдебен акт,което прави недопустимо ангажирането на отговорността на съда,в който той правораздава,за постановените от съдията актове /в този смисъл определение №78/28.01.2013 г. по ч.гр.д.№32/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №615/20.12.2017 г. по ч.гр.д.№4318/2017 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №108/20.04.2016 г. по ч.гр.д.№1157/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС,определение №568/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№5080/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Изключенията от горното са въведени в чл.2 от ЗОДОВ,но настоящият спор не се обхваща от нито една от хипотезите,предвиждащи ангажиране отговорността на Държавата /съответния съд/ за вреди от незаконосъобразни съдебни актове.

По изложените съображения предявените искове са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.

При прекратяване на производството по делото право на разноски има ответникът СГС на основание чл.78 ал.4 от ГПК.Същият е претендирал изрично такива с отговора на исковата молба,поради което следва да му се присъдят.Дължат му се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК,тъй като е защитаван в производството от нарочно упълномощен служител с юридическо образование.На основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№15/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд поради недопустимост на предявените от К.И.Б. с ЕГН ********** ***,починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Т.Ц.Б. с ЕГН ********** ***,Д.К.Т. с ЕГН ********** *** и С.К.Б. с ЕГН ********** ***,срещу Софийски градски съд-гр.София,бул.“Витоша“ №2 искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 400 000 лв-обезщетение за имуществени вреди и сума от 5 000 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от противоправни актове,действия и бездействия на съдия при ответния съд по гр.д.№7712/2018 г. на СГС.

ОСЪЖДА Т.Ц.Б. с ЕГН ********** ***,Д.К.Т. с ЕГН ********** *** и С.К.Б. с ЕГН ********** *** да заплатят на Софийски градски съд-гр.София,бул.“Витоша“ №2 сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: