ПРОТОКОЛ
№ 1947
гр. Варна, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100502295 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призован, представлява
се от юриск. З. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, приета от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемата В. Г. П., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемият П. Т.ОВ Д., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемият В. Х. Д., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемата С. Д. Д., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемата В. Х. К., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемият П. Г. П., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява
1
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата
инстанция от днес.
Юриск. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община Варна
против решение № 3075 от 14.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 3852 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Варна, десети състав, с което е признато за установено в отношенията между
П. К. Д., С. Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В. Г. П., П. Г. П. и Община Варна на основание член 108
от ЗС, че П. К. Д., С. Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В. Г. П. и П. Г. П. са собственици на поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/
на град Варна, одобР. със заповед № РД-18- 98 от 2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ в град Варна - ул.“Г.“ ***, с площ от 140 кв.м, при съседи: ПИ с
идентификатори №№ ***, ***; осъдена е Община Варна да предаде владението върху
описания процесен имот на П. К. Д., С. Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В. Г. П. и П. Г. П.; осъдена е
Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на П. К. Д. сумата от 11 856,49 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот - ПИ с
идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления имот в град Варна - ул.
„Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г., съобразно
притежаваната квота от П. Д. в съсобствеността ведно със законната лихва считано от датата
на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;
осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на С. Д. Д. сумата от 11
856,49 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим
имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления имот в град
Варна - ул. „Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г.,
съобразно притежаваната квота от С. Д. в съсобствеността ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. Х. Д.
сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления
имот в град Варна - ул. „Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024
г., съобразно притежаваната квота от В. Д. в съсобствеността ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. Х. К.
сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
2
недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления
имот в град Варна - ул. „Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024
г., съобразно притежаваната квота от В. К. в съсобствеността ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. Г. П.
сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления
имот в град Варна - ул. „Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024
г., съобразно притежаваната квота от В. П. в съсобствеността ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на П. Г. П.
сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, с адрес на поземления
имот в град Варна - ул. „Г." ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024
г., съобразно притежаваната квота от П. П. в съсобствеността ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна да заплати на П. К. Д., С. Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В.
Г. П. и П. Г. П. сумата от 6 785 лева, представляваща стоР. от последните разноски в
производството пред първата инстанция, на основание член 78 от ГПК. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.
Счита се, че по делото не са събрани категорични доказателства, че Община Варна
упражнява фактическа власт върху имота. обстоятелството, че имотът се ползва от
ответника като зона за кратковременно платено паркиране и са реализирани
благоустройствени мероприятия не могат да обосноват упражняване на владение от страна
на ответника. Макар територията формално да попада в обхвата на „синя зона“, той не е
сред обозначените места за платено паркиране, тъй като липсват обособени паркоместа.
Няма и доказателства ответникът да е събирал такса за паркиране точно върху този имот.
Показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното производство свидетелка Д.а не
са относими към процесния период, доколкото дата на нарушението, когато й е поставена
скоба е 16.01.2025 г. Като резултат се смита, че предявеният ревандикационен иск е
неоснователен, както и този по член 59 от ЗЗД, поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат Т. Г., с който същата се оспорва, като подробно се
излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Основно
се набляга, че безспорно е установено по делото, че имотът – собственост на ищците – се
ползва от ответника като зона за кратковременно паркиране, който реализира печалба от
това.
Юриск. П.: Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Запозната
3
съм с доклада на делото, нямам възражения.
Адв. Г.: Оспорвам въззивната жалба, считам същата за неоснователна. Поддържам
депозирания писмен отговор. Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм.
Юриск. П.: Представям и моля да приемете обяснителна записка и две скици от
техническия проект за ,,синя зона“, който не е обследван от ВРС, вещото лице също не го е
разгледало и не е взело предвид всички обстоятелства, които касаят тази улица ,,Г.“ за синя
зона.
Адв. Г.: Да не се приема това доказателство, т.к. не се твърди да е новооткрито или
нововъзникнало, не е представено пред първата инстанция и няма причини да се приема от
въззивната, считам искането за преклудирано. Не става ясно какво ще се доказва с това
доказателство, от него нищо не става ясно, предвид което, моля да оставите искането без
уважение.
Твърди се, че вещите лица не са взели предвид това доказателство, това е единствено
и само по вина на ответника, доколкото на вещите лица пред ВРС беше издадено съдебно
удостовеР.е, което да послужи пред общината, досежно именно обхвата на ,,синя зона“ и
броя на паркоместата, съответно реализираните от общината приходи за посочената част от
,,синя зона“, средномесечно за посочения период, за посочена част от зоната. Считам, че е
налице очевидно противоправно поведение от страна на въззивника, с което се прави опит
да се черпят от противоправното поведение последици за страната, поради което, моля да
оставите без уважение искането.
Юриск. П.: Тези обстоятелства, за които говори процесуалният представител на
въззиваемите, коментира приходите от ,,синя зона“ и такива обстоятелства, вещото лице е
правило опит да събере информация от общинско предприятие ,,Синя зона“. Този
инвестиционен проект, който е за ,,синя зона“ още при проектирането на зоната за
паркиране, вещото лице не е искало от общината да бъде обследвано, за да се запознае.
Вижда се улицата и се вижда, че на самата улица има места за успоредно паркиране по
дължината й, но не вътре в имота, който ние никога не сме оспорвали, че е частен имот. В
тази зона има много частни имоти, вижда се къде са разчертани места за паркиране и къде не
са. Мисля, че това е най-ясният документ, от който става ясно дали общината е имала
намеР.е да ползва имота за платено паркиране или не.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за прилагане на
обяснителна записка и скици, доколкото документите на първо място изхождат от страната и
е можела да ги представи, както пред първата инстанция, така и с въззивната жалба, същите
и по твърдение на страната, и съобразно поставените дати на тях, са били известни на
Община Варна, преди образуване на настоящото дело, тоест не са нововъзникнали.
С оглед горното, СЪДЪТ намира, че искането е преклудирано, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивната
страна за прилагане по делото на представените в днешно съдебно заседание обяснителна
записка от дата 30.03.2018 г. и два броя скици, одобР. със Заповед № 1267/03.04.2018 г.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към корицата на делото представените в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на въззивника обяснителна записка от дата
30.03.2018 г. и два броя скици, одобР. със Заповед № 1267/03.04.2018 г.
Юриск. П.: Няма да соча други доказателства.
Адв. Г.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80
от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззиваемите страните
списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от въззиваемите страни списъци с разноските по
чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. П.: Моля да отмените решението на първоинстанционния съд на база
изложените във въззивната жалба аргументи.
Искам накратко да изразя становище днес, в следния смисъл:
Пред първата инстанция така и не беше установен някакъв размер на обогатяване, но
и самото обогатяване не беше доказано по безспорен начин. Районен съд приема, че на база
на един констативен протокол за принудителна административна мярка, който е с адрес ул.
,,Г.“ ***, приема че навътре в имота е можело да се паркира и е следвало да бъде заплатено
паркирането. Съгласно чл. 26 от Наредбата за организация на движението на територията на
Община Варна за зони за платено паркиране и такава зона се въвежда само на общински
улици и паркинги, т.е. няма никаква възможност, нито законова, нито друга да бъде
определена друга територия, която не е общинска за зона за платено паркиране.
От самото начало на съдебното производство Община Варна твърди, че не е
оспорвала собствеността на ищците, поради което ние сме напълно наясно и поради това
имотът, макар и да не е ограден и да не е идентифициран, че се ползва, при изготвянето на
5
инвестиционния проект всички обстоятелства, относно собствеността са изследвани и в този
имот няма разчертани места за платено паркиране. Това, че на свободен принцип живущите
наоколо паркират там по никакъв не начин не означава, че общината събира такси за ,,синя
зона“ в този имот.
В проекта има много ясно посочено, че на ***, който е административен адрес,
посочва единствено къде на улицата се намира лицето на имота, има едно паркомясто,
където може да се паркира на ,,синя зона“ и лицето, което не си е платило да бъде глобено.
