Решение по дело №1926/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

И. А. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община М., област Пловдив, [улица], представляван от адвокат Л. М.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-09-1136 от 29.07.2024г. на кмет на община М., с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “Селскостопанска сграда с [идентификатор]“, находящ се в ПИ (поземлен имот) по КК (кадастралната карта) на [населено място], община Марица, съставляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], община Марица, разположен в източната част на УПИ ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], на регулационната граница с [ПИ], с извършител И. А. Я..

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Кмет на община Марица, чрез юрисконсулт В. К.- пълномощник (лист 24), представя молба с Вх.№20065 от 04.12.2024г. (лист 23), в която е формулирано възражение за неоснователност на жалбата, предвид доводите, подробно изложени в мотивната част на оспорения административен акт.

С протоколно определение от 11.07.2025г. на страните е дадена възможност да представят писмени защити, подкрепящи изразените становища, в 10-дневен срок, но такива не са постъпили по делото до края на определения срок – 21.07.2025г.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Оспорената заповед (лист 7) е изпратена до жалбоподателя като приложение към писмо с №94-00-665 от 30.07.2024г. (лист 6) на кмет на община Марица, посредством пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД. Като доказателство по делото е прието заверено копие на известие за доставяне (лист 5), с баркод ИД [Наименование], съставено от пощенския оператор, придружаващо пощенска пратка, съдържаща “Изх.№94-01-665 от 30.07.2024г.“, адресирана до жалбоподателя Я.. Посочената пощенска пратка е получена на 08.08.2024г. от З. К.- снаха. От своя страна, жалбата (листи 3-4) постъпва в община Марица на 27.08.2024г., с Вх.№ЖС-61, или в рамките на законоустановения срок, в какъвто смисъл е и Определение №1339 по административно дело №1074 по описа на Върховния административен съд за 2025г., Второ отделение. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

В случая, заповедта е издадена именно от кмет на община Марица.

Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “селскостопанска сграда с [идентификатор]“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“, тъй като същият представлява смесена сграда, с ниско застрояване (височина около 4 м) и застроена площ (ЗП) от около 76 кв.м. (19 м / 4 м).

Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице З. Г. Р. (листи 85-93) по служебно назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На 03.07.2024г. работна група от длъжностни лица в община Марица, в състав: М. И. Й.- гл. специалист “КС“ (контрол на строителството) в община Марица, М. П. В.- гл. специалист “КС“ в община Марица, и М. Т. А.- ст. специалист “УТ“ (устройство на територията) в община Марица, извършва проверка на място на строеж, представляващ “селскостопанска сграда“, намираща се в ПИ с [идентификатор] по КК и КР (кадастралните регистри) на [населено място], съставляващ [УПИ], кв.10 по плана на [населено място].

В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на Община Марица, съгласно Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №4000 от 25.08.2021г. (лист 10).

Строежът (сграда с [идентификатор]) е собственост на И. А. Я.- отстъпено право на строеж, съгласно Решение №15, взето с Протокол №7 от 26.06.1970г. (лист 26, 57, 58) на Изпълнителен комитет (ИК) на Общински народен съвет (ОбНС), [населено място], Пловдивски окръг. Според посоченото решение, на И. А. Я. (лист 57) или А. А. Я. (лист 26, 58) се отстъпва право на строеж на жилище върху общински парцел VIII в [жк],51 лв./кв.м. и със срок на застрояване 2 години.

Тук е мястото да се напише, че жалбоподателят И. А. Я. и А. А. Я. са едно и също лице, съгласно приетото по делото заверено копие на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с Изх.№10-06-328 от 11.11.2021г. (лист 56), издадено от Б. З.- длъжностно лице в община Марица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот /констативен нотариален акт по документи/ от 08.12.2021г., с №118, том 6, рег.№8738, Н.дело №1086/2021г. (лист 27) на нотариус Т. К., вписана под №227 в Регистъра на Нотариалната камара на Република България (НКРБ), с който нотариален акт жалбоподателят Я. и съпругата му Р. С. Я. (Г. С. Я. (лист 55)), [ЕГН], са признати за собственици на 4 броя сгради, построени в отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, а именно: 1) сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-90 от 15.12.2007г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), със ЗП 52 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с [идентификатор], със ЗП 77 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с [идентификатор], със ЗП 32 кв.м., с предназначение - хангар, депо гараж; 4) сграда с [идентификатор] (разпоредената за премахване), със ЗП 79 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда.

Прието е заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти със запазено право на ползване от 08.07.2022г., с №159, том 3, рег.№5872, Н.дело №536/2022г. (листи 28-29) на нотариус Т. К., вписана под №227 в Регистъра на НКРБ, с който жалбоподателят Я. и съпругата му Р. С. Я. (Г. С. Я.) продават на А. И. Я., [ЕГН], 4 броя сгради, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, а именно: 1) сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], със ЗП 52 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с [идентификатор], със ЗП 77 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с [идентификатор], със ЗП 32 кв.м., с предназначение - хангар, депо гараж; 4) сграда с [идентификатор] (разпоредената за премахване), със ЗП 79 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда. П. И. А. Я. и Р. С. Я., на основание чл.56 от Закона за собствеността (ЗС), си запазват право на ползване върху продаваните недвижими имоти, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, до края на живота на всеки един от тях.

