Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет и пети февруари Година
две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен
характер дело номер 487 по описа за две хиляди
двадесет и първа година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №20-0819-002617/23.07.2020г. на Началник ГРУПА към ОДМВР - Варна, сектор ПП Варна, с което на Ц.А.Т.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Ц.А.Т., ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Ц.А.Т. срещу наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения на чл.34 ал.3; чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Сочи се , че е налице маловажен случай на административно нарушение,
както и се претендира неправилно определен размер на наказанието. Формулира се
искане за отмяна на НП.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се иска отмяна на НП като се акцентира върху липсата на
субективния елемент от състава на нарушението.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да
потвърди НП и да присъди юристконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 30.11.2020г. въззивникът Т. управлявал л.а.
«Ауди А3“ с рег. №В2892НН в гр. Варна, ул. „Д-р Людвиг
Заменхоф“, в района на №24, в посока към ул. „Дебър“.
При движението си въззивника Т. бил спрян за
проверка от служители на ОДМВР Варна- М. и св. И.. При това било установено, че
за превозното средство няма сключен и действащ договор за застраховка «ГО», и
регистрацията му е служебно прекратена, като СУМПС е било отнето временно по
реда на чл.171 т.1 от ЗДП.
Въз основа на събраните доказателства, срещу въззивника
бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата
на извършване на нарушението , състоящо се в управление на автомобила при
временно отнето СУМПС и била посочена правна квалификация на същото по ЗДП.
Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не
вписал в съдържанието му възражения.
С
постановление от 17.07.2020г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.343в ал.3 от НК, като копие от
постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ ОДМВР Варна.
На 23.07.2020 г. е било издадено НП , като видно от съдържанието на
същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150а ал.1 от ЗДП
и било наложено съответно
административно наказание , съобразно чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – писмените доказателства – надлежно
съставен АУАН, постановление на ВРП,
справка за нарушител и др. , както и гласните такива- показанията на св. М. и св. И..
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид
основателността на доводите за отмяна на наказателното постановление.
В настоящия казус по безспорен начин се установява, че въззивника Т. е управлявал превозното средство, след като е
било отнето временно свидетелството му за управление на МПС. Това деяние
покрива обективните признаци на приложения административнонаказателен
състав по чл. 177, ал.1 т.2 ЗДвП.
Видно от материалите по делото обаче, за
ЗППАМ липсват данни да е извършено надлежно връчване на ЗППАМ и
уведомяване, предвид на факта , че липсва обратна разписка или друго
доказателство за уведомяване.
Освен това, към 30.11.2020г. застраховка за автомобила вече е била
сключена, макар и не представена пред КАТ. Наложената с НП
№18-0445-000265/29.05.2018г. глоба е била заплатена , поради което и действието
на ЗЗПАМ е било преустановено към 30.11.2019г.
В този смисъл са и наведените възражения по същество.
Преди да издаде наказателното постановление, наказващия орган е следвало
да извърши проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН относно възразеното, както и
да събере доказателства относно връчването на ЗППАМ на собственика на
автомобила, както и относно това дали е сключена застраховка „ГО“ към момента
на управление на автомобила и дали ЗЗПАМ все още действа.
Няма как, при положение , че наложената с НП
№18-0445-000265/29.05.2018г. глоба е била заплатена и при сключена застраховка за автомобила у въззивника да е било налице знание, че управлява автомобил след като е бил лишен временно от
правоуправление при отнемането на СУМПС.
Въз основа на горното се налага извод за незаконосъобразно издадено
наказателно постановление, което следва да бъде отменено на това основание.
След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за
основателни, съдът отмени НП като незаконосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски от въззивника за възнаграждение на адвокат,
съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6;
чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: