№ 3256
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100504033 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20006934 от 24.01.2021 г. по гр.д.17500/20 г., СРС-53 състав
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ТПК, че „Т.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управеление: гр. София, ул. ****, дължи на Х. А., с личен №
****, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****” ****, вх. A, an. 1 сумата от 4000 евро,
дадена на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
16.10.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 59257/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управеление: гр. София,
ул. ****, , да заплати на Х. А., с личен № ****, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****”
****, вх. A, an. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, сумата от 756,47 лв. - разноски в исковото
производство, както и сумата от 756,47 лв. - разноски в заповедното производството.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят счита решението за неправилно,в
противоречие с материалния и процесуалния закон,както и необосновано.Твърди,че съдът
неправилно приел,че ищецът е изправна страна по договора за покупко-продажба.Няма
представени основателни причини за отказа от подписване на предварителен договор по
1
чл.19 ЗЗД,независещи от волята на ищеца.
Моли решението да бъде отменено , исковете – отхвърлени.Претендира разноски.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и
те стават част от настоящите мотиви.За пълнота съдът следва да изложи следното :
Между страните е сключен Договор за депозит по повод предстоящо сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Страните са уредили
преддоговорните си отношения във връзка със сключването на предварителен договор за
покупко- продажба. Целта му е да гарантира обвързаността на страните от бъдещата сделка
чрез даване на задатък - "стоп капаро".
Съгласието на страните по процесния договор очертава параметрите на бъдещия
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, включително посочва в
какъв период следва да се сключи този предварителен договор.Бъдещият купувач Х. А. е
предоставил сумата от 4000 евро на бъдещия продавач „Т.” ЕООД .
Разпоредбата на чл. 9 от Договора за депозит предписва задържане на дадената сума
от 4000 евро при неизпълнение от страна на бъдещия купувач на задължението му за
сключване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижимите имоти.
Санкция, в случай че клиентът не сключи или откаже да сключи предварителен договор за
покупко-продажба по смисъла на чл. 19 ЗЗД без основателни причини, които да налагат
това, е и автоматичното прекратяване на действието на договора, без необходимост от
отправяне на предизвестие.
Процесният договор за депозит е прекратил своето действие автоматично при
изтичането на предвидения в него срок - на 30.07.2019 г.След тази дата няма анекси относно
удължаване на срока. Видно от приложената по делото електронна кореспонденция между
представители на ищеца и ответника на 05.07.2019 г. ,в срока на Договора за депозит,
бъдещият купувач получава проект на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижимите имоти, в който е налице клауза за задължаването му да сключи договор за наем
и договор за поддръжка с продавача или друго дружество подизпълнител едновременно с
подписването на окончателния договор. На ищеца са изпратени и проекти на договора за
2
наем и договора за поддръжка.
Нито ищецът, нито ответникът са ангажирали доказателства, от които да е видно, че в срока
на договора за депозит е постигнато съгласие относно изключването на спорната клауза за
договор за наем, а напротив - същата е отпаднала от проекта за предварителен договор едва
при воденето на последващи преговори между страните в периода 15.08.2019 г. - 22.08.2019
г.,след автоматично прекратеното действие на Договора за депозит.
В договора за депозит страните са предвидили даването на сумата от 4000 евро
единствено с цел да гарантират последващото сключване на предварителен договор с оглед
бъдещата прехвърлителна сделка. Встъпването в облигационни правоотношения следва да
се постигне съобразно общата воля на страните, но към него дадената като гаранция сума
няма отношение.
Ищецът Х. А. е изправна страна по процесния договор за депозит от 29.06.2019 г.,
тъй като той не е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти с ответното дружество поради основателни причини, а именно непостигане на
съгласие относно клаузите на същия,предложена клауза от продавача,извън параметрите на
предварителния договор. С автоматичното прекратяване на действието на договора за
депозит при изтичането на срока му на 30.07.2019 г. отпада и обезпечителната функция на
дадената от ищеца на ответника сума от 4000 евро. Основанието за предоставянето от
бъдещия купувач на бъдещия продавач на депозита е сключването на предварителния
договор, но тъй като то не се е осъществило, сумата се явява дадена с оглед неосъществено
основание, поради което по аргумент от чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде
възстановена на ищеца.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се дължат разноски ,но липсват доказателства за сторени
такива,поради което не следва да бъдат присъждани .
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20006934 от 24.01.2021 г. по гр.д.17500/20 г., СРС-53
състав .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4