№ 460
гр. П., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500732 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба на“ Топлофикация С.“ ЕАД ЕИК ********* ,
представлявано от П.Р.П. – изпълнителен директор и инж. М.С.Ц. – председател на УС чрез
процесуален представител А. Т. против Решение № 953/24.07.2025 г. , постановено по гр.д.
№ 3454/2024 г. по описа на ПзРС , с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК,предявен от
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ястребец“ №23Б против Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“ №16,ет.7, ап.28 за
съществуване на вземането по издадената заповед №2302 от 06.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК,по ч.гр.д. №4359/2023 г. на РС – П. за заплащане на
сумата 552.33 лв. - цена на топлинна енергия за периода м. юли, 2020 г. – м. април,2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до
плащането; сумата 60.31 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2021 г. – 25.10.2023 г.;
сумата 18.12 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. октомври, 2020 г. – м.
септември, 2021 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда
на07.11.2023 г. до плащането и сумата 4.65 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2020г.–
25.10.2023 г. Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК:*********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.“№85,като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
1
В жалбата се излагат доводи за допуснати от съда съществени процесуални
нарушения във връзка с разпределение на доказателствената тежест, по извършения от съда
доклад и по – специално във връзка с неизпълнение на процесуалното задължение на
първоинстанционния съд да укаже на страните в производството,че ще извърши проверка на
обстоятелства свързани с приложението на чл. 49 от ЗН. Поддържа се, че обжалваното
решение е неправилно, понеже в производството са събрани доказателства, видно от които
ответницата като наследник на своя баща е собственик на процесния топлоснабден имот.
Макар, че съдът не бил указал на страните , че ще извърши проверка на обстоятелствата
свързани с приемане на наследството от ответницата, по делото са налице данни , а именно
подадена молба от ответницата чрез неин процесуален представител, с която е направила
изявление за погасяване на задълженията за топлоснабдения имот по давност. С тези
конклудентни действия се твърди, че ответницата е приела наследството според нормата на
чл. 49 ал.2 ЗН. Моли се, обжалваното решение да бъде отменено изцяло , вместо което
исковете по чл.422 ГПК да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от назначения от съда особен представител на ответницата -адв. А. Т. с изложени
доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Искането е решението на РС-
П. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице - помагач.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания с
въззивната жалба , изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебен акт , поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Пред Районен съд П. са били заявени установителни исковите претенции по реда
на чл.422 ГПК във връзка с чл.59 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 635.41 лв., включващо: сумата 552.33 лв. -
цена на топлинна енергия за периода м. юли, 2020 г. - м. април, 2022 г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до плащането; сумата
60.31 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2021 г. - 25.10.2023 г.; сумата 18.12 лв. - такса за
дялово разпределение за периода м. октомври, 2020 г. - м. септември, 2021 г., ведно със
законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до плащането
и сумата 4.65 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2020 г. - 25.10.2023 г.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
2
гр.С., ул. „Ястребец“ №23Б, твърди, че без да е сключен договор за продажба на топлинна
енергия между страните е доставил топлинна енергия до недвижим имот, представляващ
офис в гр. С., ж. к. М. 1“, бл.85, вх.6, ет.1, с аб. №367417, който се намира в сграда в режим
на етажна собственост, за която е сключен договор за дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.“ ООД /сега „Д.“ ООД/. Твърди, че собственик на топлоснабдения имота е
ответникът Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“ №16, ет.7, ап.28, която не е
заплатила цената на доставената топлинна енергия и таксата за дялово разпределение,
поради което се е обогатила за негова сметка. Поддържа, че е изпратил до ответника писмена
покана за плащане №1546 от 08.02.2023 г., но въпреки това задължението не е изпълнено,
поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която
представлявана от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва иска при твърдение, че
не е собственик или ползвател на имота и не се явява потребител на доставената топлинна
енергия. Оспорва размера на вземането, като твърди, че представеното от ищеца извлечение
от сметките за дялово разпределение е за друг абонат, който е различен от посочения в
исковата молба. Оспорва правилното отчитане на топлинната енергия в т.ч. изправността и
монтирането на средствата за търговско измерване и тяхното своевременно калибриране,
както и вътрешното разпределения на разходите за отопление и БГВ. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Третото лице - помагач не е изразило становище.
