Решение по дело №3724/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             19.8.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на трети август                                                                две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3724 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.

Образувано е по искова молба на И.Ж.Д. против А.Д.Д., с която се иска съдът да допусне до делба съсобствен между страните недвижим имот.

Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак на които е сключен на 15.12.2001 г. и прекратен на 2.4.2019 г. Заявява, че в рамките на изпълнително дело № 71/1997 г. на 28.12.2000 г. е обявен за купувач, а на 16.10.2003 г. му е възложен недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна жилища сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № 46, със застроена площ от 75.00 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.506.292, собственост на Община Велико Търново. Сочи, че имотът е закупен за сумата от 24 000.00 лева, като от същата са прихванати негови лични вземания по изпълнителното дело в размер от 16 922.30 лева, а на 13.10.2003 г. е внесъл по сметка на съдебния изпълнител 7 077.70 лева, която сума е съпружеска имуществена общност. Предвид на това, заявява, че делът му в съсобствеността възлиза на 5/6 ид. ч., а този на ответницата – на 1/6 ид. ч.       

Ответницата заявява, че така придобитата жилищна сграда е била негодна за обитаване, поради което по време на брака между страните от тяхна страна са извършени множество подобрения, достроявания и надстроявания – дострояване на лятна кухня към първия етаж, дострояване на две тераси и мокро помещение към втория етаж, изграждане на навес върху лятната кухня на първия етаж, построяване на трети етаж и изграждане на навес от северната страна на къщата. Оспорва имотът да е придобит със средства на ищеца и смята, че правата в съсобствеността са равни.   

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата и моли делбата да бъде допусната при посочените в нея квоти. Заявява, че вземанията на доверителя му по изпълниелното дело са от преди брака на страните и със същите той придобива имота, като по време на брака им доплаща частта на другия взискател след извършеното разпределение.

Процесуалният представител на ответницата поддържа изложеното в отговора на исковата молба и заявява, че имотът, придобит при публичната продан, се различава от този, който съществувава в момента, като страните са собственици при равни права на всичко пристроено, достроено и въобще на всички подобрения в имота.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак на които е сключен на 15.12.2001 г. и прекратен на 2.4.2019 г.

Установява се от представените писмени доказателства, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2003 г. по изп. дело № 71/1997 г. на Великотърновския районен съд на ищеца е възложен недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № 46, представляващ двуетажна еднофамилна масивна жилища сграда с площ от 122.53 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, таванско помещение, две избени помещения и гаражна клетка в сутеренния етаж, заедно със съответното право на строеж на настрояване на сградата и съответното отстъпено право на строеж на същата върху държавно място в блок № 2Г в квартал 373 по регулационния план на гр. Велико Търново.

Ищецът е обявен за купувач на имота с постановление от 28.12.2000 г. за сумата от 24 000.00 лева, като същият е бил и взискател по изпълнителното дело с вземане от 30 501.42 лева. На 13.10.2003 г. ищецът е внесъл сумата от 7 077.70 лева, представляваща припадащата се част от вземането на другия взискател по изпълнителното дело, като е въведен с имота с протокол от 15.4.2004 г. 

От приложените скици от СГКК, гр. Велико Търново се установява, че процесната сграда е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 10447.506.292.1, като е посочено, че същата представлява еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 75.00 кв.м.

По делото е изготвено заключение по допусната техническа експертиза, според което през 2003 г. процесната жилищна сграда се е състояла от един подземен, от два надземни и от един етаж, на който са били разположени тавански помещения. Посочено е, че понастоящем сградата е със застроена площ от 104.00 кв.м. и разгърната застроена площ от 270.00 кв.м., като същата се състои от първи подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м., първи надземен етаж със застроена площ от 104.00 кв.м., втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв.м. и мансарден етаж със застроена площ от 58.40 кв.м. Отразено е, че сградата е на два етажа спрямо прилежащия терен към ул. „А. Б.” и на три етажа в южната си част - спрямо прилежащия терен в незастроената южна част на дворното място, както и че не са налице данни и строителни книжа, от които да се установи дали след придобиването й има изградени допълнителни етажи. Заключено е, че в сградата няма определени самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР и такива обекти няма нанесени в КККР. В заключението е посочено, че със заявление на ищцата от 9.7.2020 г. е представено за одобрение архитектурно заснемане на сградата с цел определяне на реалната й застроена площ и нейното правилно отразяване в кадастралната карта, като със същото са определени първи подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м., първи надземен етаж със застроена площ от 104.00 кв.м., втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв.м. и трети надземен етаж със застроена площ от 58.40 кв.м. Отразено е също, че със заявление от 29.6.2020 г. до СГКК, гр. Велико Търново е заявено извършване на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесната сграда, като проектът за изменение е приет и съгласно същия се променя контура на сградата с площ от 104.00 кв.м., запазва се нейното предназначение на жилищна еднофамилна и се променя етажността й, която се вписване на три етажа. В заключението е посочено, че към 2003 г. довършителните работи в сграда не са били напълно завършени, като впоследствие са направени множество подобрения и преустройства, включително е пристроена лятна кухня, чиито покрив е оформен като тераса с достъп от коридора на втори етаж. Отразено е, че надстройката (т.нар. мансарден етаж) е с обща застроена площ от 58.40 кв.м. и достъпът до нея е осигурен от метална вита стълба, монтирана върху терасата над лятната кухня, както и че надстройката не е изградена съобразно одобрените проекти.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че сутеренният етаж е изцяло под нивото на терена, поради което и не е включило неговата площ към разгърнатата застроена площ на сградата, както и че не е потвърдило отразената в архитектурното заснемане етажност на сградата, тъй като третият етаж е със скосявания и затова същият е мансарден. Заявява, че въпросният трети (мансарден) етаж не представлява самостоятелно обособен обект и същият не е включен в проекта за изменение на КККР, в който е изискано да се нанесе само застроената площ на сградата. Твърди, че достъпът до този етаж е осигурен от тераса, изградена над лятната кухня, а достъпът до въпросната тераса е осигурен от коридор на втория етаж.

При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото от доказателствата по делото се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.

Видно е от приетите по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства, че имотът е придобит на публична продан по време на брака между страните за сумата от 24 000.00 лева, като от същата са прихванати лични вземания на ищеца по изп. дело № 71/1997 г. на Великотърновския районен съд в размер на 16 922.30 лева – видно от представения протокол за разпределение (л. 55). Останалата част от цената в размер на 7 077.70 лева е внесена от ищеца по сметка на съдебния изпълнител, като с оглед обстоятелството, че същата е внесена по време на брака между страните, то следва да се приеме, че тя е била съпружеска имуществена общност. С оглед на това, правата в съсобствеността са 20 460/24 000 ид. ч. – за ищеца и 3 540/24 000 ид. ч. – за ответницата, а след намаляване на дробите – 341/400 ид. ч. за ищеца и 59/400 ид. ч. за ответницата.

По повод възражението на ответницата, че имотът е претърпял множество подобрения и надстроявания, включително на цял един етаж, поради което имотът, придобит при публичната продан, се различава от този, който съществувава в момента, съдът намира за необходимо да посочи следното:

От събраните доказателства не се установява освен построената еднофамилна жилищна сграда в поземления имот да има постройки, които да са самостоятелни обекти на право на собственост. По повод сочения за изграден по време на брака трети (надземен или мансарден) етаж, следва да се има в предвид, че към момента този етаж не отговаря на изискванията за жилище и за самостоятелен обект, съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, поради което същият следва да се допусне до делба като част от цялата сграда. Действително, ако обект на делбата е цяла сграда и възникне спор относно наличието на съсобственост върху някои от обектите в нея, е необходимо да се посочат индивидуализиращите белези на тези обекти към момента на допускане на делбата. Именно за това и с оглед възникналия спор относно правата в собствеността на част от обектите в сградата, доколкото ответницата очевидно твърди, че самостоятелни обекти в същата са налице, беше допуснато извършването на техническа експертиза. От заключението на експертизата става ясно обаче, че дори надстрояването на въпросния трети етаж да е извършено по време на брака между страните, то този етаж не е самостоятелен обект и не може да бъде поделен отделно от жилищната сграда и при различни квоти между страните спрямо другата част от сградата. Така изграденият трети етаж – без значение дали същият ще се назове трети жилищен, или трети мансарден етаж, представлява подобрение в имота и следва да се оцени като такова във втората фаза на делбата. По тази причина не може да се възприеме становището, че по отношение на този етаж квотите в съсобствеността са равни и различни от квотите за останалата част от сградата - етажът не е самостоятелен обект по строителните правила и норми, същият е функционално свързан с втория жилищен етаж, поради което се прилага правилото на  чл. 97 от Закона за собствеността и същият се присъединява към жилищната сграда като главна вещ и следва режима на последната. Или казано по друг начин – собственост, различна от собствеността на главната вещ, не може да възникне върху несамостоятелен обект, с оглед на което и квотите от този трети (мансарден) етаж са тези при придобиването на имота от страните и посочени по-горе. В този смисъл, лишено от правно значение е оспорването на заключението по техническата експертиза, имайки в предвид, че акцентът на това оспорване е броят на етажите и разгърната застроената площ на сградата, а не дали соченият новоизграден етаж е самостоятелен обект на право на собственост. По същите аргументи без правно значение е и отразяването на извършеното надстрояване в КККР. Останалите посочени разширения на сградата – изградена лятна кухня, дострояване на тераси и на мокро помещение, изграждане на навес върху лятната кухня и на друг навес от северната страна на сграда, също представляват подобрения и следва да се оценят като такива във втората фаза на делбата.

Предвид изложеното, съдът намира, че делбата следва да се допусне при посочените квоти между съделителите - 341/400 ид. ч. за ищеца и 59/400 ид. ч. за ответницата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И.Ж.Д., ЕГН ********** и А.Д.Д., ЕГН ********** по отношение на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № 46, представляващ еднофамилна жилища сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Велико Търново, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.506.292, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № 46, със застроена площ от 104.00 кв.м., състояща се от подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м., първи надземен етаж със застроена площ от 104.00 кв.м., втори надземем етаж със застроена площ от  107.60 кв.м. и трети надземен (мансарден) етаж със застроена площ от 58.40 кв. м., при следните квоти: 341/400 ид. ч. за И.Ж.Д., ЕГН ********** и 59/400 ид. ч. за А.Д.Д., ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                                              

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: