Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Илиян Благоев, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10032/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 594 от 03.12.2021г. по НАХД № 1416/2021г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № 35-0001016/25.08.2021г.,
с което на „Идокар“ ООД гр. Полски Тръмбеш, за нарушение на чл. 7а, ал. 2,
предложение 3 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложена
"имуществена санкция" в размер на 3000 лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Плевен, с която
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че са
спазени всички процесуални правила и срокове, вкл. наличието на всички
изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Неправилно съдът бил приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които имат за последица отмяна на
обжалваното наказателно постановление поради пропуски в посочването на датата и
мястото на извършване на нарушението. Нарушението било осъществено от
превозвача в неговото седалище, защото там той ръководел своята оперативна
дейност по извършване на превоза. Началният и крайният пункт на международния
превоз не бил от значение за определяне на мястото на нарушението. В настоящият
случай не били налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН и правилно
той не е приложен. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация – „ИДОКАР“
ООД гр. Полски Тръмбеш, чрез ***К.М. заема становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, постановено в унисон със събраните по
делото релевантни доказателства. Правилно първоинстанционният съд е възприел -
липсата на място и дата на извършване на нарушението. Моли да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, съобразно
доказателствата по делото. Претендира присъждането на разноски за тази инстанция,
за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. При издаването на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно тези,
които са посочени от въззивния съд в обжалваното решение – липса на точно и
ясно посочване на датата и мястото на извършване на деянието. С оглед на това,
счита, че обжалваното решение на ВТРС е правилно и законосъобразно постановено
и предлага да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 13.08.2021 г., около 14: 30 часа, в гр. Плевен, в РД
"АА" при извършване на тематична проверка на дружеството, притежаващо
лиценз на Общността № 9509 за извършване на международен превоз на товари, на
основание писмо с рег. № 12-00-00-957/2/23.07.2021 г. за нарушения на водачи с
българска регистрация на товарни автомобили извършени на територията на
Кралство Норвегия се констатирало, че лицензирания превозвач бил осъществил
превоз на товари по маршрут Кралство Норвегия – Швеция –Дания, с товарен
автомобил Скания ***, с рег. № ***, видно от ЧМР № 615476 от 15.06.2021 г., с
водач И.И., който не отговарял на изискванията за психологическа годност -
нямал валидно удостоверение за психологическа годност валидно към датата на
извършения превоз, което било видно от направена справка от електронен регистър
на ИА "АА" гр. София от
13.08.2021 г. Контролният орган е приел, че по този начин дружеството -
жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, връчен му надлежно и е подписан от
него без възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 98г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, налагайки на
дружеството -жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление с мотиви,
че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които имат за последица отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Акта и атакуваното наказателно
постановление нямат предвиденото в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдържание. Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН акта и
наказателното постановление следва да съдържат датата и мястото, където е
извършено нарушението. В случая и в двата акта липсва посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, като са посочени единствено място и
датата на извършване на проверката. Това са императивно предвидени реквизити и
имат съществено значение при индивидуализация на нарушението. В същото време са
и предмет на доказване, поради което такива пропуски не могат да бъдат
отстранени в процеса на обжалване на наказателното постановление. Отсъствието
или неяснотата при определянето им води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Освен това, датата и мястото на извършване на нарушението
са от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, компетентността на АНО и
съда, пред който подлежи на обжалване НП. Касае се за съществени реквизити на
АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Тези пороци
са приети за толкова съществени, че сами по себе си обуславят
незаконосъобразност на НП и отмяната му само на това процесуално основание.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Правилен е изводът на съда,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно поради липса на съществени реквизити по съдържанието и
предпоставки за издаването му. Не могат да бъдат споделени направените в
касационната жалба възражения, че са спазени всички процесуални правила и срокове,
вкл. наличието на всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Това е основание да се приема за
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и същото да бъде
отменено по реда на съдебния контрол. Като е приел същото, въззивният съд
правилно е изтълкувал и приложил закона.
При така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно приложеното пълномощно същият е направил такива в общ размер на 300
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0000902 от 13.02.2022г, в който е отбелязано, че същите са
заплатени в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 594 от
03.12.2021г. по НАХД № 1416/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "АА" гр. София към Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията да заплати на „Идокар“ ООД, ЕИК:
*********, гр. Полски Тръмбеш направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.