Не е спорно и се установява, че по заявление на “ Топлофикация С.“ ЕАД ЕИК
********* , по ч.гр.д. № 4359/2023 г. по описа на ПзРС , е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“№16,ет.7,ап.28 с
разпореждане за заплащане на сумата 552.33 лв. - цена на топлинна енергия за периода
м.юли,2020г.–м.април,2022 г.,ведно със законната лихва за забава от подаването на
заявлението в съда на 07.11.2023 г. до плащането; сумата 60.31 лв. – мораторна лихва за
периода 31.08.2021 г. – 25.10.2023 г.; сумата 18.12 лв. - такса за дялово разпределение за
периода м. октомври, 2020 г. – м. септември, 2021 г., ведно със законната лихва за забава от
подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до плащането и сумата 4.65 лв. -
мораторна лихва за периода 01.12.2020г.–25.10.2023г. , както и сторени разноски в общ
размер от 75,00 лв. В заповедното производство длъжник не е бил намерен , поради което на
основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск в 1-
месечен срок. Исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК е подадена в законния
срок и е процесуално допустима.
По същество. От представения от ищеца нотариален акт за продажба на недвижим
имот №34 от 26.04.2000 г., том II, рег. №3250, дело №231/2000 г. на Ц.С. - нотариус с рег.
№030 в НК е видно, че процесният имот е закупен от Ч.Г.Ч., който е баща на ответницата.
Същият е починал на 11.03.2011 г., оставяйки за единствен законен наследник ответницата Т.
Ч. Ч., съгласно представеното удостоверение за наследници №5691 от 30.08.2023 г. на
Столична община.
Видно от писмените доказателства по делото – молба с нотариално заверено
съдържание с вх. № 17398/18.09.2023 г. 1 както и молба с нот. заверено съдържание от
17.10.2023, ответницата в качеството си на наследник на Ч.Г.Ч. е направила изявление чрез
3
свой адвокат до „Топлофикация С. „ ЕАД за отписване по давност задълженията към
топлофикационното дружество за периода 2006-2011 г. , както и от м. септември 2020 г.
назад.
По делото е представена покана за доброволно плащане от 08.02.2023 г., адресирана
до наследодателя на ответницата -Ч.Г.Ч. , видно от която „ Топлофикация С. „ ЕАД е
уведомило собственика , че дължи сумата в размер от 608,36 лв. за топлоснабдения имот ,
като е даден 7-дневен срок за плащане. Освен това писмото държа покана на основание чл.
149 ал.1 т.3 ЗЕ за уреждане на отношенията чрез сключване на писмен договор, във връзка с
което са приложени и надлежни формуляри. Липсват данни за връчване на поканата.
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от
24.09.2013 г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. С., ж.к. М.
1“бл. 85 вх. 5,6 , на което е взето решение за сключване на договор с „Б. „ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Не е спорно и се
установява, че между ищцовото дружество „ Топлофикация С. „ ЕАД и „Б. „ ООД е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение рег. № Д-0-60 / 28.05.2018 г.
Според служебно извършената справка в Търговски регистър, ФДР е с променено
наименования – „Д. „ ООД. Представени са и действащите към процесния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ АД на
потребителите в гр. С..