Това по никакъв начин не доказа, че навътре в имота се извършва паркиране, или, че то е
платено.
В самата експертиза се сочи, че там няма разчертаване, което е най-ясният признак,
че Община Варна никога не е планирала за платено паркиране и въпреки това в самото
първоинстанционно решение се твърди, че Община Варна е разграфила този имот, което не е
вярно и се вижда и от самото заключение на вещото лице.
Не беше установен реален размер на обедняване на другата страна. Имотът не може
да бъде застроен, т.к. той не отговаря на минималните изисквания на ЗУТ, същият не може
да бъде направен дори и като частен паркинг, защото ако се загради не може да има подход,
т.к. е тесен. Поради тази причина другата страна от години не се ползва от този имот и не
може да се твърди, че ние се ползваме от него, защото не беше доказано реално, че там се
паркира платено.
Това, че има на улицата поставени знаци за ,,синя зона“ означава, че тази улица е в
обхвата като общинска, в този периметър има много частни имоти и в нито един от тях
Община Варна не иска да се плаща такса за платено паркиране в частен имот.
С оглед на всичко изложено, моля да отмените решението на първоинстанционния
съд и да присъдите на въззивника стоР.те разноски.
Адв. Г.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение.
Днес изложените аргументи не са подкрепили по никакъв начин тезата на
въззивника. Ответникът заема пасивно поведение и по никакъв начин не установи
възраженията си.
Държа да отбележа и ще обърна внимание, че в определение № 7080/21.06.2024 г.
ВРС е приел за безспорно установено обстоятелството, че имотът се ползва за общински
паркинг от ответника. Това определение по доклада беше прието по делото, като възражения
в тази връзка не се направиха. Същото изявление се сдържа и в съдебното решение, което се
обжалва пред Вас, като са изложени установените обстоятелства.
Отделно, категорично по делото беше установено, както от заключенията на вещите
лица, съобразно предоставените от общината информация, че имотът, собственост на
доверителите ми, категорично е включен в обхвата на ,,синя зона“ и се събират от него, от
паркоместата в имота на доверителите ми, се събират от общината такси за паркиране.
В тази връзка не считам изложените аргументи за основателни.
6
Отделно от това в писмото от общината до доверителя ми Дюкмеждиев, покана до
общината, в отговор от същата, категорично се заявява, че имотът се ползва, но не може да
се закупи, защото е извън инвестиционната програма. Тоест, налице е и признание от
ответника, че се ползва за ,,синя зона“.
Размерът на обедняването е категорично установен, доколкото при отказ от общината
да се предостави информация за средномесечно получено възнаграждение от събрани такси
за кратковременно паркиране, вещото лице е определило размер на обезщетението
съобразно свободен наем на сходни имоти за процесния период. Тази претенция по
отношение на обезщетението също е доказана по размер.
А, що се отнася до възражението, че не може да се ползва за застрояване, защото не
отговаря на ЗУТ, като възражение наведено днес, първо е несвоевременно, второ е
несъстоятелно, защото никой не твърди, че доверителите ми имат инвестиционно намеР.е да
строят сгради. Безспорно е, че имотът се владее от общината, това че не бил разграфен също
не е основание да се приеме, че не се ползва за целта, за която се ползва от въззивника.
Що се отнася до това, че не сме установили периода, очевидно е, че и в хода на
процеса преди приключване на делото пред ВРС е установено, както с гласни показания,
така и с изходящ от общината документ, че на това място, в имота на доверителите ми се
събират такси за ,,синя зона“ и е наложена глоба, т.е. заскобен е автомобил. Какво друго
трябва да установим, за да стане ясно на общината, че тя ползва имота?
Друг е въпросът, че има преписка по отношение на подадената от нас молба до
общината за състоянието на имота, ползването му и т.н., което удобно се премълчава от
общината и се представя един проект. От който проект, дори и да беше приет по делото не се
установява нещо различно.
Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно, както и да
присъдите на доверителите ми разноски за настоящата инстанция.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7