Прието е заверено копие на Скица на поземлен [имот номер]- от 18.08.2021г. (листи 59-60), представляваща извадка от КК на [населено място], в обхват- ПИ с [идентификатор] и заснетите в имота 4 броя сгради.

Отново в рамките на проверката, извършена на 03.07.2024г., е прието за установено, че възложител на строежа е жалбоподателят Я., като не е установен строител и няма установен строителен надзор.

За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.

Строежът представлява масивна селскостопанска сграда на един етаж, изградена в източната част на [УПИ], кв.10 по плана /[ПИ] по КК на [населено място]/ на регулационната граница с [ПИ]. Покривът е дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Сградата е с размери 19 м / 4 м, с височина около 4 м.

Прието е за установено, че строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ. Нарушена е разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Установените нарушения са за строеж пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.) и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя Я..

За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №10 от 03.07.2024г. (листи 8-9), според който констативен акт, предвид установените нарушения на разпоредбите, същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.

Видно от констативния акт (лист 9), жалбоподателят отказва да получи екземпляр от акта, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели- Г. С. и Ц. М., като изрично в акта е отразено, че в 7-дневен срок, считано от 03.07.2024г., могат да бъдат подавани възражения по акта до кмета на община Марица.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против Констативен акт №10 от 03.07.2024г., след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; от компетентни за целта органи; както и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в общинската администрация); актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а (от ЗУТ), съгласно изискването на чл.225а, ал.1, изречение 2 от ЗУТ, но посоченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателя.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1, изречение 1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а според разпоредбите на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

Според посочената по-горе Скица на поземлен [имот номер]- от 18.08.2021г., както и според информация, публикувана в сайта на АГКК, достъпна в интернет на адрес: https://kais.cadastre.bg/, КК и КР на [населено място], община Марица, област Пловдив са одобрени със Заповед №РД-18-90 от 15.12.2007г. на изпълнителен директор на АГКК, като разпоредената за премахване сграда е заснета в КК с [идентификатор] и със ЗП от 79 кв.м.

Според чл.2, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.2, ал.5 от ЗКИР (редакция към 15.12.2007г.), данните по ал.1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Според чл.23, т.2 от ЗКИР (редакция към 15.12.2007г.), недвижим имот, обект на кадастъра, е сграда, включително изградена в груб строеж. Според чл.31, изречение 1 от ЗКИР (редакция към 15.12.2007г.), Съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквато се явява Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3/28.04.2005г., отм.). Според чл.7, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г., отм., Разграфката, номенклатурата и изискванията за оформянето на съдържанието на кадастралната карта са съгласно приложение №1. Според точка 3.1. от точка 3. “Изобразяване на сгради“ от Раздел VII “Пояснения“ на приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г., отм., “Сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части“. А според разпоредбите на §1 от ДР на Наредба №3/28.04.2005г., отм., 2. “сграда“ е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки); 3. “очертание на сграда“ се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Към очертанието на сградата се изобразяват тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1,20 m от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата.

Пак според информация, публикувана в сайта на АГКК и достъпна в интернет на адрес: https://kais.cadastre.bg/, а и видно от Приложение №2 (лист 88) към заключението на вещото лице Р., разпоредената за премахване сграда с [идентификатор] е заснета като изпълнена едновременно в ПИ с [идентификатор] и в ПИ с [идентификатор].

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване сграда е изпълнена преди 15.12.2007г., на която дата са одобрени КК и КР на [населено място], предвид заснемането ѝ в КК, както и след 26.06.1970г., на която дата на жалбоподателя Я. е отстъпено право на строеж върху общинското дворно място.

Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Въпреки дадените на жалбоподателя указания с Определение №9927 от 15.11.2024г. (лист 16), че следва да установи посочените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид направеното в жалбата твърдение, че разпореденият за премахване строеж е търпим, такива доказателства не са ангажирани по делото. Респективно, липсват доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че разпореденият за премахване строеж е изграден до 7 април 1987г. и е допустим по действалия ПУП и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, поради което настоящият състав на съда прима за установено, че не е налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.

По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от жалбоподателя, че разпореденият за премахване строеж е деклариран до 31 декември 1998г., поради което не е налице и хипотезата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ.

Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001г., незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон (02.01.2001г.), не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от жалбоподателя, че разпореденият за премахване строеж е деклариран от него до 02 юли 2001г., поради което не е налице и хипотезата на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ.

Не е налице и хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Тук е мястото да се посочи, че по делото е прието становище (лист 74) на главен архитект на община Марица, според което становище в администрацията на Община “Марица“ не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.) в предвидените в същите срокове. Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. (изм. и доп. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.) в предвидения срок. Няма постъпила молба или заявление, с която да се иска узаконяване на строежа. Разпореденият за премахване строеж е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване. Респективно, разпореденият за премахване строеж не е търпим.

Според описанието на разпоредения за премахване строеж в заключението на вещото лице Р. (лист 86), сградата е полумасивна конструкция. Носещите стени частично са от тухла, частично от кирпич и са с различни дебелини – 13 см. и 25 см. Покривът е двускатен, дървен, с керемиди. Има частично изпълнен окачен таван. Състои се от 4 броя помещения: две складови, една стая за живеене и бокс със санитарен възел до нея. Боксът и санитарният възел са с външни тухлени стени и стоманобетонова покривна плоча. Към сградата има изпълнено електро- и водозахранване, както и клон към дворната канализация.

Предвид последно посоченото в констатациите на експерта Р., настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване сграда представлява “сграда със смесено предназначение“ по смисъла на §5, т.29а от ДР на ЗУТ и постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ, тъй като същата е изпълнена извън определеното за [УПИ], кв.10 основно застрояване с действащия ПУП (КРП (кадастрален и регулационен план)), одобрен със Заповед №РД-09-408 от 27.09.1995г. (неприложена по делото), видно от Приложение №4 (лист 90) към заключението на експерта Р..

Според разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение на строеж за постройките на допълващото застрояване (какъвто е настоящият случай), но пък изпълнението на разпоредената за премахване сграда е допустимо единствено въз основа на издадено разрешение за строеж, тъй като същата не попада в нито едно от изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ.

Наред с това, разпоредената за премахване сграда е изпълнена едновременно в два ПИ, съответно с [идентификатор] и с [идентификатор].

Също така, разпоредената за премахване сграда е изпълнена едновременно в [УПИ], кв.10 по ПУП (КРП) на [населено място], одобрен със Заповед №РД-09-408 от 27.09.1995г., както и в [УПИ], жил.стр., произв. и скл. дейности, ООД, по ПУП – ЗП (застроителен план), одобрен със Заповед №РД-09-976 от 23.07.2021г. (неприложена по делото), видно от Приложение №5 (лист 91) към заключението на вещото лице Р..

Посочените обстоятелства за изпълнение на разпоредения за премахване строеж едновременно в два ПИ, както и едновременно в два УПИ предпоставят извод за изпълнението му в противоречие с предвижданията на действащия ПУП и строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

А след като разпореденият за премахване строеж е изпълнен и без издадено разрешение за строеж, то същият е незаконен и по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което е налице посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за издаването ѝ.

Ето защо, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на община Марица издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, противно на направените от жалбоподателя възражения в тази насока.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.

Вярно е, че в Констативен акт №10 от 03.07.2024г. И. Я. е посочен като собственик на разпоредения за премахване строеж, докато той е само ползвател на същия, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти със запазено право на ползване от 08.07.2022г., с №159, том 3, рег.№5872, Н.дело №536/2022г., но пък в оспорената заповед изрично е посочено, че жалбоподателят И. Я. е извършител на строежа, като по аргумент от нормите на чл.225а, ал.5 и §3 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (Наредба №13/23.07.2001г.), адресат/адресати на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде извършителят на строежа или неговият собственик и/или възложител; собственикът на имота (терена), както и лицата, носители на ограничени вещни права върху имота, в който е изграден.

Вярно е също така, че съпругата на жалбоподателя Р. С. Я. (лист 77) е също ползвател на разпоредения за премахване строеж, а собственик на строежа е А. И. Я., които обстоятелства не са отразени, нито в Констативен акт №10 от 03.07.2024г., нито пък в оспорената заповед, но пък в ЗУТ липсва специална норма, определяща кръга на заинтересуваните лица в производството за премахване на незаконен строеж. При това положение, кръгът на заинтересуваните лица се извежда от общата норма на чл.147, ал.1 от АПК и това са лица, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които той поражда задължения.

Правото на жалба не е ограничено само по отношение на адресатите на акта, тъй като лицата, за които актът създава задължения или засяга техни права или законни интереси, също имат право на жалба, независимо дали изрично са посочени като адресати, по аргумент от разпоредбата на чл.214, т.1 от ЗУТ. Правото на собственост, както и ограниченото вещно право на ползване на разпоредения за премахване строеж са защитени от закона права, притежанието на които обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването на обекта и с това пряко застрашаващо собственика А. И. Я. и другия ползвател- Р. С. Я.. Става въпрос обаче за самостоятелно съществуващо право на оспорване на акта от страна на собственика на разпоредения за премахване строеж и другия му ползвател, които права не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.

Вярно е и, че в оспорената заповед разпореденият за премахване строеж е посочен като “селскостопанска сграда“, докато всъщност строежът е “сграда със смесено предназначение“, съгласно констатациите на вещото лице Р., но пък строежът е еднозначно определен посредством кадастралния си [идентификатор].

Последно посоченото обстоятелство, дори и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство, поради което възражението на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователно.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Марица, област Пловдив, [улица], против Заповед №РД-09-1136 от 29.07.2024г. на кмет на община Марица, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “Селскостопанска сграда с [идентификатор]“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], община Марица, съставляващ УПИ ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], община Марица, разположен в източната част на УПИ ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], на регулационната граница с [ПИ], с извършител И. А. Я..

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.