Представено е също удостоверение за идентичност на адреса на топлоснабдения
имот.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза,сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните
изисквания. Дяловото разпределение е било извършвано от „Б.“ ООД. За имота е била
потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Общо за процесния период начислените като задължение суми / главници с
ДДС / са : сума за отопление – 433,43 лв. за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. , сума БГВ
– 119,63 лв. за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и вноски за дялово разпределение -18,12
лв. за периода 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. – общо 571,18 лв. с ДДС. Общият топломер като
средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2013 г., 2015 г.,
2017, г. 2019 г. и 2021 г. и това е документирано със свидетелства за метерологична
проверка.
От неоспореното заключение на допуснатата съдебно – икономическа експертиза
безспорно се установява , че съгласно представените от ищцовото дружество извлечения за
абонатен № *********** за процесния период м.07.2020 г. до м.04.2022 г. дружеството е
4
отчело задължения по издадени фактури за ползвана топлинна енергия в общ размер от
552,33 лв. с ДДС , съответно за дялово разпределение сумата в общ размер от 18,12 лв. След
извършени корекции, които вещото лице е проследило като период и основание , в
заключението се посочва , че размерът на дължимите суми по издадените фактури за
процесния период са : 570,45 лв. – главница и начислена съгласно чл. 40 ал.1 ОУ лихва за
забава в общ размер от 76,07 лв.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.39 от Общите условия на ищеца купувачът на топлинна
енергия с топлоносител водна пара извършва не по-малко от едно текущо плащане през
месеца на доставката и изравнително плащане след изтичане на месеца въз основа на
отчетената действителна консумация. Продавачът издава в срок до 5-то число на текущия
месец фактура на купувача за количествата енергия : аванс за текущия месец в размер на 50
% от потребление за предходния месец и изравнителна сума за разликата между авансово
начислената топлинна енергия и действително потребената. Съгласно чл. 40 ал.1 от ОУ е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20- то число на
месеца следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура.
По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация С." ЕАД и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество
и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие /основание/ за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
5
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Б.
„ ООД. По делото е представено решение на ОС на ЕС за избор на тази това дружество за
дялово разпределение и решението е реализирано със сключването на договор. Решението
на ОС на ЕС обвързва живущите и не може да се оспорва с това производство.
Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Независимо дали услугата
за дялово разпределение е необходима с оглед поставените уреди за дистанционно отчитане,
то тя в рамките на процесния период е била извършвана, поради което заплащане на
стойността се дължи. Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се
легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази
сума в полза на „Топлофикация С.” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия,
се явяват установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то
размерът им също се явява доказан, както се претендира.
Освен това от събраните по делото писмени доказателства и преди всичко
заключението на допуснатата СТЕ безспорно се установява, че за топлоснабдения имот през
процесния имот е отчетено потребление на топлинна енергия и гореща вода , като вещото
лице дава заключение , че отчитането е извършено при спазване на всички нормативни
изисквания и начислените суми като задължения отговорят също та тези изисквания.
Вещото лице Ц. по допуснатата съдебно- икономическа експертиза дава заключение , че за
процесния период са издадени фактури за дължимите като главници суми , които са в
претендираните в настоящото производство размери. Вещото лице дава заключение и за
дължимата лихва за забава. Вещото лице Б. Й. и ВЛ Ц. дава заключения за дължимост на по-
голяма сума от претендираната / определена според потребените количества с разлика от
0,73 ст. / , а също така и за дължимост на по-голяма сума като лихва за забава.
По направеното възражение за изтекла давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, вземането
е възникнало и се дължи до 20 –то число на следващия месец, след получаване на
издадената от продавача данъчна фактура. Видно от данните по делото заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 07.11.2023 г., което прекъсва давността / при предявен иск на
основание чл. 422 ГПК/ Т.е. погасени са вземанията за главница и лихва за забава станали
изискуеми преди 07.11.2020 г. При съобразяване на изложеното, тъй като периода, за който
се търси главниците за отопление и вода , както и за дялово разпределение започва от
м.07.2020 г. съответно от м.10.2020 г. / за дяловото разпределение / , но всички фактури, с
които след извършени корекции и изравнителни сметки вземанията са определени по
основание и по размер / станали са ликвидни/ са издадени с най- късен срок м. 03.2021 г. -
то вземанията не се явяват погасени по давност.
6
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са„потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление,климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата
редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Нещо повече , в ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения според които
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат дори и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди.
По делото съдът приема за безспорно установено , че топлоснабденият имот
е бил придобит от ответницата по силата на наследствено правоприемство от покойния й
баща, на името на който е бил издаден представения по делото нотариален акт. На първо
място в депозирания от особения представител на ответницата писмен отговор, възражение
касаещо приложението на чл. 48 ЗН не е развито. Поддържани са общи доводи относно
липсата на доказателства за това, че ответницата е собственик или ползвател на имота. При
това положение като всяко друго възражение за правоизключващо обстоятелство- то се е
преклудирало след изтичане на срока за отговор ./ чл. 133 ГПК/. От друга страна по делото
са представени писмени доказателства- подадени от ответницата молби чрез процесуален
представител, в които тя е заявила искане за отписване на задължения за топофицирания
имот, натрупани както преди смъртта на нейния наследодател през 2011 г. , така и след този
момент. Тези молби безспорно имат характер на конклудентни действия, които сочат , че
ответницата е приела това наследство. Писмените доказателства посочени по-горе не са
оспорени и са годно доказателство , от които да се направи законосъобразен извод, че към
момента ответницата се легитимира като собственик на топлоснабдения имот. Липсват
твърдения и доказателства за разпореждания с имота или за отдаването му под наем на
други лица. Липсват твърдения и доказателства, ответницата след смъртта на своя
наследодател и към настоящия момент да е приела поканата на ищцовото дружество и да е
предприела необходимите действия за сключване на писмен договор с дружеството.
Независимо от това, тя ще дължи заплащане на процесните суми на плоскостта на
7
неоснователното обогатяване , тъй като никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Същевременно, други доказателства, които да оборват
констатираните и приети за установени факти, не са налични по делото, поради което
предявените искови претенции се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени. Вземанията за главниците се присъждат със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане .
По разноските.При този изход на спора по делото право отговорността за
разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 ГПК. Сторените от ищеца разходи в
заповедното производство са в размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса и 50,00 лв. за
възнаграждение на юрисконсулт или общо 75,00 лв. В исковото производство разноските са
както следва : 75,00 лв. за довнесена държавна такса, 300,00 лв. за възнаграждение на особен
представител пред РС, 450,00 лв. за СТЕ , 350,00 лв. за СИЕ и на основание чл. 78 ал.8 ГПК
определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 лв. , както и 50,00 лв.
държавна такса във въззивното производство , 300,00 лв. за вънгараждение на особен
представител и 150,00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт или общо в исковото
производство разноски пред двете инстанции в общ размер от 1825,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 953/24.07.2025 г. постановено по гр.д. № 3454/2024 г. по
описа на ПзРС , вместо което ПОСТАНОВЯВА :
По иска с правно основание чл.422 ГПК, предявен от „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ №23Б против Т. Ч.
Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“ №16, ет.7, ап.28 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,
че за съществува вземането по издадената заповед №2302 от 06.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №4359/2023 г. на РС – П. за заплащане на
сумата 552.33 лв. - цена на топлинна енергия за периода м. юли, 2020 г. – м. април, 2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до
плащането; сумата 60.31 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2021 г. – 25.10.2023 г.;
сумата 18.12 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. октомври, 2020 г. – м.
септември, 2021 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда
на 07.11.2023 г. до плащането и сумата 4.65 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2020г.–
25.10.2023г.
ОСЪЖДА Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“№16, ет.7, ап.28 да
заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ястребец“ №23Б против Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „З. на Ч.“ №16, ет.7,
ап.28 сторените разноски в заповедното производство в размер на 75,00 лв., както и
сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1825,00лв.
8
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.“ №85,като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9