Решение по адм. дело №2111/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 11046
Дата: 8 декември 2025 г.
Съдия: Анелия Харитева
Дело: 20257180702111
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 11046

Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180702111 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х. Н. С. от [населено място] срещу отказ на „Лендиво“ ООД да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателката.

Според жалбоподателката оспореният отказ е незаконосъобразен поради нарушение на материалноправните норми и целта на закона, поради което се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в молба от 10.11.2025 г.

Дружеството-ответник чрез процесуалния си представител в отговора на жалбата и в писмено становище от 17.11.2025 г. твърди, че в законоустановения срок на заявителя е изпратен писмен отговор, представляващ точна и разбираема реплика на обработваните от дружеството лични данни, посочило е основанията за обработване на лични данни, целите на обработката и срок на обработване на личните данни, поради което счита, че е налице е изрично и надлежно произнасяне, т.е., жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и срещу отказ, който нарушава правата на жалбоподателката по Регламент (ЕС) 2016/679 и който съгласно чл.39 ЗЗЛД подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заявление от 27.08.2025 г. (л.6, гръб и л.28) жалбоподателката е поискала от „Лендиво“ ООД на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като субект, на когото се обработват личните данни, да й бъде предоставен достъп до всички лични данни, които „Лендиво“ ООД обработва в качеството на администратор на лични данни, като предостави и всички копия на документи, в които се съдържат лични данни на Х. Н. С..

С писмо от 19.09.2025 г. (л.29, гръб) изпълнителният директор на „Лендиво“ ООД е информирал жалбоподателката съгласно чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за категориите лични данни, които се обработват, и целите на обработката на личните данни. В представеното по делото копие на това писмо не се съдържа никакъв отговор на заявеното искане за предоставяне на копие на носителите на личните данни на жалбоподателката. След като представляващият „Лендиво“ ООД не е дал отговор на всички искания, направени с молбата от 27.08.2025 г., то на практика е налице мълчалив отказ да бъдат предоставени исканите копия.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон и специално на чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

При тези факти съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен.

Не се спори, че между жалбоподателката и ответното дружество съществуват облигационни отношения, произтичащи от договор за паричен заем № 63624. Т.е., безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект, чиито лични данни се обработват от дружеството-ответник, и има право на достъп до обработваните от администратора нейни лични данни съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Съгласно § 3 на чл.15 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Съгласно § 4 на чл.15 правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица. Достъпът до обработваните лични данни съгласно чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 се предоставя от администратора чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл.37б, ал.1 ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В случая молбата от 27.08.2025 г. на жалбоподателката представлява заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, съдържащо искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да й бъдат предоставени копия от носителите на нейните лични данни. В този смисъл не се споделя становището на ответника, че не е отказал предоставянето на исканите копия, което твърдение не отговоря на съдържанието на отговора от 19.09.2025 г., както и на извънпроцесуалното поведение на представляващия дружеството-ответник, тъй като в съдебното производство не се установи дружеството да е предоставило исканите копия. От съдържанието на писмото-отговор е видно, че за администратора на лични данни не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни. Съответно, съгласно чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът е длъжен да предостави копие на носителите на личните данни на субекта.

Регламент (ЕС) 2016/679 предоставя права на субекта на данни, които права произтичат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва за конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод сключен договор за кредит и именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни на жалбоподателката. Договорът за кредит съдържа лични данни съгласно определението на чл.4, § 1 Регламент (ЕС) 2016/679 и отказът на администратора за достъп на субекта на данни до информацията по чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е незаконосъобразен.

В този смисъл е практиката на Съда на ЕС. Съгласно т. 1 от диспозитива на решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 член 12, § 5, член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент.

Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 не налага извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, трето изречение на Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф.

В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд – решение № 8286 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 4355/2025 г. на ВАС, V о., решение № 8310 от 31.07.2025 г. по адм. дело № 3419/2025 г. на ВАС, V о., решение № 7180 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 10796/2024 г. на ВАС, V о.

Следователно, в съответствие с решенията на Съда на ЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо и задължително администраторът на лични данни да предостави копия на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност той ефективно да упражни правата си и да провери, дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.

В случая отново поради процесуалната пасивност на ответника по делото не се ангажираха доказателства на жалбоподателката да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните й данни. Следователно в качеството на администратор на лични данни за дружеството-ответник стои задължението по чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави на субекта на данните Х. Н. С. копие от поисканите лични данни, съдържащи се в договора за кредит, включително копие от самия договор, в заявената форма за получаване на посочения адрес за кореспонденция.

С отказа на администратора на лични данни да предостави копие от сключения договор за кредит е преградена възможността жалбоподателката да упражни правата по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателката и от правото на защита на личните й данни, като я е поставил в невъзможност да разбере, дали се спазва задължението на администратора за осигуряване на защитата на тези данни по начин, който гарантира тяхното законосъобразно обработване в съответствие с принципите, заложени в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателката да се възползва и от правото по чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да получи ясна представа, дали личните й данни се обработват добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменен. Тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да изпрати на ответника за ново произнасяне съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 10 лева за платената държавна такса следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати тази сума на жалбоподателката, както и да заплати на адв. Т. Ц. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (договор за правна помощ – л.10) и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата 1000 лева. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд, Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Н. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], отказ на „Лендиво“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Н. Т., за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на Х. Н. С..

ВРЪЩА преписката на „Лендиво“ ООД за извършване на необходимите действия по искането на Х. Н. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането на решението в сила.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Н. Т., да заплати на Х. Н. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 10 (десет) лева, разноски.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Н. Т., да заплати на адвокат Т. Ц. от Адвокатска колегия София сумата 1000 (хиляда) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: